Детето ми не иска да говори,не иска да повтаря

Спрете телевизори, таблети, телефони на 100%. Детето да общува с други деца, а не с устройства.

Колкото повече електроника гледа едно дете, толкова по-късно проговаря и толкова по-беден е речникът му (професионално мнение, не мое). Дете на 2 год няма работа на телефона. Бабата да спре телевизора и да си говори с него и да го занимава. А най-добре го пуснете на ясла, ако имате възможност. Сред деца най-бързо ще проговори.

Да разглеждат книжки, вместо да гледа телевизия. Малък е, за да седне мирно и да слуша приказка, но картинките ще го заинтригуват. Да му даде един лист и молив, като му покаже как да държи молива и да драска. Има малки моливи с ергономична форма като за него. Има дървени пъзели (формички) с нещо като дръжки, да работят с такива. Изобщо в момента може да акцентирате върху фината моторика, за да стимулирате говора.

Да, тези неща ги правим, но аз като се прибера от работа и през уикенда  само с него се занимавам. През лятото по цял ден е навън, но през зимата излиза за малко, почти цял ден е вътре,играе си  с играчките, но дори и да не гледа телевизия трябва да е пуснат, а и баба му нищо не може да му откаже и аз само се изнервям и всеки ден се заканвам, че ще го дам на ясла. И свекървата ми вика, че нямало да го гледат там, нямало да яде, макар, че се опитва да яде сам вкъщи.

Моите синове също ги гледаше баба им ро цял ден с телевизора през зимата, лятото по цял ден навън, но това не им попречи на говора. Аз по принцип съм против даването на ясла, заради постоянните боледувания. Според мен детето е малко, за да очаквате сложни изречения.

На 2 години бабата нищо не може да му откаже! Като влезе в пубертета, какво ще правите?
Дайте го на ясла до обяд. Ако започне много да боледува, не пречи да го спрете.
Толкова малко дете не е хубаво да бъде постоянно пред телевизор или телефон дори да няма проблеми с проговарянето.

Защо пък да не го гледат, другите деца, които са на ясла да не би да мрат. Ще си вземеш кабела на телевизора с теб, тогава вече ще го гледа бабата. Има такъв виц - в дневника на мъжа: "Днес нямаше интернет. Говорих с жена ми. Оказа се приятна личност."
Колкото до говоренето, моят до последно отказваше да повтаря с мен, проговори след 2г6м откъдето каквото захванал, много неправилно, трябваше да оправяме с логопед и дори тогава пак се инатеше и не искаше да повтаря правилно думите - но от мен да повтаря, пред други хора не се инатеше толкова, тъй че карай бабата да го учи, може би от нея ще възприеме повече.

Чак пък да не ги гледат в яслите. И двете ми деца посещаваха ясла. Сина ми боледуваше много и го спирах. Дъщеря ми беше с АБКМ и там не се хранеше та я водех само до обяд, за да общува с деца. Безценно е общуването с деца на тази възраст. Освен това в яслите учат песнички, стихчета, зависи и от персонала, но на места рисуват и лепят разни неща. Не мисля,че бабата ще му осигури тези занимания щом седят цял ден на пуснат ТВ.
Всъщност и вкъщи е пуснат ТВ, но погледат 10-15 мин и после си намират друга занимавка. И не го карайте насила да ви говори, може пък затова да се инати.Говорете му вие. Обяснете,че това е начина да общувате по-лесно и много ще се радвате, ако опита да го прави с вас.  Телефон и таблет аз и на почти 7г ми син не давам.

Това може в бъдеще да ви създаде много проблеми. Децата трябва да имат ясни граници и правила, за да знаят до къде могат да се разпрострат. И веднъж поставени границите и правилата трябва да се спазват от всички, защото става страшно просто.
Дъщеря ми е записана в държавна Монтесори градина. Преди си мислех, че това са глупости, но като виждам промяната в нея(положителна) взе да ми харесва метода. Вече не крещим вкъщи толкова, колкото преди, едно моля с по-настоятелен тон е достатъчно в повечето случаи. Те имат правила в групата и за, да ги научат са им направили табло с животинки-това животинче казва примерно не тичай в стаята, другото казва не викай и т.н. За 2 седмици децата научиха правилата и ги спазват, а ако някое го наруши, останалите му напомнят. Вярно тя е на 3, но има и такива които тръгнаха на градина на 2г8м. Освен това ги оставят да се справят сами-хранят се сами, обличат се сами, в началото с малко помощ, но сега всички наваксаха и се справят. Оставят ги да правят избора, с кое занимание да се занимават за деня, но свободата им е до там- хранене, спане е по график. Заниманията им са свързани до голяма степен с ежедневните неща- редят пъзели, пресипват с лъжица от купичка в купичка, от каничка в чашка, сгъват салфетки и т.н-все неща, които бабата може да прави, ако иска и вкъщи с детето без да са зяпнали в ТВ. Особено пък в някои индийски сериал, ако бабата им е фенка.

