Притежавате ли нещо,което има особена сантиментална стойност за Вас? Аз си имам три камъчета, подари ми ги отдавна един много специален за мен мъж, докато бяхме на три различни бряга...Прибрала съм си ги в една кутия и си ги вадя от време на време като ми докривее.Нищо и никакви парченца скала, но са ми много скъпи
- Публикувана: 14 юни 2006, 21:09 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2006, 15:44 ч.
От кутията на тайните
Дааааааааааа,имам си кутия на спомените,която разглеждам отвреме на време.Там пазя писма от баща ми до мен/беше 5 години в Нигерия,когато бях мнооооого малка/,писма от най-различни хора на по 15 години и повече,бележниците ми от училище-всичките....Няколко плитки от прическата ми на бала/бях с негърски плитки/ + куверта от бала.За друго сега не се сещам 
Имам една брошка,май сребърна (толкова е потъмняла че не личи вече ),която е на около сто ,даже и повече години.Предадена е на мойта баба от нейната баба,на нейната баба от нейната баба ....и така до мен (дано ме разбрахте) Преди да почине,баба пожела да остане у мен.Много ми е ценна..
Имам си и едно плюшено мече,получих го като бях на три годинки и още си го пазя...
Имам си и едно плюшено мече,получих го като бях на три годинки и още си го пазя...
о, много са. Като стана въпрос за камъчета имам:
1. от Елбрус
2 От Мон блан
2. Върхът на Анконкагуа / Ю. Америка/
3. от Лхотце / Хималаи/... няма да изброявам , защото имам повече от 40- камъчета. Имам и от Чжомолунгма. / Еверест/ или всички интерпретации на името./ Вси приятели са ми ги дали, да са живи и здрави!!
и 
4. Картичките / и писмата/ на татко до мама.. 1969 - година, татко на специализация в ФРГ../ Германскко/ аз нямам и 3 години. Татко го няма вече , аз чета писмата още. Поезия, любов и най- вече невероятен правопис.!!/ любовта и поезията са Свише.
5. Имам тайна снимка на тате по пишльоче., тогава, нито е имало публично пространство - Нет, нито педофили. В домашниОт албум е.
За други тайни от Кутията на Пандора, НЕ, не бих казала.Дали човекът срещу мен е ДОБРОНАМЕРЕН или не. Не зная кой чете. Не искам да се интересувам . Не искам да нараня някого, даже и индиректно. Глобализирахме се, та, не е лошо да внимаваме в обобщенията си- въпреки.
Приемам Ви за чиста монета, повечето:-)) Затова съм и още тук.
Много спомени имам, но не са за писане..
1. от Елбрус
2 От Мон блан
2. Върхът на Анконкагуа / Ю. Америка/
3. от Лхотце / Хималаи/... няма да изброявам , защото имам повече от 40- камъчета. Имам и от Чжомолунгма. / Еверест/ или всички интерпретации на името./ Вси приятели са ми ги дали, да са живи и здрави!!
и 4. Картичките / и писмата/ на татко до мама.. 1969 - година, татко на специализация в ФРГ../ Германскко/ аз нямам и 3 години. Татко го няма вече , аз чета писмата още. Поезия, любов и най- вече невероятен правопис.!!/ любовта и поезията са Свише.
5. Имам тайна снимка на тате по пишльоче., тогава, нито е имало публично пространство - Нет, нито педофили. В домашниОт албум е.
За други тайни от Кутията на Пандора, НЕ, не бих казала.Дали човекът срещу мен е ДОБРОНАМЕРЕН или не. Не зная кой чете. Не искам да се интересувам . Не искам да нараня някого, даже и индиректно. Глобализирахме се, та, не е лошо да внимаваме в обобщенията си- въпреки.
Приемам Ви за чиста монета, повечето:-)) Затова съм и още тук.
Много спомени имам, но не са за писане..
