Благодаря за отговорите The Siren of Titan и lolita1213. Аз леко се притеснявам, че момента идва и понякога се стресирам от ситуацията преди да се е случила. Не ми се ще само заради моите колебания на моменти да прецакам едно бъдещо дете, което да не живее в дом с безкрайно много обич и да съм неспособна майка. Радвам се, че споделяте, че чуствата преди нямат общо с чуствата след.
- Публикувана: 23 фев. 2019, 11:28 ч.
- Последно мнение: 11 март 2019, 08:28 ч.
Промяната след раждането
Какво разбираш под "безкрайно много обич"? Децата също са хора, няма да оцелеят, ако ги гониш за безкрайно гушкане и говорене с приповдигнат тон цял ден. Искат да си намерят ъгълче, да си играят и понякога НЕ искат майката да кръжи отгоре.
Децата имат нужда от достатъчно, не от безкрайно много. Ако майката много се напъва, лесно става токсична. И е лесно да ги задушиш от любов.
Децата имат нужда от достатъчно, не от безкрайно много. Ако майката много се напъва, лесно става токсична. И е лесно да ги задушиш от любов.
Ние искахме деца, но не веднага щом се оженихме. Говорели сме си още докато бях 11 клас за сватба и деца, но не сме си давали зор.
Все пак аз се омъжих на 18 ( все още ) и въпреки, че никога не сме харесвали нощния живот и партитата, със съпруга ми искахме да се насладим на брачния живот преди да създадем детенце.
В мемнта съм на 24 и очакваме. Все още не съм се докоснала до майчинството, но вече нямам търпение да видя за какво иде реч
Благодаря за отговорите The Siren of Titan и lolita1213. Аз леко се притеснявам, че момента идва и понякога се стресирам от ситуацията преди да се е случила. Не ми се ще само заради моите колебания на моменти да прецакам едно бъдещо дете, което да не живее в дом с безкрайно много обич и да съм неспособна майка. Радвам се, че споделяте, че чуствата преди нямат общо с чуствата след.
Минава и заминава, трудно е, но не нещата, свързани с детето, а онези, другите фактори, заради които си се колебаел. Ти си знаеш кои са за теб, те ще си останат и след това. Не желая да споделям кои бяха за мен. Майчинството ме грабна и първите година-две се потопих в него и позабравих другите неща, в крайна сметка си дойдоха на дневен ред и ги изринахме и тях, но с деца беше в пъти по-трудно.
Зависи какви са ти съображенията, наистина.
Съмненията при жените идват от усещането, че нещо липсва като ресурс или перспектива.
Що бе, всичко ми е точно по темата. Както и соц идеята, че жената решава кои ембриони да остави и кои...хм, да накара да изчезнат по магически начин. За да не ражда "до откат" всяка заченато, ами така по-стратегически и селективно един вид.
Впрочем една майка на тригодишно с безкрайна любов би обелила на детето си яйце, а после трябва да го нареже като маргаритка. Обикновена майка с адекватна любов стои и гледа, докато детето си отваря хладилника, взима яйце, обелва го и го изяжда. След това търпение и любов се изразяват в това да почистиш трохичките. Това е, не е супер сложно. Две в едно - детето се храни, а и се учи на сръчност и независимост.
Що бе, всичко ми е точно по темата. Както и соц идеята, че жената решава кои ембриони да остави и кои...хм, да накара да изчезнат по магически начин. За да не ражда "до откат" всяка заченато, ами така по-стратегически и селективно един вид.
Впрочем една майка на тригодишно с безкрайна любов би обелила на детето си яйце, а после трябва да го нареже като маргаритка. Обикновена майка с адекватна любов стои и гледа, докато детето си отваря хладилника, взима яйце, обелва го и го изяжда. След това търпение и любов се изразяват в това да почистиш трохичките. Това е, не е супер сложно. Две в едно - детето се храни, а и се учи на сръчност и независимост.
Впрочем една майка на тригодишно с безкрайна любов би обелила на детето си яйце, а после трябва да го нареже като маргаритка. Обикновена майка с адекватна любов стои и гледа, докато детето си отваря хладилника, взима яйце, обелва го и го изяжда.
Тригодишно?! Иха. Явно съм отглеждала бавноразвиващо се дете, но моето на три не умееше да си взима храна от хладилника като голям човек.
Тригодишно?! Иха. Явно съм отглеждала бавноразвиващо се дете, но моето на три не умееше да си взима храна от хладилника като голям човек.