Моето дете е на 3г и все още не иска да говори. Около две годишна възраст мрънкаше почти постоянно, тръшкането беше невероятно. И сега има кризи, но доста по-малко. Всичко разбира  в най-малки подробности. Говори може би от преди две с много малко думи и много малък напредък ( около 10 думи). Обаче като го карам да повтаря не иска. Ходи на логопед и психолог. Ходи на градина с ужасно желание, много му харесва. Ходеше и на ясла също с желание. Но е страшен инат. Най-вече вкъщи за всичко се инати. Според горе споменатите специалисти от рано трябва да има правила вкъщи, които да се спазват от всички. Като иска нещо да ми се даде поне да се опита, иначе да не се дава. В градината му харесва именно, защото всичко е организирано и има правила. Няма респект от мен и от баща му, а от учителките има, защото вкъщи само за да не мрънка му се угажда. Не всеки път разбира се. Но трябва постоянство и трябва всички около него са не му угаждат. Като се каже нещо да стане. Например като кажеш тръгваме и се тръгва без не искам, няма. Когато поиска нещо, никой да не му го дава без опит за дума, но това да е всеки път и при всеки. Детско давам понякога, но телефоните гледам да не давам почти никога. Има брат и с него понякога гледате искат да гледат едно определено филмче. Други детски не харесват така или иначе. Те са от децата, които не стоят на едно място, шумни са.

В момента навън не е толкова студено, така че спокойно може да го извежда. Не е необходимо да се виси постоянно вътре на включен телевизор. Да не говорим, че проблемът с телевизията се решава лесно - дърпа се кабела/слага се парола и готово.

Ами дайте го на ясла, особено щом е махнал памперса. Ще поболедува в началото малко докато изгради имунен отговор, но щом има баба, която да го гледа, няма драма - те са основно вирусни заболявания, минават за няколко дни до седмица без усложнения и без нужда от лечение обикновено (само почистване на носа и сваляне на температура, ако вдигне много висока, над 38.5).

След като се адаптира към средата, ще има контакт с други деца, ще си общува и ще си играе. Щом е активен - ще му хареса повече отколкото с бабата пред телевизора и на телефона/таблета.

"Може да казва доста думи, но рядко ги използва" не ми звучи като проблем с езиковото развитие. Звучи ми като проблем с липса на контакт, прекомерно излагане на телевизия и телефон (допустимото време за тази възраст е макс 1 час дневно), неумело отглеждане от страна на баба, която няма физическите и психическите сили да наложи граници на детето, каквито на тази възраст трябва да бъдат наложени от авторитет. В ясла/детска градина детето свиква с правила, става по-самостоятелно и да, почва да дрънка много повече, особено в детската, защото в яслата на 2г. не всички деца говорят толкова много. Но пак ще е много по-добре отколкото да гледа телевизия по цял ден. Плюс рано или късно ще трябва да тръгне, 2г. си е добра възраст да почнете да избирате - ако е на частно, имат преходни нулеви групи обикновено и си продължава направо в детска, ако е в държавна детска с яслени групи, ще можете отсега да видите дали като място Ви устройва и да кандидатствате, ако сте в по-голям град, където е велика привилегия/късмет да бъде прието детето в държавна яслена група.

3 неща, които спешно трябва да промениш.

Задължително трябва да се сложи край на това целодневно висене през телевизори, телефони и таблети. Особено щом се създава зависимост и се стига до истерии, ако няма как да се гледа (примерът със спрелия ток).

Ако бабата и дядото не успяват да наложат граници и правила на детето, по-добре да го дадете на ясла. Там ще се научи да спазва правила, ще общува повече с деца, ще се научи и да се съобразява с другите.

Ако детето разбира какво му се казва, изпълнява инструкции и както казвате, знае и може да казва думи, но просто отказва да го прави, най-вероятно нямате сериозен проблем. Ако много се притеснявате, може да се консултирате със специалист.

Аз бих кодирала детските канали на телевизорите. Или просто ще взимам дистанционните с мен. За децата си съм безкомпромисна.

М тя ще кодира каналите или вземе дистанционното на техния ТВ. Но на бабата няма как да и забрани да си пусне ТВ. Яслата ще му повлияе положително според мен. Да, първите 2- 3 седмици ще е трудно, ще плаче, но като свикне да играе с другите деца нещата ще са различни.

Може и повече от 2-3 седмици да плаче, момченцата са големи ревльовци, а този май е и сериозно разглезен. В нашата ясла имаше един такъв сигурно поне 2 месеца рева и го държаха при най-малките бебета. После посвикна, ама не го видях да се усмихне това дете. Не знам характер ли беше някакъв или просто го бяха разглезели, но до последно не мисля, че се забавляваше на яслата. Моята, както и повечето деца, си умират от кеф просто да се съберат с други мъници и да почнат да правят бели, да се бият за някоя играчка и т.н., особено след като навършат 2г.

Е то и моя син рева една година, но масово свикват за около месец. Сина ми свикна за около месец, после започна да боледува и видя,че може да си остава вкъщи и се почнаха едни циркове яко сутрин. Само за пред мен. В момента, в който затвореха вратата зад гърба му викове и крясъци утихваха мигновено и леличките казваха,че през деня е много спокоен-играе си и се храни заедно с другите деца. А не бих казала,че е бил разглезен-тръшкащ се и инатлив да, но не разглезен. Просто някак не му допадаше в яслата, макар че там му даваха каквото поискаше само и само да не им реве, и беше много на моменти, а седя там почти 2 години, защото е роден януари и тръгна на градина на почти 4г. Но пък после с градината нямаше никакви проблеми с адаптацията. Не е ревал хич, а пак оставаше да си боледува вкъщи, не е като да е ходил непрекъснато.

Не не, това детенце ревеше в самата детска, не пред мама, обикновено майка му изобщо я нямаше наоколо. Гледах го като оставях моята, която тогава беше зеленчук още, година и нещо, много ѝ беше забавно, никаква съпротива. По-късно имаше малко съпротива заради агресивни по-големи дечица явно (не толкова зле колкото варварчетата по площадките, но пак явно не смогваха 2те лелки да ги озаптят), после и това мина. Това конкретно го наблюдавах дълго време, защото наистина много ревеше и то не пред майка си. Накрая се пречупи, ходеше навъсено, буташе се с други момченца, определено не му беше кеф. Но наистина е изключение то, другите дечица изглеждаха много щастливи.

На какво ми разказват от яслата/детската - никаква вяра нямам, естествено и на моята не вярвам (лъже като разпрана и има изключително въображение). От косвени източници си съставям мнение и от това, което виждам - децата ги взимат/оставят в диапазон от много часове, няма как да играят тотално различна роля, ясно е, че се стараят повече за пред родителите, но пак се прокрадва какъв е цялостният подход на човека.

Reneta, детето е още малко. Оставете го, не го карайте да повтаря.
От описаното оставам с впечатление, че детето си е в норма. И говорът ще дойде.
Ако ще и шекспировите сонети да му рецитирате, няма ли още развита моторика, не очаквайте чудеса на мига. Ако изговаря само двусрични или трибуквени думи, няма как да очаквате активно повтаряне на реч.

Аз също съм против яслите именно заради боледуванията. Това са едни инкубатори на бацили. Мисля, че като го пратите там, може и положението да се влоши - ще ходи 3-4-5 дни, после болен вкъщи поне 1 седмица. Свекърите ще трябва и с болно малко дете да се оправят. Тогава телевизията съвсем няма да му мърда. Също ще се притеснявате как го гледат, дали дават лекарства, и така нататък.
Аз не мисля, че липсата на експресивна реч се дължи на усиленото гледане на телевизия, защото детето е още доста малко, а и е момче, плюс това споменавате, че има някаква експресивна реч. Разбира се, не е добре да се гледа толкова телевизия, не че съм "За" гледането.

Предполагам, на свекърите не им се занимава толкова с разни образователни дейности. Разбирам ги донякъде, все пак това е доста изтощаващо начинание особено с толкова малко дете, допълнителна тежест и изтощение добавя и фактът, че са по цял ден с детето. Та това и за родители е трудно за изпълнение.

Не знам какво да ви посъветвам за телевизията и цялата ситуация. Само за говора смятам, че не бива да ви тревожи, след като детето си се развива нормално в останалите аспекти.

Премахнете стоенето пред ТВ и използвайте времето заедно за развиващи говор, моторика и речник активности.
Децата на 2 години могат да се занимават разпокъсано по 2-3 часа поне дневно с образов. игри и активности.

Яслата, особено държавна, няма да има съществен принос за проговарянето. Слушането на “говора” на още 25 почти бебета в повечето случаи не води до напредък по мои наблюдения, даже може да има и негативен ефект.

Във форума има тема за късно проговаряне. Потърсете я.

И синът ми на тази възраст казваше около 10-на -20 думи за разлика от сестра си близначка, която говореше доста повече. Ела да ги видиш сега няколко месеца по-късно какво говорене пада, то са едни безкрайни обяснения и непрекъснати спорове и опити да се налагат и да тестват границите.

Иначе ходят на ясла, но честно казано не съм забелязала от там да са проговорили повече, проговориха си преди яслата, а и просто порастнаха, самата им игра се промени, преди си играеха един до друг и много често хапеха и хвърляха играчки, а сега вече играят заедно като игрите с фантазия преобладават. Дори и на автобуса му дават лекарство и му бършат носа.

Иначе боледуването няма как да го избегнете напълно, можете само да го отложите и то рано или късно ще се случи, освен ако не планирате да живеете завинаги в социална изолация. Ако не е в яслата, ще е в детската градина, училището и т.н. все някъде, където се събират много хора в затворени помещения, вирусите ще ви намерят и ако нямате имунитет, вероятността да се разболеете е голяма.

Естествено че яслата няма да помогне на говора, ще проговори, когато има нужната моторика за това.
А и авторката пише, че все пак изговаря някакви думи, но не уточнява какви.
Тя нещо зачезна впрочем.

Вярно е, че се боледува навсякъде, те и детските градини са инкубатори на бацили. В нашата детска само като влезеш, те лъхва една задушевна миризма на спарено. Все пак 30 деца в едно помещение...
Въпросът е, че на по-голяма възраст боледуванията се карат по-леко.

Преди 50 години не са имали телевизори и таблети пък пак е имало късно или бързопроговарящи. Всичко е ген и характер. Важното е след 30 години до къде са стигнали и какво са постигнали.

До 3 години моя само Ъ-каше тук там и знаеше мама, тати ,баба и  дядо .
Един лекар ни успокои - щом казва мама и тати и ви разбира всичко е ок!
Такааа и като отпуши на 3г и 4-5 месеца сега нон стоп говори , знае абсолютно всичко , даже ми се струва повече от необходимото на тази възраст 4.4 години. Философства нон стоп ако е буден. Пише на български и с английските букви доста думи на таблета разбира се, брои до 100.

Преди 50 години може да е имало бавнопроговарящи, но в последните години според специалисти има истински бум на такива случаи. И не трябва да се подценява. Късното проговаряне често не се случва от раз, а детето минава със закъснение през всички етапи на развитие на речта. И е много важно да навакса и да настигне връстниците си преди първи клас.

Така е. При сина ми яслата се отрази много зле на проговарянето. Тъкмо имаше някакъв напредък, но го пуснахме на ясла и се върна в изходна позиция. Даже сякаш стана по-затворен и някак стреснат, мълчеше като партизанин по цяла вечер. Спрях го от ясла, но чак след месеци започна пак да опитва да говори. После стана на 3, поумня, пак започна да бърбори полуразбираемо, тръгнахме и на логопед и до момента има огромен напредък. Бях започнала да се притеснявам, но вече съм спокойна.
Твърдо никакво стоене пред екран. Ако бабата не може без телевизор, да го държи на Канал 1. Едва ли ще му е интересно да го гледа, а междувременно поне ще слуша някакво жужене на книжовен български. Детски филмчета, ако много иска - само на български език, по половин час на ден и задължително с възрастен, който също гледа, коментира, смее се където трябва, обяснява, изобщо осигурява някакво активно гледане. Да оставиш детето само да се зомбира пред екрана не трябва в никакъв случай.

Флип, аз наблюдавах регрес в говора и при двете си деца малко след започване на проговаряне, като нито едно от двете не е посещавало ясла. Дъщеря ми дори проговори в норма или леко по-рано, синът ми - малко по-късно от средната норма.
Не знам на какво се дължеше този регрес, не съм се интересувала, за да си дам някакво научно обяснение за това.
Факт е, обаче, че беше осезаем, коригира се от само себе си в рамките на месец-два може би. Все пак бързо.

За телевизията съм съгласна, че трябва най-малкото да се намали.

О да, регресът е нещо нормално. Голямата ми дъщеря не е имала никакви проблеми с проговарянето и същевременно мина през всякакви етапи - регрес, засилване, даже по едно време заекваше. Това си е нормално, стига да говори. Кофти е, като не го прави и изостава видимо. Синът ми например на 2 г. и 2 м., когато тръгна на ясла, не казваше нито една разбираема дума освен "мама" и другите основни членове на фамилията. Имаше още разни кодови думи за "вода" и подобни основни понятия, които само ние му разбирахме. Но се опитваше да мели някакви неща, макар и неразбираеми. В яслата падението стана тотално, той просто млъкна, а уж се чувстваше добре, не плачеше сутрин... В крайна сметка го отписах след няколко месеца и започнахме отначало. Да уточня, че при него проблемите са артикулативни, няма други изоставания, но невъзможността за общуване води до вторични изоставания неминуемо, ако не се действа бързо. Факт, че след 3 дръпна рязко от само себе си. Просто децата се променят интелектуално след 3. Сега е на 3 и половина, от два месеца ходи и на логопед и положението е много по-добре, изразява се с цели изречения, макар и прости, все още обаче не прознася много звуци. Често при късно проговарящите деца причината е тази - "мозъчно" са готови да говорят, но не могат да произнесат думата и просто се отказват, защото никой не ги разбира. Родителят и логопедът се напъват да разберат, за да му покажат подкрепа, но една възпитателка в ясла с група от 30 подобни изобщо не се напъва толкова. То няма и как. Проблемите искат задължително индивидуална грижа.

Да, разбирам, при вас явно е било нещо като "мутизъм" вследствие яслата.

Моят син на тия години беше със сходен речников запас - 7-8 "човешки" думи и около 30! кодови, които единствено аз знаех до една. Истински говор се появи 3-4 месеца, преди да навърши 3 години.
Да ти кажа, и той беше зле с артикулацията, но с времето изчиства повечето звуци.

Лично аз не бих се притеснявала за липсата на реч при двегодишно дете, ако всичко останало е в норма (уточнявам - по-близко до 2 години, както е детето на авторката). А и тя казва, че все пак детето ѝ има някакъв речников запас.
Личните ми наблюдения са, че повечето деца проговарят около и малко след 2. По-рядко срещани са проговорилите преди 2 и около 18-месечни. Проговорилите пък между 12 и 18 месеца са май съвсем голяма рядкост.

Да, на теория задръжката на говора води след себе си и други проблеми, но не винаги е така. В никакъв случай не отричам търсенето на професионална помощ, просто излагам своята гледна точка.

Навремето и аз се притеснявах за сина си. Консултирала се бях и със специалисти.
Толкова съм обяснявала, говорила, описвала всяко действие, явление, с цел да разширявам пасивния речник и да стимулирам експресивната реч. Ефект - точно нула...
С дъщеря си нямах време да правя подобни неща, но появата на реч не закъсня.

Сега като сравнявам сина си с момчета на неговата възраст, за които знам, че са проговорили около 2-годишни, не намирам съществени разлики. Повечето все още грешат разни неща, например формирането на неправилно множествено число, също така артикулацията не им е отлична.
Забравих да уточня, че говоря за възрастта около 5, плюс-минус малко.

Моите в момента са на 2 години и 11 месеца рожденни и 2 години и 9 месеца коригирани (родиха се преждевременно 2 месеца преди термин). Говорят с цели изречения с по много думи вече и всичко повтарят като най-много повтарят един от друг. Единият ако каже някаква дума, другият веднага я повтаря по същия начин, случвало се е дъщеря ми да повтаря измислени думи от брат си, въпреки че много добре знае как е правилно. Речта им все още не е съвсем чиста, но колкото повече време минава, толкова по-ясно и разбираемо започват да говорят. Както всяко нещо, колкото повече тренираш, толкова по-добър ставаш.

В яслата са ми казвали, че те най-много говорят и най-много разбират от цялата група. Там дечицата са между почти 2 и почти 3 години, моите са от по-големите, въпреки че не са най-големите. В яслата по принцип имат езикови занимания, доколкото разбрах едно от нещата е било някаква кошница с плодове и зеленчуци и мед. сестра ми каза "ама те абсолютно всичките ги назоваха" така че това за деца, които тепърва проговарят сигурно е добро, но за такива, които вече говорят не е много стимулиращо. Също пеят и песни, дъщеря ми оня ден я чух да пее песен, която не сме пяли вкъщи.

Иначе за другите неща познават и могат да назоват числата до 10, синът ми даже до 12. При броенето синът ми се справя по-добре, дъщеря ми може да изброи около 3-4 предмета, а синът ми до 6, без да се обърка. Познават и някои букви напр. "О" и "А". Познават и цветовете и рядко ги бъркат и много често ги използват и казват напр. "червената блуза", "сините чорапи", " искам лилавата кутия" и т.н.

Телевизия доколкото са гледали е било все песни или образователни клипове все с числа и цветовете, а и имат много играчки с числата и цветовете и много сме ги повтаряли, затова толкова добре ги знаят.

Моето мнение за телевизията е, че не самата телевизия е вредна, а липсата на човешки контакт, т.е. ако детето по цял ден гледа телевизия и не контактува с никого, това е вредно, но ако изключиш телевизията и го оставиш в някой ъгъл да тропа цял ден с някоя играчка, без да му говориш, то е абсолютно същото, няма как тогава да очакваш магически да се научи да говори.

Здравейте,
благодаря на всички, които са се включили. Понеже получавах мейл като имам отговор по темата, а такъв не съм получавала скоро и си мислех,че никой не пише и заради това не съм влизала.
Иначе се опитвам да огранича и телефона и телевизията. След работа съм постоянно с него, както и през уикенда. Играем си, лепим стикери, разказвам му приказки и т.н. Просто исках най-вече мнение за яслата, дали би му повлияла добре. В понеделник ще го водя на преглед за къса юздичка на езика, защото личната беше споменала още на първия преглед,че му е малко къса и до сега не съм обръщала внимание.Искам да го прегледат за всеки случай, макар че ми се струва, че няма проблем.

Искам и да отбележа, че телевизорът постоянно е пуснат, но той не го гледа постоянно, а и свекърва ми е доста приказлива и се опитва да се занимава с него и  през деня, но има моменти когато иска да гледа клипчета и му позволява и това ме вбесява, но правя всичко възможно да го ограничавам да гледа.

Въпреки, че не гледа съсредоточено му вреди този фонов шум от излишна инфжрмация, музичка която се сменя на 30сек. и се научава самият му слух да маскира отделните думи и изрази в общ шум. Това, че бабата е приказлива и супер, но ще научи и словореда и интонацията й. Мен това много ме дразни - да чуя прекрасното ми момиченце да се лигави с тона на майка ми....
Опитайте да поговорите с бабата и да спира ТВ, когато не го гледа. Да си гледа докато спи детето... Пред другото време, да правят неща заедно. Или да си пуска предаванията, които я вълнуват, но да не е нонстоп.
Мир!

Здравейте,
да има някакъв запас, но е много малък. Използва около 25 думи постоянно, с тези които съм го карала да повтаря стават около 50. Може би напразно се притеснявам, но до сега винаги се е развивал много добре, винаги в норма и очаквах и рано да проговори, но с говора напредва бавно.Аз също като Вас постоянно обяснявам, говоря и т.н. и като си играем казвам думата и го карам да повтаря, но не винаги иска.

Тя нейни неща не може да гледа и да иска, просто моето се тръшка като не е на baby.tv.

Ренета, 25 думи за двегодишно не е толкова малко. За 50 да не говорим.
Дъщеря ми, за която считам, че е проговорила в норма, беше с подобно количество речников запас, когато беше на 1.10-2.

Здравейте отново!
Заведох малкия на стоматолог. Оказа се, че има къса юздичка на горната устна както предполагахме. Лекарката каза, че трябва да се среже.Долната на езика уж е добре.
Та ако някой се е сблъсквал с това нека сподели как става. За сега търся добри специалисти в по-големите градове за да го прегледат отново и евентуално да се махне. Моля ако някой има добри впечатления от ортодонти или стоматолог-хирурзи в градовете Русе и Шумен нека сподели за имена. Благодаря!

Късата юздичка не му пречи да говори. Евентуално да изговаря някои звуци- да. Но едва ли не иска да говори точно заради това. Моята дъщеря също е с къса юздичка, УНГ ни предупреди, че може да има проблем, но тя проговори много рано и звуците си ги изговаря без проблем.
Щом толкова ви притеснява, че не иска да говори го заведете на логопед. Не го стресирайте с рязането на юздичката преди да е станало ясно дали изобщо му пречи.

Не смея да се изказвам категорично, но и аз съм чувала това, което Поспаланчо споделя.

Ако искаш, сподели примери как изговаря някои думи.

Да, и аз знам, че на горната устна няма да му пречи на говора, но ще му пречи на зъбите занапред. Те и сега са малко разделени, а като порасне ако са по същия начин трябва да се резне пак юздичката, да се слагат брекети и т.н.Самата аз съм с криви зъби и ми е голям комплекс. Разбира се ще го водим и на ортодонт преди да предприемем нещо. Ще направим консултация с още няколко лекари.
Между другото детето ми от няколко дни взе да се поотпуска. Повтаря това, което чува и вече рядко казва "НЕ" когато аз го карам да каже нещо. Не всичко изговаря правилно, но поне се опитва. Сега съм малко по-спокойна, че бях много притеснена.

Здр моя син е на 5 годинки и не говори с диагноза умствено изоставане с лека умерена степен ходиме на психолог

Моето дете /момче на 2г. и 6м./ гледа телевизия, вечер по около час, но се е случвало и повече. Говори чудесно, със сложни изречение от типа - "Тате много си мил донесеш топката от колата." На български брои до 20, на английски до 10. Пак от английски песнички и филмчета е научил доста думи, както и цялата английска азбука. А че оплита понякога езиците е друго /примерно Мамо аз отивам да jump/. Това не ме притеснява. То и в неговата група има 3 деца, които говорят само на английски, та и да не исках, все от тях щеше да почне да попива думи.

Сега, за телевизията не казвам, че е особено полезна, но пък как се отразява гледането е и до конкретно дете. Логопед ми е казвал, че ако ще гледа филмчета, то е най-добре да са от тези с по-бавните кадри, като на Дисни.  Да са само на български и до половин час на ден, ако има трудности с проговарянето. Също да се четат книжки като Житената питка, Дядо вади ряпа и прочие, които са в стихотворна форма и с много повторяемост.

За яслата /градината/ - моето дете говореше като тръгна, постоянно казват, че е най-голямото плямпало там. Ама те ги учат и на много други неща все пак, които смятам са важни. Най-малкото на ред и самостоятелност.

Иначе то зависи и до колко детето се чувства добре на градина/ясла. Ако ходи с удоволствие вероятно ще усвоява много повече неща. Разбира се е важно и общуването с други деца, но доколкото съм чела, по-важно става след 2г. и 6м., че дори и 3, защото дотогава е развито споделеното внимание за двама души - т.е. мога да общувам само с един човек едновременно, а не с двама и повече.  Иначе ходенето на градина е важно и за да могат децата да учат да отстояват собствените си битки и граници, пък и да търпят поражения и да си ги изживяват, без винаги мама да е наоколо. И да са в среда на равнопоставени от към авторитет /деца/, и същевременно да има и външни авторитети - учителите, защото все пак ние като родители не сме външни авторитети. Пък и динамиката в групата е различна от играта на две деца на площадката. За съжаление моето дете боледува ужасно много след като тръгна на градина, декември не е ходил и един ден, януари общо 8 дни му се събират. Дано става по-добре.