О, имам си такава кутия. Още от дете си я попълвам периодично. Пазя много неща:
- билети за влакове до Украина, когато като деца ходихме на гости за цяло лято при баба и дядо. Баба вече не е между живите ( лека и пръст,невероятна жена беше
)
- бележниците от 8, 9 , 10 и 11 клас от училище
- студентските си книжки от полувисшето и висшето
- билети за автобус, с който пътувахме до първата си работа с приятелките ми като ученички ( страшни спомени имама оттогава )
- опаковката от първия пакет памперси на малкия, който бях взела в болницата и на който акушерката беше написала "бебе 231" ( мили спомени
)
-брошура с програмата на един фестивал, в който участвах като ученичка в 11 клас
-поканата от ИМТ "Ив.Вазов",скоято се поканвахме да си вземем дипломите в "Черно море" Варна с имената на завършващите
-паспорт( картонче с номера на стаята) на хотел "Добруджа" КК Албена, където с мъжа ми прекарахме един супер романтичен и незабравим уикенд
-една капачка от бира, изкривена по уникален начин отлюбимчовек, който ми показваше как може да я изкриви
- билет за трамвай ( 3 копейки струваше )
-бяло плюшено зайче от моето детство
-едно медальонче, което дядо ми намери в градината , когато копаеше ( и той вече не е между живите, бог да го прости) .На медальона е е гравирано Regina Conestabile,Italia,1881
Абе изобщо съм голям Плюшкин - събирам си всичко, което има емоционална стойност за мен.
- билети за влакове до Украина, когато като деца ходихме на гости за цяло лято при баба и дядо. Баба вече не е между живите ( лека и пръст,невероятна жена беше
)- бележниците от 8, 9 , 10 и 11 клас от училище
- студентските си книжки от полувисшето и висшето
- билети за автобус, с който пътувахме до първата си работа с приятелките ми като ученички ( страшни спомени имама оттогава )
- опаковката от първия пакет памперси на малкия, който бях взела в болницата и на който акушерката беше написала "бебе 231" ( мили спомени
) -брошура с програмата на един фестивал, в който участвах като ученичка в 11 клас
-поканата от ИМТ "Ив.Вазов",скоято се поканвахме да си вземем дипломите в "Черно море" Варна с имената на завършващите
-паспорт( картонче с номера на стаята) на хотел "Добруджа" КК Албена, където с мъжа ми прекарахме един супер романтичен и незабравим уикенд
-една капачка от бира, изкривена по уникален начин отлюбимчовек, който ми показваше как може да я изкриви
- билет за трамвай ( 3 копейки струваше )
-бяло плюшено зайче от моето детство
-едно медальонче, което дядо ми намери в градината , когато копаеше ( и той вече не е между живите, бог да го прости) .На медальона е е гравирано Regina Conestabile,Italia,1881
Абе изобщо съм голям Плюшкин - събирам си всичко, което има емоционална стойност за мен.
О, да, цяла кутия от обувки...тефтерче с бележките, които си пишехме с една приятелка в часовете, някои много прекрасни пожелания за рождения ми ден, първото цвете от мъжа ми, едно зелено камъче от водопада Скакавица, парче камък от седмото рилско езеро, една розова мидичка от първото ни море с мъжа ми, една стара метална кутийка за подправки от прабаба ми, пожеланията за Свети Валентин, които си пишехме в самотната ни момичешка компания, една ролка за коса от първото ми представление в училище, програми за него и за следващите две с автографи от авторите на пиесите, билети от всички концерти на които съм била, тефтер със важни за мен стихчета. Много скъпи за мен боклучета, всяко е прекрасен спомен, по-добър от снимка. Радвам се, че ми напомни за нея, сега отивам да се поровя
явно са на "отличници"
И аз си имам - писмата от майка ми от чужбина, когато бях на 16 години;
моите писма до нея;
стари снимки от сватбата на баба ми и дядо ми, светла им памет;
един настолен часовник пак на баба ми и дядо ми;
писмата от децата, докато бяха малки и ходеха по летни лагери (колко отдавна беше .....;
бележки, които си пишехме с ученици, които седяха на нашия чин, но бяха в другата смяна (така и не се запознахме с тях)
Спомени, спомени ...........
моите писма до нея;
стари снимки от сватбата на баба ми и дядо ми, светла им памет;
един настолен часовник пак на баба ми и дядо ми;
писмата от децата, докато бяха малки и ходеха по летни лагери (колко отдавна беше .....;
бележки, които си пишехме с ученици, които седяха на нашия чин, но бяха в другата смяна (така и не се запознахме с тях
) Спомени, спомени ...........
Доста неща са - предимно писма, картички, разни предмети. Доскоро имах и дневници - доста на брой, но ги изхвърлих. Разделих се още с доста сантиментални за мен неща, така реших, да "разкарам" част от миналото си, за което не искам да пазя спомени. Реших да не робувам на предмети и разни такива неща, а да вървя напред. С удивление разбрах, че съм се оттърсила от много спомени и неприятни емоции благодарение на изхвърлянето на тези предмети.
в един момент си дадох сметка, че искам да променя много неща в живота си. всичко, което не можеше да бъде разкрито и съхранено, предпочетох да изхвърля от спомените си.
нямам тайна кутийка. имам обаче любими неща със сантиментална стойност, която разбираме само аз и човекът, който е замесен.
от виктория - камък, нарисуван с бои - прилича на духче, подари ми го преди 5-6 години. стои на камината.
от габриела - първата отрязана къдрица - стои в подвързията на библията ми.
от данаил - писмата, които си разменихме, докато беше в казармата; снимки, които той ми е правил, докато още бяхме гаджета (и като ги гледам сякаш се виждам през неговите очи); портрет, който той нарисува по моя снимка; дървени лодки и нож, които той издялка преди милион години.
но най-милите, най-сантименталните, най-топлите спомени не могат да бъдат нито показани, нито разказани... за тях нямам кутия, имам сърце.
нямам тайна кутийка. имам обаче любими неща със сантиментална стойност, която разбираме само аз и човекът, който е замесен.
от виктория - камък, нарисуван с бои - прилича на духче, подари ми го преди 5-6 години. стои на камината.
от габриела - първата отрязана къдрица - стои в подвързията на библията ми.
от данаил - писмата, които си разменихме, докато беше в казармата; снимки, които той ми е правил, докато още бяхме гаджета (и като ги гледам сякаш се виждам през неговите очи); портрет, който той нарисува по моя снимка; дървени лодки и нож, които той издялка преди милион години.
но най-милите, най-сантименталните, най-топлите спомени не могат да бъдат нито показани, нито разказани... за тях нямам кутия, имам сърце.
И аз имах разни дневници и тефтери. Всичките небрежно мотаещи се по старите ми шкафове и бюро. Нашите се сетили един ден да разчистват и да ремонтират стаята за моите деца, когато им гостуват. Баща ми : " Браво, ти си била много талантлива, скрит гений !... Анален спазъм ? ", а той набарал един тефтер с текстове на Хиподил. Пък за съдържанието на дневниците пък - срааам 
но най-милите, най-сантименталните, най-топлите спомени не могат да бъдат нито показани, нито разказани... за тях нямам кутия, имам сърце.
Да, то е и моята кутия...
Всичко, което пазя е единствено в сърцето ми. Веществени доказателства не крия никъде!
Май с времето станах съвсем "несантиментална".Гледам ,че чекмеджето със спомените ми е поопразнено.Пазех всевъзможни неща,които през годините изгубиха стойност за мен и ги изхвърлих.Други по собствена воля взех решение да ликвидирам,за да забравя миналото.Открих за себе си,че обичам да хвърлям,освобождавам се някак.
Нещо нямам кутия. То и вещите и историите имат давност, та ми се чини инфантилно да се фъргам в спомени, които вече са двуцифрено число години назад.
само камъни обичам да имам и ги събирам, влача камъни навсякъде със себе си. Като си ги взема отнякъде, лакирам ги и еклектично ги разхвърлям из къщата.
само камъни обичам да имам и ги събирам, влача камъни навсякъде със себе си. Като си ги взема отнякъде, лакирам ги и
еклектично ги разхвърлям из къщата. 
Открих за себе си,че обичам да хвърлям, освобождавам се някак.
И аз така
: Нямам сякаш такава, реална кутия
А има и неща, които съм изхвърлила. Първо от сърцето си, после от съзнанието си и спомените си (това най-трудно) и последно, материално
Като ви чета, обаче ми се ще и аз да си имам такива ценни нещица от кутията на тайните..кой знае някой ден, може и да си я напълня.......