КЪРМЕНЕТО Е НАЙ НАЙ ДОБРОТО - ВРЕМЕ ЗА ХВАЛБИ И МОТИВАЦИЯ

......Като кажа на някоя бременелка - Вече почти година кърмя и срещам ей такива погледи

Оставете момичето да се нарадва де
Оназ тема е за представяне, пък тука нека да са хвалбите 

Да се похваля и аз - само на кърма сме (ако не броим 2-3 лъжички картоф преди няколко дни  ).

Дона и Емем, що не се върнете n на брой месеци назад и си припомните чувствата си по отношение на кърменето тогава. Кърменето в Бг за съжаление още не е норма, нито пък средата е особено friendly, така че е абсолютно нормално след и 4 м. кърмене в БГ да си щастлива и горда от факта.

Чувствата ми към кърменето не са се променили и грам. Когато погледна сучещото си дете, изпитвам все същата разтапяща ме нежност - защото това е чувството, което изпитвам.

Да, кърменето не е норма, но би трябвало да бъде, и смятам, че донякъде това е наша задача - да направим кърменето популярно, а не елитарно.

Да покажем, че то е лесно, приятно и естествено, а не е изнурителен труд. Че не е нужно да си изчел тонове литература, за да се научиш да кърмиш, стига да умееш да се вслушваш в бебето си. Че когато имаш вяра в себе си и инстинктите си, нещата ще се получат, защото да кърмим ни е заложено по природа.

Извинявайте, но по тази логика жените, които са родили естествено, също трябва да си пуснат тема с хвалби и гордост, нали?

И тези,родили без упойка.
Не харесвам някоя майка,кърмила детето си 6 месеца да парадира с това и да ме гледат надменно,защото на мен ми се наложи да дохранвам(бебето наддаваше малко)."Явно кърмата ти е нехранителна" ми каза една от тях. Приех го много навътре,защото правя всичко възможно,за да кърмя и не съм се отказала.

Чувствата ми към кърменето не са се променили и грам. Когато погледна сучещото си дете, изпитвам все същата разтапяща ме нежност - защото това е чувството, което изпитвам.
Да, кърменето не е норма, но би трябвало да бъде, и смятам, че донякъде това е наша задача - да направим кърменето популярно, а не елитарно. Да покажем, че то е лесно, приятно и естествено, а не е изнурителен труд. Че не е нужно да си изчел тонове литература, за да се научиш да кърмиш, стига да умееш да се вслушваш в бебето си. Че когато имаш вяра в себе си и инстинктите си, нещата ще се получат, защото да кърмим ни е заложено по природа.
Извинявайте, но по тази логика жените, които са родили естествено, също трябва да си пуснат тема с хвалби и гордост, нали?

Ей тук е тънката разлика И тук е поводът за гордост

Естествено е да кърмиш, ако имаш кърма. Също толкова естествено е да храниш с АМ, ако нямаш. Това е положението, нали? 

Хедра, усещам ли нотка на неодобрение към индуцираното раждане и секциото по принцип, или просто така ми се е сторило?!

Хедра, усещам ли нотка на неодобрение към индуцираното раждане и секциото по принцип, или просто така ми се е сторило?!

И хич не смятам да се хваля с това. Пред кого да се хваля? Форумските дружки си знаят, ... Пред кого да се хваля? ...

...по-скоро имам необходимост родата да престане да ме заплашва с разни апокалиптични бъдещи ужасии, които ще се случат 100%, ако не спра да кърмя 

Няма неодобрение към нищо, което спасява животи Има неодобрение към произволна и рутинна намеса без нужда в естествените механизми, защото това в общия случай води неминуемо до проблеми

Free Soul, понеже и друг път сме водили разговор с Хедра за излишните намеси по време на раждане, за което сме на едно мнение, не става въпрос за отричане на секциото.. ..........

И в един момент - ходи, започва да "говори", вижда разликите м/у момче и момиче, съзрява, а ти му пъхаш гърдите си в устата му...

По едно време си бях лепнала под лентичката :Кърмя, но не ме кефи, така да знаете!
Е, как няма да ми писне - гърдите ми текат, ту препълнени, ту нормални, няма потничета без сутиен и подплънки в жегите, следиш си часовника на 3 часа и се чудиш къде да отседнеш за поредната порция храна на бебето. Секс че правиш - правиш, но хапчета не можеш да си вземеш /всъщност не съм питала доки, утре ще го питам/, какво ядеш, какво пиеш, какво пушиш, т.е. нищо не пушиш. Ако си болен защо си болен, ами кърмата, ами бебето.. На гости ще отидеш без дете на кукуво лято! Ако нямаш за изцеждане предлагаш адапте, това обаче едва ли ще срещне разбиране у повечето тук.

Има жени, които имат проблеми с гърдите - бучки, температура, запушени канали...цедят, поливат с топла вода, пък цедят, пък боли...

Има бебета хранени само на АМ, пък здрави, пък обичани, пък прегръщани, и не мисля, че кой знае колко им е навредило това мляко. И алергии нямат.Има и такива на кърма до 8 м като мен , които после за 3 г  имат около 15 ангини, половината гнойни, не броим кашлянето и хремите. Голям имунитет, голямо нещо!

Мен всички ми се чудят как така съм секцио, пък кърма още имам

Да имаш кърма не е въпрос на дисциплина на стимулиране, на мъки в банята и безкрайно бутане на бебето да цока - то просто някои жени имат повече, други по-малко, трети- хич.

Абе вие на кърма докога смятате да държите децата си? Моето становище е, че в крайна сметка кърмата си е супер храна за бебешко коремче, но ще се яде и друго от един момент нататък, затова трябва захранване да се прави. Е, че може да е по-късно, не на 2м сок, а на 4 пюре, може. Но на 1г и нещо човек да кърми детето си...не е ли крайност?

Гърдите на майката /жената/ са полови белези. ....
И в един момент - ходи, започва да "говори", вижда разликите м/у момче и момиче, съзрява, а ти му пъхаш гърдите си в устата му... Нещо ме съмнява тази работа. Моето лично мнение е, че формирайки се сексуалност на подсъзнателно ниво, полагайки се основа на една личност, то трябва да се съобразяваме с някои неща. Майката си е майка, но е жена преди всичко.

И храненето докато няма зъби е с течни неща, ето ви прекрасната кърма, а пониквайки всеки зъб показва, че природата го е измислила - да дъвче нещо, но не и гърди. Е, кога порастват зъбките на децата? Да не би на годимна и половина-две?

Ако една жена се прибира на 3 часа удома, за да кърми - мъкаааа!

Сигурно е полезно за децата да се кърмят, но мислиш ли, че чак до 2 годинки само на кърма да кара е добре? Не е ли някаква съвременна крайност?

Ето, още кърмя, от днес трети месец ще започне...

Generous mothers save Lacie's life
By Ruste Jacobs
Features Writer

MILBURN -- "I'm not that little 4-year-old girl on breast milk," Lacie Smith demands. "I'm an 18-year-old woman with a lot of plans and a heavy schedule to tackle. In some people's minds, I haven't grown up. People recognize me and say, 'Are you still on breast milk?'"

It's been a stigma all of Lacie's life. One she's tried hard to overcome.

It began when she was a small baby and began having reactions to her formula. Her parents, Acie and Phyllis Smith, went through the normal formula shuffle, trying desperately to connect with one that would work.

But, nothing worked. Other milks were tried. No luck.

Lacie was diagnosed with a rare intestinal disorder which rendered her incapable of digesting anything except mothers' milk, a precious commodity. Phyllis wanted to nurse, but doctors felt her milk would be hazardous to Lacie because of medication she was taking for severe back problems. So they turned to milk banks across the country and worldwide for help.

Thousands of ounces began to flow in, but all of the milk had to be screened. Each donor had to fill out complicated paperwork -- the milk had to be as free of disease and contaminants as possible. The AIDS scare in the late 1980s really caused problems in transporting the milk because it was classified as human tissue. Milk banks felt the pressure, closing one at a time.

Individual mothers from across the world heard of Lacie's plight and continued to pump precious ounces as they nursed their children. Some, pumped even after they'd lost their babies. One mother piloted a plane to fly milk she'd expressed for her son who'd died. Another mother in Texas lovingly pumped milk for Lacie for 15 years.

But as Lacie grew and demanded more ounces, the human river of life eked to a slow flow. At 3, her intake was 350 to 400 ounces a day, and that amount escalated to a much higher intake. Phyllis struggled to keep up with the frozen ounces of gold in freezers, always fearing an electrical outage.

Eventually, food trials began.

"We tried one about every six to seven weeks," Phyllis said. "Each time, sever problems occurred -- from bleeding to diarrhea. Rashes, drops in blood pressure, labored breathing, cardiac arrest and problems with malfunctioning kidneys often occurred."

Doctors felt that if they could just keep Lacie alive long enough, she would outgrow her food allergy. They were guessing she might live until the age of 3.

"No one had ever survived past that age with so many medical problems," Phyllis said. "One complicates the next one."

In the past 18 years, they've spent a fortune on milk deliveries, phone bills, electric bills, gas bills and hospital bills. But, they've never given up hope.

"As long as there is life, there is hope," Phyllis said. "God has a real reason for Lacie being here. She's been so strong and has never stumbled. Her determination is there. Much of our strength has come from everyone else. We know God was directing them. We have so many people still committed to her. She's touched so many. She belongs to the world."

They've weathered a long battle and won a great part of it. Lacie is able to tolerate her food allergies with the drugs, but everything she touches, breathes and eats is relative to life. The ratio of food and medicine has to be just right and that's not an easy thing to accomplish. Bottom line is, she still depends on mothers' milk if she gets sick.

"The majority of her mothers' milk comes from repeat donors," Phyllis said. "They are still having children and are committed to her. A few milkbanks are operational, but we've left them free for others in need."