Ох, не е лесно да пишеш против и лоши не ща за баща си, ама вече честно казано ми писна от него. От както се помня той пие. Постоянни скандали, разправии с майка ми и прочие. В началото на брака ни живеехме с мъжа ми в моите родители, защото учихме в същия град. Е, издържахме малко този кошмар.... Изнесохме се на квартира, вече трета година сме на квартира, сестра ми също се омъжи и си има свой живот. И останаха майка и татко сами. Е, искам да ви кажа,че кошмара е пълен, пие всяка вечер, тормози я психически, не я бие, но тормоза е постоянен, иначе като е трезвен е готин. В последно време имам чувство, че и като и трезвен взе да ги приказва едни не съвсем в ред, тоя алкохол вече му е изпил акъла. Майка ми постоянно ми се обажда и се оплаква, плаче. А пък и аз си имам своите проблеми, които не са малко. Цял ден ми е криево и се притеснявам, вече не знам какво да правя. Да взема майка у нас за няколко дни не е решение. Тя не иска да оставя апатамента, че щял да го разпродаде и изпие, е аз да не съм стражар, всчка вечер след работа вместо да си ида до семейството, аз ходя да говоря с нго, уж има файда за 2 дни и после старат песен на нов глас, моля ви посъветвайте ме
- Публикувана: 8 юни 2006, 09:59 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2006, 18:54 ч.
Баща ми ме побърква вече
много е тежък проблемът, който поставяш.
Може би е много егоистично това, което ще кажа, но така ги мисля нещата.
Важно е човек да уважава и подкрепя родителите си, за да се отблагодари за дарения живот. Наистина е важно. Но не по - малко важно е да изживее собствения си живот със своето семейство, със своите проблеми. В този смисъл, проблемът в семейството на твоите родители трбява да си остане там, при тях. Не мисля, че с нещо можеш да помогнеш - просто така се случват нещата. Моят съвет е да започнеш да създаваш дистанция с тях, за да не рушиш своя живот. Знам, знам, че звучи ужасно, но и робуването на един порок не е изход. А с този порок няма оправия. Имала съм алкохолик в семейството, знам какво е. Знам какво е да имаш все едно двама души срещу себе си - най-прекрасния човек (когато е трзвен) и много гаден човек (когато е пиян - скандали, стигащи до бой; хвърлени предмети, безсънни нощи, а как съм ходила да го търся посред нощите, а бях на 6 години).
Та така - това са две отделни семейства. С два кръга проблеми.
Може би е много егоистично това, което ще кажа, но така ги мисля нещата.
Важно е човек да уважава и подкрепя родителите си, за да се отблагодари за дарения живот. Наистина е важно. Но не по - малко важно е да изживее собствения си живот със своето семейство, със своите проблеми. В този смисъл, проблемът в семейството на твоите родители трбява да си остане там, при тях. Не мисля, че с нещо можеш да помогнеш - просто така се случват нещата. Моят съвет е да започнеш да създаваш дистанция с тях, за да не рушиш своя живот. Знам, знам, че звучи ужасно, но и робуването на един порок не е изход. А с този порок няма оправия. Имала съм алкохолик в семейството, знам какво е. Знам какво е да имаш все едно двама души срещу себе си - най-прекрасния човек (когато е трзвен) и много гаден човек (когато е пиян - скандали, стигащи до бой; хвърлени предмети, безсънни нощи, а как съм ходила да го търся посред нощите, а бях на 6 години).
Та така - това са две отделни семейства. С два кръга проблеми.
много е тежък проблемът, който поставяш.
Може би е много егоистично това, което ще кажа, но така ги мисля нещата.
Важно е човек да уважава и подкрепя родителите си, за да се отблагодари за дарения живот. Наистина е важно. Но не по - малко важно е да изживее собствения си живот със своето семейство, със своите проблеми. В този смисъл, проблемът в семейството на твоите родители трбява да си остане там, при тях. Не мисля, че с нещо можеш да помогнеш - просто така се случват нещата. Моят съвет е да започнеш да създаваш дистанция с тях, за да не рушиш своя живот. Знам, знам, че звучи ужасно, но и робуването на един порок не е изход. А с този порок няма оправия. Имала съм алкохолик в семейството, знам какво е. Знам какво е да имаш все едно двама души срещу себе си - най-прекрасния човек (когато е трзвен) и много гаден човек (когато е пиян - скандали, стигащи до бой; хвърлени предмети, безсънни нощи, а как съм ходила да го търся посред нощите, а бях на 6 години).
Та така - това са две отделни семейства. С два кръга проблеми.
Може би е много егоистично това, което ще кажа, но така ги мисля нещата.
Важно е човек да уважава и подкрепя родителите си, за да се отблагодари за дарения живот. Наистина е важно. Но не по - малко важно е да изживее собствения си живот със своето семейство, със своите проблеми. В този смисъл, проблемът в семейството на твоите родители трбява да си остане там, при тях. Не мисля, че с нещо можеш да помогнеш - просто така се случват нещата. Моят съвет е да започнеш да създаваш дистанция с тях, за да не рушиш своя живот. Знам, знам, че звучи ужасно, но и робуването на един порок не е изход. А с този порок няма оправия. Имала съм алкохолик в семейството, знам какво е. Знам какво е да имаш все едно двама души срещу себе си - най-прекрасния човек (когато е трзвен) и много гаден човек (когато е пиян - скандали, стигащи до бой; хвърлени предмети, безсънни нощи, а как съм ходила да го търся посред нощите, а бях на 6 години).
Та така - това са две отделни семейства. С два кръга проблеми.
Решението е в ръцете на майка ти. Ама го е изпуснала преди 20-тина години за съжаление.
Стой по-далеч (поне при мен това са 100 километра до свекърите и не ги и мисля). На мъж ми му е кофти, ама кво да прави. И най-кофтито е че приказката, че Бог пази децата, лудите и пияните. Колко пъти се е претрепвал и лежал по болнци - ама се държи човека и само тормози околните.
И не мога да ги разбера мазохисти около тях.
За съжаление не мога да ти помогна с никакъв съвет. Гледам ги едните как уж се "подкрепят" (свекърите) - тя му крие бутилките и не му дава пари за хоремаг-а, и другите (моя леля) как ще се изпотрепат и не може да се разведе по финансови причини. И ми е мъчно - ама няма какво да направя. Не мога да решавам вместо тях.
Иначе ако ситуацията беше в моята къща - вън алкохолика навреме. Животът ми е един, че да го пилея в помощ на егоисти.
Стой по-далеч (поне при мен това са 100 километра до свекърите и не ги и мисля). На мъж ми му е кофти, ама кво да прави. И най-кофтито е че приказката, че Бог пази децата, лудите и пияните. Колко пъти се е претрепвал и лежал по болнци - ама се държи човека и само тормози околните.
И не мога да ги разбера мазохисти около тях.
За съжаление не мога да ти помогна с никакъв съвет. Гледам ги едните как уж се "подкрепят" (свекърите) - тя му крие бутилките и не му дава пари за хоремаг-а, и другите (моя леля) как ще се изпотрепат и не може да се разведе по финансови причини. И ми е мъчно - ама няма какво да направя. Не мога да решавам вместо тях.
Иначе ако ситуацията беше в моята къща - вън алкохолика навреме. Животът ми е един, че да го пилея в помощ на егоисти.
С добро не става. На мен ми беше писнало дядо ми да се напива, абсолютно всеки ден - по обед и вечер. Така тормозеше всички. Един ден му казах, че е пияна свиня и го блъснах така, че отхвърча през стаята и се заби във вратата на килера в коридора. От тогава, сигурно го е хванало срам внука му да го бие, не е близвал алкохол (само на празници по 1-2 ракии или чаша вино). Друг е въпроса, че отказа и цигарите, след близо 60 годишен тютюнев "стаж". Евала, дано е жив и здрав.
Баща ми пиеше много и майка ми събра сили да се разведе след 22-годишен брак. Всичко с времето си, са казали хората. Сега е с прекрасен човек до себе си и с коренно различно ежедневие. Друг е въпроса, защо не го е направила много по-рано или защо твоята майка не го прави. Не мога да ги разбера!!! Но моята майка поне оправи живота си, настоявай и твоята да го направи! Аз например дълго преди да се реши съм й го повтаряла. И в един момент и тя се убеди, че това е начина. Бъди до майка си, внуши й да се махне. Вземете я при вас, няма да е лесно, но ще я отървеш от тормоза. И в един момент да поеме живота си в ръце!
Ох, Ванинаа какво да ти кажа- като четох и все едно разказвах положението при нас. Същото е от доста години и става все по-лошо. Майка ми живее с него и ми е много жал за нея! Сега е стигнала до решението- развод, което трябваше да го вземе много отдавна, но да видим какво ще стане. Толкова пъти сме и казвали със сестра ми да се разведе, а тя- не, защото след всяко напиване следват обещания че няма вече, че и той не знае защо го прави... пък и тя много го обичаше /предполагам и все още го обича макар и по-малко/.