Ами зависи как си го гледала. На моите от 18 мес. възраст им позволявам да се хранят сами. След това им оставях храна на достъпни места. Сега могат да отварят хладилника, а там съм подредила продуктите така, че да са достъпни. Децата са доста способни, ако им се позволи.
Има различни стилове на гледане на деца. Имах познат финландец, един от първите му спомени като много малко дете е как си взима сам храна от хладилника. Там така си гледат децата, да се оправят сами.
Та така, моето тригодишно си взима. Ако не може да си вземе, е нахитряла и вика кака си да й помогне. Една сутрин каката извади храна от хладилника и си закусиха сами, много яко беше. Имаше за бърсане после, но за мен тоя вид независимост е много важна.
Излъгах, не е на 3, на 3г. и 2 месеца е.
Има различни стилове на гледане на деца. Имах познат финландец, един от първите му спомени като много малко дете е как си взима сам храна от хладилника. Там така си гледат децата, да се оправят сами.
Та така, моето тригодишно си взима. Ако не може да си вземе, е нахитряла и вика кака си да й помогне. Една сутрин каката извади храна от хладилника и си закусиха сами, много яко беше. Имаше за бърсане после, но за мен тоя вид независимост е много важна.
Излъгах, не е на 3, на 3г. и 2 месеца е.
Специално избрахме хладилник с горен фризер, за да може да е достъпен за деца. Взимат си мляко, кисело мляко, сирене. Ако нещо е трудно, помагам, но така се чувстрат горди.
Тригодишното ми е принцеса-воин, силно детенце. Яде и изгладнява, тежи 18 килограма - справя се с вратата.
Тригодишното ми е принцеса-воин, силно детенце. Яде и изгладнява, тежи 18 килограма - справя се с вратата.
Моля, не превърщайте темата в такава за способностите и самостоятелността на 3-годишите.
Приписваш собствените си страхове в/у всички. Аз пък намирам за нормално човек да има съмнения, когато не е правил нещо в живота си, без значение за какво става дума. Прекалено уверените хора са рядкост, въпрос на характер.
Лично за мен - за посочените никога не съм се замисляла, съмненията ми бяха чисто физически - бременност, раждане, здраве. Това не са неща, които зависият от нас и намирам за нормално човек да се притеснява, защото нямаш контрол над тях.
Така че моят съвет е - да имате съмнения е нормално, но ще се справите.
Съмненията при жените идват от усещането, че нещо липсва като ресурс или перспектива.
Лично за мен - за посочените никога не съм се замисляла, съмненията ми бяха чисто физически - бременност, раждане, здраве. Това не са неща, които зависият от нас и намирам за нормално човек да се притеснява, защото нямаш контрол над тях.
Така че моят съвет е - да имате съмнения е нормално, но ще се справите.
Темата за броя на децата напоследък ми интересна, като изключим джафкането, което обикновено се получава в такива теми. 
По темата - промяната е голяма - при всеки е индивидуално, но обичайно е повече положителна отколкото нещо друго. А накрая като се обърнеш, минусите сякаш бързо се забравят, ако си с подходящата настройка.
По темата - промяната е голяма - при всеки е индивидуално, но обичайно е повече положителна отколкото нещо друго. А накрая като се обърнеш, минусите сякаш бързо се забравят, ако си с подходящата настройка.
Сирена, наистина с теб конкретно не ми се занимава, но тъй като наводняваш всяка тема и томително ни обясняваш кое как трябва да се прави от позицията на тотално несправяща се (освен с раждане на деца) с живота се налага от време на време да ти отговоря. Самата ти се изказваш много грубо за собствените си деца (това най-много ме дразни), както и за провайдъра. От висотата на миндера. Твоя реплика е, че си се минала да раждаш две дъщери, а е можело да имаш само една и пак да вържеш провайдъра. Разбирам, че не помниш какво пишеш, но на мен някои неща ми правят впечатление и не ги забравям - особено грубости, несъответствия и откровени лъжи.
По темата - след раждането у нас стана много чисто за ...около два месеца - всеки ден миех подове, чистех прах, дрехите на бебето гладиг пак два месеца - до там беше ентусиазма и помощта на бабите.
По темата - след раждането у нас стана много чисто за ...около два месеца - всеки ден миех подове, чистех прах, дрехите на бебето гладиг пак два месеца - до там беше ентусиазма и помощта на бабите.