Мили момичета, търся съвет и утеха. Имам няколко спонтанни аборта и след тях здрави и прекрасни момиченце и момченце. Откакто заченах момиченцето, имам ужасното чувство, че ще го загубя. Не знаете, какво е животът в такъв страх и ужас. Всеки ден измислям нови "сценарии", по които детенцето ми умира и преживявам болката. Предполагам, че всички тези страхове са естествени след абортите, но защо ги няма относно момченцето ми. Нито по време на бременността, нито след това и за миг съм се притеснявала за бебко, а тя и досега си треперя над нея. Обичам си ги безумно и двечките, но за нея ме е страх...бихте ли нарекли това предчувствие или просто натрупан негативизъм от преживяното? Доброто, което мога да извлека от това е, че изживявам пълноценно всеки миг от общуването ни, но бих искала да се спася от ужаса на "предчувствието" и да страдам само ако най-лошото се случи, а не непрекъснато. Дано да не ме сметнете за луда, но майките претърпели загуба не могат да спрат да се страхуват. Или само аз го правя...
- Публикувана: 19 юни 2006, 19:46 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2007, 11:42 ч.
за предчувствията и страховете
Мисля, че майката дори и да не е преживяла загуба винаги се страхува и притеснява. Но все пак опитай да не се поддаваш непрекъснато на тези мисли и предчувствия. Още повече това, че такива черни мисли те налягат съвсем не значи, че са основателни. Опитай да се разграничиш от вечното треперене и дано никога това, което те тревожи да не се случи. 
затова е приказката "да те стигнте това което ти мисли жена ти/мъжа ти, а не майка ти"
просто това са нормални страхове за първата рожба след абортите... би било добре обаче да се опиташ да ги подтиснеш, защото все пак като ги оставяш да си виреят - те те запълват като бурени бавно и постепенно
нужно е мъничко усили да ги пребориш
успех и със сигурност не епредчувствие - предчувствията са малко по-рачлични и определено не продължават толкова дълго с такава интензивност - те те налягат в даден момнт но ако не им се поддадеш - отшумяват, после може пак....
бе има разлика - за мен това което описваш е страх, но не и предчувствие
просто това са нормални страхове за първата рожба след абортите... би било добре обаче да се опиташ да ги подтиснеш, защото все пак като ги оставяш да си виреят - те те запълват като бурени бавно и постепенно
нужно е мъничко усили да ги пребориш
успех и със сигурност не епредчувствие - предчувствията са малко по-рачлични и определено не продължават толкова дълго с такава интензивност - те те налягат в даден момнт но ако не им се поддадеш - отшумяват, после може пак....
бе има разлика - за мен това което описваш е страх, но не и предчувствие
Заглавието ми стана интересно. Не съм преживяла подобно изпитание.Да ни пази Господ от такива неща! /и преживелите го вече и тези които само при мисълта за нещо такова изтръпват!/
Убедена съм, че когато се концентрират мислите около дадено притеснение, е много по вероятно то да се случи. А майките трябва много да внимават, защото често имат силна връзка с децата.
Прогони ги тези мисли! Ще си струва. Концентрирай се върху щастливото и успешно бъдеще на вече порасналата ти дъщеря и нейното бебе примерно. Повярвай в него!
Ако си сънувала смъртта на човек, това е травмиращо, но казват, че тогава лошото на човека е умряло и пред него се откриват нови щастливи хоризонти.
Убедена съм, че когато се концентрират мислите около дадено притеснение, е много по вероятно то да се случи. А майките трябва много да внимават, защото често имат силна връзка с децата.
Прогони ги тези мисли! Ще си струва. Концентрирай се върху щастливото и успешно бъдеще на вече порасналата ти дъщеря и нейното бебе примерно. Повярвай в него!
Ако си сънувала смъртта на човек, това е травмиращо, но казват, че тогава лошото на човека е умряло и пред него се откриват нови щастливи хоризонти.
Недей се поддава на тези черни мисли! Не мисля, че е предчувствие. Живяла си в стресова ситуация през цялата ти бременност, това се отразява и занапред. Винаги ще се страхуваш за децата си, това е нормално, но не се вманиачавай. Радвай се на дечицата си и не позволявай страховете да те завладяват!
Аз съм много чакано дете, майка ми не е могла да забременее 2 години. Като съм се родила, е било едно суетене около мен... После брат ми е дошъл неплануван, но също много желан. Обичат ни поравно, никога не са ни делили, но усещам, че за мен винаги повече се тревожат, особено баща ми... Понякога това ме притеснява и подтиска, макар че моите родители не са обсебени от мисълта че ще ми се случи нещо лошо, просто се тревожат. Освободи се от тези страхове, твоето момиченце ще започне да ги усеща и няма да се чувства добре с толкова притеснена мама
Аз съм много чакано дете, майка ми не е могла да забременее 2 години. Като съм се родила, е било едно суетене около мен... После брат ми е дошъл неплануван, но също много желан. Обичат ни поравно, никога не са ни делили, но усещам, че за мен винаги повече се тревожат, особено баща ми... Понякога това ме притеснява и подтиска, макар че моите родители не са обсебени от мисълта че ще ми се случи нещо лошо, просто се тревожат. Освободи се от тези страхове, твоето момиченце ще започне да ги усеща и няма да се чувства добре с толкова притеснена мама
bebolina1 ,аз смятам , че е нормално да имаш страховете си.Факт е ,че при някои те са по-силно изразени,но и другото вярно е че ако се тормозиш по-малко не предизвикваш съдбата.Настрой се по-положително,обръщай си внимание ,и се опитвай да се корегираш ,колкото можеш.Имаш две живи и здрави дечица все пак,какво да кажем ние.Представи си какви ще са страховете ни като забременеем (не ми се мисли). Успех ти желая,и се радвай на това което имаш,както никога до сега. 
Благодаря за милите думи. Извинете ако всичко ви се е сторило глупаво и безмислено, но просто нямаше с кого да споделя...съпругът ми при всеки опит за разговор ме отрязва с едно "глупости" и решава проблема...всичко започна по време на бременността, когато се повториха симптомите от абортите-кървене, болки и т.н. Слава Богу, всичко мина благополучно, но някак си си внуших, че е така, защото страховете ми са я пазели и спра ли да се страхувам, веднага ще се случи лошото...Само че сега точно тези страхове започват да обременяват слънчицето ми, усещам как лекичко я задушавам и се боря всячески да ги преодолея. Вашите мнения несъмнено ми помагат, защото виждам нещата от друг ъгъл, за което изключително ви благодаря. Например, осъзнавам колко смешно е да говоря за предчувствие дето трае повече от три години. Пък, в интерес на истината, преди да ме връхлети лошото не съм имала никакви предчувствия. Също, много ми помогна съвета да се концентрирам в хубавото бъдеще, това наистина действа...Още веднъж-благодаря ви
bebolina1, както ти е казала катнадийн - да не ги стига децата това, което им мислят майките.
Предполагам, че родителите (майките всъщност) подсъзнателно усещат кое от децата им има повече проблеми. Вярно, че съм го наблюдавала при по-възрастни хора с големи деца със свои си семейства. Съответно помагат на тях.
Ако момиченцето ти е било по-плачливо, предразположено към болести и като се добави факта за страха от загуба поради аборти преди тя да се роди ...
Пробвала ли си да се консултираш с психолог? Тези хора са учили, за да помагат в такива ситуации. Ти самата оценяваш, че има нещо извън нормалното майчино чувство.
И накрая от мен - хубаво ги нагушай и каката, и дребния.
Предполагам, че родителите (майките всъщност) подсъзнателно усещат кое от децата им има повече проблеми. Вярно, че съм го наблюдавала при по-възрастни хора с големи деца със свои си семейства. Съответно помагат на тях.
Ако момиченцето ти е било по-плачливо, предразположено към болести и като се добави факта за страха от загуба поради аборти преди тя да се роди ...
Пробвала ли си да се консултираш с психолог? Тези хора са учили, за да помагат в такива ситуации. Ти самата оценяваш, че има нещо извън нормалното майчино чувство.
И накрая от мен - хубаво ги нагушай и каката, и дребния.
въобще не е глупаво това дето си го писал и споделила
мисля си, че прекрасноразбираш защо имаш проблем - саго остава да се отърсиш от страха и чувството за вина, че можеш да причиниш нещо на детето си като не ес страхуваш за него - и нещата ще са наред
нормално е да зависят някои неща от нас, но също толкова е нормално да има хиляди неща които не можем да предвидим и да поправим
съдбата си е съдба и да се правиш на Господ - не става - затова бъди смела и остави детето на съдбата му - уви бъди сигурна, че няма да я промениш - само от него зависи бъдещето му и от това което му е предначертано
затова успокой се и се съсредоточи над това как да го възпиташ по-самостоятелно - така, че да се справя само
успех и целувки! и всички ни е страх и то много - но наистина гледай напред и с надежда
мисля си, че прекрасноразбираш защо имаш проблем - саго остава да се отърсиш от страха и чувството за вина, че можеш да причиниш нещо на детето си като не ес страхуваш за него - и нещата ще са наред
нормално е да зависят някои неща от нас, но също толкова е нормално да има хиляди неща които не можем да предвидим и да поправим
съдбата си е съдба и да се правиш на Господ - не става - затова бъди смела и остави детето на съдбата му - уви бъди сигурна, че няма да я промениш - само от него зависи бъдещето му и от това което му е предначертано
затова успокой се и се съсредоточи над това как да го възпиташ по-самостоятелно - така, че да се справя само
успех и целувки! и всички ни е страх и то много - но наистина гледай напред и с надежда
Ох, проблемът ти ми е толкова познат. Аз също имам безкрай страхове за Вики. Предполагам е нормално. Но също така предполагам, че това е просто страх, а не предчувствие. Опитай се да гониш мрачните мисли, колкото и трудно да е това. Казвам го, а истината е, че аз самата не винаги успявам да ги прогоня.
След преживяни проблеми с деца или бременности човек се страхува защото знае какво е болката и не иска да я преживее отново, но съм сигурна че това са само страхове и притеснения а не предчувствия.
Аз лично няколко пъти съм се събуждала посред нощ след кошмари и със сълзи на очите, даже единия път направо се бях побъркала от страх, но действителноста е различна от сънищата и слава богу.
Господ да пази всички деца да са живи и здрави та и ние да сме по-спокойни покрай тях.
Аз лично няколко пъти съм се събуждала посред нощ след кошмари и със сълзи на очите, даже единия път направо се бях побъркала от страх, но действителноста е различна от сънищата и слава богу.
Господ да пази всички деца да са живи и здрави та и ние да сме по-спокойни покрай тях.
Цитат
Кръстена ли е
с кръщенето на бебенцата се праща ангел-пазител, който да помага и когато не можем, така че я кръстихме още на няколко месеца
Здравей и от мен!
Когато бях в пубертета, по същия начин ме връхлитаха някакви предчувствия, че по-малката ми сестра ще умре. Толкова се страхувах, че вечер се будех и непрекъснато проверявах дали диша
. Случи се така, че на няколко пъти сънувах, че тя наистина умира и това допълнително ме трвмираше. Даже започна да ме преследва предчувствие, че това ще се случи, когато тя стане на 16 години. Е, тя вече е на 27 и си е жива и здрава (Слава Богу), а моите предчувствия..., ами с времето просто ги надживях. Мисля, че и с теб ще стане така. Ще се отървеш от тях без сама да се усетиш. И аз ти препоръчвам да посетиш психолог, ако нещата понякога излизат извън контрол и много те тормозят.
Желая ти от сърце успех и здрави дечица!
Когато бях в пубертета, по същия начин ме връхлитаха някакви предчувствия, че по-малката ми сестра ще умре. Толкова се страхувах, че вечер се будех и непрекъснато проверявах дали диша
. Случи се така, че на няколко пъти сънувах, че тя наистина умира и това допълнително ме трвмираше. Даже започна да ме преследва предчувствие, че това ще се случи, когато тя стане на 16 години. Е, тя вече е на 27 и си е жива и здрава (Слава Богу), а моите предчувствия..., ами с времето просто ги надживях. Мисля, че и с теб ще стане така. Ще се отървеш от тях без сама да се усетиш. И аз ти препоръчвам да посетиш психолог, ако нещата понякога излизат извън контрол и много те тормозят.Желая ти от сърце успех и здрави дечица!
аз не съм преживяла аборти но ми се случва същото, много често сънувам че губя дъщеричката си и направо не знам какво да правя, със сина никога не ми се е случвало, лошото при мен е че повечето ми сънища се сбъдват, миналия четвъртак ходих до света неделя за каприановите молитви и занесох нейна дрешка да я освети попа, дано да не случва нищо лошо, само за това се моля 
Аз пък от известно време все си представям как детето ми пада от високо. Не го пускам да излиза на терасата. Направо изпадам в истерия. Само да се доближи до балконската врата и направо крещя като побъркана да не излиза. Защо този страх- не знам. И то имено от високо да не падне. Направо съм психясала на тази тема.
Моля се да е само страх и нищо лошо да не се случи на моето слънчице.
Моля се да е само страх и нищо лошо да не се случи на моето слънчице.
Мила rut, ти като майка сигурно усещаш кое от дечицата ти има по-голяма нужда от внимание и пазене. Сънищата биват и пророчески, но най-често са отражение на страховете ни, така че не им обръщай внимание и гледай да ги забравяш. Намери си нещо, което да те утеши-киприанови молитви ли ще са, подскачане на два крака срещу залеза или каквото и да било, което ще ти даде спокойствие. Както по-горе писаха, колкото и да искаме да контролираме всичко, Бог е над нас и трябва да му вярваме, поне че знае какво прави...На мен лично молитвите ми помагат най-много...Вярвам, че ще съумееш да се пребориш със страховете си, защото от опит знам, че отравят най-хубавите мигове със слънчицата ни...
Като бяхме малки все си спомням как майка ми казваше-много ми е горещо, деца съблечете се 
...ако самата ти се страхуваш от високото, нищо чудно да го прехвърляш на детенце...от друга страна и тези блокове са едни страшни. Гледай да обезопасиш балкона-без столчета и табуретки, без нищо за катерене...но не е лошо да излизаш с него на балкона, та да не му е най-интересното място на света, щото е забранено...
Аз пък от известно време все си представям как детето ми пада от високо. Не го пускам да излиза на терасата. Направо изпадам в истерия. Само да се доближи до балконската врата и направо крещя като побъркана да не излиза. Защо този страх- не знам. И то имено от високо да не падне. Направо съм психясала на тази тема.
Моля се да е само страх и нищо лошо да не се случи на моето слънчице.
Моля се да е само страх и нищо лошо да не се случи на моето слънчице.
...ако самата ти се страхуваш от високото, нищо чудно да го прехвърляш на детенце...от друга страна и тези блокове са едни страшни. Гледай да обезопасиш балкона-без столчета и табуретки, без нищо за катерене...но не е лошо да излизаш с него на балкона, та да не му е най-интересното място на света, щото е забранено...
Доста мислих дали да пиша и как да започна . 
Не искам да плаша никой с моите сънища и предчувствия .Преди да почине Еди 5-6 по-рано ни приеха в болница и вътрешно усещах ,че го губя ,макар да не даваше такива признаци ,външно изглеждаше здраво и щастливо дете .Същата вечер плаках много ,без да мога да се контролирам пред него и той миличкия ме гледаше право в очите с едни големи тъжни очи 
Не мога да го обясня това усещане ,че нещо ще се случи ,страшно е само като си го спомням .Вечерта сънувах баба ми ,която почина преди 4 години и която много се грижише за мен и която много обичах ,та яви се на сън и взе Еди при себе си и нищо не каза само ме гледаше .Сутринта станах спокойна и си помислих ,че този сън е знак ,че нещата се оправят ,но не е било така
Имам и много подобни случки ,но са ми рана и не искам да се ровя назад .
Не искам да плаша никой с моите сънища и предчувствия .Преди да почине Еди 5-6 по-рано ни приеха в болница и вътрешно усещах ,че го губя ,макар да не даваше такива признаци ,външно изглеждаше здраво и щастливо дете .Същата вечер плаках много ,без да мога да се контролирам пред него и той миличкия ме гледаше право в очите с едни големи тъжни очи Не мога да го обясня това усещане ,че нещо ще се случи ,страшно е само като си го спомням .Вечерта сънувах баба ми ,която почина преди 4 години и която много се грижише за мен и която много обичах ,та яви се на сън и взе Еди при себе си и нищо не каза само ме гледаше .Сутринта станах спокойна и си помислих ,че този сън е знак ,че нещата се оправят ,но не е било така Имам и много подобни случки ,но са ми рана и не искам да се ровя назад .
Доста мислих дали да пиша и как да започна . Не искам да плаша никой с моите сънища и предчувствия .Преди да почине Еди 5-6 по-рано ни приеха в болница и вътрешно усещах ,че го губя ,макар да не даваше такива признаци ,външно изглеждаше здраво и щастливо дете .Същата вечер плаках много ,без да мога да се контролирам пред него и той миличкия ме гледаше право в очите с едни големи тъжни очи Не мога да го обясня това усещане ,че нещо ще се случи ,страшно е само като си го спомням .Вечерта сънувах баба ми ,която почина преди 4 години и която много се грижише за мен и която много обичах ,та яви се на сън и взе Еди при себе си и нищо не каза само ме гледаше .Сутринта станах спокойна и си помислих ,че този сън е знак ,че нещата се оправят ,но не е било така
Имам и много подобни случки ,но са ми рана и не искам да се ровя назад .
Не искам да плаша никой с моите сънища и предчувствия .Преди да почине Еди 5-6 по-рано ни приеха в болница и вътрешно усещах ,че го губя ,макар да не даваше такива признаци ,външно изглеждаше здраво и щастливо дете .Същата вечер плаках много ,без да мога да се контролирам пред него и той миличкия ме гледаше право в очите с едни големи тъжни очи Не мога да го обясня това усещане ,че нещо ще се случи ,страшно е само като си го спомням .Вечерта сънувах баба ми ,която почина преди 4 години и която много се грижише за мен и която много обичах ,та яви се на сън и взе Еди при себе си и нищо не каза само ме гледаше .Сутринта станах спокойна и си помислих ,че този сън е знак ,че нещата се оправят ,но не е било така Имам и много подобни случки ,но са ми рана и не искам да се ровя назад .
много съжалявам за това което си преживяла, майката има много силна връзка с детето и усеща кога нещо не е наред, аз имам много сънища които се сбъдват един вид дежавю и затова се притеснявам толкова, сина се роди седмаче и имаше много проблеми, не се знаеше дали ще живее, всяка сутрин отивах в интензивното със свито сърце дали ще го заваря жив, но никога не съм сънувала, че умира, малката няма никакви проблеми, досега не се е разболявала, опитвам се да се успокоя но тези сънища са периодични, поне веднъж на месец и много реалистични не като кошмари, не мога да ви го обясня точно но просто ми разстройват психиката тотално
Знам не е същото,но да кажа и аз.Когато разбрах,че съм бременна,имах много,ама много силно предчувствие,че ще загубя бебето.Рядко имам такова предчувствия и нигока не са ме лъгали.Много сълзи изплаках заради него.Както ,бебето вече е родено и на почти 2 месеца.Така че за така наречените предчувствия-страхът ни може да бъде толкова силен,че да ни внуши всичко.Сигурна съм,че вашите дечица,мами,ще пораснат големи и щастливи
ако самата ти се страхуваш от високото, нищо чудно да го прехвърляш на детенце...
мдам...ето примерно защо ние живеем на 1 етаж, а преди всички прозорци и врати заключвах - идея нямате какво ключалки имах по прозорците...
По същата причина децата ми не могат да плуват - щото аз пищя като наближат водата...
Не е хубаво това обаче - спираме им развитието. Не бива да проектираме страховете си върху тях(ех, че е лесно да се каже, сега остава и да го направя
)
При мен е по съштия начин всеки път когато едно от децата ми се разболее.веднага си представям какво се случи с първото ми дете. То си отиде от този свят на 5месеца и половина. Сега живея в постоянен страх за децата ми. Дъштеря ми е на 15години синът ми на4 години.Миналата година ми опадна косата от един такъв стрес, невролога ме посъветва да гледам по филосовски на нещата.
невролога ме посъветва да гледам по философски на нещата.
Този невролог не е майка предполагам.
Нима е възможно майка да гледа по-философски, когато става въпрос за децата й. 
Смея да твърдя, че що-годе съм разумен и трезвомислещ човек, но когато стане въпрос за здравето и живота на Вики, е трудно да бъда такава. Мислите ми не се ръководят от каквато и да е логика,а от страховете ми и безкрайно силното желание да го предпазя от всякакви беди. При мен е по съштия начин всеки път когато едно от децата ми се разболее.веднага си представям какво се случи с първото ми дете. То си отиде от този свят на 5месеца и половина. Сега живея в постоянен страх за децата ми. Дъштеря ми е на 15години синът ми на4 години.Миналата година ми опадна косата от един такъв стрес, невролога ме посъветва да гледам по филосовски на нещата.