Проблемът при нас е че апартамента се води на мое име, но ми е дарение и нямам право да изгоня нито един от тях, пък незнам ако евентуално се разведат какво ще правим- кой ще остане, дали няма да разпродаде всичко вкъщи, дали няма да я тормози, ако тя отиде на квартира и т.н.
Пък и за капак сега се е забъркал в нещо с неговото пиянство и трябва да връща пари, а няма от къде и какво ще правиме с него- незнам.
Иначе е много добър човек като не пие, но пустото пиянство му изпи акъла!
На моменти го мразя, аз дори вече не мога да го нарека "тати"- много ми е трудно... и дори вече не го усещам близък...
С Асса не съм съгласна- вярно че всеки си има отделно семейство, но когато обичаш някого толкова много /майка си/ не искаш тя да страда. Ами съжалявам но не мога да я оставя така да страда и да се тормози, макар и сама да си го е надробила...Пък и незнам какво може да се очаква от него...
Съжалявам само за едно- че не го е оставила преди много, много години- защото хем тя е била постоянно под тормоз, хем и ние със сестра ми ....
И това което много хора с подобен проблем казват, че остават заедно заради децата си- не го правете, защото и вие ще страдате повече и вашите деца също...
Проблемът при нас е че апартамента се води на мое име, но ми е дарение и нямам право да изгоня нито един от тях, пък незнам ако евентуално се разведат какво ще правим- кой ще остане, дали няма да разпродаде всичко вкъщи, дали няма да я тормози, ако тя отиде на квартира и т.н.
Пък и за капак сега се е забъркал в нещо с неговото пиянство и трябва да връща пари, а няма от къде и какво ще правиме с него- незнам.
Иначе е много добър човек като не пие, но пустото пиянство му изпи акъла!
На моменти го мразя, аз дори вече не мога да го нарека "тати"- много ми е трудно... и дори вече не го усещам близък...
С Асса не съм съгласна- вярно че всеки си има отделно семейство, но когато обичаш някого толкова много /майка си/ не искаш тя да страда. Ами съжалявам но не мога да я оставя така да страда и да се тормози, макар и сама да си го е надробила...Пък и незнам какво може да се очаква от него...
Съжалявам само за едно- че не го е оставила преди много, много години- защото хем тя е била постоянно под тормоз, хем и ние със сестра ми ....
И това което много хора с подобен проблем казват, че остават заедно заради децата си- не го правете, защото и вие ще страдате повече и вашите деца също...
съгласна съм, че е майка и точно на нея дължим най-много (обикновено).
Давам си сметка, че звучи недобре.
Обаче, авторката нищо не може да промени, защото решението е на майката. Разбирате ли какво се получава - майката взима решение за това, как да живее с бащата, а в крайна сметка дъщерята трябва да поема върху себе си значителна част от тормоза и угризенията. Считам, че не е добре.
Изказването е от собствената ми позиция, при което си мисля, че ако имам някакъв подобен пробелм не трябва да ангажирам децата си. Само в краен случай и то, ако могат да ми помогнат. Ако не могат - все едно да им прехвърлям собствените проблеми - това не е ли егоизъм от страна на майката спрямо дъщерята? Да, няма по - силна връзка от деца - родители. Но когато децата имат семейство, то трябва да е на преден план. И техните деца - живота е там, продължаването на рода е там.
Давам си сметка, че звучи недобре.
Обаче, авторката нищо не може да промени, защото решението е на майката. Разбирате ли какво се получава - майката взима решение за това, как да живее с бащата, а в крайна сметка дъщерята трябва да поема върху себе си значителна част от тормоза и угризенията. Считам, че не е добре.
Изказването е от собствената ми позиция, при което си мисля, че ако имам някакъв подобен пробелм не трябва да ангажирам децата си. Само в краен случай и то, ако могат да ми помогнат. Ако не могат - все едно да им прехвърлям собствените проблеми - това не е ли егоизъм от страна на майката спрямо дъщерята? Да, няма по - силна връзка от деца - родители. Но когато децата имат семейство, то трябва да е на преден план. И техните деца - живота е там, продължаването на рода е там.
