"ХАЙДЕ ДА СИ ПОГОВОРИМ-ЧЕ АЗ НАЛИ ТЕ СЛУШАМ"

Ами..незнам точно какъв съвет да ти дам.Моя мъж когато мълчи, обикновенно или е в кофти настроение, или е много ядосан, тъжен и т.н.Питам го хиляди и хиляди неща,...а той все си мълчи като риба.В такива моменти и аз млъквам и за нищо не говоря с него.Идва момент, когато той се осъзнава и започва пръв разговора.Така че, моят съвет е да го накажеш с мълчание...за известно време.Според мен  това ще даде добър резултат.А ако не стане....стискай зъби Шегувам се, разбира се!УСПЕХ ти пожелавам най-искренно!

Ама, Белла, той изначално не обича много-много да говори-свекървата и тя е така-те са хора техничари, хора на конкретните мисли и действия.
Аз обаче обичам слова да лея и понакога ми липсва......не че му се сърдя, просто ми е интересно дали им и други в моето положение?

Спокойно, поне на стари години твоят мъж няма да скучае и да има нужда от телевизор или радио .

не. не се лекува.
на моя мъж с ченгел му вадиш думите понякога.
и нямаме конфликт, напротив, той ме обожава, аз него също.
просто не е по приказките.
от една страна е много спокойно
от друга понякога искам да му дръпнем един дъъъъъъъъълъг философски разговор ама.. тц.

ХА! Те това е то есенцията на жОвота!!!!!
И знаеш ли как отговаря?
"Че нали си имаш нет, приказвай си с мамите....или вземи се срещни с някоя от тях"

Хм, ами незнам...те и неговите родители не говореха много-много в началото на връзката ни, ама вече мога да кажа че завързваме някакъв свестен разговор...без да е необходимо постоянно аз да им задавам въпроси.И аз обичам да лея слова и понякога се получава много кофти, например на мен ми се е случило нещо интересно и бързам да го споделя с него, а пък на него му е криво и въобще не ме слуша

Има,има...и при нас е така-като че ли не свикна,че освен да приказвам имам нужда и някой друг да ми отговаря насреща.То вярно,че и аз съм прекалено словоохотлива,ама искам поне като го питам,да получа достатъчно пълен и точен отговор...а не после-ми то не е било важно/откъде знае,пък за мен може и да е важно,пък/...Добре,че поне от известно време си говорим повече по телефона/ама то това е `щото сме в група и сме натрупали сумати безплатни минути-да не стават зян.../
Единствения вариант при който е по-сговорчив е като пийне,ама мога ли се на градус да го подържам...пък и тогава все на майтап го избива...

Предлагам в такъв случай да си менкаме СКАЙП-овете и да се ненаприказваме макар!!!
п.С. Моят и не пие, така че-кауза пердута е тя!

Ами не мисля, че се лекува - това си е до човек. И аз понякога разбирам някои интересни неща, които са се случили с мъжа ми, чак като се видим с приятелите ни, и той им го каже - "Ама аз не ти ли казах?". Обаче това е положението - затова често го "измъчвам" като го разпитвам едва ли не - и пак оставам изненадана.

И моят не е от приказливите,особено след работа хич не му се говори.А ако има проблем,направо се затваря в себе си да мисли върху него.Не пие,така че не знам дали е по-приказлив след чашка - две.

Е това със skype е много готина идея. Според едно изследване имаме нужда от 8 000 думи на ден, за да се чувстваме щастливи. И не можем само с гукане и с темерути да си ги изговорим, хайде да се снабдим със слушалки и микрофон 

Оффтопик-абе аз се пробах да те набера оная вечер там, ма не бях сигурна ти ли си?
Пиши ми на ЛС, моля.

Моя мъж обикновено казва "Ама Тани, кога съм говорил?" Преди беше по-зле, сега върви към подобряване.

Депешаркчице, и при нас диалога се превръща в монолог  усещам се  и аз спирам, а той само ме подпитва туй-онуй.

Има-имааа

Моят пък обича да говори, ама при две жени в къщи не може да вземе думата 

 Има, но моят върви към подобряване(казва, че аз съм му влияела така).

