Какво им става на тез мъже???

Ееее...не всички са така Смея да твърдя че моят е примерен и в последно време много ме радва;)

В мъжките форуми сигурно е обратното 

Според мен винаги ги е имало, просто след 1-2 изповеди и други се престрашиха
От друга страна, ако някоя пусне тема "Вижте колко ми е добричко мъжлето" примерно и ще се почне "Ау колко лигава тема" или "Ама моят е по-добър" и т.н и ще стане "манджа с грозде"

По-голямата част от мъжете са възпитани така.За тях да бият жените си и да се плъоснат на дивана след работа,докато жените им прислугват е в реда на нещата.
Според мен вина имат не само мъжете, а майките им, които така са ги научили и жените им, които са съгласни да търпят такова отношение.

П.С.Моят мъж домакинства повече от мен, въпреки,че аз не работя в момента,помага ми без да го "карам" и живо се интересува как се чувствам.За това на свеки съм и безкрайно благодарна.

Повечето от темите, които се пускта са с цел да провокират форумките. Например, тази за пребитата дама. Чиста подигравка с нас.
Що се отнася до мъжете- не винаги те са виновни и жените не сме светици, така че, който на каквото си постеле на това ще полегне е казал народа.

            Де го намери бе брееееей.... ТЦ ТЦ ТЦ.... ПУ ПУ ПУ, моя само като му дойде музата.

Сигурно там ние сме черните

да и аз съм така. Е не домакинства повече от мен, но наистина ми помага и някой път като се изпайтапи " Жена искам така всяка вечер да ми сервираш салата с ракия" аз му отговарям " А мене кво кучета ме яли, на мен кой ще ми сервира"
Затова и аз съм благодарна на свекърва ми( гледам и брат му е такъв), но тя с 3 ма мъже определено ги е научил да и помагат.  
Обаче ми прави впечатление, че майка ми има по скоро такива залитания. Макар че и татко (бог да го прости) й помагаше - една прохосмукачка пускаше в седмицата , но пак е нещо.

Не мисля, че нещо им астава на тези мъже. По скоро е нормално при толкова много членове във форума да има по няколко такива теми.

В мъжките форуми не коментират съпругите си. Но със сигурност има и нас за какво да ни упрекнат

И аз бих поискала от свеки съвет как да си възпитам сина, защото да чукна на дърво, синът и грешка няма. Но пак казвам, че е и до характер и до самочувствие и освободеност. Аз самата се опитвам да съм като него. Много е уверен в себе си и каквото и да предприеме го приключва с успех. Хайде спирам да се хваля, че това за манджата с гроздето и аз съм му свидетел...

Напълно го подкрепям с две ръце.

            И аз стигам до същия извод и даже се шегувам с нашия,че покрай форума ще взема да го оценя най-сетне след толкова години. И затова ти писах стегни се и не забравяй,че живота продължава.     

И аз покрай форума, моя го преоткрих... 

  Мислех да пускам подобна тема тези дни...
Когато започнах да посещавам форума, бях останала с впечатление, че тук всички са щастливи и някакси това ми даваше стимул. Бях започнала да вярвам, че наистина има добри хора и щастливи семейства и те не са малко..
А напоследък какво? Като че ли се случват само гадни неща?!  И нещата не се оправят, а само задълбават.. 
Дано СКОРО започне вълната с хубавите новини...   

Как ли се оплакват и те от нас? Какво да се прави идеални хора няма.Но поне има този форум та да си помагаме  в трудни моменти.

Май само жени отговарят на въпрос, отправен към мъжете?!?
Предполагам знаете сентенцията, че любовта е това, двама човека да гледат в една посока. Дали с времето, и особено след раждане не започвате да гледате в различни посоки.
Със съпругата ми (жена ми ми звучи много собственически) се познаваме от Декември 1987 (повтарям хиляда деветстотин ОСЕМДЕСЕТ и седма), а кога са родени децата пише по-долу. И причината не е в проблеми със забременяването, просот и двамата трябваше да "узреем" за това. А вие "узряхте" ли.
За домакинствоте не знам, но аз бях една година отпуска по майчинство с Александра и пак бих го направил - просто Тъщата (наистина е златна) идва и гледа Никола, а сега от както Александра е във ваканция, и нея.
Та пак питам - вие "узряхте" ли (и Тя и Той) и все още ли гледате в една посока. Ако не, кое е провокирало изместване на погледа?

Има изиграни и мъже и жени, но е истина, че в последно време хората изтрещяват все повече и повече

Във всяко семейство има на моменти някакво сътресение, това не значи че всичко е свършило, просто тук се драматизират повече нещата.

