Как идва любовта към второто дете?

  • 2 633
  • 18
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
Здравейте, майчета! Както някои от вас знаят, аз съм бременна с второто си детенце, планирано, много желано и чакано!  Grinning Покрай всичките въпроси, обаче, които ми човъркат главицата в момента, ме вълнува и темата с любовта към второто детенце! Изобщо - как се обичат две деца, еднакво ли, отнема ли се от любовта към първото, кога започваш да обичаш второто както първото... такива неща. Ще се радвам да споделите!  Grinning

# 1
  • Мнения: 76
Napalno te rasbiram.
Vsi4ki tesi vaprosi si gi sadavah i as,kogato biah sa vtori pat bremenna.

Obi4at se ednakvo silno.Tova as ve4e 4ustvah dokato bebeto mi be6e oste v korema Simple Smile

Edinstvenoto sa koeto mi e stavalo ma4no i sam se uprekvala e,4e kato se rodi vtoroto,imah 4ustvoto 4e parvoto si dete ostaviah na saden plan(makar 4e ne e savsem taka) i mi stava6e jal sa nego.

S vremeto nestata se kanalisirat oba4e.Vsiako edno ot tiah si namira mestenzeto i osven da bade6 edna stastliva maika nisto drugo ne ti ostava.

# 2
  • Мнения: 2 274
Аз също съм бременна с второ си дете и  в момента преливам от любов и към двамата... Heart Eyes Радвам се на баткото,  после нежно си говоря с човечето в корема ми, понякога си говорим тримата и се гушкаме....Толкова се умилявам в такива моменти, че ми се плаче...ох , ревла станах аз с тази бременност...Т.е. мисля, че това един вид подготовка за времето, когато ще се чудя кого първо да прегърна!

# 3
Зъхи, ами още в момента когато се роди се влюбих в нея. И да си призная малкото ми е слабост Embarassed Може би, защото знам колко бързо минават тия сладки монети като първа усмивка, зъбче, прохождане, думичка и т.н. Но с ръка на сърце мога да кажа, че ги обичам и двете еднакво много и съм готова да убия за тях. Grinning

# 4
  • Мнения: 6 243
Синът ми беше на 9 години, когато се роди малката (всъщност, на рождения му ден). На него казахме, че тя е подарък за рождения ден и той я прие като подарък и сега си я има за негова. Това за баткото. А аз не мога да си обясня как сме живяли толкова време без нея. Сигурна съм, че я заобичах още като разбрах, че съм бременна, защото много я искахме.

# 5
  • Мнения: 1 413
Второто дете се обиква както първото - в секундата когато го видиш. Няма разлика - ако съм с Ева съм изцяло отдадена на нея, ако съм с Криси - също. Обичта не се измерва в количество, тя е качествен показател и затова мразя някой като ми каже:ти обичаш единия повече-аз обичам и двамата безгранично.

# 6
  • Мнения: 7 821
Цитат на: Honda
Зъхи, ами още в момента когато се роди се влюбих в нея. И да си призная малкото ми е слабост Embarassed Може би, защото знам колко бързо минават тия сладки монети като първа усмивка, зъбче, прохождане, думичка и т.н.


Е това все едно аз съм го писала.
Mного се обичат  Grinning от момента в който ги видиш. А с Дани съм толкова спокойна, че като че ли се наслаждавам на моментите повече и гледам да не ги изпусна  Grinning .

# 7
  • Мнения: 444
Не се притеснявай,колкото и деца да имаш,всичките ще ги обичаш еднакво.Аз с всяка бременност съм изпитвала подобни съмнения и накрая установих,че майчиното сърце е достатъчно голямо,за да отдаде по равно цяло море от любов на всяко едно от децата си.

# 8
  • Мнения: 8 769
Зъхи, и аз минах през тези въпроси в началото на бременността си. Дори споделих с майка ми, която (както повечето от вас знаят) е мама на три деца. Тя ми каза,че всички деца се обичат и не се прави разлика. Наистина, никой от нас не се е чувствал ощетен по отношение на родителска обич. Как са го постигали 33uu , обаче сега вече не ги мисля тези неща. Единствено физически мама казва, че е изпитвала трудност да ни прегърне и тримата наведнъж newsm19 -единия на едното коляно, другия на другото, а аз като най-голяма все съм питала "Ами за мен място?"  Rolling Eyes
Сега вече обичам малкото човече в мен, колкото и голямото човече подскачащо около мен! Представям си каква лудница ще настане, когато бебето се роди, но пък ще бъде весело.      Tada
Повече се чудя дали няма да изпускам важни моменти в развитието на децата си и няма ли да ми е раздвоено вниманието....но ....като дойде ще се види....

# 9
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Цитат на: Туфи
...Повече се чудя дали няма да изпускам важни моменти в развитието на децата си и няма ли да ми е раздвоено вниманието....но ....като дойде ще се види....


ей туй е въпросът. Да ти кажа честно - кефя се на всяка "новост" на синът ми, но като че ли умът ми е все при щерката. Какво прави, ЯДЕ ЛИ НЕЩО поне, дали не й е трудно с уч. материал, някой дразни ли я????  Rolling Eyes
Въпроси - по 100 на ден, но като го видя малчо леко се откъсвам от тях.  Grinning

"Обичта на МАМА не е пита,
та да късате парчета!
Обичта на мама е голяма,
като пътя през балкана,
щом по него се минава,
по-широк и хубав става.
Тъй и обичта на мама
само става по-голяма,
щом като обича двама..."


Това се сетих току-що и е от една детска книжка (поредица"В
 ГОРАТА"). Мисля, че много точно е казано  Sunglasses .

# 10
  • Мнения: 830
МНого накратко - идва съвсем естествено , и не е по-малка от любовта към първото !

# 11
  • Мнения: 372
И аз си мислех ,че второто ще е ощитено от страна на любовта ми ,но не би.Напротив обикнах го в мига в който ми го показаха.За сведение когато родих големия не мисля ,че веднага дойде онова силно майчино чувство на любов.Всичко стана постепенно,а с второто беше като искра .Мисля ,че бях се научила да обичам повече от всичко.А баткото сега наистина е ощитен малко от страна на внимание,но се надявам скоро малкия да отхвръкне и да се радвам на двамата.

# 12
Шани, много хубаво стихче. Запазих си го.
Благодаря Heart Eyes

# 13
  • Мнения: 3 479
В момента, в който пожелах да го имам. Обичам децата си еднакво, но второто - много по-осъзнато. Повече ме боли за първото ми дете обаче, защото на него съм била родител за първи път и съм допуснала грешки, които няма да допусна при второто.

# 14
  • Мнения: 384
Цитат на: sladka hapka
Синът ми беше на 9 години, когато се роди малката (всъщност, на рождения му ден). На него казахме, че тя е подарък за рождения ден и той я прие като подарък и сега си я има за негова. Това за баткото. А аз не мога да си обясня как сме живяли толкова време без нея. Сигурна съм, че я заобичах още като разбрах, че съм бременна, защото много я искахме.


Същото и при нас ама 1:1, даже и същата разлика, 9 години.  Мъжат ми често се шегува "Ама как може да сме те чакали толикова време Grinning "

# 15
  • Sofia
  • Мнения: 6 943
Темата за любовта към децата ми е много интересна. Виаги съм се чудела как така повечето майки казват, че си обичат децата още преди да са се родили. При мен и някои близки приятелки беше различно. Когато се роди Симеон гледах малкото телце и не можех да проумея , нито да почувствам, че е част от мен, беше ми толкова странно, ново и непознато, чудо някакво. Дни наред го наблюдавах напълно объркана. Постепенно почнаха да се проявяват у мен чувства на нежност и обич, които се засилваха с всеки изминал ден, със  всяка усмивка на малкото човече. И сега всеки ден си мисля, че го обожавам, че повече от това не е възможно да го обичам, но се изумявам като усещам и още, и още как прелива сърцето ми. Любовта към  второто ми дете се развива точно по същия начин. И само при мисълта, че може да им се случи нещо лошо се разплаквам, за тях всичко мога да направя, дори да убия! Майчинството ми даде неподозирана сила!

# 16
  • Мнения: 272
Цитат на: sladka hapka
Синът ми беше на 9 години, когато се роди малката (всъщност, на рождения му ден). На него казахме, че тя е подарък за рождения ден и той я прие като подарък и сега си я има за негова. Това за баткото. А аз не мога да си обясня как сме живяли толкова време без нея. Сигурна съм, че я заобичах още като разбрах, че съм бременна, защото много я искахме.

Еееее какво съвпадение и мойта дъщеря се роди на рождения ден на батко си. newsm35 Голям кеф.


От момента ,в който се роди дъщеря ми, я заобичах много.И двамата ги обожавам family
С времето всичко ще си дойде на мястото и двамата ще имат еднакво място в твоето сърце.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 5 533
Цитат на: Karen
Темата за любовта към децата ми е много интересна. Виаги съм се чудела как така повечето майки казват, че си обичат децата още преди да са се родили. При мен и някои близки приятелки беше различно. Когато се роди Симеон гледах малкото телце и не можех да проумея , нито да почувствам, че е част от мен, беше ми толкова странно, ново и непознато, чудо някакво. Дни наред го наблюдавах напълно объркана. Постепенно почнаха да се проявяват у мен чувства на нежност и обич, които се засилваха с всеки изминал ден, със  всяка усмивка на малкото човече. И сега всеки ден си мисля, че го обожавам, че повече от това не е възможно да го обичам, но се изумявам като усещам и още, и още как прелива сърцето ми. Любовта към  второто ми дете се развива точно по същия начин. И само при мисълта, че може да им се случи нещо лошо се разплаквам, за тях всичко мога да направя, дори да убия! Майчинството ми даде неподозирана сила!

Карен това все дено че аз съм го писала, но сигурно нямаше са го напиша така хубаво.
Сега стоя около леглото на вече порасналата ми щерчица и в мен се прокрадва страхът как ще се чувства тя с появата на бебо.
А иначе не се и съмнявам, че ще обичам и другото си детенце по същия начин.

# 18
  • Мнения: 702
da si priznaia i az dosta se 4ydex po vaprosa koga idva lubovta kam 2 dete S da6teria mi koiato e na 10 godini ni svarzvat neveroiatno silni 4yvstva i vinagi sam si mislela 4e kakvoto i da se sly4i i da imam i drygi deca tia 6te e nomer 1 v sarceto mi Sega sam bremenna po sredata na 2 mesec 2 brak i mislia 4e 6te obi4am ednakvo i 2 deca a lubovta naviarno idva togava kogata vidi6 malkoto sa6testvo pone znaia i sam ybedena 4e s men be6e taka i pak 6te e taka. jelaia ti yspex!

Общи условия

Активация на акаунт