) и не отказвах на никого! Като една майка Тереза се чувствах, но после- всеки нанякъде...изгубихме си дирите...
, че ми уши тоалета за абитуриентския ми бал преди 100 години. 
Може и да пише тук или пишещите варненки да я познават Казва се Десислава, адвокатка е, има момче на около 4 год. Виктор и момиченце, с 1 ден по-голямо от мойта Вики, май я кръсти Мануела. Доколкото запомних се занимава предимно със сделки по недвижими имоти и кантората й е в Аспарухово, а самата тя май някъде на Мир живее. 
А с една от другите мами от време на време се засичаме по площадките и ни е приятно да се видим и подърдорим. А щерката като раждах бях сама в стая почти седмица. Един ден преди да ме изпишат докараха една жена, но дори не си спомням как изглежда. 
Тя роди около 2 часа след мен, аз всъщност видях как роди сина си , няколко часа преди това й помогнах да си изуе 3/4 чорапи, които направо й спираха кръвообръщението на прасците 
Децата ни спяха легълце до легълце в стаята при нас, говорехме си доста, винаги се смея на разказа й как като я почнаха зверските контракции нахълта в тесния wc-нет заедно със стойката за системата 
Не сме всеки ден заедно, но се чуваме по телефона, дойдоха на рожденния ден на малката, радвам се, че точно с нея бях в стаята Другата мама, която роди малко преди нас и беше в нашата стая, не успя да се социализира нито с мен, нито с Тони 
И все пак за мен връзката с последната е много важна, една на друга сме свидетелки на най- истинския си миг в живота, винаги се радвам да си общуваме 
С едната мацка дори се оказа( в последствие, че сме комШийки), и се засичахме редовно из квартала, но нито тя, нито аз казваме неЩо МНого тъпо...
. 
То бива натрапничество, то може ама...родихме в един ден, ходим при едно педи, по едни и същи РД, в една и съща ясла, заедно първи рожден ден, заедно на Нова година, по разходки, гости...и т.н и т.н Няма въздух от тая жена!!! 
Иначе беше приятен събеседник, освен това се оказа и колежка. Общо взето се радвам, че не взех ВИП- а /щото се чудех бая/, че щях да си дремя там сама като кукувица и да се сдухам. Виждаме се често като се има предвид, че живееме в различни краища но София. Мисля, че това, че се срещнахме с нея остави от престоя и раждането много хубави спомени и за двете 
До годинка и половина бяхме заедно по4ти всеки ден на разходка. Сега се 4уваме и виждаме когато можем , но винаги са поканени на наш РД и ние на техния. 
.А с тази с която бяхме в предродилна зала се засичахме в столовата и все щяхме да се виждаме по стаите, но знаете как е...малките изцяло ни обсебват, все се каниш да идеш до другата стая и все го отлагаш, и така докато те изпишат...
Казах й, че моето има сополи и се страхувам да не ги заразим, но май не схвана намека. 
- в една стая Нямах много общ език с никоя от мамите. Едната беше също с второ детенце, второ момиче - смешното е, че и двете й дъщери са родени на 6.12 Едното момиче беше секцио, не беше от София. Третата раждаше, докато аз лежах задължителните 2ч под наблюдение в родилна зала, една много плаха младичка мама-първескиня, която не си отвори устата за цялото време, докато бяхме там, а имаше куп проблеми - бебето Аделина не искаше да суче, гърдите й бяха станали на камък и вдигна температура и т.н. На нея й дадох адресите на форумите - но не съм я мяркала. И те не са ме търсили. Не е от София, за съжаление, иначе щяхме да поддържаме връзка - от доктора й знам, че е родила по нормален път седалищно момченцето си, беше й второ детенце, иначе си имаше едно момиченце, а между двете деца имаше един аборт с близнаци заради аненцефалия. С нея беше страхотен купон, изобщо всичките пъти, когато съм лежала в болницата, вместо да ми е гадно, падаше невероятна веселба с момичетата 
Тя живее извън Варна и рядко идва в града и може и за това.
/, лежа в съседна стая - пишем тук и двете, а се виждаме сравнително често ; трябваше да ни правят секциото едно след друго, но щерка й се "изложи" и избърза с един ден Друга форумка с която раждахме едновременно, лежеше на друг етаж в същата болница! 
) и днес се видяхме. Тя не ме позна първоначално но и след това се държа хладно. На мен обаче не ми пука стана ми приятно, че я видях! 
Ти си причината за да започна да пиша тук. Регистрирах се, за да ти напиша ЛС, а какво стана.....като взех да пишааааааа, няма спиране. Добре че започнах работа, та вече нямам време да пиша често. Стига съм досаждала с моите "умотворения". Има и още една мама, с която се виждаме от време на време. Кики, ти може би си я спомняш - другата жена, с която бяхме в реанимация. С нея после бяхме в една стая и докато ни изпишат, вече бяхме приятелки. Често се чуваме по телефона, а когато има възможност се виждаме. 
А другата мама, с която бяхме в реанимацията след секциото и ме развеселяваше въпреки болката, пише във форума и тук се срещаме Съжалявам че не си размених координатите с други момичета понеже прекарах в Шейново почти 10 дни преди да родя 
Яко забавляваше родилките. 
Препоръчани теми
