Публикувана: 25 юни 2006, 20:53 ч.
Последно мнение: 26 юни 2006, 14:37 ч.

Страхувате ли се от самотата?

2 424
37
1

1
2
3
Всички

25 юни 2006, 20:53 ч.

Мнения: 4 733

Това е нещото, от което най-много ме е страх... Един ден да се събудя и да установя,че сред толкова много хора всъщност съм сама...Баба ми е много възрастна, може би само аз и малката сме хората, които вижда...И все плаче ли плаче...знам,че е заради самотата...тъжно е, но май е неизбежно Sad

Вие страхувате ли се?...

# 1 25 юни 2006, 20:54 ч.

Мнения: 1 680

Много!!!

# 2 25 юни 2006, 20:55 ч.

Мнения: 5 577

Ох, не ми се говори за тъжни неща ... Praynig

Страх ме е, че ще загубя някой близък, наскоро се случи с една моя любима дружка, много плаках и се замислих и още ми е тъжно. Cry

# 3 25 юни 2006, 20:57 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: УентУЪртУлиЯ в нд, 25 юни 2006, 20:55

Ох, не ми се говори за тъжни неща ... Praynig

Аз лично предпочитам да говоря за страховете си...така ми е по-лесно да ги према, като нещо нормално, когато им дойде времето.

# 4 25 юни 2006, 21:01 ч.

Мнения: 2 161

Не се страхувам.Наслаждавам се на живота си,който за сега е пълен.Друг път ще му мисля.

# 5 25 юни 2006, 21:06 ч.

От самотата не ме е страх, но от старостта - много newsm45

# 6 25 юни 2006, 21:09 ч.

Мнения: 6 167

и аз не се страхувам.
в момента живота ми е доста по-изолиран отпреди, прекарвам доста време сама, работя откъщи, нямам колеги, познати много, но не ми тежи. тоест, намирам винаги какво да правя, почнах много да чета , бг мамма по цъл дън и така. идва време, в което човек трябва да си избира той средата, а не тя него. тоест, аз предпочитам да ми е по-спокойно ( и самотно даже), с малко ( и то в БГ) приятели, отколкото безмислеността на една среда, която непрекъснато те тегли нанякъде. самотата се лекува с планиране.
а за старческа самота - да страхувам се.
но от страростта - не. и аз като шанел не се замислям много. просто живея така, че да съм щастлива.

# 7 25 юни 2006, 21:10 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: Снежната Кралица в нд, 25 юни 2006, 21:06

От самотата не ме е страх, но от старостта - много newsm45

Страх ме е и от самотата, и от старостта, и от..други работи.... Confused

И аз предпочитам да не говоря за това, обаче. Натоварва ме.

# 8 25 юни 2006, 21:14 ч.

Мнения: 843

Разбира се , че се.
   Хората сме социални животни. Едно ме топли само, че , ако някога съвсем сама остана/ не дай си ,боже да надживея мъжо, детето - по чужбините... и прочие реалностти/ ---> ние сме Другото поколение.. ще имам компа и вероятно ще си чатя със хора като мене. И ще се виждам с тях.
   Но самотата е състояние , а не нещо конкретно, като хрема, например. Състояние на духа.
   касиди е права..., страшно е когато се почувстваш сам сред приятели...Озоваваш се в дупка.
   Има излизане от това състояние, не е вечно. Аз приемам , че организмът ми си почива от емоции., въпреки , че ме боли, но в такива случаи самотата ми е наложена от самата мен.. подсъзнателно..
В пэрвата част на постинга ми имах предвид самотата на Възрастните хора. Когато тя е неминуема и истинска..

# 9 25 юни 2006, 21:37 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

да, много при това, не мога да си представя и не искам да ми се слу4ва!

# 10 25 юни 2006, 22:07 ч.

София
Мнения: 39 765

Естествено, че ме е страх, но гледам да не мисля за това. Радвам се на мъж ми, детето, обичам си приятелите.

# 11 25 юни 2006, 22:22 ч.

Мнения: 494

Толкова съм разочарована от близки и познати че вече предпочитам да си прекарвам свободното време сама.Но в определени моменти ми писва и ме избива на рев newsm45

.
Но самата дума ''САМОТА''кара кожата ми да настрахва

# 12 25 юни 2006, 22:27 ч.

Мнения: 899

Не, не ме е страх.
Но определено се страхувам някой ден да не се обърна назад и да разбера, че не съм изживяла миговете си пълноценно, а съм ги пропиляла в размисли и..страхове.

# 13 25 юни 2006, 22:52 ч.

Варна
Мнения: 4 818

Изтекла ми сесията.. Кой туй, туй?! Забравих какво съм писал?? ooooh!

Мъхъмъхъ... Значи самотата е страшна и дано не ме сполетява, но гледам да не се отдавам на такиви фантазиЙ, а да се наслаждавам на битието си с близките.
Аз всъщност съм много затворен човек, необщителен, неконтактен такъв и съм си свикнала на спокойствието, което някоъ наричат самота... Crossing Arms

# 14 25 юни 2006, 22:57 ч.

Мнения: 2 978

Хехех Касиди...какво ти става?

В петък секс теми, в неделя преди гадният понеделник скапваш хората с гадни мисли Cry

А сега няма да ти отговоря, защото ще ми се скапе настроението...някой друг ден Wink

# 15 25 юни 2006, 22:58 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: Вини в нд, 25 юни 2006, 22:57

А сега няма да ти отговоря, защото ще ми се скапе настроението...някой друг ден Wink

Никой не скапвам...Момичета, sorry ако съм натъжила някоя от Вас

# 16 25 юни 2006, 23:12 ч.

Мнения: 2 407

Гледам да не мисля за тъжни неща, надявам се да не остана сама!

# 17 26 юни 2006, 08:15 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Малко.
И баба ми е сама и при това наскоро загуби едното си дете и все пак намира сили, да оцелява...понякога се поддава на мъката и си реве..., но то няма и как да е инак.
Та щом тя може да живее така (вече към 19г. е сама), значи и аз ще мога, ако един ден, не дай си Бог Praynig

ми се наложи... Confused

# 18 26 юни 2006, 08:18 ч.

Мнения: 1 052

Не ме е страх да съм сама, страх ме е да съм самотна. Второто можеш да бъдеш и в пълна с хора стая .

# 19 26 юни 2006, 08:18 ч.

Мнения: 431

То ако се случи, няма да ме пита искам ли или не - затова не се тревожа.

# 20 26 юни 2006, 08:19 ч.

София
Мнения: 1 105

Страх ме е, да Sad

, много при това.

# 21 26 юни 2006, 08:27 ч.

Мнения: 2 556

Ами... аз съм забравила какво е самотата в интерес на истината. Прекалено отдавна не съм се чувствала сама и не се сещам за това състояние често. Не, не ме е страх от самотата в момента, надявам се и в бъдеще да е така.

# 22 26 юни 2006, 09:15 ч.

Мнения: 4 473

Цитат на: freak_man в пн, 26 юни 2006, 08:18

Не ме е страх да съм сама, страх ме е да съм самотна. Второто можеш да бъдеш и в пълна с хора стая .

Това е и моят отговор!

# 23 26 юни 2006, 10:00 ч.

Мнения: 1 761

Не ме е страх от това да съм сама.По-се страхувам да съм в нечия компания,а да се чувствам сама.

Доста съм разочарована от роднини и близки и когато спрях контактите " по задължение" много ми олекна и се чувствам прекрасно сама със себе си ( поне за момента).Когато хората около теб са твърде различни,с различни интереси и навици, няма как да не си самотен.Но това май е подобрия вариянт, отколкото да се насилваш да вървиш срещу себе си.

# 24 26 юни 2006, 10:18 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

Когато човек поради една или друга причина е самотен, той трябва да впрегне всичките си сили, насочени към обществото, така че да се заобиколи от хора, на които може да разчита и да не се чувства толкова самотен. Защото самотата е гадно нещо, но зависи не само от обективни причини (загуба на близки и т.н.), ами и донякъде показва отношението на човека към хората, как общува с тях,доколко се раздава, какво прави, за да противостои на самотата.

# 25 26 юни 2006, 10:22 ч.

Мнения: 4 621

Страх ме е от самотата и от старостта... Cry

# 26 26 юни 2006, 10:34 ч.

Мнения: 1 413

Страхувам се много от самотата, и то най-вече от усещането, че не съм нужна никому. Често си мисля, че човек си отива напълно сам от този свят и се старая да стана по-добър и раздаващ се човек с надеждата да не бъда сама в края на живота си, както виждам че са мои близки хора Sad

Много ми е важно да съм полезна, обичам това усещане и затова обичам да преподавам и да работя с хора.
Стрелче, затова съм ти признателна - ти ме измъкна от тези ми размисли онзи ден. Heart Eyes

# 27 26 юни 2006, 10:50 ч.

Мнения: 4 473

Цитат на: мечтица в пн, 26 юни 2006, 10:34

Стрелче, затова съм ти признателна - ти ме измъкна от тези ми размисли онзи ден. Heart Eyes

Много се радвам Heart Eyes

# 28 26 юни 2006, 11:00 ч.

Мнения: 421

Не,.......... и никога не ме е било страх от самотата.......... Hug

А от старостта-мъничко Crossing Arms

# 29 26 юни 2006, 11:19 ч.

Мнения: 193

Аз също се страхувам от самотата. Често ме спохожда онова чувство на самотност и несподеленост. Когато хората около теб не искат да те разбират, е трудно. Случва ми се да не мога да се разбера, дори с най-близките си!Сякаш говорим на различни езици! Тогава наистина се чувствам истински самотна! Cry

# 30 26 юни 2006, 12:33 ч.

Мнения: 42

Не познавам човек, който някога да не се чувствал самотен.
В същото време всеки е имал моменти, когато е искал да е сам - с никой да не говори, никой да не вижда.
Аз лично обичам да съм сама, така се зареждам така се разтоварвам, три четири часа ми се отразяват добре. Не се страхувам, че ще съм самотна като перманентно състояние, имам приятели имам даже Вас. Не се страхувам от старостта тя не е страшна, когато имаш хубави спомени и най-вече на кой да ги разказваш.

# 31 26 юни 2006, 12:35 ч.

София
Мнения: 1 352

Цитат на: Снежната Кралица в нд, 25 юни 2006, 21:06

От самотата не ме е страх, но от старостта - много newsm45

Ей това е. Умирам от страх от старостта

# 32 26 юни 2006, 12:43 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: Найка в нд, 25 юни 2006, 21:14

Но самотата е състояние , а не нещо конкретно, като хрема, например. Състояние на духа.

Именно. И в този смисъл до сега не съм се чувстала сама никога. Което не значи, че някога няма да ми се случи...
Свекърва ми е вдовица от 14 години. Казва, че свекър ми много и липсва, но никога не е болезнено сама. Страхотен дух, завиждам и.

# 33 26 юни 2006, 13:13 ч.

Мнения: 2 040

Страх ме е от смъртта, староста и самотата, но гледам на да мисля за това сега ... Peace

# 34 26 юни 2006, 13:13 ч.

Мнения: 698

Не. За съжаление ми е обичайно състояние да се чувствам самотна. То е въпрос на вътрешна настройка и малко зависи от обкръжението. От старостта се страхувам - всъщност страхувам се основно да не се инвалидизирам тялом и/или духом и да дотежа на детето си.

# 35 26 юни 2006, 13:23 ч.

Мнения: 3 569

Не съм мислил за това. Рано ми е още да мисля за самотата, въпреки, че началото на август оставам за 2 седмици сам вкъщи... доста тегавичко.. Аз и телевизорът.

А и + това

# 36 26 юни 2006, 14:31 ч.

Мнения: 483

Много ме е страх, и понякога когато се замисля, че бих могла да остана сама се ужасявам. Дано никога не ми се случва. Много страшно нещо е тази самота! newsm50

# 37 26 юни 2006, 14:37 ч.

Мнения: 1 107

Не, никога не съм се чувствала самотна, дори да съм сама.
Предполагам, че страхът ще ме налегне като одъртея ooooh!

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Войната в Украйна 2

Нашите мании, навици и странности

Причина:

Причина: