Търся едно стихотворение за майката

  • 17 679
  • 56
  •   1
Отговори
7 юни 2006, 11:11 ч.
Преди време попаднах на едно много хубаво стихотворение, но явно не съм го сейвнала и сега много ми се иска да го открия пак. Лошото е, че не си спомням никакви ключови думи, за да пусна тръсачка. Най-общо ставаше дума за това как докато детето е малко, майката все има някакви задачи и все му казва да почака малко, а в края тя е вече възрастна и свободна от ангажименти, то не е при нея и тя копнее за тези моменти на близост, които е пропуснала в забързания делник. Ако се сещате, моля ви дайте ми линк  Praynig

# 1 7 юни 2006, 11:34 ч.
  • Мнения: 289
Звучи хубаво това стихотворение, но не съм го срещала...
Аз имам едно любимо от моята детска градина....ама е за момиченце, та не става за сина ми - който все пак го научи....и сега се надявам да имаме дъщеричка, да я науча Praynig


ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ

Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"

# 2 7 юни 2006, 11:37 ч.
  • Мнения: 1 492
Тук ли е бил пускан линка за стихотворението? Да се пробвам с търсачката.

# 3 7 юни 2006, 11:49 ч.
Vesseto благодаря ти. Наистина е хубаво е. но не е това, което търся.
Камелия, не си спомням честно казано, но по-скоро е от тук, защото кисна най-вече във форума и рядко имам време за други сайтове

# 4 7 юни 2006, 12:33 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
Сещам се, че съм чела едно стихотворение на такава тематика  в една от тетрадките за стихове, които майка ми си е водила някога. Но на кого е, как се казва, не се сещам. А може и да бъркам и да не е от там. Но имаше ли от стиха нещо от рода на (не мога да цитирам, но приблизително)  : Как искам(сега) да мога да отвърна на всяко твое 'Мамо, моля!'  ?

# 5 7 юни 2006, 12:51 ч.
Svetla, благодаря за подсешането намерих го newsm44:

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

# 6 7 юни 2006, 12:57 ч.
А докато го търсех, намерих още едно, което също ще ви хареса:
Песен за майката
Марко Ганчев

Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда…

# 7 7 юни 2006, 13:02 ч.
Благодаря, че ги намери! Peace

# 8 7 юни 2006, 13:37 ч.
  • Мнения: 698
Уф... почти се разревах....  Embarassed

# 9 7 юни 2006, 13:47 ч.
  • Мнения: 2 212
Страхотни стихове са и трите, ето още два мои любими, които съм публикувала тук и друг път, но може все пак да не ги знаете...  bouquet

Ранно
           
Малката ми,
как ти расте човчицата и жълтото й се размива
в цвят извън моята цветова гама.
Как ти отесняват сандалките
и порасналият ти палец
скоро ще сочи посока, която аз не съм ти избрала.
Куклите ще забравяш да целуваш -
пластмасовите им устни няма вече да са ти достатъчни.
Палавите ти опити да ме разсмееш
вече никога няма да са така естествени.

От носталгичното ми пране
вятърът отвява бебешкия ти аромат,
но гънките му се подават
лицата ни, моментите, гримасите,
подобно листи от семейния албум,
забравен върху масата на двора,
когато приближава буря.


На моя син

Мъничък мой,
аз виждам твойта свобода в очите ти,
и твоя неизминат път и твоята съдба,
разстелени пред теб.
И ти си толкова различен и голям,
там някъде напред във времето,
а твойте първи стъпки, бяха в моето сърце,
и твоя дълъг път започна в мен.
Сега върви, бъди свободен, силен и добър
Мъничък мой, мое обичано дете.

