Здравейте.
Щастливо омъжена съм и имам една прекрасна дъщеричка, която обожавам.
Когато тя беше съвсем бебе, една нощ се събуди и в момента в който ставах в главата ми звучаха едни ужасни думи от който се страснах "да умреш дано". Незнам сънувала ли съм нещо такова, дали бяха адресирани към мен или от мен към някого. На другия ден се замислих над това и реших, че е някакъв гаден кошмар.
Напоследък обаче се присетих и се замислих за случката. Дали пък не ми го е родила собствената глава /несъзнателно в просъница, както например да си помисля-офф пак ли/, когато се разплака малката да съм се ядосала, че ме е събудила? Защо пък точно това? А тя се будеше изключително рядко и не ми е тежало в никакъв случай. Божичко ще се побъркам. Напоследък немога да и се зарадвам без да се почувствам гузна от случката. И по цял ден се моля да ми е жива и здрава и с тези откачени мисли да не дърпам дявола за опашката, дето се вика. Много ме тормози това нещо, заседнало е като буца в мен и постоянно изплува и ме гризе.
Споделих със съпруга ми /който е изключително спокоен и здравомислещ човек/ и той е на мнение, че съм сънувала нещо тогава и затова съм го свързала, но това не ми помогна да се чувствам по-малко лоша майка, която може да реагира така. Макар, че пак казвам незнам изобщо дали съм си го помислила или сънувала.
Моля ви не се нахвърляйте отгоре ми да ми казвате че съм луда, аз си го знам и ако сега не съм и продължавам така, то със сигурност в скоро време ще полудея.
Щастливо омъжена съм и имам една прекрасна дъщеричка, която обожавам.
Когато тя беше съвсем бебе, една нощ се събуди и в момента в който ставах в главата ми звучаха едни ужасни думи от който се страснах "да умреш дано". Незнам сънувала ли съм нещо такова, дали бяха адресирани към мен или от мен към някого. На другия ден се замислих над това и реших, че е някакъв гаден кошмар.
Напоследък обаче се присетих и се замислих за случката. Дали пък не ми го е родила собствената глава /несъзнателно в просъница, както например да си помисля-офф пак ли/, когато се разплака малката да съм се ядосала, че ме е събудила? Защо пък точно това? А тя се будеше изключително рядко и не ми е тежало в никакъв случай. Божичко ще се побъркам. Напоследък немога да и се зарадвам без да се почувствам гузна от случката. И по цял ден се моля да ми е жива и здрава и с тези откачени мисли да не дърпам дявола за опашката, дето се вика. Много ме тормози това нещо, заседнало е като буца в мен и постоянно изплува и ме гризе.
Споделих със съпруга ми /който е изключително спокоен и здравомислещ човек/ и той е на мнение, че съм сънувала нещо тогава и затова съм го свързала, но това не ми помогна да се чувствам по-малко лоша майка, която може да реагира така. Макар, че пак казвам незнам изобщо дали съм си го помислила или сънувала.
Моля ви не се нахвърляйте отгоре ми да ми казвате че съм луда, аз си го знам и ако сега не съм и продължавам така, то със сигурност в скоро време ще полудея.
Не може едновременно да го "искаш" и да си гузна 
Много добре те разбирам. Не си луда и нищо ти няма. НАй-вероятно в теб сега настава някаква хормонална промяна. Аз се чуствам така като вземам противозачатъчни. В главата ми се раждат грозни мисли и внезапни желания да обидя или нараня определен човек или себе си. Понякога се чудя откъде съм запомнила толкова грозни фрази 
После започвам да се измъчвам какво става с мен и в що за чудо съм се превърнала. Да се терзая за мислите си... А бе картинка. И аз дълго време незнаех какво ми има и споделих с приятелка, а тя ми каза че и тя е била по време на бремеността. От там направих връзката с бушуващите хормони и противозачатъчните и след като ги спрях нещата се нормализираха с времето. 
с тези мои мисли. 
, честно, ако бях прочела нещо такова, каквото ми се случва на мен за някой друг, нямаше да си мисля нищо добро за авторката...