Не всички са еднакви ..... но за съжаление има и лоши моменти ..

Вероятно при всеки е различно, но при себе си едно забелязах. От много четене можеш да изпаднеш в две крайности - или да решиш, че половинката ти е цвете, каквото друго няма, или да започнеш да се питаш дали и при вас няма проблеми, дали само привидно всичко е супер.. Щом с толкова двойки, които са били заедно години наред се случват такива "смешни" истории, какво би останало за вас...
И истината е, че няма общо правило и навсякъде всичко е индивидуално..
Просто исках да кажа, че понякога от това затваряне във виртуалния свят човек малко губи представа за истинското около него   

Eli4ko, и аз вече започвам да си мисля същото
Май повече четем и се вживяваме отколкото трябва

И друго, за което се сещам да добавя.
Ясно е, че няма идеални хора, идеални двойки, идеални семейства. Навсякъде по нещо куца (или е куцало). Лично аз не бих поставила въпрос от кардинално значение тук. Не защото нямам вяра, че ще ми бъде даден добър съвет. Напротив. Сигурна съм, че моите интереси биха били защитени от участниците във форума  По - скоро -  първо, защото каквото и да ме посъветват хората, в крайна сметка ще направя това, което съм решила и второ, защото, когато един проблем се "раздуе" и да е бил малък, изведнъж се превръща в ОГРОМЕН.   

Целувки на всички 

       Само внимавайте да не "презреете",че хората на ваша възраст ще са си отгледали и внуците    А защо смяташ,че няма?Нали се сещаш,че човек когато е щастлив рядко търси съпричастност,рядко споделя радостта и щастието си особено публично.А когато има проблем утехата по-лесно се намира ,когато я споделиш с повече хора.Ако нямаше много добри и щастливи хора кой щеше да откликне в тежките ви моменти.Щастливите и добри хора обикновенно са готови да откликнат,да поделят щастието си ,да подадат ръка.Така,че не губи вяра в доброто и хората това е човешката същност и не е лесно да я запазиш,да оцелееш и отново да си ти -  недокоснат от злоба и отчаяние. 

Klisurov, все едно моя мъж ги е писал твоите постинги
ние мислим по същия начин.

За да взем решение да се оженим доста време мина, за да решим какво искаме да постигнем, как ще го постигнем. Мина време докато наистина узреем да носим отговорност не само за себе си но и за децата си. Двете си ги гледаме сами и работим и двамата, е аз по малко бебето е само на 6 месеца. Но всеки може да роди деца, но по-трудното е да ги възпиташ и отгледаш.

Мисля, че проблема днес е, че хората започват да живеят заедно без да отдават голямо значение на това. Създават семейства просто защото в момента се чувстват добре...Винаги има изклчения. Но малко са тези които мислят, че това е за цял живот и да изследват добре с кого се свързват.

Неудобството на този форум е, че за даден проблем може да се чуе само едната страна. Интересно би било да можеше да чуем и противоположната. Агресията не може да е вродена...тя е предизвикана по някакъв начин.

Аз пък от форума съм останала с впечатление, че повечето мъже готвят, чистят, перат, гладят, носят закуска в леглото, грижат се за детето повече от майката, никога не биха изневерили при никакви обстоятелства и т.н. и т.н. 
Явно не влизам достатъчно често тук 

Според мене всичко опира до възпитанието... като са го свикнали вкъщи само да мързелува после трудно ще започне да помага. но пък и това да може да "върти къщата" и той не е показател, че е добър съпруг 

Е,да не забравяме,че все пак са мъже.Това е достатъчно за да разберем държанието им.

Ох,поне засега не мога да кажа,че мъжът ми ме бие,кръшка или нешо от сорта.Верно -само от 1 год,живеем заедно,но се надявам да не се променя и да си е такъв.Има си кусури,но не за застрашителни за брака ни.И семейството,в което е отрасъл му е пример-няма побоища,груби думи и т.н.Аз също съм израстнала в спокойно семейство и не мога да приема побоищата-Дано Господ ни пази от подобни изпълнения.За мен боя на една жена е признак на слабост от страна на мъжа.Пожелавам ви спокойни и уравновесени мъже,който да ни уважават и да ни ценят като жени,майки и съпруги. 

И на моя му става нещо...само ме ядосва последно време,даже съм мислила да пускам тема за да разкажа за проблемите си, но все нещо се отказвам с надеждата че и това ще мине

Тази тема ми напомня за наша преподавателка в университета.Бяхме се събрали група млади жени след изпит ,половината от които бяха /надявам се,са още/семейни.И след мода,клюкички ,се стигна до темата за мъжете.Първи се заоплакваха семейните.
Тя слуша,слуша и попита:
Момичета,мъжете ви носят ли си парите в къщи?-Да.
Прибират ли се след работа?-Да
Бият ли ви?-Не.
Скандали имате ли ?-Не.
Е,тогава какви проблеми имате?!
Та на фона на това,което споделят някои жени във форума,си мисля,че има от лошо по-лошо.Моят мъж помага умерено.Но той е по цял ден на работа,въпреки това никога не ми е отказал помощ.За мен е по-важно,че чудесно се разбираме и ми е комфортно на душата.Тогава на човек нищо не му тежи.А от тези злободневни несъвършенства на мъжете най-неприятно ми е било като отида при приятели на гости,мъж да се обърне към жена си с изречението-Донеси ми бира или сол ,или не знам си какво.  На поредно такова изречение моя приятелка попитала-А случайно да ти се пикае?-Не,защо?-Ами и да отида да се изпикая вместо теб.
Имало резултат

Бравоооо на умната жена,подкрепям те и аз.

нещо явно има някаква радиация и моя я проявява от време на време или както му казвам аз-"лунната фаза пак те е хванала"

Мъжете ли?
А ние? 

  Клисуров,не зная дали ще прочетеш отговора ми защото темичката е малко старичка,но все пак..Не става дума изобщо за "удар под кръста",а за една реалност.Я си отговори ама искренно всичко ли си постигнал в живота?Значи къща,кола,пари ,и т.н. и хайде хоп сега правим бебето и го възпитаваме.А кога се научихте да го възпитавате /толкова работа сте свършили преди това,че имаше ли време да овладеете и тази наука/?Исках да кажа,че да си мама и татко е отговорност,но не когато станеш на 50 години ,тогава логичното е да си баба и дядо.Пък и времето на една жена да ражда първото си дете не е след 40 г,говоря за хората,които нямат проблеми със здравето.
                 По МОИ ЛИЧНИ впечатления не винаги децата на постигналите ПЪЛНО БЛАГОПОЛУЧИЕ /според тях/ са най-възпитаните и най-добре гледаните.За някои явно финансовата страна е най-важна,НО НЕ Е  за съжаление.Парите ти трябват да живееш ,но не определят отношението на децата ти към теб ,а и на твоето към тях.Ако мислиш,че любовта и възпитанието им се купуват с пари просто не е така.
                 Освен това правенето на бебета както ти се изразяваш "всеки може" и това за огромно съжаление не е така след определена възраст.Ако малко си чел по въпроса трябва да знаеш,че най-добрата възраст за жените е 20-25 години,не казвам,че след това е задължително да има проблеми,но след 30-35 дори в БГ се водят рискови бременности..а в света обикновенно са под специално наблюдение.
                 И още едно редче:Децата на по-младите родители и не чак толкова богатите са в пъти по-самостоятелни,по-организирани от тези,които имат всичко и над които се "трепери" от страна на родителите им.Е,като нямахме апартаменти и си родихме децата по-млади нито са стояли гладни,нито жадни,нито без нещата,които са имали и другите деца.Просто ни бяха стимул и сега мога да ти кажа,че са възпитани доста по-добре от тези,които получаваха всичко на готово.Пък и в детската градина не ги питаха :"Баба ти ли те взима?"
                Да са ти живи и здрави дечицата независимо кога сте си ги родили,но ТОВА Е ЕДНО МНЕНИЕ ЛИЧНО МОЕ  и няма защо да отчайваш младите родители,че без пари и къщи няма да си отгледат децата    

Didiaподкрепям те изцяло.То тогава като нямаме пари да не раждаме деца.И накрая кво-сами,изнервени,стари и нещастни.Голяма работа,че имаш пари-децата са безценни 

Аз отдавна се питам: Какво им става на тез жени?
Все мъжете виновни. Като чета из форума рядко срещам някоя да казва че мъжа й е мързелив и неработи, напротив повечето се скъсват от работа и когато се приберат уморени какво срещат: "Ама ти хич не ми помагаш! Защо не ми обръщаш достатъчно внимание?" и разни такива. Е, бъдете малко по-толерантни, след 12 часов работен ден всеки е уморен. За отплата (не всички)Вие пък отивате да се изчукате с някой друг та хем да си набавите необходимата (фалшива) нежност и внимание, хем да му е за урок та друг път да внимава колко е уморен.
А това че мъжете са такива защото така са възпитани не е вярно. Зависи на каква жена ще попадне. Мъжете са много зависими от жените си. Ако една жена незнае как да се държи с мъжа си, това е неин проблем от който произтичат всички последствия.
 

            Това което си писал ,  меко казано , звучи цинично или поне в последната си част.Ако си проследил някои теми ще разбереш,че АНОНИМНА имаше проблеми със "съпружеското си тяло" и точно за това повдигаше подобни теми.Хайде,стига с това " Какво им става на тез жени" защото ние жените също работим по 12 часа и сме не по-малко уморени,а освен това цялата работа в къщи е на нас /чистене,готвене,деца и т.н./ и въпреки всичко намираме време и да сме жени ,майки ,съпруги.Какво лошо има в това,че някой споделя,че съпруга не помага.Не искам да ровя и да цитирам теми ,но ако потърсиш ще видиш,че има доста "съпрузи" ,  които са оставили всичко на жените си включително и финансовото осигуряване.Не оставам с впечатление , че всички мъже домакинстват.Да не говоря колко грозно звучат разговорите за пари,кой какво носи ,колко харчи и подобни.Не твърдя,че всички  мъже са такива,както забелязвате тези,които са наистина мъже ,бащи и съпрузи са си оценени от половинките.
                   А пък как звучи само: "А това ,че мъжете са такива защото така са възпитани не е вярно. Зависи на каква жена ще попадне. Мъжете са много зависими от жените си. Ако една жена незнае как да се държи с мъжа си, това е неин проблем от който произтичат всички последствия." Ей,голям възпитател се извъди. Те , мъжете , според теб сиво вещество в главите си нямат ли ,ако е така с право са си заслужили мърморенето на жените си.Пък и ми се ще да те чуя каква песен ще запееш , ако имаш син и той е "много зависим от жена си".

 
Пропуснала съм тази подробност,но ми звучи като клюкарка и бях меко казано възмутена.То и за мнение на мъж пак звучи цинично.Не искам човека до мен да е "толкова уморен",че да няма време да ни обърне внимание.Мисля,че когато ни помагат остава време за повече съвместни неща.
         Пък и такива "философи" по точно с този циничен израз изобщо не са ми по вкуса.Разбира се това е мое мнение.

    това сигурно е мъж на 100% зависим от жена си-е,поне за мен това не е мъж."Мъж на жена си".

    това сигурно е мъж на 100% зависим от жена си-е,поне за мен това не е мъж."Мъж на жена си".
[/quote]

Що ли няма какво да ти кажа!!!
Разбирам те напълно, дори да се опитам нищо няма да разбереш.


На Didia ще отговоря че е много възмутителна. Възмущава се от какво ли не. Дава определения кое как звучи, дали цинично, дали клюкарско.
Мисля че има някакъв проблем, нещо на нервна основа.

Надявам се двете госпожи да ми се извинят за персоналните обиди към мен. Аз персонално не съм обидил никоя от тях.

Чета, защото темата ми е интересна, а ще отговоря, защото май става дума за възпитанието и себеосъзнаването на хората.
Не мисля, че съм поставял финансиите на първо място, но те наистина имат значение за "хармонията в брака". Без тях обстановката се изнервя, "нещата не вървят" и започват теми "Какво им става на тези мъже".
Става въпрос за "узряване" в истинския смисъл на думата.

И за физическо (не че жената не може да ражда и на 14),

и за емоционалното (да го искаш това семейство, това дете, а не после да "бягаш" от реалността и пак да пишеш срещу мъжете),

и духовно (да си научил от и за живота достатъчно, за да можеш да приемеш недостатъците на човека, когото обичаш, да натрупаш познания, чрез които да възпитаваш детето си).

А иначе има много млади родители, които обаче не пишат тук (а и никъде другаде) защото не могат, защото не знаят и защото просто не са "узряли". През отпуската обикаляхме из БГ и се ужасих - толкова много бездуховност, толкова много деца с празен поглед, чиито интереси са само да играят в прахта и къпят във вадите или да стоят пред поредната компютърна игра и да трепят другите. И техните родители са млади, мнооооого млади, чак прекалено млади.

Става им патката.

Мдаааа, ама не винаги когато трябва

          Боже мой,защо си обикалял?Това явление го има и на "пъпа" на София.Само,че "узряването" не зависи от ВЪЗРАСТТА.Има "недозрели" и на 50 години.Аз работя с деца и мога да споделя от опит,че има не само "мнооооого млади" ,а и по-стари,чийто деца изобщо не зацепват и те са мислели,че като осигурят пари,къщи и коли са решили въпроса,ноооо не се получава просто защото те са си такива "прекалено смятащи".Моля те,ако имаш някой ,който е напълно доволен от това ,което има /като финанси,материални  блага и духовни ценности/ изпрати една снимчица да го видя,че аз такъв не познавам.Все нещо не достига,като има мерцедес -  иска яхта,когато има нея - иска хеликоптер и т.н. и все време за бебе не остава.  

     Поздрави на Алл от мен с пожелание когато стане на моята възраст да има моите нерви.Освен това и "половинката" до него да е като моята.Ако съм те засегнала приеми  извиненията ми,но  това как ти звучи:"Вие пък отивате да се изчукате с някой друг та...." Еееееееееее   у нас и приятелите ми нямат подобен език и винаги съм била възмутителна" когато чуя тоя жаргон.Нервите ми кипват когато някой се опита да говори по този начин ,а да пишеш когато не познаваш хората насреща НЕ ПРИЕМАМ ТОЗИ НАЧИН НА ИЗРАЗЯВАНЕ.Това разбира се е лично подчертавам лично мое мнение и разбиране и не задължавам никого с него. 

Аз не мисля,че има за какво да се извинявам.Водих диалог с Didia и изказах лично мнение.Не виждам някъде да съм споменала имена,така че който се чувства засегнат.....Доколкото знам има свобода на словото,а и не искам да обиждам никой лично.

  Приятно ми е да се запознаем, а и снимка съм сложил.
Аз съм доволен от живота:
1. Имам прекрасно семейство;
2. Жилище, в което има място за всички ни;
3. "Вила на село", където да избягаме през почивните дни;
4. Автомобил, с който изминахме 2'100 км из БГ през отпуската.

А ставаше дума за друго - на 40 знам повече, отколкото на 30. На 30 знаех повече, отколкото на 20. Но едва на 33 се почувствах готов да съм ОТГОВОРЕН за семейство, помъдрял да възпитавам деца. Решаващият фактор не беше материалното ни състояние, а "узряването" ни за семейство. Познаваме се от XII 1987, но едва след 10 години решихме да имаме дете. И може би затова съпругата ми не би задала въпроса "Какво им става на тези мъже?" визирайки мен

  Клисуров,радвам се да видя един преуспял човек.Желая ти това което ти смяташ за ценност в живота.Само се питам:Ама защо не си направил и по един апартамент на децата?Аз на моя като му казах :Или апартаменти за двете или си търся друг - с пари,вила и т.н.Като си такъв "недозрял" не ме заслужаваш.Ако не искаш да ти задавам въпроса:"Какво им става на тези мъже?"  - апартаменти или при мама.
                Ама ха де, няма да се разправям аз с разни мъже дето не са ми осигурили всичко,а ме карат да планирам заедно с тях,да се "радвам на малките семейни постижения" и освен  това са ме "принудили" да родя на 20 и няколко още не готова за деца .Пък сега и "млада баба" да стана.Че те моите от майка си и баща си взимат пример.
                Мисля,мисля и май е по-добре така заедно и с деца ,и с проблеми , и с по-малко средства ,но и с радост от внуци,че ако ги бях родила моите на 40 дали щях да дочакам техните .Тя крушата не пада по далеч от дървото като нищо и те щяха да чакат да "узреят".
                Ние предпочитаме "НЕДОЗРЕЛИ", но щастливи с пълна къща детски смях.
                   

Не съм преуспял, просто съм доволен на това, което имаме. И не разбирам защо все около финансиите се въртим.
За мен най-ценното в живота е семейството ми и само и единствено с него се гордея!

Надявам се да не ме намразят, за това че спамя темата, но преди 20 години не се вълнувах от Перперикон, Татул, Кабиле ... Нямаше да заведа децата си да видят Сините камъни, Жеравна ... Или да стана рано ... за да покажа изгрева на дъщеря си ... Ето за такова "узряване" говоря. А иначе, на 41 може и да съм по-беден (финансово) от на 25. Но поумнях (колкото толкова) и проявявам разбиране към това, което не разбирам.

Didia, благодаря за извинението!!! 

       Ей,ние изписахме роман докато стигнеш до това ,което аз се мъчех да ти кажа по един или друг начин,сполучливо или не.
                    За разлика от теб  мен мама и тате са ме водили къде ли не и за мен това "узряване" е било нещо естествено.Аз съм водила децата си навсякъде и за тях това също не е било проблем.Девиза "Опознай Родината за да я обикнеш" малко перефразиран в нашето семейство звучи така :"Опознай света за да го обикнеш".С една дума моите деца никога не са били бедни в това отношение.А и за мен да ги родя това не е било пречка.Даже  изгревите и залезите са "помогнали" да се родят в период ,когато сме романтични,защото остарявайки ставаме практични.
                   Всъщност аз мисля,че хората остаряват когато загубят способността си да виждат красотата.