Страх от предстоящо секцио

Нищо толкова страшно няма, не се шашкай излишно. Има много теми, в които е обсъждано секциото. Пълната упойка може би не е лош вариант, щом толкова те е страх. Аз след пълна упойка нямах абсолютно никакви проблеми, докато след спиналната няколко месеца имах известни отклонения. Всичко мина впоследствие. Болката не е болка за умиране, най- страшно е първото ставане след операцията. После след всяко ставане нещата стават все по- добре. Предимството на спиналната упойка е, че веднага ще видиш бебо😊. На мен анестезиоложките през цялото време ми държаха ръката и ми разказваха какво се случва, показаха ми бебчо, успокояваха ме, въпреки, че в момента, в който чух изплакването на сина ми, почувствах съвършеното спокойствие✌😊.
Няма нищо страшно, горе главата и леко раждане😊!

При всеки организъм възстановяването протича различно.Има мами,които след пълна упойка се възстановяват бавно ,други бързо.Преди 2 месеца родих секцио по мед.причини бях със спинална упойка.След като ми махната конците на 7 ден бях ток и жица.Нищо не ме е боляло.Много е важно ръката на анестезиолога.Трябва да бъдеш спокойна и мисли положително.

Спинална препоръчвам. С пълна възстановяването е по-тежко. Вредна е пълната упойка, най-добрите лекари не я препоръчват категорично.
Прекрасно е да видиш и чуеш бебето.
Спокойно, бебе ще вадят, не тумор! Това ми го каза една акушерка. Повтаряй си го. Това е празник, щастие! Чакай този прекрасен ден!

Първото си дете родих с епидурална упойка и после се възстановявах около месец и половина. С второто ми сложиха спинална, която за съжаление не ми подейства и се наложи да ми сложат пълна упойка. Възстанових се точно за 5 дни - изписаха ни на 5-я ден и си посрещнах гостите от изписването без никакъв проблем. Напълно подкрепям пълната упойка, особено щом изпитваш страх

Така е, раждането боли. И нормално, и секцио, все боли. Аз бих предпочела нормално раждане, там също има обезболяване, после се възстановяваш много бързо. След секциото също боли много, и боли по-дълго (при всеки различно). Раждала съм 2 пъти, първия започнах нормално и накрая се наложи спешно секцио. С пълна упойка. Втория път родих с планово секцио със спинална упойка. След второто раждане контракциите боляха почти колкото нормалните контракции първия път. Бих избрала да ме поболи няколко часа, но после да я няма болката от операцията и дискомфорта от всяко движение, все пак бебе имаш да гледаш.
 P.S. Извинявай, но няма как да кажа - Ааа, не боли, спокойно!. Все пак за раждане говорим

И мен не ме хвана спиналната упоиха ме напълно. Беше ми 6 тата пълна упойка ,предишните бяха от инвитро. Няма страшно заспиваш и после се събуждаш в реанимацията.

Амиии страх, не страх, това бебе все трябва да излезе някак. Нормално, секцио, трети вариант няма Стискаш зъби и това е, все пак е за хубаво, както каза някой, всичко се изтърпява, щом е за добро.

Раждах със спешно, непланирано секцио. Бях със спинална упойка. Хвана ме веднага и всичко мина добре. Мъжът ми присъстваше на раждането, което също ме успокои доста. Болката след самото секцио обаче- при ставане, раздвижване беше огромна ( по принцип търпя на болка, но не знаех, че съществува такова мъчение). Много жени обаче казват, че не ги е боляло толкова много при възстановяването. След упойката помня, че само много ме сърбеше лицето, но не съм имала обрив или нещо друго. Година и половина по-късно имах друга операция, този път с пълна упойка. След нея се чувствах много по-зле. Но пак е индивидуално предполагам.