# 10 7 юни 2006, 13:56 ч.
  • Мнения: 442
Цитат на: Vesseto s в ср, 07 юни 2006, 11:34
Звучи хубаво това стихотворение, но не съм го срещала...
Аз имам едно любимо от моята детска градина....ама е за момиченце, та не става за сина ми - който все пак го научи....и сега се надявам да имаме дъщеричка, да я науча Praynig


ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ

Мъничка, мъничка моя,
........................................
ето това стихотворение го търся от години. още докато бях бременна с първото ми дете, го бях чула в предаването на бате енчо и ревах като магаре. ето, сега пак... оттогава още го търся. не знам защо, винаги съм си мислила, че е на леда милева и съм преровила всичките й попаднали ми стихосбирки. всъщност, на кого е? знае ли някой?
весето с,   bouquet

# 11 7 юни 2006, 14:01 ч.
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
прекрасни стихотворения!

# 12 7 юни 2006, 14:01 ч.
  • Мнения: 698
Айде нещо и от мен, стихотворението е на Камелия Кондова.


На Самуил

Утре, като дойде някоя напета —
с две глави над мене, два пъти по-млада...
Като ми открадне със очи момчето
и като запукат двамата на кладата...
Няма да го бъде! С чай ще я полея,
ще оскубя всички руси перушини.
Аз съм го родила, ще отива с нея!
Няма да го бъде! Да ме чуеш, сине.
Нали знам, жените сме невярно племе.
Тайните си мисли надълбоко крием.
Ти ще й напишеш някоя поема —
тя ще се засмее. И ще те затрие.
Тъй ще му говоря, само да порасне.
Само да започне сутрин да се бръсне.
А сега играят с Лидия във яслите —
и им се усмихвам. Вместо да се пръсна.

---------------------------------------------------

# 13 7 юни 2006, 14:12 ч.
  • Paris
  • Мнения: 1 727
Страхотни стихотворения! Хубаво си поревах!!!

# 14 7 юни 2006, 14:22 ч.
  • Мнения: 2 212
Стихотворението "ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ" мисля, че е на Станка Пенчева ...

# 15 7 юни 2006, 14:23 ч.
  • Мнения: 5 183
Цитат на: jaklins в ср, 07 юни 2006, 14:12
Страхотни стихотворения! Хубаво си поревах!!!

И аз

# 16 7 юни 2006, 14:58 ч.
  • София
  • Мнения: 1 352
Голям рев му дръпнах.  newsm45
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!" - това направо ми разказа играта! Weary

Последна редакция: ср, 07 юни 2006, 15:51 от Gercho

# 17 7 юни 2006, 15:13 ч.
Цитат на: Gercho в ср, 07 юни 2006, 14:58
Голям рев му дръпнах.  newsm45
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!" - това направи ми разказа играта! Weary

Точно затова го търсих това стихотворение, за да си го лепна някъде на видно място и да ми напомня, че нищо не е по-важно от малкия човек до мен. Защото сигурна съм и вие като мен забързани да свършим домакинската работа, уморени от деня често забравяме да обръщаме истинско внимание на децата си и те растат някак между другото...

# 18 7 юни 2006, 15:15 ч.
  • На погрешната планета
  • Мнения: 2 762
Цитат на: Адел в ср, 07 юни 2006, 13:37
Уф... почти се разревах....  Embarassed
Аз направо си се разревах Cry
Спомних си за едно стихотворение,написано от едно момиче,което в последствие загива по много нелеп начин.Родителите й издадоха стихосбирка със стиховете й.

               Към всички жени
Защото за нежна любов сте създадени.
Защото е болка всичко за вас.
Защото,ако само за миг се забавите
и в къщи вече не можем без вас.
Защото,ако главите навеждате
в очите ви тиха болка блести.
Защото сълзите с усмивка заменяте.
Защото намирате думи добри.
Защото безмълвно сина си изпращате
там нейде в страната да бъде войник.
Защото всяка нерадост посрещате
дълбоко в сърцата-без стон и без вик.
Защото умеете с думи изгарящи
да срутите всяка студена стена.
Защото във късните нощи забравени
оставате често ненужни,сами,
над малките бдите и верни оставате.
Горещо ви благодарим жени!

