Разреши на родители,приятели,близки да ти дават тази любов. 
Наистина е добре, че нямате деца щом така се развиват събитията! За подобни действия бих казал - детски му работи - не и за теб 
Наистина този човек не е дорасъл да има семейство. И от мъжка, и от женска гледна точка малко са наистина точните мъже, като коефициента не зависи от възрастта, ама между 20 и 30 години процента си е направо нищожен. 
Нищо не помяга в такива моменти. Дори не си заслужава да се бориш. Но след време ще разбереш, че всяко зло за добро. Днес имам срахотен съпруг и две деца и се радвам, че съм се оттървала. Но няколко години си ревях при спомените но това го отчитам като загуба на време. Вкарай енергията си в позитивни неща и вярвай за най-доброто в живота в живота си.
Изживях същото преди години,чух същите думи,изпитах същите чувства! 
Попитах го какво става,той каза нищо,обаче се усещаше напрежение.Ей така му подхвърлих въпроса дали иска раздяла и той каза "да" 
Явно и той дълго го беше замислял,но от страх си мълчи и сега аз му улесних работата. 
Исках да се видим и да изясним нещата как ,какво,защо.Имах и мои неща у тях,както и той негови в къщи!Видяхме се на едно кафе,аз още изтръпнала от новината и не си давам сметка какво става. 
Изплю той камъчето за другата и започна да плаче.Аз,всичко ми се къса,но се държа и му казвам,добре и го питам дали я обича.Той отговаря,че не знае и реве! Питам го дали е сигурен,че иска раздяла,той отговаря "да".Съгласявам се спокойно с раздялата и му пожелавам всичко хубаво,много щастие и т.н. и му казвам,че ще мина да си взема нещата когато той не си е в къщи.Той пожела да си останем приятели,но аз отказах.Край значи "КРАЙ" и няма да си оставяме отворени вратички.Било му мъчно,че ме наранявал,но като гледал как реагирам на раздялата си мислел,че не съм го обичала никога.И така,разговора приключи и се разделихме.Прибирайки се мълния ме застигна и подкоси краката ми и тогава разбрах,какво става.Като започнах рев,рев,рев и алкохол Все едно някой с нож ми разряза сърцето.Цялото тяло ме болеше от мъка.Не можех да спя,а чувах сърцято си как бие и ще се пръсне.За два дни свалих 5 кг,не ядох,не спах и не спрях да плача.Моите приятелки(живеех на квартира с 3 мацки)ми направиха купон с украси,ядене,пиене и приятели,уж да ме разтушат,но аз присъствах само телом.По едно време се звъни на вратата и Той.Излизам аз като призрак,а той с червени очи ми каЗа,че сбъркал. Било увлечение,мислел че не ме обича вече,но не било така.Всичките му приятели,родителите му били против новата му изгора и два дни всеки му натяквал,че е сгрешил,дрън-дрън и накрая той осъзнал какво е направил!
Както и да е,пак се събрахме.Беше ми много болно и се страхувах да не го направи отново,но също го обичах много и исках да му дам още един шанс.Дълго след това се съмнявах във всяко нещо и ревнувах без причина.Момичета,ако има да става нещо ще стане,независимо дали го провокираме или не. В началото много го тормозех за другата,все му напомнях,но в един момент спрях да бъркам в раната и всичко приключи.казах си каквото става да става.И да се страхувам и да не го правя,ако реши ще си отиде не мога да го спра. 