Метод на Войта!

Спокойно, Цвети...
Самата процедура не е така ужасна.
Децата плачат за мама или от неразбиране и тн.
Ние си правехме у дома показаните упражнения и Наско не плачеше, докато  там си поплакваше доста, че даже като поотрасна взе да драска и да щипе.
У дома вмъкни гимнастиката между обичайното гушкане, мачкотене и игра с детето, придружено с пеене, закачки и тн.
Според мен и рехабилитаторките би трябвало да подхождат така, но може би няма време, или не му отдават значение, ама лечението не бива да плаши, а да лекува...

здрасти
има много теми по въпроса - и аз като теб не знаех ще мога ли... е не можах, ама и аз май вътрешно бях убедена, че това в болницата му е достатъчно и ще се оправим... така и стана - но съм го гледала и следила стриктно и много внимовах от моето нехайство да не правим нищо в къщи да не стане нещо
вие много късно тръгвате... не знам какъвсъвет да ти дам - освен, че е нормално да реве детето като не е свикнало, а е вече голямо и си иска своето
ако ти не можеш а наистина видиш, че подобрение няма и не вървите напред - замисли се да плащаш допълнително да ти правят гимнастика
успех и като имам време ще се разровя да видя стари теми по въпроса - да попрочетеш, че уви много са мамите минали по твоя път - и така да не си  самотна

За голямо съжаление е така, много плачат. Някои даже прекалено много. Моята дъщеря никога не свикна. С времето ставаше все по-трудно. В къщи ми беше почти невъзможно да  изпълнявам гимнастиката,от една страна заради твърдото противопоставяне,от друга заради тоя страшен рев,не издържах психически. Дори и рехабилитаторката ми каза , че за 7г стаж не е имала по-упорито дете.
След 1,5г замених упражненията с натоварване от ежедневно извършвани дейности -  неща,които наподобяват игра.Пак беше трудно. За щастие детето вече имаше някаква мотивация и това помогна.

 Боби свикна, но му трябваха няколко седмици. Все още е на моменти. Понякога плаче, друг път не. Имам усещането, че истеричният рев е просто протест срещу това, че го държа неподвижно. Наложих си да правя процедурите два пъти дневно, като неотменна част от дневния режим. Всеки път, когато ми идваше да се откажа се питах, ще мога ли да си простя след време ако не направя всичко необходимо. Така че, реве не реве - правех каквото мога.

Казано честно и аз не успях да се преборя с усещането, че му причинявам болка...

И аз да се изкажа като врял и кипял 
Помолете рехабилитаторката да ви покаже върху вас самите силата, с която натиска детето и ще разберете, че децата не плачат от болка, а заради това, че ги държите в една позиция повечко време. Позицията е нетипична и затова децата се противопоставят, а когато и мама го прави е още по-трудно, защото от нея се очаква да гушка, а не да те държи в неестествена позиция. Мислете за това, че резултат ще има, малко по малко.
Ох, не е лесно, но ако това е пътят ТРЯБВА....

И аз това си повтарям, че не е болезнено и се опитах аз да застана в тази позиция. Не беше лесно, на определени места опава и си наболва, а при нея като има проблем предполагам, че още повече боли. Не съм сигурна дали ще успея хем да я задържа в нужната позиция, хем да натискам определени точки. Тя е мн упорита, а и вече е достатъчно силна, за да дава здрав отпор. Ще се мъча, въпреки, че предпочитам да плащам, за да съм сигурна, че ще е направено правилно, за да знам какво плаче. Не знам дали ще намеря някоя, която ще се  навие да идва три пъти на ден.  Ако можете да ми помогнете с информация за такава рехабилитаторка ще съм ви мн благодарна. 

Цвети, писах ти на лични.

бе че си боли - боли си, но пък щом е за здравето на детето?
но това да се лъжем, че не боли е като да си заровим главата в пясъка - със сигурност боли, но по-малко отколкото да си остане с проблеми детето цял живота!

