Промяната след раждането

  • 28 783
  • 855
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 30 802
Скрит текст:
Сирена, наистина с теб конкретно не ми се занимава, но тъй като наводняваш всяка тема и томително ни обясняваш кое как трябва да се прави от позицията на тотално несправяща се (освен с раждане на деца) с живота се налага от време на време да ти отговоря. Самата ти се изказваш много грубо за собствените си деца (това най-много ме дразни),  както и за провайдъра. От висотата на миндера. Твоя реплика е, че си се минала да раждаш две дъщери, а е можело да имаш само една и пак да вържеш провайдъра. Разбирам, че не помниш какво пишеш, но на мен някои неща ми правят впечатление и не ги забравям - особено грубости, несъответствия и откровени лъжи.
По темата - след раждането у нас стана много чисто за ...около два месеца - всеки ден миех подове, чистех прах, дрехите на бебето гладиг пак два месеца - до там беше ентусиазма и помощта на бабите.
Тъжно е човек да е лишен от чувство за хумор и да приема всичко буквално...

# 286
  • Мнения: 1 308
И представи си, днес също по- бедните пътуват с влак. че някои така ходят на работа всеки божи ден.

Но, в случая, просто обяснявах на Сирената какво значи израза "раждаш до откат" и че по соца беше държавна политика да се насърчава раждането на трето дете. Peace

Държавна политика ама формална и на думи. И сега има държавна политика за интеграция на малцинствата и какво от това - някой смята ли, че се интегрират поради политиката? И в момента има някаква политика за насърчаване на раждаемостта - дали заради нея има хора с 3 деца? Излиза, че вярваш, че през соца човек ще поиска да има 3 деца, защото е беден и ще пътува без пари с влак? Значи, ако е трябвало да плаща за влак е щял да предпочете да няма трето дете... не мисля, че е имало някой чак толкова елементарен. От цялата държавна политика, резултатът от соца е налагане на модела Семейство с 2 деца. Преди социализма масово е имало 3+, а после уж с голямата грижа за народа, децата и трудещите се - накрая масово с по 2. Така че не вярвай на пропагандата, особено прочетена в минало време като не можеш да усетиш реалността (тогавашната).

# 287
  • Мнения: X
Съмненията при жените идват от усещането, че нещо липсва като ресурс или перспектива.
Приписваш собствените си страхове в/у всички. Аз пък намирам за нормално човек да има съмнения, когато не е правил нещо в живота си, без значение за какво става дума. Прекалено уверените хора са рядкост, въпрос на характер.
За моя конкретен случай Сирената го е усетила правилно - при мен беше точно липса на ресурс.
Иначе за второто ти изречение съм съгласна категорично!
Сирена, наистина с теб конкретно не ми се занимава, но тъй като наводняваш всяка тема и ...Самата ти се изказваш много грубо за собствените си деца (това най-много ме дразни),  както и за провайдъра. От висотата на миндера. Твоя реплика е, че си се минала да раждаш две дъщери, а е можело да имаш само една и пак да вържеш провайдъра.
Ахам, репликата обаче беше иронична.
Ох, не можах да се сдържа пак. Ще излезе, че съм адвокат на Сирената, а аз хич, хич не съм.

Разбира се, че държавната политика за насърчаване на третото дете е била формална. Както и сега.

# 288
  • Мнения: 30 802
Ресурс във всякакъв смисъл - дори как си усещаш тялото.

А понякога има един такъв инстинкт, че ще се справиш и че всичко ще е наред. Не говоря само за паричен ресурс. Жените го усещат - просто нещо липсва, даже да не може да го назовеш. С поглед назад може да се види какво е.

# 289
  • Мнения: 46 597
Говорим за различни неща. Случайна среща с пиян шофьор, лекарска грешка, болест от нищото и т.н. Няма застраховани хора, колкото и перфектен ген да имат.
Но това го осъзнах още като дете и на млади години, видях достатъчно около мен, за да не съм чак толкова смела и да си вярвам, че винаги всичко ще е цветя и рози.

С което не казвам, че човек не трябва да не прави никога нищо, но като го прави да не лети в облаците, а да бъде реалист.

# 290
  • Мнения: 5 134
Но да намериш енергия за работа И за деца, да съвместиш двата типа мислене - това за мен е предизвикателство.

Разбира се, че е предизвикателство, но ако трябва да си обективна, твоята ситуация е резултат от целенасочен избор и твое собствено желание ти да поемеш на 100 процента цената професионално, докато бащата на децата не е дори и малко усетил предизвикателство. Което си е ваша работа и работи за вас, но не е някаква универсална истина, поне не и във времената, в които живеем, че гледане на деца и смислена профвсионална кариера са несъвместими. Нещата не са това, което бяха и е кой както си избере и го направи, или поне за прослойката жени с образование на твоето ниво и над него.

# 291
  • Мнения: 30 802
"докато бащата на децата не е дори и малко усетил предизвикателство"

Това малко си го извади от...не знам къде - няма как с 2 деца "дори малко" да не усети поне нещо. Винаги съм се изразявала много специфично - поемането 100% от мен е било в първата година и ранния бебешки период, който с малко опит ми се струва тривиален. Иначе не съм факир, та таткото да не усети изобщо, че има деца.