Иначе обикновеното положение - аз говоря, говоря, говоря, той слуша...до едно време. Напоследък е много доволен, че съм си намерила форума да си изразходвам енергията за клюкарстване.

Цял ден работя с хора и не спирам да говоря. Искам като се прибера да помълча малко. А , пък той се сърди"Ти нищо не споделяш". Еми не ми се говори , това е!

И моят не е от приказливите. Явно е до характер това и не се лекува 

    Този проблем съществуваше при нас преди да тръгна на работа! Аз много говорех, а той все мълчеше! Като взех да ходя на работа, нещата се нормализираха - аз почти не говорех, той също! Разговорите се ограничаваха до обсъждане на важни семейни въпроси и разговори с малкия как е било в училище!
   Въпреки всичко обаче продължава да ме дразни с това, че като говори със свекитата /които живеят в чужбина /, никога нищо не казва! Аз много си ги обичам и винаги се интересувам от тях, а той след едночасов разговор с тях, чак след като го питам ми казва: " Ми, добре са!" ! И следващия път като се случи да говоря с майка му и я разпитвам, тя ми казва: " Ама той Валентин не ти ли каза?"  ! Ми не ми каза, сливи има в устата си  !
   Такива са си мъжете - няма оправия  ! То е хубаво човек от време на време да слуша какво говори Мадлен Алгафари, та да се ядосва по-малко  !
   

Мъжа ми е от приказливите, като започнат с дъщеря ми да говорят, аз не мога да се включа въобще, но аз работя с хора и на работа достатъчно съм се наприказвала.
Баща ми обаче е тежък случай, с ченгел му се вадят думите, в началото когато мъжа ми не го познаваше добре, все си мислеше, че нещо му е сърдит, а човека просто си е пестелив на приказки 

Ако ти успееш да накараш дъщеря ми да млъкне аз ще накарам мъжа ти да говори

Аз по принцип като науча нещо и не мога да го споделя веднага, трябва да ми мине малко време да ми дойде музата..
Обаче също така не мога да седя с него на канапето да речем и да си мълчим, постоянно трябва да има нещо да меля, не спирам да говоря , а той мълчи като пукъл... Аз все му обяснявах колко ми е тежко той като не говори и тн и тн...Ето вече след 5 години заедно..той ми снася много повече клюкинки отколкото аз - дори за някой важни еща научава от хората , въпреки че аз съм ги знаела ... И сега друга песен пея..ама искам да си приказвам с теб на философски теми...пък ти само празни приказки ми приказваш

Оооо, този проблем го има при повечето мъже и не е нищо ненормално/ колкото и да ни е неприятно    При нас също го има, макар че аз действам по въпроса с пълни сили!   
Има една много интересна книга / всъщност са 2 / на Алан и Барбара Пийз "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния " и следващата е "Защо мъжете лъжат, а жените плачат" - там е дадено обяснение защо е така, а и още много други подобни проблеми, свързани с ежедневието и с особеностите на мъжете и жените. Страшно са интересни, направо с глас съм се смяла! Там можете да си отговорите на повечето подобни въпроси ! Горещо ви я препоръчвам, ама ще е още по-полезно, ако я прочетат и мъжете!

Един истински случай с мене.
Преди години /когато бях млад, красив и неженен   / седиме в едно кафе калеги и от дума на дума се заформя леко спорче с една колежка. След десетина минути колегата до мене се обажда " личи си че си ерген, не знаеш че с жена да спориш е като с радио - само си мориш езика" . Аз взех да гледам умно, а колежката се възмути -" що бе, така хубаво си говорихме, а с моя мъж откакто сме женени един разговор не може да проведе човек. "
Сега съм трениран - спокойно си гледам телевизия и слушам какво ми турлючат на ушето от страни. Даже и се включвам от време не време с някой въпрос 

Е много хубаво    С това хвалиш ли се или...какво  ?

Естествено, 
Просто съм един трениран съпруг   

Хм, не си сама, явно много мъже са така.Та и моя е в кюпа.беше на 7-то небе от щастие, че ще си имаме момиченце и един ден разбрах една от причините-"най-накрая ще има с кой да си говориш и да ме оставиш да дишам....."