Аз си мисля, че трябва да се положат усилия от рехабилитаторката детето да е предразположено. Не знам какви са наблюденията на другите майки - нашата рехабилитаторка пееша на Дара, приказваше й, и всичко друго, за да я предразположи. Друго много важно за мен беше, че уважаваше настроенията й - ако е нервна, поради зъби или друг проблем, правеше нещо по-приятно за детето, също и правеше масажи на коремчето за облекчаване на болките. В къщи работеше по 60 мин. -  знам, че повечето работят по 45 мин. И въобще отношението към детето беше много по-различно от "Аз съм специалиста, съблечете пациентката и да започваме работа..."
Но при по-големите деца е по-трудно, аз говоря за месеците от 0 до 6 месец коригирани. На около 1 година опитахме да отидем отново и рева беше невероятен. Сигурна съм, че с много инвестиции във време щеше да се оправят пак насторенията.
Аз си мисля, че ако рехабилитаторката ви не полага усилия да предразположи детето, трябва да я смениш. Също трябва да се настроиш, че дори и да полага усилия ще трябват доста занятия за да свикне по-голямото дете.
И се чудя как в тази болница не са направили кабинетите за рехабилитация по-приятни, може да са по-шарени стените, да сложат пеещи играчки, за децата над 8-9 месеца да имама телевизия, с подходящи филми. Може би това е и въпрос на спонсорство...
Аз съм на позицията, че не може нещо от което детето реве 40 мин. до посиняване да е полезно за него, но също съм сигурна, че ако обстановката се промени (аз си носех играчки от нас и бях активно музикално оформление), ако часа за рехабилитация е съобразен с режима на детето и ако се прилагат подходящи отвличащи вниманието неща, рева ще бъде много малко.

За музикалните играчки, книжки и др, не се сетих да ти кажа, и при нас помагаше - правиш се на клоун по време на цялата гимнастика, но детето се разсейва и забравя, че го държат на едно място. Ние вече свикнахме, но когато е недоспала или кисела понякога реве, друг път излиза засмяна... Не забравяй също, че рехабилитаторката, колкото и да е внимателна все пак е непознат човек в началото, детето може и да се страхува, но после свиква.
Със сигурност не го боли обаче   

Здравейте,
Днес пробвахме да пеем и се получи. Не плака толкова много. Само през половината време и то не толкова ужасно като предишните пъти. Но пак си беше ужасно. Действително кабинетите са силно депресиращи, поне за мен. Там където ходехме преди беше много по-хубаво - говоря за педиатрията. Беше един голям и светъл салон с много играчки и цветни неща. Огледала навсякъде, за да се вижда добре детето как прави нещата - това е пропуск според мен. Днес и правеха упражнения на една цилиндрична възглавница и не се виждаше дали си поставя ръцете и как ги поставя. дано го поправят това. 
Благодаря на всички майка за съдействието.    Мисля, че започнах да излизам от шока, който преживях първия ден, уж 

Няма начин да не го преживееш тежко - на кой му е приятно детето да плаче. Честно казано, когато го чуех да заплаче и аз съм си поревавала - та те разбираме. Кураж, ще видиш че нещата ще се подобрят и тогава плача се понася по-лесно.   

                   Ние също минахме по този път,но не устояхме на плача.В началото /от 10-я ден/ в къщи идваше рехабилитаторка,която дълги години е работила в педиатрията/дори Чавдаров се е учил от нея навремето/.На 1 год отидохме в Света София и ужас детето пищеше ,видяхме и други бебета  посинели от плач и единодушно решихме,че продължаваме в къщи с рехабилитаторката.Особено когато рехабилитаторката в Света София каза,че от сега вътре няма да влиза майката или който и да било друг.Една седмица ни била обучила и повече не е нужно да присъстваме.Изкарахме точно 9 дена там и сега продължаваме с частен рехабилитатор,отначало в къщи ,а от тази пролет ходим в кабинет,който е светъл и приветлив с много играчки.За нас решението е да спестим колкото се може повече болки,стресове и притеснения на беба и в нашия случай решението е това. 

Не е нужно да идва по трипъти на ден. Ще се научиш постепенно изведнъж не става. Ще видиш, че не е толкова трудно, колкото ти се струва в мамента.(колкото и невероятно да ти звучи сега)Там, където ходиш учат ли те какво да правиш?

Метода е добър, дъщеря ми обаче също ревеше, защото първо я фиксираш в една позиция и второ натискаш центрове, които все пак са засегнати. Предполага, 4е затова и плачат. Аз имах частен рехабилитатор, но излизах от стаята като и правеше процедурите, защото не издържах психически. Аз не сам и правила Войта, защото нещо неможах да схвана точно точките и не бях убедена, 4е ще е със същото качество. Ще издържиш. Успех.

Здравейте,
Предполагам, че ще посвикне с времето и тогава смятам да се пробвам да го направя аз Войта. Защотот няма да мога да с есправя хем да я фиксирам в позиция хем да натискам точните места. Ако обаче спре да плаче и да се бори ще ми е по-лесно. Честно казано мисля, че вече плаче по-малко от началото, а са минали само 5 дни от началото. Дано се запази тази тенденция.   

   Didia, как така си ви казали да не влизате. Аз доколкото знам даже е препоръчително да присъства родител. Въпрос на лично желание. Може би е била някаква самоинициатива на рехабилитаторката....
 На нас ни показаха и други упражнения, които да правим в къщи, например с голяма надуваема топка. На Боби му харесваха. Но това е за по-малко бебе. И с триъгълната основа - за отпускане на ръчичките. И досега го прилагаме.

Хм, и ние не влизаме много отдавна  Първо присъствах на гимнастиката, по едно време сложиха по три деца едновременно в големия кабинет в училището, стана неудобно да съм вътре и излизах. После разделиха кабинетите, но пък лекарите решиха, че докато родителите чакаме горе пред кабинетите шумим много и пречим да работят, така че вече и на втория етаж не може да се качваме  Сега най-много да се кача с детето за да я занеса до кабинета.

          Ние също обикаляхме за топки и т.н.и на нас ни показаха много упражнения,но в първата седмица след това не ни позволиха да влизаме и аз веднага отидох при Чавдаров и той разреши.Говоря за 2003 година,нямам идея как е сега защото просто търсих друга алтернатива и не спирам да го върша,а там повече не се върнах. 

Здравей,
Какви други алтернативи търсиш? Като тип рехабилитация ли или методи? Ако имаш повече инфо сподели?   

Поздрави,
Цвети

Цвети, при ЧАвдаров не дават да се влиза - но ако много те притеснява или питай лично рехабилитаторката или говори лично с него!
А за алтернативи - аз не бих ти препоръчала да се отказвай за да търсиш алтернативи, но не пречи освен там - да правиш и др неща за детето си

Didia наистина сподели какво си открила - може пък да помогне на др майчета!

Цвети, разчисти си малко личните, че не мога да ти пратя бележка

според мен майката трябва да влиза, миналата година много писахме по този въпрос и уж бяха разрешили. Аз винаги съм влизала, само веднъж беше баща й и не беше влязъл - по едно време чул силен рев, влязъл вътре и 3-4 докторки си водят платено обучение върху детето ми, без родителите въобще да са информирани. Ако не дай боже беше паднало и друго нещо, сигурно дори и нямаше да ни кажат. Една друга майка влиза и вижда рехабилитаторката си чете вестник, детето си лежи до нея. Много ми се вижда съмнително това, че не пускат майките. Просто някои от персонала сигурно използват за да се скатават, защото нашата рехабилитаторка нямаше нищо напротив да влизаме , бях питала и лекарката.

Подновявам темата,като слагам допълнителна информация!

Методът Войта

  Ние ходим почти една година при  Чавдаров  по два пъти на ден , и до сега не се е случвало да не ни пускат с детето. Дори до колкото си спомням на регистратурата имаше съобщение , че е препоръчително родителите да присъстват на процедурите, нали идеята е те да се обучават.

така е сарина - от 2006г. до 2008 много неща се промениха, защото ни има нас - да се обаждаме и да подсещаме доктори и управители на болници кои неща как биха били по-добре 

            За съжаление ако ние не защитаваме интересите на децата си, няма кой друг да го направи.Иначе повечето от тях нямаше да бъдат осакатени от немърливостта и безхаберието  на лекарите и въобще нямяше да се налага да бъдат  там.