И да, имаше един период, в който отложих професионално, т. нар., развитие. След това прегрупирах силите. Но няма как да съм еднакво лоялна и на семейство, и на работно място - оттук нататък основната ми заетост и времето ми са за семейството, за работа каквото остане. Освен това си продавам не времето, а способностите - времето ми вече е "продадено" на провайдъра, не на шефче.

Иначе до утре може да си разтягаме дефиниции за "смислена кариера" и да вкараме под тая шапка дори случаите, в които нито е кариера, нито е смислена, но "важното е, че човек се чувства щастлив", което вече е съвсем различна категория.

# 292
  • Мнения: 5 134
Определено се предполага, че е усетил, че има деца, иначе би било адско странно. Но по твоите думи, професионално е бил в период на неспираем възход и децата с нищо не са го прекъснали или затруднили. Не е усетил предизвикателството да ги комбинира с работа: съвсем ясно съм написала.

# 293
  • Мнения: 5 134
Освен това си продавам не времето, а способностите - времето ми вече е "продадено" на провайдъра, не на шефче.

Каква е тази глупост? Няма умения, които да не изискват време.

# 294
  • Мнения: 30 802
Не че е с "нищо", но все пак не съм казала - сега сменяш работата с по-лека и спираш развитието, докато аз си налагам точно в тоя момент с родилкин акъл да натисна педала. Просто въпрос на късмет кога ще се случи тоя период на развитие, не може винаги всеки да има равна възможност.

Еленна, уменията изискват време, но ако се вършат като фриленсър, мога да продам колкото часа ми е комфортно всеки ден, не колкото шефът иска - абсурдните 8 часа или повече. Знам, че звучи абсурдно, но хората са свикнали да си продават времето и деня, и в рамките на тоя ден да вършат работа. А има и друг начин, в който по-голяма част от времето си остава твоя.

Пък относно уравнението умения/време...нали знаеш вица за оня, дето ударил с чука на правилното място.

# 295
  • Мнения: 5 134
Евала, Сирен, откри фрийлансерството. Само моля те не почвай да ни четеш лекции сега и за това, защото някои от нас вече закрихме тази глава от живота Wink.

Последна редакция: чт, 28 фев 2019, 08:27 от elenna

# 296
  • Мнения: 30 802
Да де, ясно, всеки си има свой свят - явно държиш да е точно "позиция", "кариера", с развитие, с всякакви дипломи и квалификации, абе цялата картинка. Нормално, живееш в такъв свят, това са най-търсените постижения. Съответно го има виждането, че майчинството не трябва да те сваля от тази писта, защото наистна напуснеш ли я, трудно ще се върнеш, най-вероятно. И затова идеята, че всеки трябва във всеки момент да драпа, 50 на 50.

Да, ама има тънка граница между възможност за развитие, която да грабнеш, и постоянно драпане. Второто може до нищо да не доведе впрочем. Мъжът ми не ми е отказвал да поеме, когато е НАИСТИНА възможност за развитие. Но не просто да ходя на работа и да се надявам, че с някаква магия ще стане "кариера", а ако не стане - да се успокоя, че "поне съм щастлива".

# 297
  • Мнения: 5 134
По-ограничаващо свободата, времето и финансите нещо от фриленс на парче колкото да не заспиш помежду 2 мнения във форума трудно мога да измисля откъм дейност. Ама щом това е твоята версия за свобода дето я плащаше с години наред блато, то поне ти пожелавам американски клиенти и например поне 50 долара на час, като са някакви такива високи умения. А ако случайно си се хванала с Ruby on Rails свиркай защото вече 3 ден не ми излиза свестен човек от Upwork.

# 298
  • Мнения: 30 802
америкнски клиенти и нпример поне 50 долара на час

Е да де...какво друго...

Абе в тоя форум всеки си има по една "краставица" и най-вече нещо, с което си мисли, че си е уредил живота и му е важно. За Контесата беше къщата, за теб кариерата, явно ти е важно, с това местене на хиляди километри. Аз си признавам, че просто искам да изкарам деня плюс някои материални удобства.

Сега, на всички е ясно, че и ти си в блато и още няколко години няма да ти просветне, но то се вижда само с поглед назад. И не го наричаш така. Но това не променя фактите, че ранните години с децата са специфични, да се изразя най-неутрално.

Иначе съм прекалено дърта за "кариера" в тоя смисъл, а и това е БГ - няма пътечки като американските, но пък цената на финансовата независимост е доста по-ниска.

Не искам да съм меринджей, не ми пука за корпорации, системи, НПО-та, нямам идеи, с които да спасявам света и онеправданите. Така че - да не заспя звучи като доста добра цел на тоя етап. Пожелавам ти успех в спасяването на света и постигането на social justice или за каквото там се бориш в супер-дупер работата си, която вършиш с хъс и скорост след цяла безсънна нощ.

# 299
  • Мнения: 5 134
Мерси! Нищо, че няма нищо общо с това, дето описа Wink. Но ще ми е нужен късмет определено, защото утре горчиво ще съжалявам, че при две заспали дълбоко деца аз гледам House Hunters в 1 часа.

Общи условия

Активация на акаунт