Промяната след раждането

Хм, ще вземе отношение по този спорен между Сирената и Таис въпрос.
Разбира се, че всеки коментира и оценява останалите. И че отношението обичайно е отрицателно, рядко се случва някой да каже Възхищавам се на еди кой си. Т.е. не рядко, но все пак по-рядко от критиката.
От друга страна разбирам и Таис - говори се, коментира се, но в крайна сметка всеки си се прибира в къщата си и си гледа себе си, живее своя си живот и голям праз на Пълна луна животът какъв е.
Но все пак общественото мнение си съществува. Няма нужда някой да дойде и да каже конкретно каквото и да е по отношение на майките и майчинството, обществените настроения се усещат.
Личното ми мнение е, че много от тези настроения са медийно наложени.

Iliana Donevska 622413, на мен, например, ми прави впечатление, как спокойно се използва думата "чавета" за деца, дори от собствените им родители.
Къде, интересно, си видяла това изискване жените да имат три бизнеса и четири деца?! И понеже, по някаква случайност познавам Мацантини, ако наистина й се възхищаваш, трябва поне името й да знаеш, тя не се казва Мария.

Няма спор, говорим си - при това не само моя милост и Сирен. Според мен тук пак дъвчем едно и също от вече и аз не знам колко теми. В която и тема да се споменат деца, все се стига до бройката, възхитата, недадените медали и т.н. Скука.

Иначе си права: всеки гледа себе си. Не ме интересува кой колко деца има и как живее, какви теории развива и дали е хепи. Прибирам се у дома при моето дете, и живея моя живот - така, както на мен ми харесва

E, отворих темата на страницата, на която коментирахте с нея, затова хванах и аз това да коментирам.

Аз ще отговоря по въпроса, зададен в темата, като "прясна" майка с новородено и се надявам после да не бъда разпъната на кръст.  Не търся съвети или съчувствие - обичам си безумно детето и аз (вече) също се чувствам добре, просто искам да съм искрена за авторката, а и да формулирам за себе си какво се промени. 
Подчертавам, че бебето ми е много малко,  след време част от тези неща ще отпаднат, но сега - докато не ходя на работа, а гледам малчо вкъщи, нещата се промениха по следния начин:

1) постоянно ме е страх от нещо.  По принцип съм тревожен човек, но дори не подозирах колко може да се притесняваш за едно мъничко човече.  Факт е, че той си има някакви проблемчета и вече на какви ли специалисти не ходихме - при повечето се оказва за щастие, че му няма нищо или е нещо супер козметично, но аз вече съм си преживяла доволно количество ужас.  Това е най-голямата промяна за мен - толкова го обичаш, че непрекъснато се притесняваш дали е добре, дали си взел правилното решение за него, дали не изпускаш нещо. 

2) никога не ми се беше налагало да се сблъскам с нещо до такава степен безкрайно - тъкмо приключиш с едното хранене и приспиване, идва другото и така всеки ден, 24 часа в денонощието.  И на училище, и на работа имаш почивки- било то обедна, уикенд, отпуска или поне нощта за сън.  Сега не е така - всяка будна минута (а тези, в които спя, далече не са много) е отдадена на това малко същество, което иска абсолютно посвещение.  Дори да спи не знаеш кога ще се събуди и ще има нужда от теб, така че в нито един момент не си абсолютно спокоен.  Да, таткото помага, но огромната отговорност пада върху майката в тези първи месеци.  Тук е и моментът, че бебето ми е "зимно" и не мога много-много да го извеждам, така че сме почти по цял ден вкъщи и еднообразието е много повече, отколкото си представях.  Сливат ми се дни и нощи и ако ММ не ходеше на работа, дори нямаше да знам дали е делничен или почивен ден.

3) Сходно на горното - но - имам крайно малко време за себе си.  Преди да родя ходех три пъти седмично на  (групов) спорт, занимавах се активно с голямо НПО, излизахме с приятели редовно на по бира/кафе/театър/кино.  Не ме е срам да си призная, че тези неща ми липсват, начело със спорта.  Да, мога да си правя упражнения вкъщи, но ми липсват приятелите оттам, атмосферата на залата, кафето преди/след тренировка.  Майка ми идва да гледа малкия за по час-два седмично, но засега повечето отиват за лекари, които трябваше да отложа за след раждането или ходене по институции и вършене на скучни, но необходими неща.  ММ е на работа до късно, а уикендите гледаме да ги прекарваме заедно, така че за мен време не остава.  Предполагам, че ако не беше срудено и грипав сезон, можеше да водя за част от нещата и детето с мен и да не го усещам толкова драматично липсата, но тук и сега - така е. 

