Публикувана: 31 май 2006, 11:15 ч.
Последно мнение: 5 септ. 2006, 16:30 ч.

Защо при мен се получава така? А при вас как е?

2 872
41
1

1
2
3
Всички

31 май 2006, 11:15 ч.

Мнения: 3 342

Напоследък забелязвам у себе си една тенденция, която никак не ме радва...
Станала съм ужасно припряна, вече не правя с удоволствие почти нищо, на което доскоро/или не толкова доскоро/ се наслаждавах...
Един филм не мога да изгледам докрай, да не говорим за четенето - това винаги ми е било невероятно любимо занимание, а сега прочитам страничка-две-три и скачам. Сякаш имам червеи в задника Sick

Знаете как е с две деца - задължения и ангажименти - достатъчно. Рядко имам време само за мен и спокойствие да правя това, което обичам. Но дори и когато го имам това време, вече не умея да го използвам както трябва.
Да не ви казвам откога не съм гледала цял филм, сериалите горе-долу успявам да изгледам по серия/Lost и Prison Break успяват да ме грабнат за по 40 минути/...
Какво ми става? Вие как сте?
Ето и сега уж пиша тук, а ставам през минута-две, че Вики нещо мрънка... Защо обаче пренасям тези си навици и тогава, когато реално трябва си почивам и да се наслаждавам на моментите на отмора? А кажете...

# 1 31 май 2006, 11:21 ч.

София
Мнения: 3 797

И аз съм така....нямам нерви ли, що ли и вестник, даже и клюкарско списание да прочета.Това ми създава голям проблем , особено с ученето.Не знам от какво е, но от 3 години съм така, страшно нервна и припряна.Имам чувството, че все няма време.... cry

# 2 31 май 2006, 11:21 ч.

Мнения: 1 612

За съжаление ежедневието ни е много напрегнато. Непрекъснато търчим насам натам. От работа - в къщи, домакинстване и т.н.
Човек става като робот.
И аз съм забелязала такава тенденция при мен.
Може би ако имаш повечко време (отпуск например) ще успееш да се отпуснеш и да си обърнеш повече внимание.

# 3 31 май 2006, 11:23 ч.

Мнения: 3 342

Цитат на: DeepRed в ср, 31 май 2006, 11:21

Имам чувството, че все няма време.... cry

Точно... А реално през седмицата, когато съм само с бебока, имам предостатъчно време за какво ли не...

# 4 31 май 2006, 11:26 ч.

Мнения: 1 612

Да.
Аз нямам деца, но работя на две места.
В понеделник бях само следобяд на работа и цяла сутрин вместо да си почина все си намирам нещо да правя.
Като седна на едно място и имам чувството, че полудявам.

# 5 31 май 2006, 11:29 ч.

Варна
Мнения: 1 790

И аз съм така. Може би от две-три години. Почвам някоя книга, уж много интересна и не успявам да я дочета. Накрая забравям за нея и мъжът ми започва да се шегува с мен-колко ли време ще мине докато прочета цялата книга. А преди не бях така. Дори и да не ми е било интересно се насилвах и прочитах всичко. И с филмите съм по същия начин. Пуснем си някое филмче и аз заспивам. Нямам никаква идея защо се получава така. Само мога да те успокоя, че не си само ти.

# 6 31 май 2006, 11:37 ч.

Мнения: 1 612

О да за заспиването и аз съм като теб.
Мъжът ми почна да се дразни вече.
Явно е и от преумора.

# 7 31 май 2006, 12:38 ч.

Мнения: 10 614

същата съм и аз. Даже се дразня на мъжа си като се заиграе с бебока след къпане и все мърморя да го дава да го храня, и да го приспивам. Все бързам и все нямам време.

# 8 31 май 2006, 12:39 ч.

Мнения: 899

Присъединявам се към заспиващите..
Работа, учене, домакинство...само хвърча насам-натам, а дефакто вечер няма толкова важни неща за свършване, но мен ме яде. Не мога да си почина. Последната събота и неделя реших да се напъна и да се занимавам с неща, които ме разтоварват, но в крайна сметка само гледах телевизия и излязох да се видя с приятелка..Любимия казва, че го изнервям с постоянното си подтичване и че не можем да си починем заедно. Решение? Ами насилваш се и ..апетитът идва с яденето.

