Здравейте. Темата е коментирана много пъти,но от прочетеното до сега не си отговорих на всичките си въпроси. От три години живея на семейни начела с един мъж от когото имам дете на 2 годинки. Не помня вече от кога с него не се разбираме и ако аз не замълча става още по лошо и последствията са за мен. Сърди се по няколко дни наказва ме с забрани да не правя това или онова и все такива ненормални неща. Страшно е избухлив. В последно време се промених,този човек вече ми става чужд,противен,дразни ме и отдавна не мълча за нищо а него това го побърква,той иска от мен да си върша домакинските неща и каквото каже той това да е и ако искам нещо да питам него най напред и ако позволи тогава да правя каквото и да е било. Напоследък се караме често и при скандалите той ме гони да си ходя но ме заплашва че нямало да ми даде детето. Нямаме брак,детето е припознато,знам пе и двамата имаме еднакви права,но ме интересува какво мога да направя за да остане детето при мен ако се стигне до дело за попечителство. Ако живея на квартира например това лошо ли ще е за мен? Мога и при родителите си да живея има много място при тях. Сега живеем на село в стара грозна къща а родителите ми са в град с много по хубави условия за гледане на дете. Много съм объркана,наранена,уплашена и не знам какво да мисля и как да действам.
- Публикувана: 23 май 2018, 00:32 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2018, 17:07 ч.
Заплашва ме, че ако го напусна няма да ми даде детето
snejana1992 Това дали си на квартира или в собствено жилище не е фактор за попечителство. Нямаш големи причини за притеснение.
Имаш ли работа и как ще се издържаш?При всички положения, както си го описала е по-добре да се разделите.Дали сега или спед плануване и подготовка от твоя страна, само ти си знаеш.
Имаш ли работа и как ще се издържаш?При всички положения, както си го описала е по-добре да се разделите.Дали сега или спед плануване и подготовка от твоя страна, само ти си знаеш.
Имам сигурна работа от шест години. А за заплахите и аз съм го заплашвала,че няма как да стане както той иска и детето да остане при него,но той не иска да чуе,не може да се примири че му говоря така и ме заплашва да ми "строши кокалите". Много неща преживях и изтърпях,не ме е удрял,но психически ме смаза и мисълта да остана и без детето ще ме довърши. Затова реших да попитам тук
Няма български съд, който да вземе дете от майката при положение, че тя иска да си го гледа и не е освидетелствана като психично болна, наркоманка или в рискова група като дълго време безработна, бездомна и т.н.т
Подай жалба в полицията за заплахите. При бъдещо дело това ще е в твоя полза. Опитай се да го провокираш да те заплаши пред свидетели, защото иначе е твоята дума срещу неговата. И го напускай. Ако се разбираш добре с родителите си, според мен при тях ще ти е по-добре. Поне на първо време. С малко дете още един чифт ръце никога не е излишен. А и човек като преминава през такива периоди не е лошо да има подкрепа. Така че вземай си детето и отивай при родителите си. Ако той се опита да ти създава проблеми заведи дело. Аз също съм сигурна, че изходът ще е в твоя полза.
Няма български съд, който да вземе дете от майката при положение, че тя иска да си го гледа и не е освидетелствана като психично болна, наркоманка или в рискова група като дълго време безработна, бездомна и т.н.т
Точно така!
Вземай си детето и отивай при родителите си.
А ако идва да прави скандали,викай полицията.Ако ти посегне ,извади си медицинско.
Ако те заплашва,пускай жалби.
Той не може да ти вземе детето.Само блъфира,за да те изнудва да останеш и да може да те мачка.
Минах през същото като теб, това са само манипулации за да слушаш. Отиди при адвокат, консултирай се и действайте. Няма как да му го отсъдят на него. Като не е у дома, пълниш куфарите с дрехи и бегом при вашите. От там нататък действаш, адвокат и дело. Ако дойде да ти прави скандали - полиция. Ако те заплашва по телефона- жалба. Това е начина, другото е губене на време. Нещата няма да се оправят, той е зрял мъж с обособен характер и манталитет, иначе трябва мълчаливо да търпиш и да те мачкат до от кат.
Има изход повярвай ми. Накрая сам пледира в съда. че ми отстъпва правата и детето да живее при мен. А как ме заплашваше, че ще ми го вземе и аз треперех от страх. С такива хора се действа твърдо и без разкайване.
Има изход повярвай ми. Накрая сам пледира в съда. че ми отстъпва правата и детето да живее при мен. А как ме заплашваше, че ще ми го вземе и аз треперех от страх. С такива хора се действа твърдо и без разкайване.