Да, страхотно й помогнахте и я успокоихте.  Нормално е да те е страх, но всичко минава. Разбира се, че всеки организъм е рзличен и всеки приема болката по различен начин, все пак обаче не е толкова драматично. Моето секцио по желание беше на 14.12.18,  бях със спинална упойка и поставянето въобще не боли. Самата операция приключва за около 45 мин, а виждаш бебето в първите 10 мин от началото. Първото изправяне след около 24 часа боли колкото кофти мускулна треска, кръвното пада доста, което според мен е по-неприятната част. Два часа след въпросното изправяне слизах и се качвах по стълбите, за да  си взема кафе. Гледай да се движиш колкото се може повече, разхождай се по коридорите и т.н., минава за няколко дни и съвсем не е непоносимо, освен това през цялото време оредлагат болкоуспокояващи.

Tеб те е боляло, колкото мускулна треска, при мен беше далеч по-силна болка и въобще не продължи само няколко дни, но както се вижда при всеки организъм е различно. Аз лично като задавам въпрос във форума искам  да прочета нещата, такива, каквито са и какво би могло да ме очаква, а не някой да ме успокоява.

И на мен всички ми внушаваха как имам нисък праг на болка и съм била "кекава", но 8часа след секциото обикалях дълги коридори и  махнаха катетъра да ида до тоалетна нормално.

След секциото ме болеше повече първите 2 часа, но открих, че ако съм със сгънати колене и не шавам, почти нищо не се усеща. Искай си обезболяващи. В общи линии бързо минава времето, в болницата, в която раждах ни водеха бебетата до леглото, пускаха татковците и най-близките, има телевизор, докарват други оперирани, динамично е и не се усеща.
Но, понеже и аз съм от много страхливите, само като си помислех - Мина, край, свърши се, няма да му треперя повече! - и ми хич и не ми дремеше за болката
Оперираха ме в 15 ч., раздвижиха ме на следващия ден сутринта, очаквах нещо страшно по описанията на някои жени, но просто станах и тръгнах, нищо особено не усетих, само дренажите ме дразнеха, че ме придърпваха, но при обикновените секцио не слагат, аз имам гинекологични проблеми, затова имах.
От 3 ден натам вече не е болка, а дискомфорт. Не мога да се сетя точно след седмица или 10 дни, но в момента, в който се престраших да спя на една страна и все едно не бях оперирана.

С една дума - не е най-приятното нещо на света, но пък като мине чувстваш такова облекчение, че всичко ще ти се струва по-лесно.

Успех!
   
Родих с пълна и се възстанових много бързо. След като си я избрах анестезиологът каза - "Аз също никога не бих легнал в съзнание на операционната маса".
В нейния случай пълната е по-добрият избор...

 Кой е доктора ? Знам какво изпитваш. Живот и здраве ще съм отново на този хал след няколко месеца.
Преди няколко години с мен се случи инцидент близо до Габрово и се наложи кюртаж. Никога няма да забравя доктор Белошинов, който държа ръката ми през цялото време ! Просто невероятен ! Не знам какъв е шанса да си при него, но аз  съм му изключително благодарна .
Успех ! Не се притеснявай от болката ! Влезеш ли в болницата някак се събираш, забравяш страховете и за часове преминава всичко. Аз също се чудя за упойката , но най-добре на място обсъди с анестезиолога.

Колкото отговора, толкова и мнения ще прочетеш. Не се притеснявай, довери се на лекаря си. Аз също родих със секцио и с пълна упойка. След операцията се чувствах добре, обезболяваха ме и силни болки не съм имала. На втория ден си обслужвах бебето сама. На 5ти ден на изписването ми бях много по-добре. А етърва ми която роди нормално, един месец след раждането беше с болки и зле. Така че при всеки е различно. Мисли само за финала и как ще гушкаш бебо. Успех и леко раждане.

да, ама всеки организъм е различен. аз след пълна упойка се възстановявам бързо /имам няколко/. първото ми секцио беше с пълна по мед. показания - добре беше, хем не ми беше първо рязане на корема /което е от голямо значение за болката и възстановяването/. няколко часа след операцията станах, на петия ден бях бомба. второто се подлъгах и аз по лекарските приказки за спинална упойка и щях да пукна както по време, така и след операцията /дори дочух притеснен лекарски коментар по отношение на състоянието ми след това/. ако сега ми се наложи никога не бих се подложила пак на онзи кошмар със спиналната, за възстановяването да не споменавам. така че при всеки е различно.
абе преживява се, споко, няма да се плашиш . 

Разбира се. При мен за възстановяването ми е казвано от лекари, а и момичето до мен беше след пълна анестезия и имам наблюдения.
Второ секцио е и при мен.

При спиналната анестезия аз имах само един кофти момент и той беше, когато ми падна кръвното. За щастие, анестезиоложките бяха супер готини и ме предупредиха веднага да си кажа, ако ми стане лошо. Казах си и на секундата ми пуснаха нещо в системата, от  което  се почувствах отново добре. След пълната упойка ме държаха 1 час поне в реанимация с реаниматор при мен, който ми следеше показателите, ама аз бях есктра. Нито ми се гадеше, нито главоболие, нищо. После станах и си тръгнах, а с мм ходихме да пазаруваме.   

Лекарите обикновено хвалят онова, което им е най-лесно...

Благодаря ти! Успех ти желая и на тебе! Д-р Анчев избрах аз от началото

 

Към авторката - как точно ще преживееш секциото много зависи от теб самата и нагласата ти. Ще ти кажа моя опит и мнение. Имам две раждания секцио. Въпреки дискомфорта съвсем честно заявявам, че с това свързвам най-хубавите си спомени и вълнения. Беше секцио по желание и със спинална упойка. При първото секцио изптах лека болка при поставянето на упойката (секунди!) и натискане и дърпане точно преди да извадят бебето. Всичко продължи половин час. Нямаше никаква драма, а едно наистина уникално преживяване - да видиш за първи път съществото, което е било в теб в продължение на месеци и е твой син/дъщеря .Второто секцио мина още по-гладко и без никаква болка. Първите 2-3 дни са малко кофти, но покрай емоцията около бебето отново ми преобладават положителните спомени. Станах на следващия ден. Първите два дни ходех приведена, после отшумяват нещата. Болката е при ставане най-вече, но както казах - първите два дни. После става все по-лесно. При мен след второто секцио възстановяването беше по-бързо.
Мнението ми относно упойката е, че със спинална е по-добре тъй като ако няма никакви усложнения, всичко трае 30-40 мин и няма смисъл да те приспиват, виждаш бебчето си веднага. Това обаче при условие, че попаднеш на кадърен анестезиолог. Според прочетеното във форума обаче си вадя заключение, че такива не са много и ако толкова те е страх, може би пълната упойка е добър вариант. Доколкото знам, няма никакви последствия за бебето, просто е по-дълго като процедура и изпускаш момента с изваждането на бебето. Имала съм операция с пълна упойка и те уверявам, че там пък хептен няма да усетиш нищо. Заспиваш и когато се събудиш всичко е приключило. Желая ти успех и ще ми е интересно да споделиш след това как е минало. Настрой се, че те очаква най-голямото щастие, болката не е кой знае каква. Лично аз се надявам в близко бъдеще да го преживея и трети път.

Да добавя понеже сега прочетох коментара на Phenix и се сетих. На мен също по време на второто секцио ми прилоша, даже върнах малко стомашен сок. Анестезиологът ми каза, че е от упойката и незнам какво промени, но отшумя почти веднага. Въпреки, че го имаше този неприятен момент, до такава степен свързвам секциото си с хубаво, че дори не се сетих веднага, а беше само преди 3 месеца 😄

Секциото с пълна упойка е в пъти по-тежко и гадно от това със спинална. Поне при мен беше така и много съжалявам, че първия път родих секцио с пълна упойка. Когато си със спинална, ти си присъстваш на раждането, виждаш си бебето, после си 100 пъти по-добре.

Когато раждах в стая се събрахме три с различни упойки. Тази със спиналната беше голяма драма - охкане, пъшкане, пада й кръвното, качва се, ужас някакъв. Тази с епидуралната цяла нощ вика анестезиолог, че обезболяващото било слабо и много я боли. Аз след пълната бях екстра, да имаше как щях да си тръгна на мига.
Когато ме приеха обаче и казах, че искам с пълна цялото отделение се изреди да ме разубеждава. Това в частна болница. И естествено кой ли не изтъкна "Ама ти не искаш ли да си видиш бебето?" Е, това бебе не го гледат те после. А избрах пълна, защото със сигурност съм повече от шубе от авторката даже. Умирах от страх! С нетърпение чаках да ме приспят и да се приключва. Като ме събудиха направо ми идеше да убия някой, така хубаво си ми беше. А после една адска режеща болка сякаш сега го правят секциото. Помня, че си исках нещо силно, а сестрата се шегуваше, че от това по-силно нямало, чак наркотично било, нещо жълтеникаво. Два часа по-късно след този коктейл вече бях готова да си ходя, както написах. Не, че ми се ставаше де.
Това със сгънатите крака е вярно, трябва да го разлепят навсякъде да се знае.
Общо взето неприятно е, но няма как, трябва да се изтърпи. А щом аз успях авторката да дерзае.

 Аз пък изпитвам страх от пълната, въпреки че вече съм имала такава, макар и не за секцио.

Боже....... Не, че при нормално не боли, ама да си искаш доброволно рязане на коремни мускули си е направо мазохизъм........някой като мен ги е шубе от секцио, щото то не е едното вадене на бебе, ами си е сериозна интервенция, други се молят, ама отивам вече в трета тема. Както и да е. Да са здрави всички деца.

Вече  не се режат коремните мускули. Поне моя АГ не го прави, избутват ли се не знам точно.
Аз съм много за нормалното раждане, при мен не се получи.

Каквото и да режат някои хора нямаме право на избор какво да бъде раждането. Може да си избираме само упойките. Така че, много неуместен коментар. Никъде не видях в темата при някой да е било доброволно. А дори да е, това си е личен избор.

Все ще се намери някой , който да размаха пръст. Щом си решила са себе си ок.  В темата жената пита съвсем друго нещо.

При мен беше доброволно и подкрепено от гинеколога ми. Ако трябва пак да решавам, пак бих избрала същото. Бих предпочела хиладя пъти да ми срежат каквото щат, пред евентуален даже минимален риск за детето ми.

На мен ми предстои второ секцио. Немога да раждам естествено заради сериозни проблеми с очите. Ако имах избор никога не бих си го причинила. Сега още повече ме е страх като знам какво ме очаква,но това е строго индивидуално. Ако някоя жена изпитва ужас от естествено раждане ,то само ще я травмира. Но авторката явно я е страх и от секцио . На нейно място бих обмислила естествено раждане с епидурална. Разбира се ако няма показания за секцио. Също така смятам ,че изборът на един или друг вид раждане не те прави герой или страхливец. Няма лесен начин да се появи човек.

Два пъти раждах с планово секцио(спинална упойка),като второто преди броени дни и все още се възстановявам.Продължава да ми опъва и наболява при по-продължително натоварване.Мисля,че най-тежкото е да се възстановят нарязаните коремни мускули,откъдето и болката.
Обезболяващите при мен не действаха,дори тези,които се водят много силни.Облекчение не усещах,освен ходене из коридора,тоест раздвижване,иначе колкото повече застояваш в леглото,толкова по-зле всъщност става.

Сигурна съм,че и естествено раждане не е любовна песен,но относно секциото - никога не бих си го причинила доброволно.

Аз съм имала секцио със спинална упойка - второто ми раждане - без никаква болка. Освен нормалната после при изправяне около 5 дена. Но моя организъм е такъв, че много бързо се възстановявам след секцио явно. Имам цели 4, като само четвъртото беше много усложнено с премахване на голяма миома и от него ми отне цял месец да се оправя. Но това си е съвсем различно от обикновено секцио.

4 пъти секцио?
Ти си герой!

четири пъти! Аз не бих издържала.

Надявам се авторката да сподели как е минала операцията и . Аз стискам палци и се надявам всичко да премине добре и без усложнения.
Явно винаги когато се спомене секцио по желание, дори и без да са искани коментари те започват да идват. Всеки си има глава на раменете и може да взема решения. Последствията са си лично за него.

Аз писах по-горе, но също като Бианка се възстанових бързо след секциото, особено втория път. Може би беше и заради това, че трябваше да се грижа  и за първото си дете и нямах време за залежаване. Освен това при мен мускули не са рязани. Вероятно и това има значение. Общо взето - 30 минути секцио и два дни болка при ставане. След това все по-отшумяваща и подобна на мускулна треска. Така мога да опиша секциото.

Аз родих преди 2 месеца със секцио по-спешност... Бях се настроила да родя естествено, като съотвено много ме беше страх ако се стигне до секцио, защото никога не се знае докато не дойде момента... Е, мина и замина, не е толкова страшно, аз бях със спинална упойка, нищо не се усеща освен малко натиск, бебето го извадиха много много бързо, аз не те съветвам да си с пълна упойка, просто за да можеш да си видиш бебето когато го извадят.. Аз лично се възтанових много бързо, на втория ден вече ставах, вървях си и всичко беше ок, не се притеснявай. Дано всичко мине ок и се роди едно живо и здраво бебче. Като мина раждането, даже се ядосвах на себе си, че прекарах почти цялата си бременност в страх от самото раждане

Е.. и моето секцио мина..😁😊 Голям стрес, голяма паника, вдигнах цялата болница на ръце, всички се оказаха много търпеливи към страха ми и притеснението, обаче. Вечерта преди секциото пренощувах в болницата и разбира се никакъв сън, мисли ме обвзеха за живота, беше много интересно:))))) На сутринта започна кулминацията- атаки отвсякъде: дърпах се при слагането на абоката- уви не било страшно, плаках при правенето на клизмата- увии и това не било страшно,щ. Последва обаче най-неприятното за мене от подготвителния период преди операцията- слагането на катетър. Това вече наистина е неприятно, усещането след като ти го сложат е постоянно желание за уриниране и болка, това за мене беше мъката наистина. Взеха ми проба за алергии към пълна упойка- тъй като от страх именно и продължителна консултация с анестезиолог категорично избрахме пълната упойка. Последва влизането в операционна зала- едно дълго коридорче дълго около 20метра, пред мене вървяха докторите а аз тези 20метра ги използвах за пъшкане, кръстене😀 Ами влязох.. разплаках се, после започнах да се моля на доктора ми да дойде после да ме види, минаха се 5,6мин в подготовката за операцията им, аз лежах на масата и просто си мислех за детенцето си..Мислех, стисках зъби и след секунди чух доктора как каза:”Айййде” и след това се събудих😁 Скъп дами, самата посготовка, самата операция не се усещат и няма наистина нищо страшно освен огромното наистина преди това притеснение, което ме докара и мене до огромни нерви. След това обаче излезеш ли от упойка.. Там за мене беше мъка. Вече съм 5ден в болницата и живот и здраве утре ще ни изпишат с бебо:) обаче първото раздвижване за мене беше не само неуспешно, ами и завинаги започнящо се. Наистина много, много трудно, болеше ме страшно много, дърпах се за дръжката над леглото, но ки прелоша, пребледнях и не успях да застана в седнало положение на леглото, на следващия ден отново адски болки, но станах та така и до днес. Наистина това е трудното: СЛЕД секциото. Трудно е и зависи само от тебе за колко време ще се раздвижиш.

Айде, честито🌻, живи и здрави да сте т бебо 😊.
Те докторите си го казват директно това, поне на мен ми го казаха- мисли добре! При  нормалното раждане първо е трудното, а при секциото- после идва трудното😉. Важното е, че всичко е минало добре 🖒😊

Честито, бъдете здрави!
След секциото най-голямата болка за която си спомням беше породена от безкрайните опити да ми поставят абокат. Поставянето/ свалянето на катетъра не ми беше проблем.

Честото бебе !!! Анчев е доктора, който ми направи кюртаж. Белошинов му асистира. Била си в сигурни ръце. Важното е, че всичко е зад гърба ти ! Благородно завиждам, че всичко е приключило ! Бъдете здрави и много щастливи !

Единственото неприятно нещо което си спомням е огромния празен корем който се люшкаше на ляво и надясно.
Честито на авторката и бързо възстановяване.