как да гледаш филосовски след като си го преживяла, сина го родих в 7 месец, само аз си знам с малката миналата година докато мине този 7 месец какво изживях, опитвах се да съм спокойна, ама като знам че може да се случи отнова какво спокойствие, дори пуших по една цигара на ден, нищо че ги бях спряла преди това, толкова бях изнервена, много е лесно да се каже спокойно, ама като имаш едно на ум не е спокойно
Мила bebolina, родих дъщеря ми и дълго време живях в постоянен страх, че нещо лошо ще се случи с нея. Споделих за тези си страхове с кръстницата й и тя ми разказа за нейна позната, която живеела дълги години с манията, че нещо ужасно ще се случи на детето й. За нещастие, това наистина се е случило и дъщеря й загинала в катастрофа на 14 г. Приятелката ми каза, че тази злощастна майка й е дала един съвет: "никога и по никакъв повод да не се страхува, защото страхът води след себе си всички злини." След този разговор сякаш ме заляха със студена вода и вече не си позволявам да мисля "какво би се случило и как бих реагирала ако..."
на мен лично също ми се случва да се страхувам за децата си,но вече казах край стига съм мислила толкова лоши неща и като прочетах всичко това сега още по малко ще мисля.да страхувам се след всеки лош сън след всяко пресърбяване на носа и потрепване на окото ме врахлитат лоши мисли но вече край.сега като пиша и се освобождавам от тези лоши мисли явно като споделиш олеква.И ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ДЕЦА МНОГО ЗДРАВЕ ЗАНАПРЕД И ЗАВИНАГИ.
Mili mami sajeliavam,4e iskam da podnovia tazi tema i 4e pi6a na latinica ,no kompiutara mi niama kirilica . Mimi e da6teria mi i e na 1godina i 9meseca ot niakolko meseca me vrahlitat mnogo stra6ni i 4erni misli otnosno neia i mnogo se strahuvam za tova ,prosto iskam s vas da spodelia moiata izstoria, Moito angel4e se rodi na 1.05.2006 godina mnogo zdravo i prekrasno dete Blagodaria na Gospod o6te e takova i se molia o6te da e takova i da me radva o6te 100 godini.Maja mi e v Canada i ne jivee6 s nas 1ta godina , a 4akahme dokumenti da stanat za da se saberem az jiviah pri svekarva mi i sevkar mi, Praz tazi edna godina izjiviah nai golemia si ko6mar vmesto da se radbvam na moito slancice,az se zanimavah s edna 4ernogleda svekarva i 4ernogledata i da6teria . Neprekasnato mi vnu6avaha kolko lo6i ne6ta mogat da se slu4at na deteto mi i mi predadoha tiahnite strahove, za tova sega poniakoga mi se pla4i ot strah da ne zagubia moito prekrasno detence i vapreki, 4e sme mnogo dale4e ot tiah za6toto ve4e i nie sme v Canada strahovete mi ostanaha.Mnogo tarsih v neta ne6ta i otgovori na tezi moi strahove dokato popadnah na tezi statii, no sa slojeni ne kadeto triabva sporedmen az6toto , ne vseki prejivial zaguba ima tezi strahove . No Vie ste pravi, 4e goliamata liubov koito izpitvame kam na6ite deca i tova , 4e ne davame kosam da padne ot glavite im moje da se kaje , 4e imenno tova ni kara da se pritesniavame za tiah do poluda.Kasmet na vsiki mami i nga Gospod pazi decata i nas za6toto i bez nas te ne mogat.
След такава травма е нормално да те връхлитат страхове и притеснения, особено ако си по-чувствителна. След като Цвети се загуби на един пазар в рамките на 10 минути мислех, че е открадната, претърпяла е злополука и т.н.-все лоши неща. За щастие я намерих невредима, но тогава загубих съня и спокойствието си-и то заради тази случка, а не мога да си представя какво преживявате всички вие, мили майки. Но тогава при мен течаха непрекъснато сълзи-по най-дребния повод, месеци след това. Когато беше на градина изпадах в паника как е, изобщо-пълна психоза. Тогава отидох на църква, аз съм вярваща, и поговорих с един отец. Прочете ми молитва, записах името на детето да се чете всеки ден в годината в сутрешната молитва за здраве, започнах да приемам хомеопатични продукти за тревогата и безспокойството и вече съм добре.