Асса, разбирам те какво искаш да кажеш и отчасти съм съгласна с теб, но не мислиш ли че това може да стане само на думи... как може като обичаш един човек и едва ли не да кажеш "майната ти щом ти си си избрал така да живееш проблема си е твой"... аз не мога!!!
Пък и има и друга страна- ако няма къде да отиде, ако после ще последва още по-голям тормоз...
И моето изказване е от собствената ми позиция!
Не приемай думите ми като заяждане- нямам въобще намерение да се заяждам с когото и да е!
Пък и има и друга страна- ако няма къде да отиде, ако после ще последва още по-голям тормоз...
И моето изказване е от собствената ми позиция!
Не приемай думите ми като заяждане- нямам въобще намерение да се заяждам с когото и да е!
съгласна съм, че е майка и точно на нея дължим най-много (обикновено).
Давам си сметка, че звучи недобре.
Обаче, авторката нищо не може да промени, защото решението е на майката. Разбирате ли какво се получава - майката взима решение за това, как да живее с бащата, а в крайна сметка дъщерята трябва да поема върху себе си значителна част от тормоза и угризенията. Считам, че не е добре.
подкрепям 100%!Аз съм в същото положение,т.е. родителите ми живеят ненормален живот,изпълнен с конфликти,нерви,подозрения и т.н.Но майка ми не иска да се развежда,въпреки че цялата ситуация се отразява всекидневно върху здравето й.Аз съм буферът,но вече нямам сили.Моите проблеми също ме затискат и в крайна сметка,ако така продължаваме,рискувам да си разваля семейството.
Давам си сметка, че звучи недобре.
Обаче, авторката нищо не може да промени, защото решението е на майката. Разбирате ли какво се получава - майката взима решение за това, как да живее с бащата, а в крайна сметка дъщерята трябва да поема върху себе си значителна част от тормоза и угризенията. Считам, че не е добре.
подкрепям 100%!Аз съм в същото положение,т.е. родителите ми живеят ненормален живот,изпълнен с конфликти,нерви,подозрения и т.н.Но майка ми не иска да се развежда,въпреки че цялата ситуация се отразява всекидневно върху здравето й.Аз съм буферът,но вече нямам сили.Моите проблеми също ме затискат и в крайна сметка,ако така продължаваме,рискувам да си разваля семейството.
много и искрено ти съчувствам,но повярвай ми,в живота има и много по-лоши неща.да са живи и здрави родителите ти,не можеш да промениш човек на тия години,той е избрал този начин на съществуване.помагай на майка си!по-добре там да хвърляш усилията си,отколкото в една изгубена кауза.желая ти късмет и бъди щастлива! 
Според мен у4астие в разрешението на проблема трябва да вземеш.Майка тие все пак.И съвсем сигурна ли си 4е не и посяга,може да не иска да ти го каже.Говорете с психолози,има и организаций на алкохолици,но накарай майкати да разбере 4е тази ситуация вреди на нея, на теб,на твоето семейство,на здравето на баща ти и на сестра ти,защото рано или късно ще разбере.Така 4е ако сам не може да се съветва със специалсти или развод.
Според мен у4астие в разрешението на проблема трябва да вземеш.Майка тие все пак.И съвсем сигурна ли си 4е не и посяга,може да не иска да ти го каже.Говорете с психолози,има и организаций на алкохолици,но накарай майкати да разбере 4е тази ситуация вреди на нея, на теб,на твоето семейство,на здравето на баща ти и на сестра ти,защото рано или късно ще разбере.Така 4е ако сам не може да се съветва със специалсти или развод.
Пък ако няма шанс-изхода е развод!
Не приемай думите ми като заяждане- нямам въобще намерение да се заяждам с когото и да е!
Диди, разбирам, че не е заяждане, но изпитвам нужда да обясня някак по - ясно, защото знам, че на пръв поглед не е никак етично.
Между другото никак нямам предвид това, че трябва да "отсвири" майка си с нейните проблеми. Не е това смисъла. Но ако е положила усилия да регурлира отношенията, а не се получава - какво да прави? Много ми е мъчно за такива ситуации. И всеки сам си решава.
до скоро имахме същия проблем.татко пиеше и майка много се ядосваше.рък и склерозата се обади,но няма и как то алкохола си взима неговото.малко на сила,малко пожелание но го накарахме да влезе за лечение.е има резултата и дори той самия е доволен.сега се чуди как е могъл да бъде такъв.иначе е прекрасен човек.затова майка ми не го еоставила.винаги е мислил за сем.си първо,но откак се пенсионира и по цял ден е свободен и с приятели............сещайте се.сега е коренно различен.Опитайте да го накарате да влезе да се лекува.лекарите знаят как да ги лекуват и сплашват.докато е у вас и му говорите вие-няма да има резултат.иначе ми е позната тази истори.така беше до преди 3мес.само клиника му е майката.
Точно на тази тема не мога да се сдържа да отговоря... Гледам, някои момичета са ти дали съвети да го лекувате. Аз обикновено съм на мнението, че човек заслужава още един шанс, но не и в подобни случаи, не! Сама пишеш, че пие, откакто се помниш... Надежда няма, явно той самият не иска да се откаже. Баща ми беше алкохолик, родителите му имаха възможности да го лекуват, бяха с връзки по комунистическо време - е алкохолик си беше и такъв си умря. Щом заради децата и семейството си не може да се откаже, нито лекар, нито нищо биха помогнали...
А на въпроса ти... тежко е, много е тежко, майка ти е направила грешния избор да остане с него и цял живот си пати... Не знам, поставете му някакъв ултиматум - примерно, че няма да види дъщерите и внучетата си повече, ако продължава да пие... може би само това би го стреснало. Ако и това не помогне, гледай да измъкнеш майка си от тоя ад, но окончателно. Дали него ще гоните от общото жилище, или ще убеждаваш майка си да дойде да живее при вас - не знам. Но край трябва да се сложи, без повече отлагания. В момента хем тя се мъчи, хем мъчи и тебе, а ефект - нулев. Само да я изслушваш и да страдаш с нея няма голям смисъл, ще й помогне да се почувства може би по-добре за момента, но няма да сложи край на тая гадост.
А на въпроса ти... тежко е, много е тежко, майка ти е направила грешния избор да остане с него и цял живот си пати... Не знам, поставете му някакъв ултиматум - примерно, че няма да види дъщерите и внучетата си повече, ако продължава да пие... може би само това би го стреснало. Ако и това не помогне, гледай да измъкнеш майка си от тоя ад, но окончателно. Дали него ще гоните от общото жилище, или ще убеждаваш майка си да дойде да живее при вас - не знам. Но край трябва да се сложи, без повече отлагания. В момента хем тя се мъчи, хем мъчи и тебе, а ефект - нулев. Само да я изслушваш и да страдаш с нея няма голям смисъл, ще й помогне да се почувства може би по-добре за момента, но няма да сложи край на тая гадост.
Все едно си писала за моя баща. Пиша ти от опит.
Добре да убедиш майка си да се разведе, ако се съгласи ще си оправи живота. Имам доста такива примери около себе си. Остава риска, когато баща ти остане сам да ти висне на врата. Едва ли ще успеете да го излекувате. Ако не е стигнал сам до извода, че е алкохолик няма да стане.
Но каквото и да става не изоставяй майка си, грижи се за нея.Помагай и с каквото можеш. Живота с алкохолик е ад не е нужно да я бие, психическия тормоз е нетърпим.
Моята майчица много години мисли за развод, но така и не се реши. Почина преди 3 години с разбита нервна система и вече отчаяна. Подобен начин на живот отключва много болести.
Баща ми си е ок, продължава да пие и се грижи много добре за себе си, както е правил цял живот.
Пожелавам ви здраве и успех!
Добре да убедиш майка си да се разведе, ако се съгласи ще си оправи живота. Имам доста такива примери около себе си. Остава риска, когато баща ти остане сам да ти висне на врата. Едва ли ще успеете да го излекувате. Ако не е стигнал сам до извода, че е алкохолик няма да стане.
Но каквото и да става не изоставяй майка си, грижи се за нея.Помагай и с каквото можеш. Живота с алкохолик е ад не е нужно да я бие, психическия тормоз е нетърпим.
Моята майчица много години мисли за развод, но така и не се реши. Почина преди 3 години с разбита нервна система и вече отчаяна. Подобен начин на живот отключва много болести.
Баща ми си е ок, продължава да пие и се грижи много добре за себе си, както е правил цял живот.
Пожелавам ви здраве и успех!
Не мога да тровя живота на децата си заради кефа на бащата 
такива проблеми със съпрузите си
Говори с майка си и го вкарайте за принудително лечение,явно той сам няма да пожелае.Ако няма промяна- да се разведат,станете и свидетели и го изхвърлете от жилището.Такива хора носят само болка и страдания на близките си докато са живи!!!!Звуча жестоко,но това ме научи живота. 