Промяната след раждането

Е, колко пъти само обявената информация е била обсъждана, без да се почне с фантазиите и разпитите за още подробности?
Трудно, че и почти невъзможно е да си представим дори, че хората, способни да ровят настървено в чаршафите и да си фантазират, и наслагват свои тежнения върху непознати никове тук, са пълна противоположност в реала.

Absurt, всеки е свободен да не отговаря, ако реши и да казва, каквото прецени сам. За мен, например, се знае само толкова, колкото аз съм допуснала

Стига с този хейт, в главата ти е само. Липсата на уау ответ не е равнозначно на хейт. И аз съм майка, и съвсем искрено мога да кажа, че не усещам никакъв хейт - нито от хора без деца, нито от такива със. Хората си гледат животите, бутат проблеми, ходят на работа, взимат деца от дг и даскало, висят по лекари, пътуват..никой няма време да се занимава с моята изключителна особа. Нито пък с твоята.

 Не ми вменявайте думи,които не съм казала.! И си ги тълкувате както си искати за да се намирате на спор. Казвам, че имам капацитет за още деца,но просто не искам на момента. Кое е неясно.?Городстта защо си намеси изобщо-не съм казала че не се гордея с това,че имам дете или с него.
Не съм казала,че не е ненормално да се гордееш с детето си. Вие четете ли изобщо?
Говорех за желанието като желание просто. Хайде да не намесваме циганете. Щото няма нищо общо.

Ами това е форум и темите са за да се коментират. На мен не ми пука как някой оценява моите избори, но не бих си възобразявала, че хората не го правят. Явно или по - деликатно, оценяването е навсякъде и това е нормално, човек не е кон с капаци, че гледа само себе си да не вижда никой друг.
Под чаршафи не надничам, изказвам си мнението. Не забелязвам и да обиждам някои в случая, защото специално с егоизма, слагам и себе си в това число и не го казвам като нещо лошо.
Във всеки пост по няколко пъти пиша "за мен" и явно пак не става ясно, че това е моето виждане, на някой друг е различно.
Ако само сухо ще се коментират факти и няма да може да се чете меджу редовете, то това обезмисля съществуването на форума.

Значи да родиш дете е да пренебрегнеш себе си, да пребориш егоизма си. Следователно хората без или с едно дете са егоисти и затова не заслужават уважение. Аз обаче уважавам хората според това как се отнасят с мен или с околните. Те може и да имат повече деца, но все пак да са егоисти и злонамерени към другите. Уважавам хората, които уважават и мен. За постижения мога да кажа - уау, браво, супер, много си постигнал и т.н. и да се възхитя от успеха им. 
Последните страници ми напомниха как в хитлерова Германия са раздавали медали на майките с много деца и хората специално са ги поздравявали по улиците.


п.п. Това за изчезващата цивилизация ако се раждат по малко деца не го разбрах.

Както казах, личност и роля може да не се припокриват. Може да си прекрасна личност с добро отношение и съвсем безполезен; може да вършиш важни неща и да си г§з.

Впрочем и в България са раздавали медали и преференции за многодетни майки.

"Това за изчезващата цивилизация ако се раждат по малко деца не го разбрах."

Споко, ще го разбереш.

Сирен, може ли пример за припокриване на личност и роля (не теоретичен, а реален, моля)?

Точно затова уважавам човек ако има добри качества. Ако е г=з или се държи като такъв, хич не ми дреме какво е постигнал и колко деца е навъдил.
Бившия ми шеф беше постигнал много, сам от нулата е почнал - и да впечатляващо е, но беше ужасен човек. Сегашната ми шефка също е постигнала много, но е запазила и човещина, отнася се добре с работниците и да наистина я уважавам. Страхотен човек е.
Може би Сирен бърка уважение с възхищение, може би последното е това, което очаква.

Не знам защо искаш такъв пример, според мен личност и роля по-често не се припокриват.

В 21 век, понеже обществото има някакво ниво на просперитет, доста повече хора могат да си позволят да градят личност и идентичност, без да имат особено трудоемка роля.

Не, говоря точно за уважение и усещане, че съм се вписала с някаква роля. Само че като че ли повечето хора са забравили, че да има деца е важно. Щото не се вижда веднага ефектът, ако намалеят. А като се види, вече е късно.

Как трябва да се изразява това по-така уважение? Постоянно ми се върти в главата образът на Сирената, която иска като излезе из Пловдив ли беше, другите да й правят път и да кимат с възхита.

Един медал щеше да успокои духовете, ама на, няма.

Така е, на хората масово вече нито им се жени, нито им се занимава с деца, и едно е предостатъчно, но такъв е животът - върви напред в някакви нови посоки. Имам позната, която е с едно дете и е мега притеснена, че няма да осигури богато старините си и всеки ден се благославя, че не е родила второ. Мен ме има за луда Това не ме бърка и ми е все тая. Всеки следва свои си принципи, животът си е негов. Никога не съм агитирала никого да ражда първо, второ и т.н дете. Опитвала съм се с половин уста да похваля сватби и женитби, но хората, като не искат, веднага спирам и толкова. (а за това последното агитирам, защото ми се ходи на сватба, ама - няма )

Ами като за начало нещо простичко и прагматично - ако може като вървя с детенце за ръка по улицата, другите да внимават за мен, а не да вървят на скорост като зомбита и да минават през детето буквално. Та така, едно простичко правене на път, вместо мацките да замитат главата на тригодишното с чантета - ще бъде яко.

Пускане на опашки също е яко - абе малко човешко отношение и осигуряване на доза комфорт.

Искам, за да не говорим наизуст, а за да развиеш тази фраза. Все пак, не пишем, за да убиваме скуката.
От втория абзац си правя изводи, че под "роля" се има предвид само една (може би?), а ако искаме всички да се идентифицират с нея, това не звучи особено полезно за "цивилизацията", нали?
Трябва да призная, че на форума все повече гледам като на някакъв вид антиутопично четиво, защото имам чувството, че се описва напълно паралелна реалност. Между другото, измести акцента към "майката", като само преди няколко поста самата ти се изказваше негативно към "немногодетните" майки.

Относно развитието на цивилизацията като право пропорционално на увеличаващия се брой население на Земята, се чудя, за какви "златни векове" и Ренесанс говорим, като тогава хората са били в пъти по-малко и са умирали много по-млади.

Пиша поста с уточнението, че децата ми са най-ценното, което имам и дори когато за околните много неща не изглеждат очевидни, аз знам за кого са молитвите ми нощем, просто те са достатъчно съкровени.

Та по темата, аз мисля, че:
1/ В България няма (вече) уважение към децата, те не са особена ценност. Няма да казвам на какви гледки и изказвания съм ставала свидетел в голям град по време на разходките ми с децата. Картинката е грозна и отблъскваща и за мен това са си човешки дефицити, а не е плод на забързаност, стрес и пр. Преди години сякаш не беше така. Майчунгелът е много добър термин - точно такова е тъпанарското ни отношение.
2/Аз лично не се възхищавам на многодетни майки. Знам колко е трудно гледането на деца, представям си колко е на 3+ деца. Но майчинството не е изключителен принос към обществото вече, не говоря конкретно за българското, тук е по-различно. По принцип не е изключително, защото като изключителен в съвременни условия е приносът на примерно рядко срещани таланти (независимо коя област) или на хора с ексклузивни постижения (пример: превод на цялото творчество на Толстой от руски на английски, съвсем на прима виста казано). Обществото се е променило, то не е късното соц-общество, а и дори западното модерно общество от края на 20-ти век, когато възможностите пред хората и техните постижения (особено тези на жените) бяха значително по-малки. В наши дни, за да се признае една жена според мен от нея се иска много повече - евентуално да е шеф на три бизнеса и да има три деца, да е световен учен с поне 4 отрочета и пр. и пр. Времената са други, чисто технически отглеждането на деца е по-лесно, а летвата пред жените е вдигната високо. Аз лично също се впечатлявам точно от такива жени, примерно се сещам за една Мария Мацантини - световен автор и по съвместителство майка на 4 деца. Нормално е хората да не се впечатляват особено от (само) майка на 3 деца, омъжена за програмист (просто заради високия стандарт), която не се трогва да работи и един ден, а вместо това гледа 2 деца, седнала в пицарията до площадката. И като поотраснат, решава да роди пак за радост на съпруга, а най-вече, за да си осигури още поне 15 години безметежен живот Казвам го образно. Просто изискванията за възхищение според мен се променят и обществото поощрява (е, може би не точно нашето) жените, които вдигат летвата, а не се крият зад майчинството. Ситуации разни. Важното е преди всичко човек да взима осъзнати решения по отношение на децата, а не такива водени от собствения му егоизъм (независимо как е маскиран) или малоценност (да се докаже чрез децата) и пр. и пр. кофти мотиви.
От което идва и 3/ Решението за дете/деца е съвместно решение на двойката и според мен в идеалния случай и двамата трябва много добре да са наясно с мотивите си, да няма натиск и нереални очаквания.