Малко интересни неща

интересно е!

един човек ,на когото жена му роди у тях  го беше пуснал.

  Това, което пише за памперсите... ами според мен, този, който е измислил памперса заслужава Нобелова награда за постижения в улесняване ежедневието на майката...
Но това разбира се е мое лично мнение

Доста любопитно, а и с образователен елемент!

това е пускано няколко пъти 

Втората част на статията е много подходяща за една друга тема, която постепенно се разработва и допълва - ако ви е интересно и имате и вие информация за немедикаментозни и нетрадиционни методи за раждане, можете да ги споделите в нея:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.0

Абсолютно 

Същият каза,че ще се включи след време да каже как се справят с отглеждането на бебето без памперси.

Обаче нещо го няма! Ааааа, да и беше пуснал снимка на бебето веднага след раждането.

Започнахме да го практикуваме от 2-та седмица, като първоначално наблюдавахме бебчо (а той е с тензухени парчета и се вижда) кога прави пиш или аки и съответно казвахме звук, наподобяващ "пишшш" или "а-аааа". Така след 4-5 дена детето свърза звука с това, което върши. После започнахме след събуждане или по друго време, когато знаем че ще прави нещо, да го "слагаме на гърнето", т.е. да придържаме отпред едно бурканче или да го държим над леген ето така и да казваме звука. Още от първите опити имахме успех, особено с пишкането. Малките бебета не могат да задържат много, но могат по тяхно желание да се напъват или правят пиш.

Сега, на 60-тия ден той вече си познава позата, не използваме звука, той сам си иска "на гърнето", т.е. някой да го подържи над легена и много се сърди ако пропусне и свърши нещо в гащите. Може да задържа 5-6 минути, достатъчно за да реагираме след сиганлите му. Дава ни знак с пуфтене и гледане в очите, когато е за аки и ритане, когато е за пиш. Иначе си знае, щом го хванем над легена без подкана той започва да пуфти и да се труди  Засега имаме около 40% успех, което не е никак малко, спестява доста пране и тенденцията е, към 5-6 месец да е само с гащички, без памперси или тензух.

Наша позната започна да прилага метода доста по-късно, на 6-ти месец с дъщеричката си и също има успех. По правило децата сами искат, когато усетят разликата. Това е засега, ще ви държа в течение... Между другото дарих всички материали на bebe.bg, така че занапред там ще се появяват статиите за отглеждане без памперси, раждане у дома и т.н.

Дори не прочетох всичко. Прекалено сектантско...
Само алтернативата по цял ден да дебна дали бебето ще пиша или ака и да издавам нечовешки звуци по случая нещо ме плаши... Ами че ще пропилея много ценни мигове, прекарвайки времето си като държа бебе над леген. И вместо да му се радвам и да го глезя, да се чудя как да спестя днес левче от памперси. Мани завръщането към природата и подобните щуротии. Предпочитам да му сложа памперса, да си го гушна и да му попея...

ха-ха  сектантско било, половината свят от векове си отглежда така децата -- Индия, Китай, Индонезия.... Този метод е стар като света, дори си няма име в другите нации, при тях е толкова сраснал с майчинството, както кърменето, къпането...

Не знам как така уверено оборваш нещо, което дори не си изпробвала, но аз говоря от личен опит и то ежедневен : държането над леген отнема около 5 минути, защото бебо сам комуникира с нас нуждите си, когато е на зор и въобще не го дебнем по цял ден. Изключение прави само ако има разтройство или е настинал и се изпуска неконтролируемо. Някой го правят не с леген а с държане ето така, други -- така.

Да създадеш симбиозна интуитивна връзка между теб и детето, така, че да усещаш нуждите и желанията му като твои собствени ще е най-голямото ти постижение, много повече от някакви левчета и памперси.

Представи си, че гледаш у дома си възрастен или болен човек, който трябва да носи памперси, защото се изпуска в гащите. Как би се отнасяла към това? Със съжаление към човека или дори с отвращение, нали? Но когато на бебето ти му се налага да се изхожда в гащите си и да седи в собствените си нечистотии тогава всичко е ОК, така ли?!


И искам да ти кажа, че Самуил много се радва, гордее се, когато успеем заедно да хванем някой пиш в "гърнето", защото само месец след раждането му, това са първите му самостоятелни действия, които прави.
ЕС е работа в екип и точно това ни сближава много, създава връзка между нас и детето, то се радва, че е разбрано, че е по-самостоятелно и че няма да седи унижено в собствените си отпадъци. С този метод 6-7 месеца след раждането децата са вече самостоятелни и нямат нужда от памперси. Ала горките дечица, които ще трябва до 2, някои дори до 3 годинки да носят този срам само защото родителите им предпочитат удобствата 

Повечето майки предпочитат да сложат памперса и да си вършат друга работа и това ни най-малко не пести "ценни мигове", защото ако ти прекарваше спестените миговете в пълноценно общуване с детето то само щеше да ти казва за нуждите си и няма да има нужда от памперси. Просто като 2+2=4

Аз не го разбирам това
Не смятам,че унижавам детето си като му слагам памперси.Или пък,че не съм изживяла пълноценно раждането,щом съм ползвала упойка и услугите на доктори.

Но всеки има право да избира как да гледа децата си,нали.Познавам такива хора и уважавам тяхното мнение.

За да говорим за избор, трябва първо да дадем избор на децата. Аз знам, че малкият човек си има чест и достойнство и че чувства срам когато се оплеска. Затова и плаче в началото. Вярно, след време детето свиква и с това унижение, ако няма избор...

Ние просто дадохме избор на нашето дете. И той определено е много щастлив, направо се усмихва, когато разберем нуждата му и му помогнем да бъде "голям мъж", самостоятелен. Та той е само на 2 месеца, едва си вдига главата! И за него е голямо постижение да ни "каже" нещо, така, че да го разберем и да свърши САМ работата, с наша помощ! Представете си само един обездвижен инвалид, който вместо подлога или памперси успява сам да се справи, като истински мъж. Та няма ли той да се радва и гордее? С малкия човек не е по-различно.

Затова не бързайте да отричате нещо, което не сте изпробвали, още повече да слагате етикети "сектантско".

За детето е голям стрес, когато месеци наред е било приучавано да не обръща внимание на позивите на тялото си и да ползва гащите си за тоалетна и изведнъж да се наложи да започне да осъзнава тези функции, когато вече ходи и вниманието му е погълнато от толкова много други неща и дейности. А когато малкият човек е на 2-3 месеца той няма кой знае какви занимавки, и може да отдели много повече внимание върху тези си дейности, та когато дойде време за гърне, той да има вече пълен контрол над тях.

Людмиле, знам, че искате да сте максимално близо до природата, но чул ли си например горила да дресира бебето си така, както вие с пишкането и акането?
Какво печелиш от едно ДРЕСИРАНО дете?

Разликата е, че маймуната се отглежда в гората, а детето -- в къща. И ако на горилата й е все едно къде ще се облекчава детето й, то ако твоето го прави навсякъде из дома, няма да си много радостна, нали?
От "дресировката" печели НАЙ-ВЕЧЕ самото дете, защото отрано придобива самочувствието на самостоятелен човек, което е много положително качество. Нищо по-различно от това да го "дресираш" да се храни с лъжица

Виждам, че е безмислено да споря и да убеждавам някого за ползата от ЕС. За мен досега тази полза е неоспорим практически факт, затова не задължавам никого, само дадох информация за интересуващите се. По-нататък ще пиша ако има нещо ново.

 така, да обобщя от досегашният ми опит:

• Създава силна свързваща връзка между родителите и детето, която, както споделят родители, продължава и в по-късен етап на живота. Работата в екип създава едно неповторимо чувство на близост между родителите и детето, защото в този екип всеки е важен. Създава условия за развиване интуитивно-телепатична връзка с детето.
• Създава самостоятелност и чувство за достойнство у детето.
• Пести парични средства и съхранява Земята

• Изисква отдаденост, постоянство и работа с детето в първите месеци
• Изисква много търпение, ненастояване и разбиране

Доколкото съм чела твои постове, ти искаш детето да се появи на тоя свят и отглежда като животно- да се роди в леговището, да живее далеч от цивилизацията и т.н., ако една къща ти е проблема, много лесно можеш да го решиш 

За лъжицата- сравнението е неуместно, но явно друго не си могъл да намериш  аз започнах да храня с лъжица, когато детето беше готово, късно захранване му се вика и то самО проявява интерес, никой не го кара, така, както трябва да стане и с ходенето до тоалетна 

Людмил...продължавай да пишеш какво става с вас:)
Може някой да се вдъхнови:)

Ще замоля и двете страни да се въздържат от обиди и квалификации.
Все пак идеята е да си споделяме опита, пък кой прав и кой крив - ще покаже времето евентуално:)
Не виждам нищо лошо, ако някой има време, спокойствието и желанието да гледа бебето си без памперси.
Не виждам и нищо лошо, ако някой няма време, спокойствието и желанието да гледа бебето си с памперси.

Има много по-лоши неща на този свят:)
Отказването от памперсите няма да спаси планетата, но пък подобна близост с детето е вълшебство   


Никол, човеците са успяли да оцелеят милиони години живеейки като "животни".
Не оспорвам предимствата на цивилизацията за всеобщото ни удобство и сигурност, но пък да не забравяме от къде сме тръгнали...именно от пещерите:)
Без памперси, АМ и стерилизатори.   

Човек може да иска да върви напред с прогреса, може да иска да се върне назад към природата, но за да може да кажем, че сме еволюирали умствено, не трябва да си позволяваме да определяме посоката на другите, когато тя не ни засяга пряко и никога не бива да изключваме вероятността нещо, което ни се струва откачено всъщност да е съвсем разумно (както и обратното - примери в историята колкото щеш има).

не знам защо повечето хора в този форум са против алтернативните варианти за отглеждане на дете. Какво толкова? Не знам как се чувства едно бебе с памперс или пелена но знам как се чувствам аз ако съм забравила да си сменя дамската превръзка по време на мензис (в случаите когато тя има по-голяма попивателна способност отколкото ми е била необходима). Задържа ли я по-дълго и определено се чувствам нечиста и ми е гадно. Да ама аз мога да си я сменя а бебето не може да си смени памперса. да не говорим с тези мизерни майчински дето държавата отпуска--ние само за памперси ще трябва да си даваме парите. А другите ни разходи? Като се появи бебо ще изчакам мъничко и ще пробвам така към третия месец да видим тази работа с ЕС. Ами защо не? А и това за храстите дето го правели в Индия и Африка--ами с малките деца (вече не бебета) не правим ли същото в България? В другите европейски страни това не се прави например. Да, примитивно изглежда ама действа бе хора!
Людмиле, успех с бебчето ти!

Всеки сам решава как да гледа детето си, но ето един цитат от книгата на д-р Фицхю Додсън Изкуството да бъдеш родител:
"Когато едно дете на повече от 5 години се напишква можем да се обзаложим че то по някакъв начин е неправилно гледано. Най-често то си отмъщава на родителите си за тормоза на който са го подлагали опитвайки се да го приучат на чистота...
За да се научи да не се изпуска детето трябва да еовладяло известен брой сложни дейности,включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си.Този нервно-мускулен контрол е непостижим за дете ненавършило две години.Това е моментът да  се започне привикването, а не докато е бебе.Не че не можете да обучите и дете което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точк
http://www.izvorite.com/downloud/korici/roditel.jpg

В момента завършвам една статия за това, кой и как е наложил идеята аз повиване на децата с памперси.
http://www.kpacota.com/NODIAPER/no_pampers.htm

Не бих и помислила да гледам бебето си без памперс

Всичко се върти около това колко полезни са памперсите за майката, никой не говори за детето.
Ти, като майка, ще дадеш ли на детето си храна, която не би яла защото е противна на вкус? Защо тогава му слагаш памперс ако ти самата се чувстваш противно да носиш тоалетната си в гащите?