# 9 31 май 2006, 13:00 ч.

Мнения: 2 212

Толкова неща имаме за вършене постоянно, дори да нямаме за вършене, постоянно мислим, кроим планове, прекрояваме...напрежението и динамиката може би така са се сраснали с нас, че дори когато можем да си починем, вече не знаем как да го направим...просто сме свикнали ако не ръцете, то мозъка да ни е постоянно ангажиран с нещо...а как добре е казано, животът е това, което се случва докато си правим планове, той е в малките, но истински неща...едно хубаво цвете, един залез....но.....ежедневието ни поглъща все повече...За филмите съм така и аз, а и сериали вече не мога да гледам, остави, че и на кино да съм понякога само гледам часа и се питам колко ли остава до края....защо е тази хронична забързаност, за къде сме се разбързали.... Tired

# 10 31 май 2006, 13:04 ч.

Мнения: 648

Отдавна взех да се примирявам с мисълта, че нямам време за себе си и не мога да си разполагам с времето както преди Laughing

Тони, ти си с 2 дечица и само мога да си представя колко повече ангажименти имаш, но си е истина, че покрай бебе си е трудно с времето.......... Лично аз нямам на кой да оставя малката и за 10 мин, добре че мога да се боядисвам сама и да си правя сешоар и то, когато тати почива Mr. Green

Филмова ни е неделната вечер, разбира се, ако Александра заспи по- навреме, добре че преди гледах много филми, добре, че и на дискотеки "кандисах" hahaha

............ сега личното ми време е, когато малката спинка, аз да прочета някой списание или да повися у форума Crazy

Тони, като поотрасне Вики, ще започнеш да се връщаш към нормалния си ритъм си мисля Peace

Колкото и да е кротко едно мъниче си е зависимо от майката, тъй че винаги ми е интересна тезата, че лесно било до като е в кошарата #Crazy

Успех

# 11 31 май 2006, 13:07 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Същото е и при мен. Даже взех да се чудя наред ли съм... Но явно все още спадам към нормалните Crazy

# 12 31 май 2006, 13:10 ч.

Мнения: 9 990

Аз успявам, научих се.Гледам си филмите с удоволствие даже вечер, когато детето заспи.Иначе преди беше едно вечно ставане , то като се прекъсне така гледането и се губи удоволствието.

# 13 31 май 2006, 13:15 ч.

Мнения: 56

иНдентичен случай и у наше село!!!
Абсолютно същият нервак съм станала след двете деца. Даже, когато се случва баща им да ги изведе за няколко часа и аз съм сама в къщи и би трябвало да си почивам, вместо да изгледам някой хубав филм, да си слушам музика или да изляза на разходка някъде, аз се щурам като глуха кучка из къщи от една в друга стая без да подхвана нищо съществено - просто се щурам абсолютно безцелно....и така, докато не си дойдат. Тъпо, но Факт!

# 14 31 май 2006, 13:16 ч.

Мнения: 3 342

Наденце, не е там проблемът... Че нямам време. Ами имам. Действително с Вики сме 24 часа заедно, но пък той не ми създава кой знае колко грижи... Организирам се някак, справям се, остава ми време, но ме тормози това, че сякаш го пропилявам.

Еster го е изразила чудесно - "за къде сме се разбързали..."

А пък, като се върна на работа, лудницата ще е пълна... И тогава какво? Съвсем ли ще забравя какво е да поспреш и да се насладиш на момента...

Пенелопа, как успя? Разкажи ни...

# 15 31 май 2006, 13:26 ч.

Мнения: 1 840

Да-а-а, и при мен има такава тенденция. Сигурно е от преумора и от твърде много ангажименти.

# 16 31 май 2006, 13:27 ч.

Мнения: 9 990

Ами ...де да знам.Уплаших се, че пропилявам хубавите моменти, онези-малките неща не ги забелязвам.Бях станала и сприхава, все се отяждах.И от там-проблеми, вкъщи все някой ми беше виновен.Тогава се уплаших и спрях с това бързане.Иначе все бързах-бързах бебето да се роди, бързах зъбче да му поникне, бързах да проходи.Пък то -времето лети и без да бързам.И така-давам го кротичко сега.Вярно е-ходя на работа, търча с детето насам-натам, къща гледам.Но не робувам.Детето поотрасна, по-самостоятелно е/ макар и още мъничко/, научи се-самичко да заспива и тогава е моето време-гледам си филма на воля, чатя си...След работа, когато го взема от работа се разхождаме, в някоя градинка да поиграе, а аз седя и гледам и се радвам на репликите и, на физиономиите, на начина по който расте, защото днес е само днес и сега-този момент няма никога да се върне.И така.Според мен е простичко, но обикновено го разбираме, чак след като сме или мноого преуморени или след някоя нприятна случка, която ни кара да се замислим.

