- Публикувана: 28 март 2018, 13:32 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2018, 21:26 ч.
Третият човек
Не бих очаквала друг да опазва връзката/семейството ми,въпреки слабите ангели на половинката ми.
Пред мен анагажимент/вина би имал само този,с когото съм си свързала живота.
Ако мъжът ми иска да изневерява,но ,,моралните,, не му пускат, няма да ми е по-леко и доволно.
Смятам,че в отношенията има 2ма,които отговарят за постъпките си един към друг.
И не приемам оправдания с 3ти.
Пред мен анагажимент/вина би имал само този,с когото съм си свързала живота.
Ако мъжът ми иска да изневерява,но ,,моралните,, не му пускат, няма да ми е по-леко и доволно.
Смятам,че в отношенията има 2ма,които отговарят за постъпките си един към друг.
И не приемам оправдания с 3ти.
Ако аз изневерявам ще съм отговорна пред човека до себе си с когото съм във връзка. И определено не бих се оправдавала с 3тия човек.
Никаква вина няма. Според мен третият човек си гони щастието, колкото и гнусно и нечестно да изглежда на първия човек. 
Красива е онази фраза да не се гради на чуждото нещастие, но в живота всеки си гледа интереса и правилно, защото ако не се погрижиш за себе си, друг едва ли ще го направи.
Красива е онази фраза да не се гради на чуждото нещастие, но в живота всеки си гледа интереса и правилно, защото ако не се погрижиш за себе си, друг едва ли ще го направи. 
Ако в една връзка има уважение, преследване на общи цели и общ поглед към бъдещето, тогава една изневяра за разнообразие не е страшна. Тъпото е, когато не е просто неангажираща изневяра, а паралелна връзка и не можеш да разчиташ вече на мъжа до теб да те подкрепя, за пази общото имущество да остане общо и т.н.
Третият носи вина ако е близък на този, на когото са му изневерили. Едно е мъжът ми да ми изневери с негова колежка (примерно), за чието съществуване даже не подозирам. Съвсем друго е ако ми изневери с най-добрата ми приятелка. Тогава и тя има вина. Щото съм цакана от две страни от хора, на които съм се доверила. Гадно и долно
Ако в една връзка има уважение, преследване на общи цели и общ поглед към бъдещето, тогава една изневяра за разнообразие не е страшна.
Ако да, ок. Даже може да дадете подробности, защото мнозина приемат, че това е невъзможно. Опитът ви може да е полезен.
Ако не, ми се струва, че... няма как да знаете дали "не е страшна".
Ако в една връзка има уважение, преследване на общи цели и общ поглед към бъдещето, тогава една изневяра за разнообразие не е страшна.
Ако да, ок. Даже може да дадете подробности, защото мнозина приемат, че това е невъзможно. Опитът ви може да е полезен.
Ако не, ми се струва, че... няма как да знаете дали "не е страшна".
Има разлика какъв е мотивът за изневяра.
Ти си човек и може да имаш човешки потребности, които "вторият" да не може да задоволи, което не променя красотата и намеренията на връзката ви и не е нужно да го разкарваш, за да имаш зелена светлина да му изневериш
- Това че не е страшна в смисъла на потребителката, няма пряка връзка с прошката
- Ако развалиш дълга и ценна връзка, брак, семейство, защото си усетил привличане към трети човек, по-малка болка ли ще му причиниш? Не е ли по-добре да му кажеш какво те вълнува или да замълчиш?
- Ако имаш силна потребност от нещо и не го осъществиш, не изневеряваш ли на себе си?
Ако в една връзка има уважение, преследване на общи цели и общ поглед към бъдещето, тогава една изневяра за разнообразие не е страшна.
Ако в една връзка има уважение, преследване на общи цели и общ поглед към бъдещето, тогава една изневяра за разнообразие не е страшна.
Ако да, ок. Даже може да дадете подробности, защото мнозина приемат, че това е невъзможно. Опитът ви може да е полезен.
Ако не, ми се струва, че... няма как да знаете дали "не е страшна".
Има разлика какъв е мотивът за изневяра.
Ти си човек и може да имаш човешки потребности, които "вторият" да не може да задоволи, което не променя красотата и намеренията на връзката ви и не е нужно да го разкарваш, за да имаш зелена светлина да му изневериш
- Това че не е страшна в смисъла на потребителката, няма пряка връзка с прошката
- Ако развалиш дълга и ценна връзка, брак, семейство, защото си усетил привличане към трети човек, по-малка болка ли ще му причиниш? Не е ли по-добре да му кажеш какво те вълнува или да замълчиш?
- Ако имаш силна потребност от нещо и не го осъществиш, не изневеряваш ли на себе си?
Доколкото разбирам, тълкувате смисъла на думите на потребителката, но... ние няма как да знаеш какъв е освен ако те не ни разясни. Аз примерно ги тълкувам така - "бих простила, ако не е страшно. тъй като изневярата за разнообразие, "не е страшно", значи бих я простила". Затова ѝ зададох въпрос. Дано отговори.
За мен вина има и третият/третата. Липса на морал е да се захващаш с обвързан човек, а ако има и деца - съвсем. Чувала съм за доста гнусни номера - любовницата се обажда на титулярката да ѝ се подиграва анонимно, нарочно "забравя" вещи в семейното жилище, заедно с мъжа правят съпругата на луда, едно време се пишеха анонимни писма, сега сигурно анонимни мейли и фалшиви ФБ-ци... Като дете станах свидетел на тази гнуслярщина и това е оставило съответното отвращение.
Не ми допада тази конфигурация, имала съм възможност, но не съм участвала. Спазвам "не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб".
Да добавя, че не оневинявам главния виновник, защото в подобни теми винаги се стига до "защо не плюете по изневеряващия".
Горе някой спомена двойно прецакване - да ти кръшнат с най-добрата ти приятелка - да, това взима наистина Оскар за гадно изпълнение...
Не ми допада тази конфигурация, имала съм възможност, но не съм участвала. Спазвам "не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб".
Да добавя, че не оневинявам главния виновник, защото в подобни теми винаги се стига до "защо не плюете по изневеряващия".
Горе някой спомена двойно прецакване - да ти кръшнат с най-добрата ти приятелка - да, това взима наистина Оскар за гадно изпълнение...
Е, то почнем ли да придаваме такива нюанси на изневярата: за разнообразие, от мъка, от радост, поради пиянство...виновни никога няма да се намерят. Естествено, че никой не тръгва да изневерява с идеята непременно да нарани жена си, да развали семейството си и да направи децата си нещастни. Според вас след кой път изневярата за разнообразие започва да залита към разрушаваща семейството? И щом е смекчаващо вината обстоятелството, че човека търси разнообразие, значи ли, че с колкото повече трети, четвърти и пети лица го направи, толкова по-добре?