Улавяте ли се,че понякога от любезност или поради някаква друга причина,казвате неща,които не мислите?Съжалявате ли после?Дразните ли се от престорената любезност и фамилиярниченето?Държите ли се различно с различните хора или подхожате по един и същи начин с всички?
- Публикувана: 13 юни 2006, 20:28 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2006, 11:11 ч.
Казвате ли често неща,които не мислите?
Ами случва ми се доста често,само дето не от любезност ами обратното-като съм нервна говоря без да мисля и после ме е яд,ама кел файда.
Иначе по темата-да ,дразнят ме преструвките адски много и мразя лицемерието!Гледам да подхождам по един и същи начин към всички,но има и случай ,когато аз самата съм фалшифа-примерно ,за да не обидя много близки на мои близки,но и ясно им показвам ,че не съм им фен
Иначе по темата-да ,дразнят ме преструвките адски много и мразя лицемерието!Гледам да подхождам по един и същи начин към всички,но има и случай ,когато аз самата съм фалшифа-примерно ,за да не обидя много близки на мои близки,но и ясно им показвам ,че не съм им фен
Не си спомнам да съм се улавяла да направя незаслужен комплимент. Значи сигурно рядко ми се случва да го правя 
. Дразни ме прекалената любезност. Много изкуствено звучи и изглежда. А с различните хора се държа различно - да. не мога да си представя да се държа по един и същи начин със всички. Различно се отнасям със съседите си, с приятелите си, със роднините си....А може и да не съм разбрала въпроса ти?
. Дразни ме прекалената любезност. Много изкуствено звучи и изглежда. А с различните хора се държа различно - да. не мога да си представя да се държа по един и същи начин със всички. Различно се отнасям със съседите си, с приятелите си, със роднините си....А може и да не съм разбрала въпроса ти?
Да, когато се нервирам, нагрубявам несправедливо мъжа си, защото избухвам и ставам рязка и гадна. Но бързо ми минава и замазвам после.
Иначе не. Не казвам колко й отива новата рокля на колежката, ако не й отива. Пряма съм и определено много се дразня от фалшиви любезности. Те винаги се усещат и не мисля, че изобщо някой има нужда от тях. Възпитана съм, но не и фалшиво любезна, има разлика между двете неща. Мила съм и усмихната, но не фамилиарнича, когато не трябва. Как подхождам към хората, не знам точно, зависи от човека. Знам, че винаги съм усмихната и любезна, пък то после бързо се разбира как трябва да продължа
Иначе не. Не казвам колко й отива новата рокля на колежката, ако не й отива. Пряма съм и определено много се дразня от фалшиви любезности. Те винаги се усещат и не мисля, че изобщо някой има нужда от тях. Възпитана съм, но не и фалшиво любезна, има разлика между двете неща. Мила съм и усмихната, но не фамилиарнича, когато не трябва. Как подхождам към хората, не знам точно, зависи от човека. Знам, че винаги съм усмихната и любезна, пък то после бързо се разбира как трябва да продължа
китайците имат една поговорка "Човек има три лица - едно за семейството си, друго - за приятелите, третото - за самия него"
да, много често послъгвам, скривам истината, извъртам нещата, абе въобще.... рядко казвам истината 
обаче го правя по необходимост - за да не нагрубя човек, на когото държа
например свекито - уважавам я, но понякога много ме дразни
ако не се овладея, ще кажа нещо, дето после цял живот ще съжалявам
пък и нали знаете - обидните думи не се забравят
затова често преглъщам огорчението си, за да не причиня такова на друг човек
ей, направо се изкарах мъченица
както и да е, все някой ще ме разбере
да, много често послъгвам, скривам истината, извъртам нещата, абе въобще.... рядко казвам истината обаче го правя по необходимост - за да не нагрубя човек, на когото държа
например свекито - уважавам я, но понякога много ме дразни
ако не се овладея, ще кажа нещо, дето после цял живот ще съжалявам
пък и нали знаете - обидните думи не се забравят
затова често преглъщам огорчението си, за да не причиня такова на друг човек
ей, направо се изкарах мъченица
както и да е, все някой ще ме разбере
По скоро премълчавам това, което мисля
Аз съм доста директна и нетактична.
Избягвам да казвам неща, които не мисля; знам, че е трудно, но съм си такава - директна и откровена, та чак брутална на моменти...
Избягвам да казвам неща, които не мисля; знам, че е трудно, но съм си такава - директна и откровена, та чак брутална на моменти...
И аз съм така
понякога даже ме е яд на мене си, но в повечето случай се радвам, че казвам това, което мисля...само дето при свеки съм точно обратното и там възникна проблем
Всъщност почти не ми се случва да надувам нещата от любезност. Обикновено съм доста пряма с хората около мен и показвам истинското си отношение към тях без значение дали то е добро или лошо. Съжалявам обаче, когато се ядосам на близък човек(най често на мъж ми) и го нахокам набързо и след това ми е съвестно. Импулсивна съм, паля се бързо и бързо ми ми минава, но докато съм във фаза, да не си ми пред очите 
Да, дразня се,когато усетя,че се държа любезно,а всъщност хич не ми се държи с този човек насреща -така, но понякога се налага....стискам зъби и гледам да забравя. За казването,обикновено си казвам баш каквото си мисля, което пък не винаги е добре....за мен.
Да, държа се различно с различните хора, но аз съм си все същата. Подхождам според човека и ситуацията.
Да, държа се различно с различните хора, но аз съм си все същата. Подхождам според човека и ситуацията.
Не, не казвам. Аз и каквито мисля не казвам често, какво остава за каквито не мисля. По принцип съм много премерен човек, не съм експанзивна и трудно избухвам. Затова и внимателно премислям когато говоря. Никак не съм привърженик и на максимата "право куме в Очи.". Това е оправданието на невъзпитания човек да е груб и неделикатен, без да го налага ситуацията според мен. Ако някой ми е неприятен или не желая да контактувам с него мога да го направя и без да лая насреща му. Досега никой не е останал неразбрал. Не се налага и да лицемернича. Ако нещо не харесвам ще замълча, но няма да посипя никого с ненужни комплименти. Както и с ненужни обиди.
...... 
Мама едно време ми казваше: "На теб чувството за такт не ти е познато!"
Толкова пряма и откровена съм, че на моменти чак самата аз се стряскам от думите си. Ненавиждам лицемерието и фамилиарниченето, всякакъв род преструвки и мазнене
. Действам на принципа "Право куме в очи", пък каквото ще да става.
В този ред на мисли - да, случвало се е да премълчавам, което все пак говори за малка доза такт и дипломация
Искрено се радвам, когато хората постъпват по същият начин с мен
Толкова пряма и откровена съм, че на моменти чак самата аз се стряскам от думите си. Ненавиждам лицемерието и фамилиарниченето, всякакъв род преструвки и мазнене
. Действам на принципа "Право куме в очи", пък каквото ще да става.В този ред на мисли - да, случвало се е да премълчавам, което все пак говори за малка доза такт и дипломация
Искрено се радвам, когато хората постъпват по същият начин с мен
Зависи от ситуацията и хората в нея.Ако се иска мнението ми -давам го такова каквото е
...Почти не ми се е случвало, да не кажа хич. По-често ми се е случвало да си дам мнението без да ми бъде поискано.
Много трудно премълчавам нещата, които искам да кажа и ако наистина е недопустимо да го направя се изразявам завоалирано и се надявам да ме разберат четейки между редовете.И се пуквам от яд, ако не са ме разбрали по начина, по който съм целяла.Явно човека отсреща или няма фантазия или не му се мисли или не може да мисли.А в тези случаи за мен е безпредметно да се доизяснявам, не си заслужава...А иначе познавам хора, които казват неща, които НЕ мислят или премълчават такива, каквито мислят...
Добре, че очите казват друго и слава Богу, че съм в състояние да го усетя и разбера. Винаги пряма и искрена, но така се живее много трудно!
Не обичам изкуствените любезности, по принцип рядко правя комплименти и никога не казвам на някого,че нещо му отива след като не е така.Понякога ми се случва в яда си да кажа нещо,което не мисля.
Не, или много рядко, когато съм нервна или се карам с някого, тогава говоря на инат и казвам неща с които да провокирам събеседника.
Иначе съм прекалено откровенна, директна, пряма и трудно си премълчавам. Особено когато има несправедливост.. Едно време наште вкъщи ми казваха "Преброй до 10, преди да кажеш нещо" 
. Сега вече не броя, ходя на йога и тя май ме превъзпитаваили поне аз тала си мисля
Иначе съм прекалено откровенна, директна, пряма и трудно си премълчавам. Особено когато има несправедливост.
. Едно време наште вкъщи ми казваха "Преброй до 10, преди да кажеш нещо" . Сега вече не броя, ходя на йога и тя май ме превъзпитаваили поне аз тала си мисля 
Само ми направи впечатление - ама много хора са се редактирали в тая тема бре
Ходих да ровя, кои СМЕ се редактирали, честно...
dara, Kasidy и моя милост.
За тях не зная, но аз съм със силно активни и независещи един от друг вътрешни гласове.Та един от тях пищеше, че има нещо да каже и се наложи само да допълня. 
В този смисъл - да, казвам. Въпреки че ужасно ми тежи, че от куртоазия не си позволявам да изразя гласно това, което мисля. И това ме изяжда отвътре. Но падне ли ми пердето, ставам директна и бия право в целта. Предпочитам все пак хората да са прями, колкото и да боли. Изключвам, когато става въпрос за разговори между по-далечни хора - дипломацията не е измислена току така.
Препоръчани теми