Когато аз позволявам неща, които тати не ...

Ами наистина си поговорете... не те ли е страх все пак от болести? Има много бездомни кучета, хлебарки, абе всякакви гадости.
Защо просто не ходиш със запас антибактериални кърпички, за да не лапа мръсни ръцете си?
Аз мисля, че й разрешавам доста неща, не я спирам да тича, да скача, да играе в пясъка и тревата, да се катери и да дивее.
Но бих я спряла да бърка в кошче, както й да се търкаля по земята (не че не иска). Не мисля, че й нанасям с това трайни травми 

  Е, така де - позволявам обичайните за тази възраст неща.
Понадниква в коша ... мале, ама и аз се изказах .... да не ме помислите за немърлива? 
Бърша го с кърпичка, даже му мия ръцете понякога в барчето - но това пак за мъжо не е достатъчно.

Той не позволява някой съвсем елементарни неща. 

Здравей МърГулиЯ,
мисля, че ти много правилно вече си намерила решение на това, което те притеснява . Аз също съм за единните правила т.е. когато нещо е разрешено или забранено на детето, то трябва да е и от двамата родители. Просто с тати си поговорете  за поставянето на правилата и границите, а какво ще позволявате/забранявате зависи от консенсуса, който постигнете Мисля, че едно дете би се объркало, ако в даден момент нещо е позволено от мама, а в друг тати го забранява. (Представям си аз на работното си място с два шефа- единият позволява да се слуша музика например, а другия раздава наказания за същото нещо  . )

При нас е обратното, през деня открива нови неща и част от тях стават забранени, но бащата не е наваксал и разрешава. В хода на процеса се разясняваме Това - да, това-не. Но си имаме уговорката отпреди-всичко заедно и да няма разделение на ръководството пред детето. Оикновено се стараем да стигнем до компромисно решение, но като цяло няма файда, щото детето си хваща всичко много точно и търси бащата, който разрешава повече, а мен само в краен случай. 

На обратното сме...

Аз НЕ давам, тати дава...
Но трябва да се постигне вътрешно разбирателство м/у родителите, че наистина страда дечко.

А сега идва и ново двайсе, дето се вика. Щерката ме пита и аз забранявам. След което тайно пита и татко си и той разрешава. Но не му е обадила, че аз забранявам и кашата е пълна 

Ти сама си стигнала до извода - трябва да поговорите с тати и да регламентирате правилата. Не само детето ще се обърка така, ами може да приеме, че тати е лош....Ние сме с абсолютно същия проблем, говорим, говорим, но пак се случват такива неща...

Да,хубаво е да си поговорите какво ще се разрешава и какво не,защото малкия ще се пообърка.Но не го правете пред него,защото те маймуните всичко разбират вече.
И при нас ги има тези ситуации и е нормално,все пак мислите различно!

Абсолютно! Поговорете и се разберете кое е позволено и кое не, защото детето съвсем ще се обърка.

така се започва. разбират кой какво позволява и кой колко е склонен да отстъпи и тръгват едни манипулации...
разберете се какво може и какво не може и се постарайте винаги пред детето да сте на едно мнение. научете детето, че правилата са си правила независимо кой е наоколо. и, разбира се, по-малко ограничения се спазват по-лесно.

децата всъщност имат потребност да знаят къде са границите. макар че постоянно опитват да нарушат правилата, именно тяхното наличие и постоянство им дава сигурност.

При нас аз не давам и се карам с татито кагато и позволява. Детето се съобразява но вече е голяма аз не видях колко сте големи но ще свикне и малкия ще действа според ситуацията.

Същата ситуация се създава и при нас.И то не само за това какво може или не да прави детето,а за фундаментални методи на възпитание.Аз съм блага,мила,опитвам с добро.Той започва да крещи,наказва,строг е.За мен то е недопустимо и постоянно сме в спор и кавги.Но той смята,че аз не възпитавам правилно и не желае да приеме друга гледна точка. Въртим се в кръг и предпочитам аз да се занимавам с детето,рядко му го оставям на него.Много тъпо...

Аз процедирах така - Аз разрешавам, но питай тати.Ако той разреши добре, ако - не, няма да го правиш... Така детето свикна, че когато е с нас двамата, трябва да се допита и до мен и до баща си..

И аз така правех с нашите.

Ами трябва да станете "единодушни" с таткото, защото само след няколко години, като схване детето, че сте на различно мнение, ще се опитва всячески да извлече изгода от това. "Съпротивата" трябва да е твърда и силна , а не разделена на две и спореща помежду си кое е правилно и кое не. И когато единият е забранил нещо другият в никакъв случай не трябва да го отменя с лека ръка, колкото и неправилно да му се вижда, защото пак ще ви разиграва. Децата са хитри, усещат ги тези работи и умеят максимално да използват ситуацията
А за лапането на мръсните ръце наистина е прав таткото да не дава, просто започни и ти да "не даваш", от хигиенна гледна точка е повече от правилно

 
При нас засега има разбиране и "не" при всеки и навсякъде е "не"

И при нас е така, но бързо се разбархме с татитУ - ако искат разрешение за нещо, той прехвърля топката и казва "Питай мама" или "Не знам дали имаме дъвки (или бонбони, или друго). Попитай мама и ако има тя ще ви даде". В ситуации, в които аз разрешавам нещо, а татито в момента го забранява - аз му казвам, че това съм го разрешила и пред децата приключваме спора. Ако, обаче, някой не е съгласен с позицията на другия, ситуацията се обсъжда, но в отсъствието на децата.

Същата ситуация е при на с големия  И заради това двойно питане, с надеждата да получи позитивен отговор, понякога се получава, че тати казва, питай мама, а аз го пращам да пита баща си  и той съвсем се обърква
Гледаме, ако имаме разминаване по някой проблем, да се уточняваме на 4 очи, обаче въпреки това пак попадаме в конфузни ситуации, единият позволил другият забранил 

Ще трябва периодично да си сверявате часовниците с тати и пак ще има случаи, в които да ви хванат неподготвени  За да не се обърква (или възползва) детето е желателно да постигнете някакъв синхрон, дори и после да се налага да доуточнявате детайлите насаме.

И при нас има понякога разминаване в позволените неща от страна на мама и тати , но относно хигиената и омърхолявянето по улиците и двамата сме категорични, че не може. Има си площадки, пясъчници пързалки ит.н. където да играе , но не позволяваме да се търкаля по тях или да си лапа ръцете.
При нас има спорове от друго естество Тати много държи да си сяда точно на мястото като се храним, а Валката е на друго мнение и като понякога се изкривявам да правя физиономии на таткото да отстъпи

В случая по- скоро става въпрос за това че таткото забранява неща, които по принцип са позволени (защото за него другото е ежедневие). Поговорете си с него по въпроса, кажи му защо ти разрешаваш тези неща и  че   така в крайна сметка таткото само ще си създаде имидж на "лошия".  Детето не разбира, защото тати му се кара и му се сърди за съвсем ежедневни неща

Значе при нас е закон, ако единия не позволява, другия също не позволява, ако единия разрешава другия също разрешава. Разбрали сме се да не спорим пред децата кой е прав или крив в дадена ситуация. Може единия да направи гримаса на другия, за да се разберем, но разискваме проблема след това. Иначе се уронва авторитета на единия родител и единия става лош, а другия добър. Поговорете, кажи му ти какво си разрешила и забранила, за да има респект детето, а не да се чуди кое е правилно и кое не.

Мисля, че ще се обърка.  Трябва да поговорите с таткото и да прецените заедно кое е позволено и кое не и заедно да ги спазвате тези неща. Аз те разбирам, че като си по цял ден с детето позволяваш повече неща. Обясни на мъжа си защо го правиш и дано и той те разбере за да съгласувате действията си. Така или иначе ти вече си ги позволила. Просто трябва и таткото да бъде убеден. Иначе детето ще се научи при кой може дадено нещо и при кой не може и по-трудно ще се контролира.

само трябва да съгласувате правилата с тати.
не че Иван ще спре да хрупа хоросан...

наистина, за пръв път виждам дете, което толкова да обича хоросан 
ама, на мъргулия не й е никак смешно .

иначе, на въпроса - преди време имах разговор с един приятел, на когото се оплаках, че моят мъж го играе доброто ченге, а за мен остава да съм лошото, и така детето има възможност да ни манипулира. и го прави, диването му с диване та той ми каза нещо, на което в първия момент подскочих , но след кратък размисъл , се съгласих донякъде с него. нещото беше, че децата трябвало да се възпитават като кучетата - от един човек. обосновката беше, че един човек има една логика, а двама човека - две логики. колкото и да са единодушни, дори само заради това, че бащата е мъж, а майката е жена, все някъде логиките ще се сблъскат. мисля, че донякъде е прав - дотам, докъдето детето расте в семейство, а семейството се състои (обикновено) от мама, татко и аз (в някои случаи се прибавят баба, дядо и други животни).
при нас как е - ние с моят мъж през седмицата сме разделени (той работи в друг град и си идва обикновено за уийкенда, и то не за всеки). аз съм с децата постоянно, знам им възможностите и заради това позволявам повече неща. когато той си дойде, се започва едно вардене - да не падне детето оттам, да не се набоде с молива, да не лапне това, да не глътне онова, да не се пореже на нокторезачката.... от друга страна, аз не купувам много неща за децата, докато той, като си дойде и се започва едно пазаруване, угаждане, глезене.... и все ми се измъква с `ама, аз цяла седмица не ги виждам и толкова ми е домъчняло... !`. е, да, ама на мен ми обърква педагогиките 

Ей това е, което трябва да направите. А също не е добре да се спори пред детето кое е редно и кое не. Тези неща ги съгласувате вие с таткото и после искате от детето да ги спазва 

При нас не е възниквал такъв проблем, но вчера в парка, който е заобграден - МирОто го варди и малкия отива и започва да си играе с резето на вратата и татито го издърпа - аз му казах, че му давам да си играе там, но....той го придъра при нас, да не вземел да я отворел вратата и да излезе

Иначе вече са ти казали, че трябва да се разберете с татито ви, кое може и кое не...ама и това за кучето ми хареса че когато един човек възпитава, като , че ли дсциплината е по-голяма

м-да и при нас наскоро започва да се появява разминаване в кой какво разрешава.
още не съм намерила решение, защото в един предварителен разговор не може да се предвидят всичките ситуации, при които трябва да се балансира...

Ами, че ще объркате детето, ще го объркате.
Аз гледам да не се меся когато мъж ми наложи някое "наказание". Не отменям, но затова пък подтиквам мъж ми да го стори 
В общи линии сме единодушни по отношение на забранени и разрешени неща.