# 17 31 май 2006, 13:31 ч.

Мнения: 3 342

Цитат на: пенелопа в ср, 31 май 2006, 13:27

Ами ...де да знам.Уплаших се, че пропилявам хубавите моменти, онези-малките неща не ги забелязвам.Бях станала и сприхава, все се отяждах.И от там-проблеми, вкъщи все някой ми беше виновен.Тогава се уплаших и спрях с това бързане.Иначе все бързах-бързах бебето да се роди, бързах зъбче да му поникне, бързах да проходи. Пък то -времето лети и без да бързам.И така-давам го кротичко сега.Вярно е-ходя на работа, търча с детето насам-натам, къща гледам.Но не робувам.Детето поотрасна, по-самостоятелно е/ макар и още мъничко/, научи се-самичко да заспива и тогава е моето време-гледам си филма на воля, чатя си...След работа, когато го взема от работа се разхождаме, в някоя градинка да поиграе, а аз седя и гледам и се радвам на репликите и, на физиономиите, на начина по който расте, защото днес е само днес и сега-този момент няма никога да се върне.И така.Според мен е простичко, но обикновено го разбираме, чак след като сме или мноого преуморени или след някоя нприятна случка, която ни кара да се замислим.

# 18 29 авг. 2006, 15:59 ч.

Присъединявам се и аз.От както бебока се роди все нямам време за нищо,а как ми се спи smile3524

ако има лесно цял ден ще спя

# 19 2 септ. 2006, 14:06 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

Нямам време за нищо.

Колкото повече растат децата, толкова повече нямам време за себе си. Малки деца- малки дертове, големи деца - големи дертове и харчове! Не вярвах, ама така било smile3517

# 20 2 септ. 2006, 14:13 ч.

Мнения: 5 622

За разлика от мъжа ми, аз не обичам да седна пред компа и да гледам филми. Хващат ме бесните Crazy

За един филм, обаче, веднъж седмично, не само, че сядам, ами и даже не ми стига Wink

(За ПБ говоря Wink

)

# 21 2 септ. 2006, 14:16 ч.

Мнения: 630

Хм, това май са някакви депресивни състояния. И аз изпадам в такива на моменти!

# 22 2 септ. 2006, 14:31 ч.

Варна
Мнения: 11 340

И аз съм така. Много ми е криво - не мога спокойно да си изпия кафето, не мога да се спра на едно място за повече от 10-тина минути, книгите трудно задържат вниманието ми, филмите още по-рядко... не ми се прави нищо, което ще ми отнеме време... Не знам какво става, но положението е плачевно направо - все искам нещо да стане, чакам някакъв следващ етап, искам да дойде и бързо да отмине всяко планувано събитие, а не мога да му се насладя. Вече и не пиша много във форума... Дайте някакво обяснение! Закъде бързаме? Sad

# 23 2 септ. 2006, 18:24 ч.

Мнения: 569

.
Аз път чета много бързо, нямам търпение да стигна края. Усещам се как нервите ми не

издържат и даже като видя във форума по дълго мнение не го почвам изобщо, знам че няма да

стигна до края. Така съм като чета списания, вестници, каквото и да е четиво.

# 24 2 септ. 2006, 18:36 ч.

Мнения: 3 425

И аз съм с вас Mr. Green

Реално имам що годе някакво време и въпреки че го осъзнавам съм си все същата ....припряна и неспокойна Whistling

# 25 2 септ. 2006, 18:46 ч.

Мнения: 4 733

Времето наистина притиска и това изнервя...

# 26 2 септ. 2006, 20:05 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Аз бях така с първото си дете. Направо не ми се излизаше на разходка, защото много трябваше да се приготвям и все си мислех, че много време ще ми отнеме излизането и прибирането, а и домашните задължения ме притискаха, исках всичко наведнъж да свърша. сега обаче не е така, успокоила съм се, не си давам много зор, който иска от мен нещо(с изключение на децата) или да почака или да си го свърши сам. С тази нагласа си осигурявам много спокойствие и пестя нервички.

# 27 4 септ. 2006, 18:00 ч.

Мнения: 412

поне знам,че не съм сама
че и да полудея ще ви срещна някъде по здравните заведения
Joy

отговарям на вашите симптоми

# 28 4 септ. 2006, 19:17 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Стрес е това, мда.
Ето как се справих аз с проблема - тИфтерче. Пишех от предния ден какво има да се върши - работа - такъв обем, работни обаждания - на кого и за какво.
Домакинство - готвене, пазаруване, чистене, пр.
Детето - разходки и каквото му се правеше там, че съм забравила вече.
Ама подробно и със срокове. Всяко нещо се отмята.
Вечер, като съм си свършила всичко, се отдавам на заслужена почивка. Може и да са пет минути, ама си е почивка.
hahaha

Много ми се смееха на тИфтерчето, защото аз не само пишех, ами и рисувах - особено домакинските задължения.
После тИфтерчето отпадна от само себе си, освен работните ангажименти не записвам друго.
И вече не се чувствам по гореописания начин. bouquet

# 29 5 септ. 2006, 13:31 ч.

Мнения: 412

Василиса,благодаря за чудната идея
смятам да пробвам
смятам да пробвам всичко,което ще ме върне към радостта от живота и спокойстието
към моментите,в които просто сядаш ,бягаш или скачаш и се радваш на детето си
любуваш се на това,което имаш,защото има хора,които за съжаление нямат и толкова

# 30 5 септ. 2006, 13:45 ч.

Явно това е момент през който всички жени преминават през него.При мен се получава по същия начин без никакво обяснение. Винаги съм търсила отговора на това но все още не съм намерила.Имам малка дъщеря - е само на 5год. , която наистина не ми остава много свободно време, но като имам пък незнам как да го използвам рационално за себе си.

# 31 5 септ. 2006, 13:58 ч.

Мнения: 1 910

Аз си имам приоритети. Нещата, които са сред тях се правят, другите търпят отлагане. Така де, на първо място е Борил, след него ние с мъжа ми, след това всичко останало. И всички са доволни и щастливи. Grinning

# 32 5 септ. 2006, 14:19 ч.

Мнения: 2 309

И аз съм в същата фаза.

# 33 5 септ. 2006, 14:25 ч.

Мнения: 1 058

И аз съм в тази фаза. Даже мисля, че малко полудявам. Тичане на ляво на дясно, нерви и нерви. Само се надявам да не вредя на детето.

# 34 5 септ. 2006, 14:33 ч.

на кого му пука
Мнения: 923

И аз периодично изпадам в такива емоционални дупки.Нищо не ми носи удоволствие и радост.Тогава имам нужда от някаква значителна промяна.Може прическа или от почивка или поне от разходка в друг град.А може и среща с човек когото не си виждала отдавна и който ще ти разкаже много новини.

# 35 5 септ. 2006, 14:35 ч.

София
Мнения: 3 407

Това е хронична липса на почивка. Стрес, така да се каже. Опитай се да си починеш bouquet

# 36 5 септ. 2006, 14:49 ч.

Мнения: 4 358

Тони, чувствах се така преди няколко седмици. Сама съм с двете деца по цял ден и не се спирам. Скоро пихме кафе с едни приятели и те ми се смяха, че пия кафето без захар, защото нямам време да си сложа #Puppy dog

Реших си проблема по следния начин - слагаме децата да спят в 21.00 часа, изнасям си един стол на терасата и сядам там. Зяпам в съседните блокове, в небето, пия топло мляко с мед - невероятно разтоварващо е! Опитай преди да се е развалило времето Peace

# 37 5 септ. 2006, 14:58 ч.

Мнения: 3 271

Теди, страхотна идея! Много разтоварващо звучи Hug

Офф: Гледам още един сладур си "измътила" Heart Eyes

# 38 5 септ. 2006, 15:13 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 327

В събота оставих малката на майка и татко да я гледат у тях, там да нощува. Помотах се из града, пих кафе с приятелки БЕЗ децата и се точа на почивката като се прибера smile3508

Но вкъщи нещо не можах да се свъртя на едно място #Crazy

, даже пред компа. Изчистих основно, простирах, гладих, че и един кекс направих. Вечерта излизахме с мъжа ми. Че то детето като е при мен по- отпочинала се чувствам ooooh!

# 39 5 септ. 2006, 15:15 ч.

Велико Търново
Мнения: 279

Цитат на: РЕНИ в ср, 31 май 2006, 13:07

Същото е и при мен. Даже взех да се чудя наред ли съм... Но явно все още спадам към нормалните Crazy

В същата ситуация съм откакто се роди малкото ми дете, значи вече 2 години.
Беше на 6 месеца,когато се върнах и на работа.
Лудница.
Сякаш не съм аз, а някой друг.

# 40 5 септ. 2006, 15:17 ч.

Мнения: 7 914

Аз пък страдам от синдрома"Давай бързо ( Бързай), че ще свърши"
Например идва съботата и започвам бързо да се ходи на пазар, бързо да се чисти, бързо да се спи,че идва Неделята и после ужасния Понеделник.... все бързо това, бързо онова Crazy

# 41 5 септ. 2006, 16:30 ч.

Мнения: 3 342

Изровихте старата ми тема, та да си кажа, че проблемът е почти решен Flutter

Едно лято в компанията на две хлапета - малко дивички, но пък обсебващи, по около девет часа дневно, върши чудеса. Ограничавате времето за себе си в състояние близко до нула. Тогава няма откъде да ги изровите тези ми ти минути за терзания и въпроси "защо" Joy

Проблемът е ликвидиран!

А сега - сериозно - от вчера имам детегледачка, която идва за няколко часа на ден, така че до момента, в който ще трябва да се върна на работа след малко повече от месец, смятам с пълна сила да се възползвам от тези часове. И от съветите, които сте ми дали Hug

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

ХАМАС нападна Израел

Често срещани правописни грешки

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: