Ако има един път дали ще има и втори?

Поправилите се са по-скоро изключения за жалост

Зависи от човека. Аз вярвам, че някои хора заслужават и втори шанс 

"АКО НЕЩО СЕ СЛУЧИ ВЕДНЪЖ, МОЖЕ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА НЕ СЕ СЛУЧИ. НО АКО НЕЩО СЕ СЛУЧИ ДВА ПЪТИ, ТО СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ИМА И ТРЕТИ ПЪТ" - Пауло Коелю
Незнам какъв точно ти е проблема - но ако е дали да простиш или не? То не е само заради една постъпка, а заради цялостно поведение.

Да , това е истина. Ако простиш един път и се повтори, значи няма смисъл

Зависи. Всеки греши понякога и трябва да се даде още един шанс, но само още един.

Ейй, тоя Коелю направо ми е взел думите от устата!  

Ами аз отдавна простих - нещото се случи преди 9 години, но все още се притеснявам дали някога няма да се повтори.

Всеки заслужава втори шанс по принцип. Не може да се отговори еднозначно, обаче.
Ако един път ме е размазал от бой, няма да му дам втори шанс!
Аз лично съм хващана в изневяра и съм безкрайно щастлива, че ми бе даден втори шанс.
Просто зависи от човека

Не вярвам в чуждото разкаяние 

Абсолютно подкрепям! Физическото насилие не го приемам и не бих се излагала втори път на възможността да се случи отново!
Иначе и аз съм на мнение, че втори шанс заслужава всяко живо същество!Трети - твърдо не!

Ами май по-скоро съм склонна да дам още един шанс. Или поне така направих с бившето ми гадже. Той ме заряза, аз се върнах при него. Той пак ме заряза и аз пак бях готова да се върна при него...само дето той се отказа още преди да тръгнем. Луда работа

  и аз така!Но в повечето случаи съм сколонна да дам втори шанс.Човешко е да се греши!

По принцип 2 бомби в една дупка не падат, но се оказва, че вече си падат  . Така, че май може да има 2-ри, 3-ти, ен-ти път от всичко...

Аз не вярвам в това. Щом е направено веднъж, не виждам защо да не се повтори. Дано има повече изключения. Лошото е че случи ли се веднъж дори никога повече да не стане,мисълта ти вечно ще е насочена към това . Ето виж при теб -минали са 9 години , а още те е страх

вярвам, че ако е станало веднъж, ще стане пак.
не съм оптимистка за това, че някой може да бъде променен.
като се прояви един такъв 'дефект' в отношенията  едва ли е поправим.
 

още не знам дали ще има за нас следващи 9 години /не че имаме и 1 откакто живеем заедно.../
но исках да кажа - сигурно дори и да приема и 99 да живея - няма да вярвам сляпо и безрезервно... селд сериозна преценка на всяка ситуация - бих могла да повярвам иили не... но никога ей така по презюнкция
а дали ще се притеснявам - мисля си /поне сега/ че ак оне успея да прежиея точно това притеснение - ще си ида каквото и да ми струва това - защото това е като отрова... като няккава киселина - горчи, боли, сърби, пари... не мога да жия с това - трудно ми е в тези няколко дни, и не вярвам ако не успея някак да го перодолея в скоро време -  не вярвам да успея да остана с тоя човек

Не ми се е случвало и не знам как бих постъпила - може би зависи от човека

всеки и за всичко заслужава втори шанс-има само едно непоправимо нещо и това е смъртта

Не вярвам   но знам ,че бих дала втори шанс,но не и трети

Аз съЩо мисля така.

Контра въпрос- А ако не е имало нито един път (до сега) дали няма да има първи?

Смятам, че няма невъзможни неща. Трябва себеуважение, търпение и силен дух!

Самсара, 9 години са минали, ти постоянно ли за това се тормозиш?! Имаш ли причина да губиш доверие, да изпитваш съмнения? Мисли в друга посока, `що се мъчиш??
Пожелавам ти семейно щастие пък!

По- скоро ще ИМА, отколкото не ... така мисля
Иначе, всеки заслужава втори шанс, но пропилее ли и него и повтори грешката, за мен тя е станала вече НАВИК  

  Аз вярвам в чуждото разкаяние! Убедена съм, че всеки прави грешки! Убедена съм, че са не малко хората, които искат да поправят грешката! Ако близък човек е направил нещо, с което дълбоко да те е наранил, например изневяра, и ако той иска прошка от теб, защото те обича и не иска да те губи. Защото се разкайва за ужасната си грешка ....Смятам, че може да му се прости! За втория път нищо не мога да кажа! Животът е пълен с превратности и никой не е застрахован от втора собствена грешка или от съгрешаване спрямо него! Но ако мислиш само за това което може да се случи, под предлог, че искаш да си подготвена е едно бавно погубване! Ние сме хора и нямаме контрол над нещата, които не зависят от нас!- някъде го бях прочела това

Зависи от човека , но направи ли го трети път - няма надежда.

Ами аз съм съгласна с мама Ваня. Ако човека е искрено разкаян от своята грешка бих простила, ако става дума за изневяра например. Физически и психически тормоз не знам дали бих имала сили да преглътна, признавам си.

Samsara, не знам защо ти е хрумнало да дълбаеш неща отпреди 9 години? С мъжа ми около 2 год. преди брака така се случи, че имахме раздяла за период от няколко месеца, аз през това време си имах друго гадже, и той е имал някаква афера също. И двамата не издържахме и се събрахме отново и и двамата бяхме подивели от ревност. Стигало се е след това дотам, че той е на 150 км. от София, чуваме се по тел., но той решава, че аз нещо го мотая и пристига посред нощ да провери дали съм вкъщи наистина. Стоял е в колата пред входа по цяла нощ, за да се увери, че на сутринта ще изляза оттам за работа  Аз не съм стигала до крайности от този вид, но затова пък трайно настръхвах при думата манекенка, защото той имаше една много упорита обожателка от този бранш, която си му звънеше доста време след като се събрахме. Изобщо не вярвах, че някога ще го надмогнем това състояние на вечни съмнения и подозрения, но...чудото стана! Може би най-вече защото наистина много се обичаме, в това съм сигурна. И двамата бяхме единодушни, че всичко трябва д аси остане урок от миналото и никога повече да не се тормозим за подобни неща. Определено се радвам, че ни се случи предид а се оженим и да имаме дете, защото не бих искала подобни емоции да ми потропат на вратата, докато се грижа за бебе примерно. Никога оттогава насам не съм споменавала на мъжа ми за това, той един -два пъти ми е намеквал, че още сънувал кошмари как съм се оженила за друг, но го казва по-скоро на майтап или поне не за да ми натяква. Щом ние го преодоляхме (дето бяхме направо болни на тази тема), значи всеки, който има желание, може да го постигне!

Изобщо не мисли миналото и си живей живота!!! Аз поне така правя 

Хей Tess, направо ти завиждам, че си преодоляла толко труден момент....

Аз не успях  ...

и съжелявам...много...

Просто ние започнахме "връзката" по много странен начин и винаги имаше въпросителни и съмнения(поне от моя страна), а и той не се стараеше много много да ги опровргава...Беше ужасно...

Изневерих , мн го обичах и го помолих да опитаме пак....Обаче доверето, вече от негова страна го нямаше... Дори  когато съм се забавлявала с колеги, вече се стигаше до скандал, как съм развратничела ....

Е, аз разбира се, не издържах тези  обиди и стискайки зъби си отидох...наложих си го, колкото и да ми бе трудно ....

Ужасно бе и продължава да е...

По темата:
Лично аз съм на мнение вече, че всеки заслужава втори шанс.. Сега бих го направила, докато като бях на около 20-21, не направих компромис....
С възрастта приоритетите и виждането за околния свят  се изменят...
Въпроса е да се постави граница, която да не се прекрачва..защото компромиси със себеси се правят най-трудно...

По-вероятно е да се повтори, особено ако остане безнаказано.

пробелма идва от това - как да го накажеш?
като го обиждаш и му покажеш че нищо не струва... най-чмного да го убедиш колко прав е бил да търси друга
като си идеш? ми няма да има втори път никога...
та как? как ако не с това, че му покажеш колко те е наранил, но пък дори и това не би го предпазило втория път... щото и първия път надали е бил пън и не е знаел олко би те боляло...

така, че това с престъплението и наказанието тук не помага - поне според мен. само се надяваш човека отсреща да си извлече поука, а не изводи как да не се издава следващия път... но винаги може да си излъган... ма пък по тай логика - утре може да ме блъсне тролей - дай днес да се самоубия... но и това си зависи от човека и това как се държи след това и как се държи за напред...

Самсала, добре помисли къде свършват подозренията и къде почват фактите... А и мисля, че е добре да си зададеш въпроса - "ми ако ми е изневерил аз какво ще направя"... ако откриеш, че го искаш и пак би опитала - не рови. Ако не можеш обаче да се сдържиш - бъди подготвена да взимаш и тежки решения ако се наложи.
Сега това го мисля... как да живея евентуално със съмненията. Нямам отговор и пак ти казвам - аз ако не намеря за себе си решение - нямам намерение да се побърквам от притеснение... май ще напрява тежка крачка към раздяла пък каквото сабя покаже... но съм още мвного "нова" и не съм наясно със себе си.

Вярвам, че веднъж е грешка, два пъти - навик!

Вече съм отговаряла на въпроса,ще простите ли изневяра-категорично не!Дори и да няма следващ път,пък какво остава,ако ми посегне........?!!!

Ако ме пребие не бих чакала да видя дали ще се повтори, за изневярата съм малко по благосклонна да дам втори шанс, но пак зависи от много неща.

И аз мисля така.

има ли първи път-ще има и втори!
Това смятам аз

Аз не вярвам на хората, и така по презумция ги намирам за виновни. Но историята показва, че където вода е текла, пак ще тече. Освен в 0.01 % от случаите.

Аз не вярвам!
Щом веднъж някой е направил нещо, за което е знаел че ще те нарани и въпреки това го е направил, защо пък да не го направи отново!
Зависи от човека и постъпката дали ще прекратя отношения или ще се направя, че съм повярвала на "разкаянието".
Удари ли те веднъж 1000% няма да е за последен път!

Ако става дума за изневяра, веднъж като си го хванала трябва да е много тъп за да се остави да го хванеш пак.  При всеки случай заслужава втори шанс ако го иска. А ако повтори вече ще е по-внимателен така че надали ще разбереш.  Ако пък става дума за бой, простиш ли му ще знае че ако повтори пак ще му простиш и вероятността за това нараства. Изневяра бих простила, бой - не!

Така мисля и аз.

И аз не мисля, че е възможно. Веднъж случили се - ще има и втори, и трети ... път. Но не изключвам възможността за изключения (както е всяко правило), но ще да са изключителна рядкост!

Благодаря за отговорите и на тези, които искрено се притесниха за мен.
Добре съм. Не става дума за бой или изневяра. Случката е подобна на тази на Тесс - бяхме се разделили за месец и половина. Всъщност отдавна го бях забравила, но сънувах сън, който ми напомни болката, която изпитах тогава. Иначе сега всико е наред - пожелавам на всички да се чувстват толкова добре с половинките си, колкото аз с моята.

Физическото насилие не трябва да има втори шанс!

И за също мисля, че зависи от човека. Понякога стават грешки, друг е въпросът доколко ние сме склонни да простим. И все си мисля, че човек заслужава втори шанс.

И аз мисля така...вълка козината си мени, нрава не!

Един път бих простила,защото човек се учи от грешките си и тогава осъзнава какво има и как да го опази,но ако не ще да се поучи и повтори същата грешка оправия няма да има и вечно трябва да се съмнявам,да подозирам,да се страхувам-не мерси.

И аз мисля , че всеки заслужава втори шанс!Но не и трети!

Шанса нещо от изброеното да не се повтори е мноооого малък. Що се отнася до изневярата и лъжата бих дала втори шанс с надеждата, че ще захитрее и ще се пази за да не ме нарани повече.

Трудно е да го направиш първия път. Вторият вече е много по- лесен. Смятам, че всички имат право на втори шанс, ама то става така, че дадеш ли втори шанс, после даваш трети и така до...Ама всичко е много относително

Taka e.

Ако познаваш човека до теб, тогава ти най-добре знаеш дали ако му се прости, той би се поправил, или би повторил 

Но като цяло винаги е добре първият път да се прости и да се даде втори шанс. И все пак, зависи за какво става дума 

има една поговорка, която ми харесва 1001 пъти повече от господин Куельо (или както там се пише).
Тя гласи: Ако ме излъжеш (набиеш, изневериш) един път-срам за тебе, ако ме излъжеш (набиеш, изневериш) втори път-срам за мене. Аз в компромиси не вярвам 

Защо Франзелке не вярваш в компромисите? Нали отношенията освен на доверие се градят и на компромиси-дали със себе си или за  другия човек винаги прави компромиси!
Всеки греши ,и всеки заслужава прошка.Поне 1 път.
Никой не знае утре дали няма да сгреши или да нарани хората които обича,дори и аз ,и това понякога е много лесно.Трудното е после.Опита е личен.

Зависи от стореното.
Веднъж удари ли те, ще го направи пак. Но за други неща си струва да простиш веднъж!

За мен не съществува такова нещо като взаимен компрромис, а от едностранен компромис файда няма, щото остава незабелязан и идва момент, в който вече не го правиш. Мои наблюдения върху общуването с хора. 

Аз съм склонна да допусна и едностранен компромис. В смисъл в определени периоди от живота си човек е различен. Преживява свои си кризи. Трябва време да ги изживее и премисли. Затова сме длъжни да дадем шанс за промяна и осмисляне на нещата Самсара, незнам какво ти се е слечило и какво си преживяла, но за да зададеш този въпрос значи има нещо, което не можеш да преглътнеш и все още те боли. За съжаление каквото и да ти кажем - едва ли ще успокоим мислите ти. Ти сама можеш да намериш отговор в себе си! Успех момиче!

не вярвам -всичко е за момента и после чашата като прелее и отново всичко се повтаря

Бе май не е въпроса в това вярваш или не - а можеш ли да понесеш и колко.
Хората мерят всеки според своята способност да приеме, осмисли, възпиеме и осъзнае нещата...
Аз съм за умереност във всичко - както в тоа да отсъдиш, так и в това да простиш!

Не е задължително да има втори. Даже ако има втори, не е задължително да има трети. Не може да се обобщава така, па  макар да го е казал Куелю. Всичко си зависи от конкретната ситуация, от конкретните хора, от конкретната постъпка.

но какъвто и да е проблема,дано не ти се случва втори път!

подкрепям П.Куелю.
макар ,че понякога в живота има неща ,които са извън принципите ни .
знаем ,че не трябва, но не можем да спрем да го правим....абе сложно си е 

Ако простиш един път, ще се повтори задължително!
Малко се откоригират правилно, особено за сериозни неща ..... 

Ако има един път много се съмнявам, че няма да последва и втори.

Ами то си има и поговорка-"Вълкът козината си мени,но нрава си-никога"

Хм, по-скоро не вярвам.
 

Ще има, според мен, и втори и трети......

Много си зависи от човека и от характера.Всеки действа различно.

Мисля, че ако веднъж преодолееш психологическата граница и го направиш първия път после ще ти бъде по-лесно да повториш или потретиш. Но дано не се случи така!

Сори, но аз съм на принципа случи ли се веднъж, най-малко ще се повтори

така си е

Според мен човек,който веднъж си е позволил да удари, да изневери... е по вероятно да повтори постъпката си, отколкото да се поправи

най-вероятно ще се повтори

Това, което виждам - в работата си, в личния си живот, ме отказа да слагам матрици! вярно, че е по-лесно, ама не е вярно!
т.е. - вярвам, че не съм застрахована - да ми се случи пак!

Случило ли се е веднъж пак ще се повтори,за жалост всеки обещава да се поправи,но  до кога-до следващия гаф.

Мисля, че ти не си му простила от душа...

И аз мисля, че след един гаф, идва втори. Иска ни се да вярваме, че нещото няма да се повтори, самозаблуждаваме се и така си живеем, докато не ни писне...

Всеки човек има право на втори шанс (има и изключения).

Но, ако той не се възполза от дадения му шанс, просто не подлежи на обработка!

А има неща, които се прощават, но не се забравят!

Az znam edna kitaiska pogovorka(gore dolu taka zvuchi) - ako neshto , koeto ti se e sluchilo se povtori, badi siguren che shte ima i treti pat, i chetvarti i t.n.Zatova izchakai da vidish dali shte ima vtori pat i sled tova deistvai. 

НЕ!Ако едно нещо го направиш веднъж,значи ще го правиш винаги!Малко е крайно но е така!

Да, има втори път обикновено.

Тези дето си ги изброила се повтарят, за съжаление! Особено ударите и изневярата...

tova beshe gotino   

За мен е по-вероятно да има първи път, отколкото втори. Един живот живеем и човек трябва да пробва от всичко.