Имахме годишнина, а той ми вдигна скандал.

Ами явно е време да покажеш, че и ти имаш ЖИВОТ, ПРИЯТЕЛКИ, НУЖДИ - от приятелки, почивка, глезотийки и така - явно сам няма да се сети, затова ще трябва по грубият начин ти да му кажеш

Няма да се оправи положението докато всички живеете на куп..... жалко  , но факт !

Мисля, че не заслужаваш такава съдба. Всеки има право на лична свобода и да бъде уважаван. Аз лично не мога да си представя живота с такъв човек. Ами ако и ти ходиш на работа на теб кой ще ти сервира и отсервира.
Аз винаги съм вярвала и продължавам да вярвам, че когато любовта ( по скоро първоначалната страст по-утихне) е най-важно всеки да има лично пространсто и да не си губи индивидуалността.  Ави май изобщо нямате такова не само един към друг но и от факта че живеете с неговите родители.

Незнам какво да те посъветвам, защото се опасявам че този тип мъже не са много по разговорите - така, че не можете да обсъдите проблема и най-вече защото за него това едва ли е проблем. Едва ли се замисля за твоите емоции и отношението си към теб, но все пак ти си 7 год с него познаваш го най-добре.

Единственото, което ти остава е да се примириш. Желяzото се кове, докато е горещо, а ти вече си иzпуснала момента, когато можеш да промениш съпруга си (ако това иzобщо се променя де, zащото аz до сега не съм виждала никй да е успял).

Другият вариант е скандали, скандели, скандали, zавършващи с обиди и рев от твоя страна и в крайна сметка или още няколко пъти по 7 години нещастен брак или раzвод.

Това, което ще кажа не е съвет, а просто споделяне на опит. Когато се оженихме отидохме да живеем при моите родители. Къщата голяма, има място за още народ даже...НО моето семейство е така устроено като твоите свекъри. МОИТЕ роднини ме караха да прислужвам на мъжа си. Той не беше възпитан така, но там се научи точно на това. Видя, че е по-лесно и нестига, че беше зет на къща, но ако го накарах да направи нещо сам, че аз съм с бебето  и започнаха подмятания от страна на бощо ми или баба ми дори. Аз издържах 9 месеца общо и си събрахме багажа и обратно в неговия роден град - на 200 км от нашите! Сига имам прекрасно семейство, страхотни отношения, никога нищо не се забравя и не се пропуска. Вярно, че сме на квартира и пари нямаме, но за рожденния си ден миналата година получих видеокамера - купена със заем. Сега 2 години ще я изплаща, но важно е, че знае как да ме направи щастлива! А ти си помисли дали имате място там. Но това си е твое решение.

Така е научен.
Правилата в семейството се определят в началото на съжителството, после е трудно при теб е още по-неприятно, след като живеете с неговите роднини  не е прав, но за сега не виждам какво можеш да направиш, без да разрушиш семейството си ...

У нас, който е гладен, става и си слага на масата, яде и си отсервира, никой на никой не слугува.

  А и мъжа с каквото и да се занимава,трябва да участва в домакинската работа...да не е на хотел!Кофтито е наистина ,че доста време е минало и той си е създал стереотип....трябвало е в началото още да поставиш правилата.

 

Ужас!
Абе ти къде гледА като се омъжва?

Сега вече е доста трудничко да се превъзпита такъв тъмен балкански субект.
Ако не си готова на кардинални промени, разбира се, но от написаното се съмнявам...

не знам какво да кажа, освен, че като чета такива неща кръвното ми се качва много.
ти си си виновна, да, но има какво да се направи!
имате дечица, но не те съветвам да стискаш зъби, защото ще ти се качи на главата.
 
най-щастливите и обгрижени жени, които познавам са глезли, които правят мъжете си луди. това е истината.

малко от моя опит:
важи и за мен - обгрижвам го много, готвя, пордеждам, но наближи ли да си идва съм в банята и като изляза никога, ама никога не мириша на кухня. майка му с басмения пеньоар лекьосан мирише на спагети, аз не! преди това може душата да ми е излязла от работа, но той просто ме заварва как спокойно си седя и си чета бг мамма.

не винаги заварва перфектна картинка - да не се учи, че всичко е подредено и чисто.

много често се правя, че не знам какво ще ядем, а всъщност имам план няколко дни напред. в последния момент 'спретвам' страхотно ястие и той се възхищава, каква съм готвачка и как ги измислям така в последния момент.
че и свещ се сещам да запаля.

оплаквам се, че нямам миална машина почти всеки път , когато мия чинии.
леко, за да не досаждам, но дърпам конеца. машината се е задала. същото важи и за всичко, което се сетиш в кухнята. не може да иска перфектна съпруга, ако нямам перфектната техника в кухнята. имам почти всичко.

като направя нещо голямо - примерно подреждам гардероба ( моя мъж има най-много тениски в света) - винаги го викам и му показвам какво съм направила за него. той освен да ахне друго няма какво да каже. а да, и се чуства леко виновен , та веднага тъсри с какво да се отблагодари)

мъжа ми помага малко, но аз никога, ама никога не бутвам неговата работа. ( например боклука, сервиране и отсервиране на масата). може къщата да е зарита от боклук, но не пипвам.

винаги, ама абсолютно винаги му повтарям колко е велик и как помага!
много важно.

и друго - винаги показвам, че съм самостоятелна личност - имам приятелите си, книгите си, работата ( в която изкарвам повече в момента) тоест, с нетърпение чакам да почне световното , за да се отдам на мои забавления и занимания!

в случая момчето е научено, че има обслужващ персонал и като нищо от негова жена си станала част от този персонал ( майка, баба).
това е отвратително.

дано нещо от това, което изписах ти помогне да разбереш, че не си сервитьорка и че съпругата не е , за да сервира и отсервира. бракът е партньорство.
има начин да го манипулираш в полза на семейството ви.

 
 

Lennie,  браво на теб!

Супер звучиш, като наръчник за перфектната манипулаторка.

Ама ти не живееш с бабата, дето да те гледа накриво, че не си сервирала на мъжа си, нали? За мен проблемът на момичето е по-дълбок. Това са 7 години наслагвани навици. Едва ли господинът ще си развали обичаите току-така.

На същото мнение съм!Ти  и да се опитваш да промениш нещата,баба и мама са насреща ,буквално се бориш срещу трима,а не срещу един!Стискам палци да се оправите скоро.

постъпвам по същия начин,но в началото когато живеехме със свеки,направо си беше ужасяващо.С манипулацийте си не се котирах,защото маминка бе насреща като майка Тереза,но ела да ни видиш сега,няма мама няма тате!

хехе, по-скоро владея теорията )))))

права си, случая е по-сериозен.
но не мога да я посъветвам да се разведе с тия 2 деца.
но пък може да спечели майката и бабата на своя страна.
те са жени. може да им обясни в текст ( не на него) какво й тежи и да се опитат заедно да го променят...
според мен има значение и от къде е авторката - ако е от малко населено място, с консервативно мислене...
труден казус.

Абе доста трудно ще й бъде.Аз с моята имах огромен неуспех,каквото и да правех,СИНЕ СИНЕ само това се чуваше и му се виреха ушите постоянно,докато аз му ги свалях набързо.Ама тя моята е едно магаре инатливо,че чак не ми се говори!
Незнам дали майката и бабата могат да помогнат в този сучай.Моят съвет е да живеете сами!

наистина ще ти бъде трудно сега, началото е много важно.
аз като се омъжих месеци наред си блъсках главата кое е правилно - да ставам да му правя закуска или да го науча на мой ред. имах известни проблеми, защото той така е свикнал. цял живот майка му е правила закуски. споделих това с една вече омъжена приятелка и тя буквално ме закле ' не го учи в никакъв случай, после отиде цял живот да ставаш да му правиш за ядене'
аз още повече никога не закусвам, а и от манджа сутрин ми се гади...така - 11 г брак мъжа ми закусва кафе и е много доволен, казва, че му е много леко и се чувства по-бодър
друго от моя опит- баба ми и тя от тази генерация, дето смята, че жената трябва да мие краката на мъжа си и че не съм никаква жена що седя, когато мъжа ми се върне от работа. трябва да ставам, да го питам гладен ли е, да сервирам....
нищо подобно не правя - той си прави салата за аперитива, той си слага за ядене, когато е гладен и си отсервира. виж, чинии не мие

според мен е настъпило време разделно във вашата къща. опитай да говорите, напомни му, че и ти си човек, нищо, че си жена имаш своите нужди.
опитай да поговориш и с неговите родители.
късмет

ей това мисля и аз, много жалко е наистина , а и тъжно..........

Лени, поздравления, всичко което си написала е добра формула за едно прекрасно съжителство, но е валидна ако се започне още от 1-вата брачна нощ

Много лоша ситуация.
За съжаление не е ясно може ли да се променят нещата.
Отговорностите се поделят още след сватбата.
А и това, че той е така научен и, че живеете с майка му и баба му не е във ваша полза.
Иска ми се да те успокоя, но не мога.
Можеш да се опиташ да говориш с него.
Успех!

странно ми е, че всички се хванахте за слугуването и поделянето на задълженията.
аз не долових огорчената да страда толкова от това, че му слугува и принася. тя страда от това, че той не я зачита като човек и съпруга дори и в деня на сватбената им годишнина!

просто, мъжът й си е див темерут във всяко отношение. а това вече е непоправимо, според мен... тук не става дума за разговори на тема "как да си поделим домакинската работа".

Никой не зачита слугите си 

той сакат ли е???

Jam, права си, че пиоzместихме малко темата, ама ми се струва, че едното е свърzано с другото. Малко по малко съпругата станала като мама и баба. Семейния живот се превърнал отглеждане на дете(съпруга в ролята на детето). Ами мъж, който е свикнал да си му обслужващ персонал, не дава подаръци и не каzва "Благодаря, че те има".

Много е трудно да се даде конкретен съвет.Той вече си има отработен модел на  поведение,срастнал се е с него.Едва ли ще седне да си говорите как да се променят нещата.На него така си му е добре,защо да разговаря.Предполагам,че промяната трябва от теб да започне,да те види в нова светлина.Да види ,че имаш интереси,приятели,които държат на теб.Малко нанагорно ще ти дойде домакинската работа плюс интереси и приятели,но може би си струва да опиташ,ако искаш да си запазиш семейството.Ако не промениш нещо,просто ще трябва да се примириш,както впрочем живеят страшно много жени,но това едва ли е изход.

За съжаление, докато живеете с бабата и майката - ака ще е!

И немога да разбера тия мъжки майки що все така си учат синчетата да им се слугува, бе!

И аз мисля, че докато сте всичко заедно, няма да можеш да постигнеш много в това отношение, да не кажа нищо. Просто той така е свикнал и, за да отвикне не трябва да има някой, който да върви след него, а баба му и майка му, почти сигурна съм, няма да влязат в ролята на възпитателки.
По въпроса за годишнината - ти си знаеш характера на мъжа, но според мен трябва да му покажеш, че си му обидена, не да правиш скандали, но нека да усети, че те е обидил и, че ти не си му длъжна за всичко. Нека разбере, че и ти имаш нужда от ласки и внимание. Амаха...как се ядосах само...

Хихи Лени,

и у нас е така както го описваш, но с разликата, че аз нищо не правя преднамерено.
Ако единият готви, другият слага масата, но пак без уговорки, за нас това си е нещо естествено.
Боклука, пазаруването и някои грижи за бебко са си изцяло негови занимания. Не казвам задължения, защото никога не съм го задължавала, просто ги прави и толкова. Виж бг-мама май почва да му писва , усещам го без да ми е направил забележка
Това за манталитета на турчина ми е познато, ама няма начин, България е била 5 века под турско робство.
Не мисля че голям човек е възможно да се превъзпита, още повече, че момичето, задало темата ще е единствената в къщата, която ще се опитва да промени нещата. Бабата цял живот така е живяла и била учена, майка му също.... на него пък едва ли ще му хареса промяната...
Ами освен момичето да си потърси работа, че поне през деня да не се ядосва с него, пък кой знае, ако си намери добре платена работа и стане финансово независима, може и като и писне от него да го остави на баба му и майка му. 

Мила , ти сама си го казала - възпитан в стил турчин !
Това е проблема и е трудно преодолим за жалост

Не е трудно преодолим,а НЕПРЕОДОЛИМ! тИЯ НЕЩА МАЙ ТРЯБВА ДА ГИ ГЛЕДАМЕ ПРЕДИ ДА СЕ ОМЪЖИМ ! пОСЛЕ ВЕЧЕ Е КЪСНО!

Ако не е навършил 33 год. има надежда да се промени - ти да го промениш. След това няма спасение

                     Слушай,мила,не е проблема,че те е обидил на годишнината.Аз лично съм на принципа,че може да ми забрави рождения ден,но в останалите 364 дни да ме гледа като писано яйце.Имам познати ,които се карат всеки ден ,а на рождения ден "Бию" и ние се смеехме бой,кавги и поръсени накрая с парфюм. Вече са разведени. Я си го научи да помага през цялата година,а един ден  ще го преглътнеш.Само,че ако е "бижу" през годината няма да има издънка и на празниците. 

Според мен оправия няма да има ама и развода не е решение имате две деца!Започни да мислиш повече за себе си.Аз чак не мога да си представя какво ти ,но знам че не така си си представяла живота.Бъди по смела ако пък не го обичаш -развеждай се.Успех

Не мога да не се намеся! Аз имам семейство от 89г. С мъжът ми сме комшии от два съседни апартамента.... и на третият месец след сватбата след скандал, се преместихме да живеем в старата къща при дядо ми, който беше много възрастен, аи там условията за живот бяха от по-миналия век. Благодарение на това сега имаме семейство в което всеки се включва активно в домаконството, проблемите на другия в работата (стига да има нужда от помощ). Дори и синът ни сега е възпитан да шета из кухнята с доста умения, а боклука му е поверен по принцип. Знаеш ли, когато се роди детето, ние пак се върнахме при свекърва ми само за през зимата, заради парното. Една вечер  сядайки на масата свекърва ми, свекър ми, мъжът ми и аз с повръшащото бебе в ръцете си, помолих мъжа си да подържи Жорето, докато отида за парцал, за да почистя. Тогава свекър ми ми се сопна , че не оставям мъжът си да на спокойствие да вечеря!!!!! Вместо да се притесни за внучето си, или да скочи да ми помогне, спря синът си да ми помогне!!! Тогава разбрах, че семейството няма да го бъде ако не живеем отделно! Така че, сега моето дете има страхотен баща а и аз не се оплаквам от съпруг! Е, случвало се е да забрави някой празник, ама си намира начините да ми се реваншира, а и аз 6 години подред все бях в Палма де Майорка точно на годичнините от сватбата ни. Как да му се сърдя тогава!
 Съвета ми е след като имаде детенце, не разваляй семсйството си, ами направи всичко възможно да живеете самостоятелно, ако трябва и на квартира. В дмешно време две поколения под един покрив не могат да живечт НОРМАЛНО! Късмет!

Ти къде спа като се жени. Знаела си го какъв е още тогава.
Аз съм за самостоятелния живот на семейството. Двете си деца си гледаме сами, а мъжът ми е много отговорен. По някога направо ми се плаче и ми се иска някоя от бабите да ги погледа за час, но когато сме при тях разбирам, че това било пагубно и за децата и за нас. Младите трябва да живеят отделно, за да могат да се научат да носят отговорност, което е основата на доброто семейство.

Това е и моето мнение.Дано се оправят нещата

И аз това се питам, като чета повече от темите тук...

Трябва да му покажеш ,че и ти имаш личен живот....приятели, роднини.
За да се подобрят работите трябва да живеете сами.

  проблема не е само домакинската работа и присъствието на бабата и майката. Те също имат не малка заслуга за състоянието, но той така е свикнал, а и ти не си пресякла тази практика. Това  сприятелките и личния живот, едва ли ще ти свърши работа. Ще се скапваш от бачкане, няма да ти стига времето, хем ще искаш да ти е свършена работата и ще искаш да покажеш , че имаш свой личен живот. За разговори, хм, ,съмнявам се,ч е ще можеш да постигнеш нещо, но опитай.  Но пробвай, дано все нещо даде резултат! Успех ти желая! И не се примирявай!

ЕЕЕЕеееееееееех, тези мъже, ми не е правилно на годишнината да ти вдигат скандали и да те правят на слугиня ...
Подарявам ти виртуален празник за твоята годишнина, дано да се справиш с проблема сама със всички сили! Дано вземеш най-правилното решение!

     

 

Аз ве4е се убедих, 4е не възпитанието, а нивото на развитие е много важно. Вярно, 4е балканско-ориенталския манталитет на българския мъж е много тежък, но когато въпросния мъж е и простак със слаба интелигентност и празен духовен свят, става неспасяемо! Ти хи4 не ми изглеждаш проста, но както описваш картинката с него, ми става ясно, 4е твоят мъж е един мързелив простак! Такива не само, 4е не се променят, а и стават все по-груби с годините. Много съжалявам за теб! 

Иаз мисля че не трябва да се примиряваш-зарежи бабата и свекървата и направи всичко възможно да заживеете далеч от тях.Желая ти успех.

щом за 7г нищо не си направила - надали и да ти дадем съвет нещо ще промениш
успех - когато стигнеш предела - дано не е късно  и за двама ви - сама ще промениш нещата

Намери си работа, момиче, ако не са ти малки децата. Така можеш да говориш на равна нога. Ако издържа семейството, може да има някакви претенции. Иначе не.
За бабата - спри да мажеш филийките и да слагаш и дигаш. Не е луд който яде зелника, луд е който му дава. Да маже и на тебе тогава, като й е толкова неудобно.

[