Дайте съвет за тактика

Каси, знаеш че за сега такъвм съвев не мога да дам, но нещо др ми прави впечатление - в случая, а и по принцип не ТИ манипулбираш него, а ТОЙ теб със сладки приказки от сорта "мене мнуого мъ е срам"....
айде моля те! не го беше и не го е срам да не си изпълнява задълженията, а го е сръм да те види...
Не бъди наивна -не си ИЗМЪКНАЛА никаква информация, а той ти е пробутал коронния си номер да те разчувства /което е постигнал/, да те впечатли, та чак да си помислиш, че ти си се добрала до инфо...

Както и да е  - мой личен съвет - карай го да носи пари, а на този етап виждане и веднъж  седмицата няма да навреди на хлапето - твърде е малко. А и все пак трябва да знае кой е баща му, или поне аз така си мисля. Хубав-лош... вече му е баща и ти това не можеш да промениш. Затова приеми, примири се и остави нещата на течението за момента - имаш някой др месец, дето можеш да си го позволиш и да осмислиш политика на действие, щото за сега малкото е мъничко и не разбира!
Успех и горе главата1 А и мъжете трудно се привързват, но тогава се променят. Та дай един шанс на това да се осефери идиота, а ти освен вътрешни терзания - друго не губиш, пък може и пари да спечелиш /не че няма да си ги платиш съ сскъсани нерви.../

Виж, за това дето ми е пробутал, може да си права. Аз си мисля, че няма толкова акъл в главата да пробутва каквото и да е. Ти просто не го познаваш - той не е умен човек, това ми беше проблема с него.
Да се оставя на течението - ми не, няма. Не съм такъв човек. За това дали оня ще вижда детето решението ще взема АЗ, не той, нито течението.....
Аз ако бях по течението, можеше още да си стоя с него и да му мълча, както много жени биха правили - в крайна сметка не пие, не бие, по жени не ходи.
И не, нерви няма да има, щото не виждам как мога да се вържа на идиот, който не се интересува от детето си. Той просто е луд. Чудя се дали няма да се привърже към детето ако го ръчкам да го вижда - и после..... да му дава лош пример.  Е, това после е по-натам, ама нали отсега мислим за възпитанието...

Уфф, въпроса с лошия пример стои и пред мен, но за щастие нашият хубавец ми помогна с решаването му - просто не идва да вижда детето изобщо. Обяснението му е подобно - не търсел детето, защото неможел да вижда мен, понеже още ме обичал, пък аз проклетията вече не го искам!
Аз спрях вече да го подсещам, че има дете и той май съвсем забрави за него, пари изобщо не дава, но поне не ми къса нервите с неговите изпълнения.
Така, че тактиката е - имай търпение, наистина за никъде не бързаш, бебчо е още много малък, мисли добре, пък той бившия може с действията си да ти покаже верния път!

Каси, не е въпроса да се оставиш на течението, а да не насилваш и изнасилваш с бързане за планове бъдещето!
1. считам че е редно да си получаваш парите
2. все пак помисли за виждането - до момента с "лошия пример" има толкова много време, че е излишно от сега да си блъскаш главата с неща дето ще са на преден план след 1г, та и повече!
3. имай планове, но знай, че ти планираш, а съдбата разпределя - така, че всеки план е предпоследен

п.п. просто ти винаги избързваш някак с нещата и притесненията - което хем е нормално, хем самия живот покрай малкото човече ще те неаучи, че плановете са едно, а тяхната реализация - нещо съвсем друго! поне аз покрай малкия това разбрах - че квото и да планувам - най-накрая ще трябва пак да прилагам някой "резервен" план измислен в последния момент

Май единственото дето трябва да решиш е - искаш ли и можеш ли сега да го виждаш. Ако можеш да го понесеш - аз не бих спряла, но ако това те травмира - не бих се занимавала да го подюрквам.
Успех и целувки на малкото слънчице!

casiopea малко извън темата ти ще напиша, че изпитваш още доста силни чувства към бившия... не знам на любов или на омраза обаче. Добре би било да му простиш поне пред себе си и да видиш и твоите грешки за раздялата ви /ако не друго - то грешния избор на мъж/, защото така ще навредиш както на себе си, така и на детето си.

Не знам можеш или не можеш да манипулираш бащата на детето си, но определено смятам, че не следва да го 'ръчкаш' да се среща със сина си, както и да ограничаваш контактите им. Колкото и да не ти се иска те са син и баща и без значение от всичко останало такива ще бъдат цял живот, а това колко и дали ще се виждат в един хубав момент вече няма да зависи от теб. Детето ти не е твоя собственост все пак.

Това със лошия пример ми се вижда смехотворно: Ако ти възпитаваш добре детето си, ако му помогнеш да изгради ценностна система, ако го научиш да е отговорен, последователен в желанията си и зрял... за какъв лош пример говорим??? Да не мислиш, че децата са слепи? Те си правят много добре сметката и могат много добре да преценят кой колко струва - повярвай ми.

Бих те посъветвала да се настроиш от сега да говориш хубави неща на сина си за баща му, защото каквато и да е истината, никой не иска да чува колко лош е баща му, дори от собствената си майка. Моето мнение е, че това ще му се отрази може би и по-зле отколкото да го вижда и да контактува с този лош баща.

А все пак някой с опит няма ли? Да каже резутат от този или онзи начин на поведение.

п.п. четете подчертаните пасажи, ясно съм упоменала адресатите на питането ми, защото за тази близо година се убедих в 1: който не се е сблъсквал с даден проблем не може да даде адекватни съвети....

тотално грешен извод КАси! Желая ти повече спокойствие, защото виждам че си изнервена и малко агресивна.
Не е нужно да изядеш лайно за да се убедиш че това е лайно, както и за да можеш да разграничиш лайната или пък да не ги опитваш! Не винаги опита дава и правилно решение на проблемите ти!
Послушай Иса - тя е с кратък, но много добре ОБМИСЛЕН опит!

Мила Каси, постингът ми е продиктуван от опит и то най-вече от опита ми на дете на разведени родители - мисля че точно аз мога да ти дам най-адекватен съвет. Минала съм през какво ли не в отношенията на родителите ми и нищо не ме е разочаровало толкова от тях, колкото лошите думи казани по адрес на другия, дори когато са били верни, Нищо не ме е наранявало толкова, колкото опита на майка ми да манипулира баща ми с мен - точно със и без срещи... Сега те вече са в приятелски отношения, НО... Това им незряло повдение ме отдалечи за винаги емоционално от тях.

Опитах се да ти дам съвет да загърбиш лошите чувства, да погледнеш напред и да се опиташ да мислиш за доброто на детето си. Лошото е, че само ти можеш да си помогнеш, каквото и да ти се каже - ти си тази, която трябва да проумее живота си.   

Каси, сега виждам темата и от мога да ти споделя моя скромен за сега опит. Имаме уговорка с БНД за броя на вижданките на малката - вярно, че и на мен ми беше времеотнемащо и нервокъсащо докато постигна хармония с онзи тиквеник по въпроса...Но с малко време и търпение - става. За парите съм категорична - между 1-во и 4-то число на месеца! И забелязвам, че малката вече е свикнала с този режим на живот - пита кога ще дойде баща й, като се видят се занимават двамата, а после тя адски сериозно му казва довиждане до другия път! Не мисля, че каквито и простотии да прави БНД в личен план би могъл на този етап да повлияе на дребната! По-натам - ще го решавам в движение, сега не знам. Но наистина е за предпочитане, ако БНД иска да вижда детето и го прави без принуда.
А за личния пример на родителите - моите родители се разведоха когато бях на 15 и имаше такива изцепки като настройванка един срещу друг...което доволно много ме травмираше навремето...после всичко влезе в релси и постигнаха едни дрюжелюбни отношения....Но каквото й да съм разбирала за тях в тези люти моменти на плюенка - това не ми е повлиявало да ги обичам по-малко! Родителите са си родители за детето - лоши, добри, това е положението! Затова аз лично сега се старая никога да не говоря лоши неща за БНД пред дребната - каквото ме е вбесил си го казвам тук или на приятелки. Ех, май стана дълго и объркано. Но идеята ми беше да се разберете с БНД дали и как иска да вижда сина си, а също така да има "договор за необиждане и неплюене по родителя, който го няма в момента"...а личния пример....не се притеснявай поне за сега за това...има време!

Просто мисълта ми беше, че бях в 3ти месец с корема когато оня се сети че не съм била за него. Само който го е минал това, може да разбере. Така че загърбването на лошите чувства е една химера - стои някъде далече напред в бъдещето и зависи от много други неща - благодарение на това че поне съм материално независима успявам да не го мразя толкова затова, че не ни издържа. Разбираш ли ме. В момента в който стана емоционално независима ще спра да го мразя и за другото. И така нататък. Искам да кажа, че на този етап не е възможно. Но това няма значение. Ще изолирам чувствата и ще действам все едно съм ги превъзмогнала. Щом съм достатъчно силна да се оправя с другото, ще се справя и с това. Пък и вече разбирам, че не е редно да си късам нервите заради някой непрокопсаник.  Просто мисълта ми беше дали има смисъл зора. При Морги се е получило. Ама знаете ли, че май тя е единствената. 

А за това, че си дете на разведени родители: доколкото разбирам, си живяла дълги години с баща си, нали??? Просто не е същото, тези не успяват да се привържат към детето като не са живяли и 1 ден с него.  БНД на детето на Морги забележете също е живял с тях.  Пък било то и месец.

Аз не мога да ти кажа нищо от личен опит, но в къщи си имам едно такова пораснало дете - мъжа ми. Майка му и баща му са се развели, когато той е бил на 3, а брат му на 10. От тогава той се е виждал само един път с баща си, когато е бил на 12-13 години и това е. Даже не потдържат връзка с роднините си по бащина линия. И мисля, че това му тежи. Той едва ли мисли често за баща си, просто защото няма "навика", че има и втори родител, но когато го прави виждам, че е много объркан от емоции и чувства. Майка му почина преди 4 години и сега остана само баща му. Миналият месец получи писмо от баща си с желание от негова страна за контакт, ако той иска. Той тогава отново се превърна в това наранено малко момче, което е бил, когато са се видяли за последен път. Отново започна да се чуди как да реагира - дали да се зарадва на това желание на баща си да се видят или да му се ядоса, че си въобразява, че след толкова години може да напише два реда и всичко да е ОК. Баща му не знаеше, че жена му е починала, че сина му се е оженил и че има внучка...Не знам, аз съм не по-малко объркана от него, защото не мога да стоя настарана и да не се опитам да му помогна по някакъв начин да разбере какво точно иска. Може би щеше да бъде по-добре, ако той познаваше баща си, а нямаше само изградения образ от майка си, брат си и нейните роднини. Така щеше да може сам да прецени и да си направи изводите за този човек и дали иска да е част от живота му или не. Детето, ако не се чувства добре с баща си и не иска да се вижда с него повече, ще си каже, когато порасне достатъчно и може да осъзнава чувствата и емоциите си. Просто си мисля, че ако мъжа ми имаше възможност за този избор, сега щеше да е по-спокоен в това отношение, а не толкова объркан.
Не знам дали ще ти помогна с моя постинг, но реших, че може да те накра да се замислиш за времето след години, когато вече всички ще сте големи и съзнателни същества и ще дойде момента детето да осъзнае цялата ситуация и да си прави само изводите кой е бил крив и кой прав.

casiopea, Разбирам те много добре даже. Естествено е да го мразиш сега. Но не превръщай омразата си в смисъл на живот, нито детето си в оръдие на тази омраза. Това ми е идеята. Защото много лесно можеш да се увлечеш и да да минат години в безмислено пропилян живот...

немам много време, ма ше пиша бързо:
1. има разлика да караш сама цялата бременност и да се разделиш с някой когато детето ти е на 2,3, и тн години. ама огромна разлика. и понеже сама си гледам детето и живея отделно, също като каси, съвсем съм наясно и от ежедневие и от недостиг на време и от липса на някой с който да си споделиш радост от детето; или вси4ко това неизменно втежнява нещата
2. винаги съм казвала по добре един щастлив или поне спокоен родител, отколкото двама изнервени или един постоянен и друг пригодящ според настроение и време.
3. всеизвестен факт децата живеят в то4ни стереотипи и режими - всяка промяна ги изнервя и разбалансира.

от там нататък всеки си прави изводите сам.
за мен нещата винаги са били или или. два успоредни пътя няма. хем вълка сит хем агнето цяло е утопия.
много по лесно е да кажеш за някой който е умрял или доброволно се е от-съществувал хубави неща или поне не лоши, отколкото за някой който виждаш от време на време според неговото време и ли4но настроение несъобразени с теб и прилежащото ти дете.

аде поздрав най-сърде4ен и не го мислете много. важно е да ви е спокойно.

Каси, никой от нас не е забравил как те прави на маймуно онзи .... хм хайде да си спестя гадостите
Сигурна съм, че детето подклажда допълнително болката ти, защото те боли и за него... просто Иса е права и ти си ОСЪЗНАЛА - не си струва да си губиш живота в омраза и то за такъв .... мда сещаш се. Та идеята на всички е - не му прави напук САМОЦЕЛНО и ей така да страда и той. Просто дай шанс АКО МОЖЕШ и ако това не те наранява - дай му шавс да се усети че е баща - но нито драпай ти /щото това ще те товари/, но и не забранявай.
А ако неговите редки срещи с детето те товарят - тогава пък прекъсни контакти поне за момнета.
Наистина малкото е в такава възраст, че НИКАКВА разлика няма да усети /стига да не решиш да го оставяш САМО на онзи - т.е. без твое присъствие - което ме съмнява/.

ЦЕлувки и прегръдки! И повярвай - наистина можем да разберем и болката ти и мъката и яда и гнева. Но ти си много силна жена и аз от малката ни кратка среща излезнах с усещането, че ще се справиш с бедите! ЗАтова съм сигурна, че стига да настроиш мислите си в нужната посока - ти имаш силата и способността да си помогнеш!

Катнадийн еправа-дай му шанс да бъде баща.
Същото направих и аз-изоставена бременна в 4-5 месец,не е виждал детето си в продължение на 2 и пол.години,изсипана една камара помия върху мен,след много безсънни нощи от ненамиране на отговора на въпроса как не му трепна да поиска да види малкия,няма ли сърце този човек и след огромно търпение , правя точно това - давам му шанс ако не да бъде,то поне да се опита да бъде баща....Пък каквото сабя покаже...

Алена много се радвам, че си немирла сили!
РАдвам се от спокойствието на постат ти - помня колко беше притеснена когато зъ пэрви път писа... радвама се, че времето ти е помогнало и ти си стъпила здраво на земята и имаш сили дори на онова незаслужило говедо да помогнеш... пък ако стане - ще спечели само детето!
Възхищавам ти се.

КАси, прощавай за разводняването!

Каси, моя опит не мога да изсясня във форума точно... но само за да отговоря на изискването ти- хем съм дете на разведени родители, хем бащата на детето ми никога не е живял с нас, дори не сме били два дена непрекъснато заедно и също така в 4 месец ме осведоми, че не е готов да става баща
Аз макар те дразня с моите "широко скроени" възгледи все пак ще кажа, като питаш... в началото като се роди бебето аз бях непрекъснато иинициатор на тези срещи... сега след почти 3 години съм оставила изцяло нещата да се нареждат сами- ако се обади да пита как сме- казвам му, не му натяквам не изисисквам нищо.... ако поиска да я види- вижда я....за мен е важно да имат връзка, да знае кой е баща й, да го познава... ако като порастне иска да го вижда по-често, отколкото той иска- ще търся решение.... за сега знае, че той живее далече и затова рядко може да я вижда.
Няма да превърна своето огорчениев причина те да не се познават.. не разсъждавам изобщо по въпроса той дали и какво заслужава, но знам, че дъщеря ми заслужава да познава баща си и да не се чуди как изглежда... заслужава също шанс сама да го прецени и аз напълно се доверявам дори и сега на детската й преценка. Само ще ти кажа, че когато беше на 1г имаше период когато не беше го виждала 3 месеца, но когато го видя отиде в него и каза"тати" не беше го забравила... това сложи точка на разсъжденията ми по въпроса дали да го ограничавам да я вижда. "Аз и той" сме нещо напълно различно от "тя и той" и така трябва да бъде според мен. Ако не си простиш и не му простиш... много ще ви е трудно на всички.....

каси, да те питам нещо - ти самата знаеш ли какво искаш? искаш ли детето ти да има все пак някаква връзка с баща си? започни оттам - изясни нещата първо за себе си. ще ти бъде по-лесно. не мисли за това какъв пример би могъл да бъде ТОЙ за детето си, защото с изключение на някакви си 48 часа сумарно месечно, в останалите около 700 пример за подражание ще бъдеш ТИ. пък и докато криси започне да подражава, има толкова време, че е много вероятно дотогава да му намериш по-достоен образец. 
обърни ситуацията иначе - виж какво детето ще спечели от евентуалната ангажираност на баща му, та дори това да са малко повечето пари, които никога не са излишни.
казваш, че вашия човек вечно ти си го ръчкала за всичко. защо тогава очакваш някаква самоинициатива от него? като е толкова "по течението" създай му течение - изгради му навиците, които ти искаш той да притежава - било даване на пари, време с детето или каквото и да е там.
заключи някъде за кратко излишната гордост и започни да комуникираш с човека, когото не искаш да виждаш. повярвай ми, ще спечелите и ти, и малкото ти зайче.  това не значи да отстъпиш от позициите си - напротив, по този начин само ще ги бетонираш. 

Каси, ние и на живо поговорихме малко... Не знам какво ще решиш. Но не се опитвай да го манипулираш, накрая сама ще се оплетеш. Не си усложнявай живота.
А колкото до това дали да го оставиш да вижда детето - не знам... Там съвет не мога да ти дам.

Каси, само мъъъничко да се довмъкна в темата. Това, че БНД живя 2-3 месеца с нас в началото вервай ми, беше просто ужасно....Не го интересуваше никак какво прави онова вързопче, което пищи и не знае защо. Гледаше да прекарва минимум часове в къщи и то в другата стая. Така че, аз тогава за себе си виждах как няма да пожелае никога да се направи поне малко на баща. Но с "очовечването" на дребната нещата се промениха - започна да търси и той контакт с малката. Е, не очаквай да се захласват с игри и забави до безкрай. Става дума поне за някакъв интерес и малко разнообразие за детето - на този етап поне!
А това, че само като се сетя как ми е тровил живота тоя тиквеник и всички демони в мен се развилняват - то си е ясно...гледам по-рядко да пускам демоните да вилнеят или като ми се мерне пред очите, ама малката е в другата стая - тогава бълвам огън!
Та исках да ти кажа, че сега може и да не проявява интерес към малкия вашия БНД, ама като порастне малко адски вероятно е да ви се натриса в къщи и да иска да го извежда навън с цел фукане пред другите - гледайте какъв син имам за чудо и приказ!

Точно за това става дума. Инициатива от негова страна ще има, ако изобщо, 1нъж на двумесечието. Точно в този смисъл казах - да го манипулирам- сега той се носи по течението и това течение е исканото от мен- 3 месеца пауза. Сега ще видя като поискам по-честичко да идва, дали ще тръгне и по това течение. Е такъв е тоя - трябва някой да му показва пътя, иначе може и десетилетия да не го намери.
Аз незнам какво искам - това е без значение. Важно е какво трябва да се направи - а може би трябва да имат връзка дете и баща. Да, в общия случай това трябва. Незнам дали в частния случай - с такъв баща - няма да му донесе само разочарования. Мисълта ми е - ще каже "Ще дойда да го видя другата седмица" - и не се обади 2 месеца. Какво ще обяснявам на това дете. В такъв смисъл и примера - бившата ми свекърва е същата, синът й е същия - казват нещо и не го правят после. Тя едва ли нарочно го е възпитала да е такъв.Просто той неволно го е попил от нея. А дали няма това да се случи и на мойто дете?
Хубавото наистина е, че дотогава може да се намери по-достоен пример за подражание.
Искам да взема решение,защото е навремило. Време минава, оня се ослушва, утре детето ще проходи и ще започне да разбира... а и искам да взема решение, което мога да изпълня след това, а не да променям мнението си. ... ....

Морги, в последното си права. Когато му казах: айде поизчезни от хоризонта за малко - той каза: ок, ама айде после като мине време ще ми се обадиш и ще започнем да контактуваме. Така че наистина сега не знае какво да прави, но после може нещата да се променят.

Каси, много е рано за генерални решение - илии е трябвало да ги вземеш преди да забременееш или сега е излишно да избързваш с "генерални" решения.
МАлкия е САМО на 5 месеца. ЗА да почне да разбира и да попива - му трябват още поне 2 години! МАй доста време да прецениш какво да правиш.
Затова - живей си живота както ти е удобно в момнта, а ще вземеш решение по-нататък като имаш повече материал за да обмислиш нещата.
За сега сте пресни-пресни родители и надали БНД е показал нещо - не си видяла нито най-добрите му страни нито най-лошите като БАЩА. ПОизчакай - нека се улегнат нещата и след 1година ако още не си решила - тогава е време да се притесняваш

А от сег на сетне ще видиш, че тепърва ще взимаш едно решение и после ще го сменяш още 10 пъти поне /покрай детето на мен ми се вижда невъзможно майка първескиня да е толкова добре ориентирана, че това да не й се налага поне веднъж седмично да го прави /

Мислех си,Каси, ако можеш да се поуспокоиш малко и да озаптисаш тези "бушуващи" страсти в теб,ако имаш достатъчно сили,да покажеш пълно безразличие към тази мъжка особа. Просто да се правиш,че изобщо не ти пука за него,че си живеете страхотно и без него. Аз лично успях да го постигна-2 год. и половина не сме се чували,не сме се виждали-но когато се появи,му отворих вратата едва ли не като добре дошъл/а ми идеше да го изпъдя като куче,но смисъл никакъв.../Не го спирам ,когато иска да измине 300 км.и да дойде да види малкия,давам му информация как е ,като се обади по тел.но винаги/е когато не е болен,де/му казвам само хубави неща-днес ходихме до зоол.градина и си изкарахме чудесно,а пък еди кога си бяхме на луна парк,после ще излезем да караме колело в локвите,вчера....и т.н.
Знам,че не се чувства добре но...това е една от тактиките...Като се почуства пренабрегнат,му забих веднъж въпроса дали съжалява за тези пропуснати години с детето си и отговора беше - да ,много.
Но нали съм Тома неверни,засега само се ослушвам,наблюдавам,допуснах връзката баща-дете,но не и връзка между нас,макар че той го искаше
Ще се осмеля да те посъветвам да се опиташ/знам колко е трудно,повярвай ми/ да покажеш безразличие  и как можете да си живеете и без него,в крайна сметка това и правите,нали?

каси, никак не е без значение какво искаш ти! явно си доста объркана все още. опитай се да подредиш главата си, за да ти бъде по-лесно и да си спестиш евентуални упреци в стила "аз правя каквото искаш (и съм по-добър от тебе поради това), но ти не знаеш какво искаш и вината си е твоя..." ти си в позицията на определящ правилата, козовете са в теб. не се ядосвай на това, което бившият ти не е, а го използвай. използвай го, за да изградиш една връзка баща-син или да не допуснеш такава. не можеш да предпазиш детето от разочарования, то трябва да знае, че те съществуват, за да се научи да се справя с тях растейки. ситуацията с бившия и неговата майка не е идентична със сина ти и неговия баща, поради простата причина, че не той отговаря за възпитанието му. едва ли би му повлиял лошо в няколкото часа, които ще прекарва с него. току-виж синът научил бащата какво значи да бъдеш баща и да си истински ангажиран. сега детенце е малко и той освен да го види в най-буквалния смисъл на думата, друго няма какво да направи. нека малчо порасне, бас държа, че таткото ще иска той да го научи да кара колело или да плюе надалече... 
_{а и да му казва "тате" като проговори...}