Оххх, поредния дето ще взима детето от майка му. И какво ще го прави това 2 годишно дете? Ще го гледа, когато е болно и ще отсъства постоянно от работа ли? Или ще го метне на майка си да му го гледа, докато той работи или докато тича по някоя фуста, която ще му завърти главата?
Авторката - кажи му на твоя хубостник хич да не те заплашва, за да не стане така, че хем детето да си вземеш, хем да го изгониш от апартамента му /ако е негов разбира се/ и да си живееш там, докато детето стане на 18 години.
Аман от такива тарикати, които само знаят да заплашват. И горещо ти препоръчвам да си наемеш адвокат, който да ти разясни нещата и да си малко по-спокойна
Авторката - кажи му на твоя хубостник хич да не те заплашва, за да не стане така, че хем детето да си вземеш, хем да го изгониш от апартамента му /ако е негов разбира се/ и да си живееш там, докато детето стане на 18 години.
Аман от такива тарикати, които само знаят да заплашват. И горещо ти препоръчвам да си наемеш адвокат, който да ти разясни нещата и да си малко по-спокойна
Не знам обаче дали, ако изчезне, докато не е вкъщи няма да я обвинят в отвличане. Аз бих наистина опитала да го провокирам пред свидетели с ясното намерение, че си отивам, ако иска детето ще се срещнем в съда на дело. Такива манипулатори са много - като видят, че не им се връзка послушната женичка бързо дават на заден
Авторке, успокой се. Съдилищата дават родителските права на бащата, само ако майката е опасна за детето си(т.е. в много крайни ситуации) или самата тя е съгласна детето да остане с бащата(т.е. се споразумеят). Това важи още повече, когато говорим за малко дете. В такива ситуации бащите са в неизгодна позиция, а не майките. Колкото и да ти е трудно, събираш сили, изнасяш се, отиваш при адвокат и завеждаш дело за родителски права. Детето със сигурност ще бъде оставено при теб, а той ще има задължение да плаща издръжка и ще има режим, в който ще има право да го вижда. Заплахите към теб са с цел да не предприемаш мерки срещу него и ти от страх му се връзваш. В такива ситуации място за страх няма. Не си сама, имаш родителите си, които със сигурност са зад гърба ти. Дано всичко да се случи по най-добрия начин.
Благодаря на всички. Наистина малко се успокоих. Прави сте за това,че ме е страх от него и за това съм на това полужение, но вече взе да ми писва и на мен и както ме съветвате ще ида при опитен адвокат,за да знам как точно да постъпя.Разказах всичко на родителите си и те са плътно зад мен каквото и да реша и от тук на сетне всичко зависи от мен и ще се спрявя. А за неговото жилище то даже не е и негово,купено е някога от някого,но се води на стария сибственик който е незнайно къде и нотариалният акт е на негово име. Мъжът ми няма нищо освен колата си. Благодаря ви много за думите с които ми вдъхнахте още повече кураж.
Няма български съд, който да вземе дете от майката при положение, че тя иска да си го гледа и не е освидетелствана като психично болна, наркоманка или в рискова група като дълго време безработна, бездомна и т.н.т
Точно така!
Вземай си детето и отивай при родителите си.
А ако идва да прави скандали,викай полицията.Ако ти посегне ,извади си медицинско.
Ако те заплашва,пускай жалби.
Той не може да ти вземе детето.Само блъфира,за да те изнудва да останеш и да може да те мачка.
Точно така е
Бягай, не му се обяснявай, не у противоречи - БЯГАЙ!
И аз да спомена на всички които скоро ще им предстои такова нещо - действайте бързо докато не са гласували и в България закона за съвместното попечителство. За сега ние сме много добре законно откъм защита на майките. Бягайте по-бързо от тъпаците за да защитите децата си от техния пример.
И аз да спомена на всички които скоро ще им предстои такова нещо - действайте бързо докато не са гласували и в България закона за съвместното попечителство. За сега ние сме много добре законно откъм защита на майките. Бягайте по-бързо от тъпаците за да защитите децата си от техния пример.
Какъв е този закон - може ли да разкажеш малко по-подробно, ако е удобно? За пръв път чувам за такова нещо
Има много информация в интернет. В много от страните членки на ЕС е приет и се практикува родителските права след развод или раздяла да са по равно между двамата родители.
Със закон или не вярвам БГ бащите да се втурнат задружно в съда и да се борят за тези равни права. Ми това е отговорност, после нали трябва и да ги гледат тез деца, да се грижат за тях, да плащат сметки.
Вероятността при равни други условия съд да присъди попечителство на него е минимална. Дори не е нужно молба за развод да подаваш, брак нямате... просто си отиди при родителите - заедно с детето - но не му отказвай контакт, евентуално под надзор. Също така се посъветвай с адвокат, специалист по семейно право.
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)
Няма български съд, който да вземе дете от майката при положение, че тя иска да си го гледа и не е освидетелствана като психично болна, наркоманка или в рискова група като дълго време безработна, бездомна и т.н.т
и съда не взима деца. той ги предоставя за отглеждане.
но в случая не вярвам това да се случи на авторката поради възрастта на детето. което пък е бич за бащите.
И как по-точно ще предоставят родителските права върху 2 годишно дете на бащата при положение, че майката нито го бие, тормози, проституира, взима хероин и не страда от душевна болест? Според теб едно 2 годишно дете предимно от баща си ли има нужда или от майка си? Съдиите са наясно с нуждите на едно малко дете и съответно ако ситуацията не е крайна, просто няма как детето да се остави на бащата. И преди някой да скочи и да каже аз познавам едно дете, което е при баща си, пак да кажа, че двамата родители могат да се споразумеят детето да е при баща си, т.е. това се случва, когато майката е съгласна.
По въпроса за съвместното попечителство, нищо лошо няма, ако се приеме. Има и свестни бащи, които искат да са с децата си повече време, а не да имат режим няколко дни в месеца, а насреща си отмъстителна бивша жена. Нека не изкривяваме истината и да признаем, че съществуват всички онези майки, които използват децата си за отмъщение. Помислете и от този ъгъл преди да заклеймявате бащите като цяло. Помислете колко бащи са отделени от децата си и нямат право на глас. Каквото и да си говорим, в момента бащите са в ужасно неизгодна позиция.
По въпроса за съвместното попечителство, нищо лошо няма, ако се приеме. Има и свестни бащи, които искат да са с децата си повече време, а не да имат режим няколко дни в месеца, а насреща си отмъстителна бивша жена. Нека не изкривяваме истината и да признаем, че съществуват всички онези майки, които използват децата си за отмъщение. Помислете и от този ъгъл преди да заклеймявате бащите като цяло. Помислете колко бащи са отделени от децата си и нямат право на глас. Каквото и да си говорим, в момента бащите са в ужасно неизгодна позиция.
Още веднъж благодаря на всички за своите мнения и подкрепа. Следващата седмица имам час за консултация с адвокат за да реша как да започна всичко и какво да очаквам. До тогава оставам при мъжа си,не искам да бързам и да допусна грешка,която после да е в мой ощърп при евентуално дело за детето. Определено вече съм по смела и повече няма да допусна грубото му отношение към мен.
Още веднъж благодаря на всички за своите мнения и подкрепа. Следващата седмица имам час за консултация с адвокат за да реша как да започна всичко и какво да очаквам. До тогава оставам при мъжа си,не искам да бързам и да допусна грешка,която после да е в мой ощърп при евентуално дело за детето. Определено вече съм по смела и повече няма да допусна грубото му отношение към мен.
Още веднъж благодаря на всички за своите мнения и подкрепа. Следващата седмица имам час за консултация с адвокат за да реша как да започна всичко и какво да очаквам. До тогава оставам при мъжа си,не искам да бързам и да допусна грешка,която после да е в мой ощърп при евентуално дело за детето. Определено вече съм по смела и повече няма да допусна грубото му отношение към мен.
А как да постъпя ако детето е на 10 години и е силно настроено против мен?
В EU децата са една седмица при майката, една при бащата, в Белгия е така. Ако не са наркомани, алкохолици и тн. обаче. Аз смятам, че е правилно, в България бащите ги виждат само неделите и си мислят, че нямат повече ангажименти, а майката се скапва от задължения и работа.
Щеше да е добре, ако в България разводите ставаха по цивилизован начин. Аз до сега не съм чула за такъв обаче. Дори и моя не беше такъв, въпреки, че сега - 8 години по-късно с БНД сме в много добри отношения. Но в повечето случаи бащите използват всяка минута с детето, за да му говорят колко ужасен човек е майка му - жената, която го е родила и, която прекарва целия си живот в грижи за него и как тя е виновна, че детето не живее и с двамата си родители /само защото е отказала да търпи простотиите на баща му/. Та за нашите географски ширини този начин на разпределяне на децата е перфектен. Дай Боже след време нещата да се променят разбира се, защото всяко дете има нужда и от двамата си родители, без значение дали са заедно или не
Щеше да е добре, ако в България разводите ставаха по цивилизован начин. Аз до сега не съм чула за такъв обаче. Дори и моя не беше такъв, въпреки, че сега - 8 години по-късно с БНД сме в много добри отношения. Но в повечето случаи бащите използват всяка минута с детето, за да му говорят колко ужасен човек е майка му - жената, която го е родила и, която прекарва целия си живот в грижи за него и как тя е виновна, че детето не живее и с двамата си родители /само защото е отказала да търпи простотиите на баща му/. Та за нашите географски ширини този начин на разпределяне на децата е перфектен. Дай Боже след време нещата да се променят разбира се, защото всяко дете има нужда и от двамата си родители, без значение дали са заедно или не
Около моите разведени познати, ситуацията е точно обратната-майките са тези, които настройват децата си и то доста успешно, тъй като имат голямо влияние върху тях. Разредените контакти с бащите + настройването срещу тях, водят до отчуждаване на децата. Често децата се използват за отмъщение и/или изнудване, като в голям процент от случаите, пряка намеса има и някоя злобна тъща. Вярно е, че какъвто и закон да се приеме, в крайна сметка всичко опира до съвестта и интелигентността на родителите, но все пак, промени в законодателството биха могли да подпомогнат тези ситуации. Разбира се, моите познати не са представителна извадка, но съгласете се, че когато детето живее с майка си, тя има много по-голямо влияние, отколкото бащата. Срещи няколко пъти в месеца с бащата не могат да настроят детето срещу майка му, така както тя може да го настрои срещу баща му. Тоест ситуациите, в които майките настройват децата си, са далеч по-страшни и могат да доведат до пълно отчуждение на детето от баща му.
Манталитета тук няма да се промени. За това на нас споделено родителство не ни е нужно. Изобщо не ми пука за мотивите на съда. Аз знам какво става след контакта на детето ми с баща му.
Манталитета няма да се промени, докато бащите знаят, че майките със зъби и нокти бранят ограничаването на режима за " свиждания".
Ако грижите се поделят, насъскването срещу другия родител ще намалее драстично.
Манталитета няма да се промени, докато бащите знаят, че майките със зъби и нокти бранят ограничаването на режима за " свиждания".
бих казал, че манталитета няма да се промени , докато майките са спокойни, че печелят правата близо до 100 % от случаите. това е първото.
второто е за "свижданията" , но там вече има известно пропукване и съда все по-често дава разширен режим. малък ход е да се изкарва детето постоянно болно с цел баща му да не го взима , но и за това има лечение.
Ако грижите се поделят, насъскването срещу другия родител ще намалее драстично.
това е доста по-трудно за осъществяване. много често след развода/раздялата майката хуква из страната, дори и в чужбина. трудно, да не кажа невъзможно ще е за детето половин година да е в едно училище/градина , а следващата половина да е в друго. ако родителите останат в един град нещата са ясни.
бих казал, че манталитета няма да се промени , докато майките са спокойни, че печелят правата близо до 100 % от случаите. това е първото.
второто е за "свижданията" , но там вече има известно пропукване и съда все по-често дава разширен режим. малък ход е да се изкарва детето постоянно болно с цел баща му да не го взима , но и за това има лечение.
Ако грижите се поделят, насъскването срещу другия родител ще намалее драстично.
това е доста по-трудно за осъществяване. много често след развода/раздялата майката хуква из страната, дори и в чужбина. трудно, да не кажа невъзможно ще е за детето половин година да е в едно училище/градина , а следващата половина да е в друго. ако родителите останат в един град нещата са ясни.
Бонго, намали малко. Майката тръгва "из страната" в 99 на сто от случаите означава, че е от друг град и няма собственост в града на бившия си съпруг, а за да остане там трябва да плаща свободен наем.
А за чужбина - няма как да изведе детето без съгласието на бащата, освен със съгласието на съда, а то се получава трудно.
Иначе съм за 50 на 50 грижи след развода, но никой не може да задължи една жена да изнемогва под наем в чужд град за удобството на бившия, ако има вариант да се прибере при родители или роднини. Като е толкова курназ бащата, да помисли дали той да не се премести в нейния град, да си намери квартира и работа.
А за чужбина - няма как да изведе детето без съгласието на бащата, освен със съгласието на съда, а то се получава трудно.
Иначе съм за 50 на 50 грижи след развода, но никой не може да задължи една жена да изнемогва под наем в чужд град за удобството на бившия, ако има вариант да се прибере при родители или роднини. Като е толкова курназ бащата, да помисли дали той да не се премести в нейния град, да си намери квартира и работа.
бих казал, че манталитета няма да се промени , докато майките са спокойни, че печелят правата близо до 100 % от случаите. това е първото.
второто е за "свижданията" , но там вече има известно пропукване и съда все по-често дава разширен режим. малък ход е да се изкарва детето постоянно болно с цел баща му да не го взима , но и за това има лечение.
Ако грижите се поделят, насъскването срещу другия родител ще намалее драстично.
това е доста по-трудно за осъществяване. много често след развода/раздялата майката хуква из страната, дори и в чужбина. трудно, да не кажа невъзможно ще е за детето половин година да е в едно училище/градина , а следващата половина да е в друго. ако родителите останат в един град нещата са ясни.
[/quote]
Ако правата се поделят и детето е седмица при единия - седмица при другия, както би било най- добре за него, и двамата няма да хукват никъде, а ще си изпълняват ангажиментите.
Ако има добър надзор и санкции за неизпълнение, разбира се.
Така всеки ще докаже, че се развежда само с другия родител, а не и с детето си.
С бившия ми съпруг сме от един град, от съседни квартали. Разстоянието между двете жилища е 15 минути пеш и 5 минути с кола. Има право да ги вижда два пъти месечно по 7 часа, или общо 14 часа за месец. Напълно се съобразих с неговото работно време и заетост, и съдът определи това да е в събота. И това му е много, ако зависи от него би ги виждал два пъти в месеца по 2 часа. Или един път в месеца за 7 часа. Иска да ги види и да ги изведе най-много за два часа в парка, като кученца. Не иска да полага никакви други грижи. Отказваше да ги води на рехабилитация /двете деца са с признат ТЕЛК, едното с 90%, другото със 100%/. Докато течеше бракоразводното дело е имало случаи да не ги вижда и за по месец. Съдът му е определил да ги взима и за две седмици в годината. Силно се съмнявам да го направи.
На всички общи познати разказва как не му давам децата и той страда, защото не може да си ги вижда. Обажда ми се в 10 часа вечерта в петък, за да ми каже, че на другия ден няма да ги вземе, защото майка му е болна или не е в града, а той не може да ги гледа. Дори и на Великден.
Пиша това, защото в този случай споделеното родителство е напълно неприложимо.
Познавам много случаи, в които бащите напълно са забравили за децата си, а майките дори не могат да ги намерят, за да си съберат издръжката.
Не отричам, че има съвестни и отговорни татковци, но те едва ли са много. Особено, ако вече имат нова партньорка и деца. При бившия ми съпруг нова партньорка няма, вероятно няма и да има, защото майка му е Жената на живота му. Ще са си заедно, докато смъртта ги раздели. Когато идва да ги вземе от нас, е винаги придружен от мама. Докато се развеждахме миналото лято, отидоха и двамата на море.
На всички общи познати разказва как не му давам децата и той страда, защото не може да си ги вижда. Обажда ми се в 10 часа вечерта в петък, за да ми каже, че на другия ден няма да ги вземе, защото майка му е болна или не е в града, а той не може да ги гледа. Дори и на Великден.
Пиша това, защото в този случай споделеното родителство е напълно неприложимо.
Познавам много случаи, в които бащите напълно са забравили за децата си, а майките дори не могат да ги намерят, за да си съберат издръжката.
Не отричам, че има съвестни и отговорни татковци, но те едва ли са много. Особено, ако вече имат нова партньорка и деца. При бившия ми съпруг нова партньорка няма, вероятно няма и да има, защото майка му е Жената на живота му. Ще са си заедно, докато смъртта ги раздели. Когато идва да ги вземе от нас, е винаги придружен от мама. Докато се развеждахме миналото лято, отидоха и двамата на море.
Рибозом, напълно си права. Всеки ден благодаря на Бога, че се отървах, и от него, и от майка му и от цялата му рода. Беше ми правил намеци, че иска един ден да си прибере и мама у нас, ако се наложи. Всеки ден се радвам на свободата си и на радостта ми да съм далеч от такъв човек, както и децата.
Направо живеем нов живот. Дечицата са много добре.
Направо живеем нов живот. Дечицата са много добре.
При мен беше по следния начин:Искаше да вземе детето от нас и да го заведе в тях докато ме нямаше в България(за 10 дена).Искал да го взема майка му да го гледа,и аз да му плащам издръжка .И през това време завел и иск срещу мен за режим на виждане и ,че не съм се грижила за детето и че ако не съм го искала детето той щял да го гледа ако ли не ще плаща издръжка от 120 лв. Като го видях лошо ми стана.
В EU децата са една седмица при майката, една при бащата, в Белгия е така.
Ег... ти лудницата.
Дори не искам да си представям живот, в който през седмица си сменям жилището.
И оправданието за това безумие е детето да опознае стила на живот на двамата родители ....
Ако бащата е насилник, не биха му дали възможност да споделя отглеждането на детето.
Ако не е , му се полага толкова грижа, колкото и на майката.
За мен, целта на това споделяне на грижите е, от една страна, да се позамислят родителите, когато решават да се развеждат- какво причиняват на децата си и от друга- да имат по 2 свободни седмици за личен живот.
Едва ли на някой му пука за личния живот на родителите, след като в Белгия се отсъжда дори на какво разстояние един от друг да живеят родителите след развода. И е логично след присъждане на споделено родителство да е така. Няма как 1 седмица детето ти да е при бащата 1 при теб, а ти да се преместиш в друг град.
Едва ли на някой му пука за личния живот на родителите, след като в Белгия се отсъжда дори на какво разстояние един от друг да живеят родителите след развода. И е логично след присъждане на споделено родителство да е така. Няма как 1 седмица детето ти да е при бащата 1 при теб, а ти да се преместиш в друг град.
За детето е добре да живеят родителите наблизо, а и за тях би било добре, ако не поставят себе си на първо място.
От друга страна- 2 седмици без детето, си е силно разтоварване откъм ангажименти и възможност да отделиш време само за себе си.
Едва ли на някой му пука за личния живот на родителите, след като в Белгия се отсъжда дори на какво разстояние един от друг да живеят родителите след развода. И е логично след присъждане на споделено родителство да е така. Няма как 1 седмица детето ти да е при бащата 1 при теб, а ти да се преместиш в друг град.
За детето е добре да живеят родителите наблизо, а и за тях би било добре, ако не поставят себе си на първо място.
От друга страна- 2 седмици без детето, си е силно разтоварване откъм ангажименти и възможност да отделиш време само за себе си.
Да, но ако го пращаш при нормален баща. Иначе и 2 дни бяха достатъчни да му скапе психиката и детето да се прибере с тикове, с които после трябваше да се боря по 3 месеца до следващото взимане, защото го взимаше горе-долу през толкова време. И тъкмо се успокои, и спре с тиковете и айде пак отначало. Да не говорим, че на всяко взимане се появяваше с различна мадама и прекарваше времето си със сина си и новата любима. Резултата - дете на 11 г., което изобщо не иска да стъпва при баща си вече втора година. Вижда го на 5 - 6 месеца за по 2 часа - ядат по 1 КФС, купува му по 1 играчка и малкия започва да лъже, че го боли корема или главата, за да го докара по-бързо вкъщи
В EU децата са една седмица при майката, една при бащата, в Белгия е така.
Ег... ти лудницата.
Дори не искам да си представям живот, в който през седмица си сменям жилището.
И за мен не е нормално това ,да си сменяш дома всяка седмица.
В Бг.пък съм останала с впечатлението,че след развода бащата смята,че е достатъчно да хвърли едни 100лв.издръжка и всички останали разходи се поемат от майката .А често и от родителите на майката.
А таткото си продължава живота все едно,че той дете няма.Намира си нова жена и толкова....
Не съм чула до сега някой татко да се натиска да си издържа детето .
Разбира се има и изключения...
В EU децата са една седмица при майката, една при бащата, в Белгия е така.
Ег... ти лудницата.
Дори не искам да си представям живот, в който през седмица си сменям жилището.
И за мен не е нормално това ,да си сменяш дома всяка седмица.
Това е най-простият пример. В действителност графиците са доста разнообразни (някои родители делят седмицата - 3 дни при единия, 4 дни при другия родител; други пък делят през седмица, трети редуват само уикенди, ваканции, празници). Не е точно като да си сменяш дома - имаш 2 дома. Когато ходиш достатъчно често там и имаш свои дрехи, играчки, рутина, не е като да си напълно на гости (предполагам). Не е идеален вариант, но ми се струва по-добър от това да растеш напълно без участието на един родител?
Писала си, че детето има здравословни проблеми, подала ли си документи за ТЕЛК?