Пуснах темата на мъжа ми да види, че е за него писана.
И той ака не обича да говори, ама виж аз  баща ми казва, че заради тая уста някъде ще ме набие някой , ама до сега не е познал.
И аз говоря, подпитвам, но докато той не реши да каже нещо сам, ей така да му дойде музата и с голяма кука да бръкна в гърлото му дума няма да извадя.

Ама то това е наследствено. Цялото му фемили е таквоз. Не си говорят и туй то. Аз знаех, че брат му има приятелка, преди той да знае и като му казвам, че има и да го разпита каква е, да се поинтересува .... той каза "ми той като иска, ще ми каже" .

Не знам как да го лекувам, ама вече се е пооправил , защото директно казвам "бе кажи, че ще гръмна"

 Ооо,да,ти наистина си от тия дето обичат да леят слово !
И те разбирам,щоти и аз съм такава ! Щом мъж ти не иска,аз ще си говоря с теб,що клюки ще си разказваме 
А пробвала ли си да го напиеш ?
Добре де,сега сериозно- явно си е такъв човека.Пробвай да го предразположиш,направи салатка,сипи по едно вино,почни го отдалече...Лека-полека го превъзпитай,не отведнъж,да не вземе пък хептен да млъкне...
Искам и аз мълчаща свекървааааа !

След тази интродукция освен за секс да го предразположа-за друго едва ли.
А по време на такъв не обича да говори особено-даже съвсем.

Имах гадже, което не говореше хич! 
Голяма любов бяхме, туй-онуй, обаче като не можеш да му извадиш думите с ченгел от устата, каква файда?!  С мен пак по говореше, ама в компания не можеше да му се чуе гласа... Не ми беше добре така, определено...
Мъжът ми е контактен и това е едно от нещата, които ми харесват в него... Но и той, като повечето мъже, има проблем с говоренето за абстрактни неща - лични проблеми, чувства, мисли... Тогава зацикляме здраво! 

Знаеш ли, че все едно описваш моя мъж  .Само,ч е той е програмист и при него е ясно от къде идва 
Още бяхме гаджета и за да го изкарам от 'вцепенението" и "неразговорливостта" му спретнах едно "Море от любов"
От тогава приказва повечко   

Аз предупредих наскоро моичкия, че ще му спретна такова за 4-тата годишнина....
Ама ме е страх да не изгони Наталия Симеонова от офиса, а мен да ме наругае.

Ха-ха-ха!Аз моя обикновено с това го заплашвам
Няма да си намери място от ужассссс Ще го носят доживотно, ако му се случи-и колеги и всички! И най-много до развод да го докарам с това, вместо да изпиша вежди, аз очи ще избода.Само като видя ужаса в очите му и съм доволна

И моя мъж не говори кой знае колко много, но на мен това изобщо не ми пречи.
Аз работя с гласа си и съм станала много придирчива, което не е много хубаво- като не ми харесва на някого начина на говорене,речника или гласа- не го слушам,каквото и да ми казва.
Майка ми е учителка и много говори-обстоятелствено,силно,искаш-не искаш няма как да не я слушаш,но това понякога много дразни.Според мен е професионално заболяване на всички педагози.Освен това повечето не се усещат,че на всеки 10 минути те питат:"разбра ли?".
На мен така някой да ми мели по цял ден само и само да си намира приказка, ме кара да се чувствам така,сякаш ми се кара,особено,ако ми дудне за неща, които изобщо не ме интересуват.Понякога твърде големия обем информация натоварва излишно.Те,компютрите,че са машини и те блокират ,когато ги претовариш.Затова разбирам мъжете ви.
Брат ми имаше една приятелка,един ден му казала,че не съм обелила и дума с нея-ми не ми е интересна,не ме интересува,имах много по-интересно списание за четене,отколкото да слушам разни глупости,дето ми е все тая кой ,какво,защо.

Аз мога да говоря с часове,при това доста увлекателно, но не намирам за нужно,ако за това няма да си получа хонорара или да постигна нещо друго, което ме интересува.Но все пак на мен не ми липсват емоции.

Обожавам мълчаливи мъже.Според мен от тях стават най-добрите съпрузи.Това умение, да се научиш да си държиш езика зад зъбите е безценно,когато имаш големи амбиции и мечти.Съществените неща в живота могат да се кажат и с едно изречение,в което да има много повече смисъл,отколкото  в цяла книга.Според мен не е съвсем до човека-мълчанието се възпитава,просто не на всеки му харесва да приеме,че понякога и най-красивия диалог има нужда от пауза.

никой, виждам, не ти е пуснал вица за секса и за мача..

И космо не четеш, като гледам..  Моят трябва да го напия, ако искам "разговори"  Ама се свиква, след време. А, и след работа - 1/2 час да не си обелила дума

Аз нямам такива проблеми и двамата не млъкваме.   
Лошото е, че понякога и двамата говорим, никой не слуша. 

Мне-я разкажи???
Космо четях, допреди да забременея-това ще рече докъм август 2004 някъде,.....после за какво да го чета-нито секс ми се е правело, нито позите съм искала да разнообразявам

не може да не сте чували вица, ще го преразкажа по спомен:

Прибира се мъжът вкъщи, умислен, тъжен, не говори, яде без апетит.... правят секс и си лягат, без да говорят.. Тя: ето, намерил си е друга, ще ме остави, какво направих да го предизвикам, какво не направих, какво ще правя сама.....

Той: а, бе, вчера моят отбор падна, ама пък с жената правихме страхотен секс!

а за космо - нямах предвид пози, макар че има някои наистина добри идеи

ами за опознаването на "мъжката душа" Ха-хаа! дано има такава

           Не знам как ама при нас се излекува.Та сега чак свят ми се вие.Аз принципно съм бърборана,но в момента взимам думата само когато спи.В началото не една дума,ами и звук не можех да чуя от него.Пример.Взе си мобилен и първия месец имаше точно ЕДИН разговор,като пуснаха Примата - за цяла година беше изговорил 7 лв та трябваше аз да му презаредя,защото на него и през ум не му минаваше и изключиха телефона.Не познавам друг такъв.Само няколко години и какво му стана ?Ужаааааааааааас.Няма въпрос по който да не е компетентен.Чак се чудя как помни толкова неща и кога е успял да ги прочете.Приятелите ни го гледат като гръмнати - бърбори ли ,бърбори по всички възможни теми.Остави другото ,НО ЗАПОЧНА И ДА СПОРИ.Така,че радвай се на тишината и спокойствието и на собствения си глес защото не се знае до кога ще трае това положение.  

Ама колко са еднакви тия мъже бе!... МъжО пък вика така за жените

Офф, моят е на приливи и отливи. Забелязала съм, че когато нещо го притеснява, се умълчава, и от там, неотговаряйки на въпросите ми, или давайки уклончиви, едносрични отговори, аз започвам да се дразня, докато не изплюе камъчето.

Но след известно време ми обяснява всичко.

Явно си е такъв, пък и аз започвам да посвиквам.

Но иначе е приказлив с мен, даже вечер, когато съм умряла за сън вече, често се случва да ме врънка да си говорим още.


НООООооо, майка му, такова чудо, ей Богу, няма никъде, или поне аз не познавам.

Тази жена не говори само докато спи, пък и тогава може да си продумва, знам ли  , не спя с нея

Говори, доста говори, особено като сме в компания, даже се и харесва на другите Аз понеже цял ден приказвам и обяснявам, като се прибера ми се мълчи Тогаз се цупи и не съм му обръщала внимание. Но при нас всичко е още в началото... Понякога пък не ме включва в неговите занятия, ходи и си прави, каквото си знае... Още го раздава самостоятелно... Което ме дразни, ама търпя, не мога да го накарам да ме усеща, че трябва и мен да ме включи, нали... Макар че често дори казвам какво трябва да се направи, щото докато усетя какво иска да ми намекне с половин дума /понеже е срамежлив иначе/, ще се криворазберем Кога ще тръгваме, ама дали да минем първо през еди къде си или после... Чуденка някаква... Та се налага да нареждам
А и искам да се оплача от това футболното първенство!!!
Отначало си почивах, ама сега ми докривя вече... Е, сега мълчи и гледа хипнотизиран ТВ-то... Вчера и в сряда нямало мачове, ама аз съм имала часове в уч. център и затова нямало да излезем... Отивам да пиша в другата тема - Как влияе световното първенство на...