Малките човеци имат вродено чувство за лична хигиена, чистота и достойнство, нека не забравяме това. И ако тези полезни навици изчезват след време вината е изцяло в родителите.

Независимо колко щастливи, чисти и сияещи ни представят децата на рекламите на памперси, памперса всъщност отучава детето от вродената му чистоплътност, заставя го да свикне да бъде мръсно и да не обръща внимание на това.

Само 3 месеца след раждането, бебето ни е спокойно, че винаги ще бъде разбрано. Най-големите ни ревове не са били от болка а от това, че майката го заставя да се нацапа в гащите, защото по някаква причина не може да му обърне внимание.

Не е вярно, че алтернативният метод за гледане без памперси изисква да му се виси непрекъснато над главата за да бъде изпишкано или изакано -- ако още в началото или в краен случай по-късно започнете да се опитвате да го разбирате, то неминуемо ще ви дава някакъв знак кога какво иска да прави. И дали ще се получи това зависи от родителите. По природа още от началото всяко дете умее да комуникира, от нас се иска само да умеем да го "чуваме", никакви други специални усилия.

Естествено, че не бих дала гадна храна, както и естествено, че не бих оставила да носи тоалетната в гащите си Затова и сменям памперса не на денонощие , а след като го използва  Това е моето мнение за моето дете, а ти ако искаш спести на твоето и транспорта, като пуснеш лиани Успех и най-вече здравенце

 
Готино е!

Не бих искала да се противопоставям или да подкрепям Людмил - всеки има право на избор и може да следва разбиранията си.
Аз лично си мисля, че памперсите са улеснение за майката - наистина. Но какво лошо има в това майката да е улеснена. Да има време за детето си, за къщата си, за мъжа си, за себе си. Да не престава да бъде личност, като стане майка. Памперсите се сменят периодично точно заради хигиената. Не мисля, че бебе на месеци може да се притесни или да бъде унижено от естествени функции, като пишкане и акане. Естествено е , ако бебето плаче или е дори недоволно майката да намери причината за това - и една от многото може да е нацапан памперс. И той се сменя. Не мисля, че бебе на месеци, та даже и на година осъзнава дотолкова личността си, че да се травмира или да бъде накърнено достойнството му от факта, че се е изпуснало в гащите. Не ми звучи правдоподобно. Детето осъзнава личността си доста по-късно, а и махането на памперса в последствие изобщо не е необходимо да води до стрес. Представите и навиците на децата свързани с хигиената се изграждат постепенно - едва ли детето се ражда с идеята, че трябва да отиде да си измие ръцете ...
Така, че аз използвах памперси, а това лято синът ми свикна без тях и то за около месец. Съизмеримо с времето, през което е бил с памперс едва ли е толкоз дълго време.
Според представите на Людмил аз не съм отдадена на нуждите на детето си майка. Аз наистина не съм била на 100 % отдадена на бебето, но то не стана травмирано дете. Наистина не съм имала време да стоя по цял ден, наблюдавайки кога е необходимо да го сложа над легена. Но не мисля, че той се превърна в травмирано дете, без себеуважение или няма представа от хигиена.
Е стига толкова, защото стана твърде дълго.
Успех с алтернативните методи.

Аз също не бих си и помислила да отглеждам бебе без памперси, но това не ми пречи да се възхищавам на тези които го правят.
И се оказва, че връщането назад към природата / не само относно памперсите, като цяло начина на живот /всъщност е крачка напред. Както се казва ПРИРОДАТА СИ ЗНАЕ РАБОТАТА и ние не откриваме "топлата вода".