Това са моите наблюдения за практичните промени, които могат да се опишат. Радостта от първата усмивка/поглед/смях са уникални преживявания и за тях, разбира се, си заслужава всичко друго. 

Другото митологизиране около майчинството е, че "раждането прави жената по-здрава".

Ми не, не е вярно, яко прецаква тялото и скапва почти всичко.

А иначе съвременните развити общества нямат нужда само от гении, даже почти нямат нужда, щото върви повече просташки комерс. Имат нужда от чифтове ръце. По-ефективните общества са тези, в които има голямо количество хора, управлявани ефективно и строго. Не креативни, не с високи постижения. Именно защото вече не са общества, а са територии с бюрокрация. Там гении не виреят и не се раждат. Върхът на това общество е посредственият, но безпощаден бюрократ.

Жалко за Римската империя тогава, тя опровергава Сиренината теория

Я по-подробно, кое точно и кой век на Империята?

Освен това има разлика между съвременни постиндустриални общества и древни общества.

Каквото и да си говорим, за да вървят нещата, трябват хора. Неслучайно в големите градове има рядко срещан просперитет и е интересничко. А в безлюдните места просто не стигат хората, та нещо да се случи.

Никога не успях да бъда от тези майки .., знаете ги
които постоянно се изтъкват с броя на децата
и всяка дума и тема им е "а пък моите деца "
На мен даже ме отблъскват подобни хора .
Когато ходех по градинките или в компания
и винаги е имало такива обсебващи жени които всички бяхме длъжни
да слушаме за нейните деца . Умираха си да са в център на внимание .
Аз даже си слагам сама контра да пиша и говоря за децата си .
Иначе по принцип се възхищавам на успелите в професията си , на стойностните хора
които станаха голям дефицит , Виждам че повечто са егоисти
за които света се върти около тях .

Моите и двете са зимни и ние просто си седяхме вкъщи. Добре че беше Мамата.

Сирената май ми разказа за Mouse utopia. Който иска, да види филмчето и да си направи изводите, ако може.

Ще дам един елементарен пример, пък дано някои разберат.
България и САЩ- в коя държава има повече учени, повече просперирали, повече спортисти със световни постижения, повече космонавти?
Т. е, повече дърпащи напред и нагоре развитието на страната?

От 7 милиона ли можеш да направиш по- качествен подбор или от ,100, 200, 300 милиона?

Аз имах кръвоизлив и операция след второто раждане. Беше ме страх да правя  секс, а от кърменето нямах желание. Доста време.
Мъжът трябва да е турбо мухъл да не издържи.

Уау, Сирен, ама ти си ме четяла Останах с погрешно впечатление покрай другите ми въпроси, които случайно подмина.
Аз написах, Римска империя, не Римска република.
Absurt, статистика се прави при равни количествени показатели, предполагам го знаеш. Имаш ли статистика на брой гении на единица население? Иначе ми е интересно, как от промяна след раждане се стигна до "спасяване" на цивилизацията. Аз давам медал на Сирен за принос в това отношение! Още няколко Сирени и сме преизпълнили мисията на века.

Първите няколко месеца след раждането (естествено, с епизиотомия) имах чувството, че със секса е свършено завинаги и никога няма да е вече същото. Е, наистина не е, ама се оказа, че като мина време, стана още по-хубаво, отколкото преди да родя. На селските провокации с любовници и суша не смятам да отделям ефирно време. Променя се животът след раждането, който твърди, че е същото, за мен просто лъже или е на някакво ниво, което очевидно нямам капацитет да стигна. Как точно ще се промени и доколко това ще ни влияе зависи от всеки човек, предполагам и от бебето.

Zolanova, успех в опитите за бебе. Промяната е наистина голяма, в моят случай беше буквално животопренареждаща в най-прекрасният смисъл на думата. Разбира се, че имаше загуба на свободно време, предишни хобита, сън, енергия, форма. Имаше забавяне и променяне в някои професионални цели, изнервяне, тревожност, стрес и т.н.
Но те са несъизмерими с това колко голям хоризонт и нова перспектива отвори майчинството пред мен. Звучи очевидно, но създаването на един чисто нов човек (или два, три и тн), привилегията да ги виждам как откриват света, оформят се като личности и т.н. е несравнимо с нищо друго. А смелостта да поемам нови рискове и самоувереността, която имам сега, е в пъти по-голяма от преди и е директно в резултат от всичко, което уча всеки ден като родител.
Накратко, родителството е супер.