# 19 7 юни 2006, 15:19 ч.
  • Мнения: 1 492
Това няма начин да не сте го срещали и преди, но ми се искаше да го споделя в тази тема, която се превръща като сборник от стихотворения за майките и децата./дано не се разсърди авторката на темата/

Ако трябваше да отгледам детето си отново...

автор: Даян Лумънс

"Ако трябваше да отгледам отново детето си,
първо щях да си изградя самочувствие,
а след това - дом!
Щях повече да рисувам с пръсти,
по-малко да посочвам с пръст!
Щях повече да общувам,
а по-малко да критикувам!
Щях да гледам часовника си по-малко!
Щях да искам по-малко да знам
и повече да обичам!
Щях да ходя повече на екскурзии
и да пускам повече хвърчила!
Щях да спра да играя на сериозна-
щях да започна да играя сериозно!
Щях повече да тичам по поляни
и да гледам повече звазди!
Щях повече да прегръщам
и по-малко да дърпам уши!
Щях по-често да виждам
дъба в малкия жълъд!
Щях по-рядко да съм твърда
и по-често да утвърждавам!
Щях да бъда по-голям образец
на силата на любовта!"

# 20 7 юни 2006, 15:44 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
                             Има една сентенция, свързана с тази тема:
'Работата може да почака, докато покажеш на детето си дъгата,
но дъгата няма да почака, докато си свършиш работата!'
                    Heart Eyes

# 21 7 юни 2006, 15:52 ч.
  • Мнения: 10 633
Цитат на: jaklins в ср, 07 юни 2006, 14:12
Страхотни стихотворения! Хубаво си поревах!!!
и аз

# 22 7 юни 2006, 16:06 ч.
  • Мнения: 289
Много сълзлив следобяд, но ми е приповдигнато от темичката. Разпечатах си новите стихчета и довечера ще зарадвам моето момченце с тях...Ама като го знам колко е чувствително, нищо чудно да го разплача.
Благодаря за милата емоция!  bouquet

# 23 8 юни 2006, 14:58 ч.
  • София
  • Мнения: 3 328
Беше много, много хубаво... Cry Благодаря Ви!

# 24 8 юни 2006, 18:13 ч.
  • Мнения: 261
момичета, разплакахте ме

# 25 8 юни 2006, 18:32 ч.
  • Мнения: 7 106
Момичета, благодаря ви за страхотната тема и за всичко написано в нея.
Какъв рев му ударих, не е истина  Grinning!

Колко истина има в тези стихчета.......

# 26 8 юни 2006, 19:36 ч.
  • Мнения: 252
Страхотни стихотворения ще се радвам да прочета още такива

# 27 8 юни 2006, 19:45 ч.
  • София
  • Мнения: 3 816
Момичета,благодаря ви! cry  bouquet

# 28 8 юни 2006, 20:58 ч.
  • София
  • Мнения: 897
Страхотни са!!! Hug
Някой знае ли подходящ поздрав или картичка за рожден ден на майка?
трябва ми за утре

# 29 8 юни 2006, 21:26 ч.
  • Мнения: 1 114
"Песен на майката за нейното момиче"
Спомням си, че като бях малка и го казвах, майка ми много плачеше. Сега прочетох само началото и края и една буца е заседнала на гърлото ми и плача и аз.

Всички стихотворения са страхотни. Благодаря ви.  bouquet

# 30 9 юни 2006, 14:26 ч.
хайде още едно от мен. А как става номера да се ковне темата, защото мисля че си заслужава?

Децата научават онова, което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци,
   те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност,
   те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх,
   те се научават да се тревожат.
Ако изпитвате към децата съжаление,
   те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех,
   те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност,
   те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам,
   те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност,
   те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж,
   те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала,
   те се научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение,
   те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност,
   те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание,
   те се научават да следват целта си.
Ако обграждате децата с разбиране,
   те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред щедрост и почтеност,
   те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност,
   те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството,
   те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие,
   те постигат хармония на духа.

Как живеят вашите деца?


               Дороти Л. Холт

# 31 9 юни 2006, 15:02 ч.
  • Мнения: 94
Присъединявам се и аз към отбора на ревлите. 

# 32 9 юни 2006, 15:15 ч.
  • Мнения: 1 492
Майчице моя,нежна и мила,
толкова много на тебе дължа!
За сълзите,които си ми спестила,
за това,че стоиш между мен и света!

Попей ми,както правеше някога,
погали ме с любяща ръка!
От увереност има нужда сега
твоята пораснала дъщеря.

Научи ме като теб да обичам
всички хора на тази земя!
Дори тези,които доброто отричат
и в нужда не подават ръка!

На мъдрост,майко,сега научи ме,
за да мога и аз на свойте деца
да дам достойно и честно име,
и да бъда майка добра!

Давайки своята сила на мене,
двойно по-силна ставаш и ти!
Дано да успея да сбъдна
поне една от твойте мечти!

Автор Стефка Петкова

# 33 9 юни 2006, 15:15 ч.
Хйде да разплачем и бащите:

AKO
1895, Ръдиърд Киплинг

Ако можеш да видиш граденото цял живот срито
и без дума за кажеш, да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатството, в игра придобито,
и бедата със смях да презреш;
ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил,
и когато те мразят — без капка омраза честта си
да си все пак достойно спасил;

ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо
променени в устата на този и онзи кретен,
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен
да не бъдеш с лъжа опетнен;
ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си — да бъдеш все тъй ненадвит,
да обичаш ти всички приятели свои по братски,
без да имаш сред тях фаворит;

ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар;
ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-жалко
ти мечтите си в свой господар;
ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен,
ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант,
ако можеш бъдеш разумен и чист по душевност,
ала не моралист и педант;

ако ти си дочакал триумфа, след много провали,
и дочуваш все още на своята смелост гласа,
ако ти си могъл да запазиш главата си цяла
(а пък тези край тебе не са) –
о тогава царе, богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж,
но ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти сине мой, мъж.

# 34 9 юни 2006, 16:33 ч.
  • Мнения: 148
Цитат на: Gercho в ср, 07 юни 2006, 14:58
Голям рев му дръпнах.  newsm45
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!" - това направо ми разказа играта! Weary

# 35 9 юни 2006, 16:34 ч.
  • Мнения: 94
Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо,
как светнал, светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана, мила мамо,
за твойто първо сватбено хоро.

Какви коси, едничка ли девойка,
въздишала на моминският праг,
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг,
а те преливали се буйно или плахо.
Години, мамо, има от тогаз
и три деца с косите ти играха,
с тях играх в люлката и аз.


В такива дни, аз плахото селяче,
поисках за гимназия пари,
а ти над нашата бедност да поплачеш,
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта прегърбена и жалка
с отрязани коси, с подпухнали очи,
прегърна ме и каза: "Препечелих малко,
вземи, вземи парите, сине, и учи!".

Сега са други врема и друг просторът,
пораснах, учих, ето ме сега!
Здрависват ме с любов добрите хора
и ненавижда, мрази ме врагът.
Едва ли,ала ще успея, мамо,
как няма да успее твоя син,
пред който, като неплатен, огромен данък,
лежат продадените, майчини коси.

О, мила мамо! О, мамо, мила мамо! О, мила, мила мамо!

# 36 9 юни 2006, 20:56 ч.
  • Мнения: 2 249
толкова мили стихотворения момичета-благодаря ви Hug
знам ,че не е по темата ама от доста време се опитвам да намеря една приказка за баба за да й я подаря-беше за вишната ,която е побеляла защото слънцето я обича......имате ли идея къде да я намеря? newsm78

# 37 9 юни 2006, 21:42 ч.
  • БГ
  • Мнения: 735
Цитат на: marinna в пт, 09 юни 2006, 15:02
Присъединявам се и аз към отбора на ревлите. 
  bouquet

# 38 11 юни 2006, 22:15 ч.
  • Варна
  • Мнения: 758
Да се присъединя и аз  Grinning
Случайно попаднах на темичката преди 2 дни. Ревах, ревах 1 час и после се обадих на майка ми да разрева и нея. Само дето докато и четях безмалко пак да се разцивря (първия път си беше точно циврене, а не плач). Сега отворих за да препратя адреса на една позната мама и без да искам пак се зачетох и пак  Cry
И сега се моля като порасне малката ми рошла да намирам сили "по-малко да дърпам уши и повече да слушам"

# 39 11 юни 2006, 22:23 ч.
  • Варна
  • Мнения: 11 340
Страхотни стихотворения, поплаках си и аз, особено на първото... smile3518 Колко бързо ще минат годините, в които ни търсят, и колко бързо ще дойдат тези, в които ние ще ги търсим...  Confused

# 40 11 юни 2006, 22:32 ч.
  • Мнения: 822
Цитат на: marinna в пт, 09 юни 2006, 16:34
Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо,
Цитат
Това го обожавам...И аз обичам да плача...Благодаря,marinna!  bouquet

# 41 11 юни 2006, 22:36 ч.
 #2gunfire

# 42 11 юни 2006, 22:46 ч.
  • Варна
  • Мнения: 11 340
Цитат на: krasimiraangelova в нд, 11 юни 2006, 22:36
#2gunfire

Е...ти неадекватната реакция!!! Rolling Eyes

# 43 12 юни 2006, 00:27 ч.
  • Мнения: 1 312
Цитат на: Vesseto s в ср, 07 юни 2006, 11:34
Звучи хубаво това стихотворение, но не съм го срещала...
Аз имам едно любимо от моята детска градина....ама е за момиченце, та не става за сина ми - който все пак го научи....и сега се надявам да имаме дъщеричка, да я науча Praynig


ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ

Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"

Леле,това е моето стихотворение,най-най любимото ми!И честно казано винаги плача когато го казвам Cry.Знам го на изуст от 3 годишна Wink
На когото и да го изрецитирам-никой не го е чувал,чак се учудих като го видях тук Shocked
Случайно да знаеш кой е автора?

  bouquet  bouquet  bouquet

# 44 12 юни 2006, 01:52 ч.
  • Мнения: 2 212
Както вече казах по-напред в темата, доколкото аз знам, автор е Станка Пенчева.

# 45 12 юни 2006, 07:46 ч.
  • Мнения: 2 821
Цитат на: eli0177 в чт, 08 юни 2006, 18:13
момичета, разплакахте ме


и мен....направо се наревах

# 46 12 юни 2006, 10:31 ч.
  • Мнения: 3 926
И аз вече три страници плача Cry и чакам Сияна да се събуди, че да не изтървам моментите Confused
Обичам поезията - точно, кратко, ясно и пълно с чувства...

# 47 12 юни 2006, 13:42 ч.
  • Мнения: 1 312
Сега чак прочетох всички отговори Embarassed и разбрах за автора Simple Smile
И понеже още с първия стих се надигнаха страстите в мен и се юрнах да пиша не догледах,че стихотворението не е пълно.Ще запълня липсващите редове,надявам се нямаш нищо против  bouquet

ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ

Мъничка, мъничка моя,

весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?

Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.

А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?

Има ли в Космоса истински хора-
мама попитай и ще научиш.

Мъничка,мъничка моя,

ти ден без мама не можеш..
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.

После ще литнеш и ти като птичка.
Умна и силна ще идеш далече-
можеш без майка си вече.

Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.

Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"

# 48 12 юни 2006, 14:18 ч.
  • Мнения: 352
ех, добре си поплаках...........

# 49 12 юни 2006, 14:43 ч.
  • Мнения: 2 609
 Чета сега и аз и рева като магаре Sad

Цитат на: chockolina в нд, 11 юни 2006, 22:23
................smile3518 Колко бързо ще минат годините, в които ни търсят, и колко бързо ще дойдат тези, в които ние ще ги търсим...  Confused


.....същите мисли са и в моята глава...... Rolling Eyes

# 50 12 юни 2006, 15:00 ч.
  • Мнения: 806
Цитат на: tonito в пн, 12 юни 2006, 14:18
ех, добре си поплаках...........
И аз също.
Браво момичета,страхотни стихотворения.....страхотни Hug  bouquet Hug

# 51 12 юни 2006, 15:49 ч.
  • София
  • Мнения: 625
Накарахте ме да се размисля.сви ми се сърцето за момент, очите ми се напълниха със сълзи.......
Въпреки, че има много време ще се обърна и ще видя, че детето ни вече не е "на мама момчченето"....


Цитат на: chockolina в нд, 11 юни 2006, 22:23
................smile3518 Колко бързо ще минат годините, в които ни търсят, и колко бързо ще дойдат тези, в които ние ще ги търсим...  Confused


.....същите мисли са и в моята глава...... : Confused

# 52 15 юни 2006, 17:08 ч.
  • Мнения: 83
                         На моя син 

Ако би могло да се раздава
щастието с майчини ръце?!
Ако може да се подарява
малкото ,човешкото, сърце,
първа аз -повярвай скъпи сине-
моето със радост ще ти дам.
Нищо че без време ще изстине
огъня на моя слънчев плам.
Но със две сърца дали ще можеш
на Живота ти да устоиш?
Всичко двойно -двойно се тревожиш,
двойно да обичаш ,да трептиш.
Двойна скръб и болка ще тежнеят,
като камъни във твойта гръд
Две слънца от вътре ще те греят
дали няма да те изгорят?!

# 53 15 юни 2006, 18:16 ч.
ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ

Мъничка, мъничка моя,



Знам го още от Детската градина/ Като малка всеки път  плачех като го казвах/ И сега си поплаквам като го казвам на малката. Много е хубаво.

# 54 15 юни 2006, 18:17 ч.
  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet

# 55 15 юни 2006, 19:11 ч.
  • София
  • Мнения: 3 816
МАЙЧИНА ИЗПОВЕД

Зеленоока моя дъще ненагледна
годините минават ден след ден
шарени мъниста от гердан,
обгръщал детската ти гушка.
Огромна бяла пеперуда
бе кацнала на нежната главица
сред водопад от буйни къдри,
в жесток двубой със гребена ти уморен.
Изяла бе ти моето червило
с дъх на горска ягода.
А сенките ми разноцветни-
подобно на дъга небесна,
по палавите пръстчета
играеха в своята тоналност.
Почуквайки по пода с мамините токчета,
ти тичаше от стая в стая,
сподиряна от весел детски смях.
Сега е тихо в стаята и съм сама-
Сама със спомена.
С герданите в кутията голяма.
Сама с обувките,отдавна вече необувани.
Сама с изгладената бяла лента,
от която ще надипля пеперуда,
останала без своя буен водопад.
Звънецът извъня.
Прогони спомените връхлетели
самотния ми ден.
На прага ярко слънцето засвети,
защото там стоеше ти-
моето пораснало момиче.

Ето едно мое и на майка ми любимо стихотворение! Hug  bouquet

# 56 15 юни 2006, 20:24 ч.
  • София
  • Мнения: 469
С голямата дъщеря научихме стихчето Мъничка, мъничка моя за 1 час.
Страшно се просълзявам като я слушам. А, тя е почти на 6год. и като, че ли не може все още да осъзнае смисъла.
Много е трогателно!!!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата