"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Ния,

Поне 3 пъти, назад в темата, съм казвала, че тя е прекрасна. Не съм събрала смелост да споделя своите 17 мига, но от написаното от Ния се разревах. Точно сега имам нужда да споделя нещо, а няма с кого. Страх ме е, че излезе ли с глас от мен, значи съм го приела и е истина. Животът е адски несправедлив, не мога да разбера закономерностите му.

Ния   , радвам се, че си превъзмогнала 8-я етаж. Бъдете здрави и живи всички.

N i y a, душата ми обърна!!!
Как да пиша след такъв пост!

Момичета,   

Момичета
за първи път чета във тази тема. Но вие ми събрахте очите!!!
Прекрасни сте, неповторими сте
Желая ви цялото щастие на земятааааааа

1. На почти 4 годинки съм.Телефонът звъни.Баба вдига...Нещо в лицето й се променя.Затваря..Думите на брат ми "Дядо е починал" Думите на баба " Не е починал дядо ви,а братовчед ми"..Знаех,че лъже
2. С първият ми братовчед  и брат ми играем вкъщи.Той не иска да си ходи.Крием го под леглото,за да не го вземе баща му.Остава да спи вкъщи.
3. Летата в Ямбол.Катерим се по гаражите.Изцапваме се със смола...Баба се кара.Пак излизаме..Игра на криеница до 2 през нощта.Седя на пейката пред входа и чакам..Задава се кола..Ето ги мама и татко...Ще ходим на мора
4. Летните почивки в Мичурин.Брат ми и един от братовчедите ме плашат,че лодката ни ще се обърне.Батко му им се кара...Мама ми дава пояса... Игри на карти до среднощ и лунапарк всяка вечер...
5. Татко ме води на детска градина и ме учи да разпознавам колите по емблемите им...Успявам,познвам всички.Той се усмихва.
6.  Родителите ми се прибират от работа.Татко ме вдига и ме завърта из стаята... И така отново всеки ден
7. Татко заминава да работи в друг град.Мама е тъжна...Не искам да я оставя да спи сама,но тя ме отпраща.Прегръща ме докато заспя.
8. Татко се прибира.С него са и двойка непознати младежи..Той е толкова хубав..За секунда не знам къде съм.Сепва ме гласът на мама "Запознай се с един от братовчедите си"
9. Звъни телефона.Вдигам..Съученичка на брат ми от прогимназията... Момче от класа им е загинало.Не мога да повярвам..Моля я да повтори...Затварям и се разплаквам..Не знам къде съм...
10. За първи път съм на футболен мач.Не мога да повярвам...Отиваме на стадиона,завива ми се свят..Като сбъдната мечта
11. Готвя се за изпити след 7 клас... Никой не вярвам,че ще успея.Приемат ме на първо желание.
12. Час по математика.Учителката "Бащата на А. е починал"... Всички сме като попарени..Свободен час.Вземаме вестника на портиера.Не е починал,самоубил се е... Седим на двора,момичетата плачем,момчетата ни утешават и едва преглъщат сълзите си....
13. Ново училище,нови съученици...И подигравките към децата с по-скромни материални възможности...
14. Последна вечер в Ямбол... Отивам на кафе... Той ме изпраща...Прегръща ме... За първи път в живота си се чувствам като във филм.
15. Ден преди Нова година. Звъни телефона...Не искам да дигам..Вече знам... Единственият ми дядо е починал..А аз съм на 200 километра... НЕ искам да повярвам,не искам да го запомня в ковчег..Не се прибирам за погребението...Дали някога ще си простя,че ме беше страх?!....
16. Абитуриентският бал на брат ми.Няма по-красив от него...Гости,цветя,усмивки и прекрасни пожелания.Той е моят БАТКО и се гордея с него.
17. Качвам се на влака за Варна.отивам на гости..Батко ме посреща на гарата... За първи път разбирам,че той найстина ме обича.
18. Летен стаж.. Щефката на офиса ми се разкрещява.Прехвърлят ме в друг... Най-усмихнатият човек,който познавам работи в него."Тук никой няма да ти крещи"...Трети ден..Скъсвам документ по невнимание..Очаквам отново да ми крещят..Вместо това ме успокояват и ми се усмихват "НА ввсеки се слува"..Разплаквам се от чувства смесица между благодарност и страх... Последен ден.. Ще се разплача отново..Не искам да си тръгвам..
19. Лято..Отново Варна..Имам рожден ден..Брат ми ми организира празненство с едни от най-близките ни приятели.. Безкрайно щастлива съм...
20. 12 клас.. Отново на стаж... Нищо не се е променило..Не мога да се справя..Моля за помощ..Прекрасно е да знаеш,че винаги има човек на когото можеш да разчиташ за помощ без да се чувстваш виновен.. Никога няма да го забравя..НАЙ-УСМИХНАТИЯТ ЧОВЕК...Последен ден... "Благодарим ти за всичко.Върни се при нас..." Плаче ми се.. "Ей,усмихни се,тук не харесваме разплакани хора"... И магията на една усмивка...
21. На училище сме.Влиза класната.. Всички мълчим.. Бащата на съученик е починал...Не знаем как да реагираме.. Май никога и няма да разберем...

Това са първите неща,за които се сещам,но знам че има и още..НЯкой път ще ги споделя,ако нямате нищо против.

Изчетох я..за няма и два дни..дори за 24 часа я изчетох...В началото бях много ентусиазирана,ще пиша,ще си кажа,но сега не смея....Всичко е толкова съкровено и истинско..човешко..страх ме е,защото има какво да преодолявам ,преди да напиша нещо тук!

Страхотна тема. Винаги рева, когато я чета. Ето и моите мигове, подредени в хронологичен ред
1. На село аз и братовчедите ми, сняг, много сняг. Пързаляме се цял ден по улиците.
Леля си тръгва и казва на майка и баба - няма да си казваме довиждане, аз ще дойда в сряда. След три дни ни се обадиха, че е починала. Помня сълзите в очите на майка ми. Помня и как баба оплакваше леля /детето си/. Бях на 7 години.
2. Всяка ваканция нощния влак от Пловдив за Варна, трети вагон за майки с деца: аз, майка и брат ми.
3. Лятото пак на село. По цял ден по прашните улици. Много дини. Любимата салата на дядо от сочни селски домати, краствици и лук и прясна чубрица. После следваше брането на гроздето и беленето на царевицата.
4. Имаме си нова къща. И аз си имам самостоятелна стая.
5. По-големите в махалата ми казваха, че съм с дръпнати очи като китайка. Мислех си, че ще съм цял живот сама.
6. Грешната ми любов със семеен мъж;
7. Станах студентка. Сама сред днепознати. Страшно беше в първите дни.
8. Следващата ми грешна голяма любов. Аборта, защото той щеше да приеме всяко мое решение, но мнението му беше, че не ни е време за деца.
9. Заминаването му. Гарата. Влака. Тогава вярвах, че не е раздяла. Липсата на всякакъв контакт с него за цяла година. Разбрах, че се  е оженил и чака дете. Реших да не допускам никой повече в живота си.
10. Баба е болна. Последната ми баба. От рак. Господи колко мъка ...
11. Най-добрата ми приятелка, която не ме остави сама, която после стана кръстница на децата ми и с която нямаме време да се чуем даже напоследък. А сме в един град. 
12. Появи се Той. И пак съм влюбена. Той е човекът.
13. Донесе ми годежен пръстен, който не харесах. Как може да съм такава.
14. Бременна съм в 23 седмица ... и трябва да махна бебето, защото е с малформация. Гадно е. И боли...
15. Първия ми положителен тест за бременност;
16. Раждането на големия ми син. Най-хубавото бебе на света.
17. Първата осъзната усмивка в три през нощта.
18. Раждането на малкия ми син. Беше дебел, червен и с цепки наместо очи. Помислих си "Не стига че си пак момче, ами си и толкова грозен"  Сега си имам най-прекрасния три годишен палавник.
19. Всяко първо нещо при децата ми: първо зъбче, първа дума, първа крачка.

Допълвам пресни мигове от понеделник:

- На бракоразводното дело съпругът ми /вече бивш/ внесе искане да му бъдат присъдени пълни родителски права над детето. Просто ей така, напук. Това след като почти година не ме потърси по никакъв начин за контакт с детето, 10 месеца не е платил една стотинка за нея, и е запознат /от представени в съда психо-експертизи/ че пътят тя да го допусне изобщо в своя свят отново е дълъг и сложен.
- Биологичната ми създателка се яви в понеделник на бракоразводното дело да свидетелства в негова полза. "Майка" застава срещу порастналата си дъщеря,  за да подпомогне каузата същата да не бъде майка. За сведение: не съм наркоманка, алкохоличка, психопатка или криминално проявена, а като екстри - детето ми е щастливо, будно, свръхинтелигентно /преценките не са мои, а на специалисти/, заемам престижна длъжност, високи доходи, и смея да твърдя, че давам на Деси всичко, на което съм способна и което много деца нямат /емоционално и материално/.

Rebeka, момиче, само се дръж!

     

Rebeka, ами те заради това са се явили, явно освен бившия си съпруг, си надскочила много и "майка си"
Не спирай, сила, успех и кураж ти желая, здраво дете и някой, който да те заслужава

Rebeka, прегръщам те

Момичета,всички вие сте страхотни,наистина уникални(знам,че не съм първата,която го казва).За няколко нощни смени изчетох цялата тема-като през цялото време имаше толкова смесени чуства-болка,тъга,всяка една история ме е карала да настръхвам...нямам думи за вас!
Скоро и аз ще пиша за моите си моменти,целувам ви всички и ви прегръщам!
 

Rebeka, не че е утеха, но познавам долни жени, които почти буквално търгуват с дъщерите си в името на собствен комфорт...