Отношения с родителите, една тъжна история..

Аз мисля, че щом си на 26 години... вече ти си Алфа-мъжкарят и можеш да наместиш баща си където му е мястото.. както и да спасиш майка си.

А майка ти какво отношение има към взаимоотношенията ти с баща ти?

Кое семейство е разбито? Семейството си ти, жена ти и детето. Не си нито първия, нито последния, отглеждан от токсични, психично болни, зависими, насилници и прочее гадове. Режеш гангрената и продължаваш да се грижиш за жена си и детето си. Ако можеш да помогнеш на майка си да не живее в такава среда и самата тя иска да се махне - помогни ѝ. Няма да се оправи и превъзпита стар човек. Не бъди наивен, никога няма да се превърне в бащата от филмите. Ти си главата на своето семейство.

А аз мисля ,че още се чувстваш подчинен.Нищо не си отхвърлил.Мъчат те   нещата около теб,  а не трябва.

Мисля, че не всички родители са добри за съжаление!  Според мен, добре си направил, като си се опълчил на баща си. Ти не си малък, имаш работа, имаш семейство и градиш бъдеще. Жал ми е за майка ти, явно й е взел страха и тя го търпи.

Според мен си направил добре,че си отвел жената и детето настрани още от самото начало-и за двамата не би било добре да гледат скандалите на баща ти.А майка ти къде е в цялата ситуация?Казваш, че я е тормозил,но все пак тя как се държи към теб и новото ти семейство?Или от страх от баща ти нищо не казва.А той(баща ти) с какво се занимава-казваш селска работа,но каква точно, че да иска помощ от теб и да се сърди, че не му помагаш?Грешно е родителите да си мислят, че децата са им длъжни,но е грешно и децата да не се интересуват съвсем от родителите си-дали и как мога да им помогнат?Това е мое мнение,не ангажирам никой с него,още повече че самата аз от почти 14 години нямам родители,но докато бяха живи се разбирах добре и с двамата ,без да имаме големи очаквания едни от други.Според мен с баща ти трябва да проведете един цивилизован разговор, да разбереш какво точно иска от теб и да му обясниш какво може да очаква.И ако не се разберете ти си гледай твоето семейство-жената и детето, сега те са важните...

Достатъчно голям си, за да може да решаваш каква посока да поемат отношенията с родителите ти. След като няма разбиране и взаимно уважение, не виждам причина да продължаваш да поддържаш тези контакти.
Баща ти няма други средства за контрол, освен вменяването на вина чрез упреци и обвинения. Ограничиш ли контакта, ограничаваш възможностите за контрол.

Майка ми се опитва да е буфер между двете страни, но повече се опитва да подкрепя баща ми, въпреки тези неща, които стават с тях/с нея. Съобрезява се с него като цяло. За помощ - тя държи повече аз да прая компромиси и да трая, колкото тя да се махне от него. Докато живеех при тях си направих ме нова къща - е тя си била оставила живота и не иска да ходи по квартити. Това е нейн избор и не се меся.

Относно това, че децата не са длъжни на родителите си  - и аз така мисля. Учих на 500 км. от нас и всяка седмица се прибирах да видя приятелката си, но в същото време и съм бил всеки ден на лозето ни, което е 10 дка да помагам - това всяка седмица докато уча за 4 год. Като малък също съм бил като хамалин от 6 - 7 годишен, каквото мога съм правил, а моите връстници играеха навън. Но се научих така да се трудя и да не се предавам.. Накратко мисля, че е време да обърна внимание на семейството си а, не всяка седмица да копая лозе, което си е хоби на някого..

До милинка ( коментар 7 ) - права си, това е целта ми. Като малък кавги между дядо ми и баща ми, но не просто караници. Не искам и сина ми да вижда подобни глупости и да се чуди в каква обстановка живее. В момента другите му дядо и баба се държат много добре и са напълно другата противоположност спрямо моите родители.

Бих прекратила абсолютно всякакви отношения с... баща – не, родител – също не мога да го нарека, остава оплодител. Бих си гледала семейството.

Да ме извиняваш, но сам си създаваш проблемите.
С кой акъл ходиш всяка седмица при баща ти и се занимаваш с лозета и други глупости? Просто не го прави и толкова.

Направил си крачка, въпреки че те яде и искаш някак, като с магическа пръчка баща ти да се промени, да те оцени. По-вероятно е да не се случи. Нагоре са ти дали добри свети.
Преживей го вътре в себе си. Две изречения бих казала на такъв баща и повече очите ми няма да види, нито дете, нито жена.
Уважението първо се дава даром, после трява да си го заслужаваш всеки Божи ден. Внимавай да не се озовеш в една от двете роли един слънчев ден - на баща си или на майка си.
Одобрението и сигурността я търси в себе си и я давай, не ги търси навън. Може да ти помогне.

В този случай авторе, трябва да се замислиш дали майка ти иска да е този буфер на отношения. Говори с нея дали иска да стои при този човек, може жената да я е страх след толкова години да си иде.

За теб лично мога да кажа едно - спри контактите с този човек и недей да ходиш там повече, така ще решиш проблема с викането. Не е бягане, повярвай - с хора, които са като стена, като им говориш, така се прави. Щом не може да се държи като нормален човек в присъствието на безпомощно дете, за какво му е да го вижда.

Лозето, та лозето... закъснял пубертетски бунт. Още много път има да извърви до откъсване на пъпната връв.

Лозето на човек, който тормози от години теб и майка ти, не заслужава и да се изпикаеш върху него, камо ли да ходиш да го копаеш. Лозето е най-малкият проблем. Проблемът е вграденият дълг, отговорност, наивните илюзии и надежди, че нещо ще промени бащата и той изведнъж ще стане нормален. Сега ще почне вината и самообвиненията и тази тема е един израз на тази вина.

Мисля, че трябва да станеш мъж и не само да го изолираш от живота на семейството ти, а и да спасиш майка ти, която е жертва на домашен тормоз !!!

И моя баща е боклук, но не е малтретирал майка физически, ако го имаше това щях да го набия (но и без да го наказвам с бой) и щях направя всичко възможно тя да живее далеч от него !

Ти нямаш проблем да го изолираш от жена ти и детето, защото живеете отделно. Просто няма какво да комуникираш с тоя човек, но се притеснявам, че още повече ще си го изкарва на майка ти от яд !

Ти си голям човек вече, намери сили, бъди смел и спаси майка ти, води я дори на психолог, защото съм убеден, че жена на тези години която е била малтретирана толкова години и е много трудно да изоставя такива "мъже" насилници. Те се страхуват и им е много трудно.

Аз не бих могъл да живея спокойно ако знам, че майка ми е в опасност. Не само, че никакво щастие не е видяла с него, ами не се знае дали някой път няма и да е убие в изблик на агресия !

Бахти скапаната държава, баща ти трябва да бъде съден, в щатите ако беше това щеше да лежи в затвора !

В един пт любимите ми филми "Да срещнеш Джо Блек " Антъни Хопкинс малко преди да умре казва на дъщеря си
.".. и никакво самосъжаление , никога не се самосъжалявай , никога"
Ти си едно голямо съжаление
ах горканчо, копал на лозето а другите деца играели . Ами така се изграждат хората с труд .
На мен лично ми харесва, когато ходя при мама да взема мотиката и прекопая някой ред
да поливам лятото зеленчуците и цветята . Даже от малки ги строявам до мен децата
да правят това когато сме там . За тях е по добре, отколкото да се зверят в телефона , за мен също
-няма по добра отмора за душата от физическото натоварване .
Ако толкова те мъчи това му го кажи в прав текст , но ти ми звучиш мекушав .
Разбирам че искаш да имаш добри родители при които да ходиш ,
но надали ще промениш бащата ти . Остава ти единствено да ги посещаваш по рядко,
но и да помагаш в селсаката работа . Ако толкова ти тежи - отивай на спа със семейството си .Само спри да се самосъжаляваш .

За мен "майките-жертви" в подобни извратени семейства носят същата вина като тероризиращият ги, агресивен мъж. Точно този, който съсипва психически или физически трябва да се отстрани от едно семейство. Всяка майка е длъжна да защити детето си .  Подобни кавги, упреци, студенина  нараняват и комплексират децата. Възникваг куп болести, фобии  и себеобвинения. Да смачкаш нечие детство, налагайки личен деспотизъм и амбиции е престъпление. "Бащата" на автора иска да е земеделец , да си наема работници. Не сме в робовладелския строй, за да се вживява като бог и съдбовен кукловод. Авторе, дерзай , за новото ти семейство! Минал си през своята фамилна голгота,  образовал си се , имаш плод на любовта си. Поздравявам те, че въпреки жестокия натиск не си се депресирал, отчаял, пропил !  Дано жена ти и детето ти са твоя личен оазис, пази ги. Щом майка ти не желае да се дистанцира от мъжа си, остави я. Тя иска да е антураж , той се вживял в ролята на чорбаджия . Обидните епитети характерезират същността на " баща ти". Именно той е некадърник, тъпак, идиот и т. н. Докато лудия се налудува, а родата гледат сеир тв, ти се отдай на пълноценен , щастлив, семеен живот. За да спестиш излишни травми на детето си, срещите с него да са контролирани, в твоя дом . Опитите ти за адекватна комуникация и развитие
 във взаимоотношенията са благородни . Но не в теб е нужна промяна и адаптация.

Прочети тази книга, тя ме спаси:

https://chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli

Четох те и в друга тема. Ужасно ти куца психоанализата и познаването на някои типажи. Едно е да хванеш мотиката и да помогнеш на мама от добро сърце, а друго е мама да не зачитата твоите желания, твоето смейство, отговорностите ти пред него, правото ти на личен живот и т.н. и да смята, че си длъжна да ѝ играеш по свирката заради кефа ѝ и да ти хвърли един кютек, като не си на нейния акъл.

Напълно съм съгласна.
Не би трябвало да общува с тях, особено с баща си.
Майката също е жертва, но и едва ли някога го е защитавала.
Отдавна е трябвало да го постави на мястото му и да му скръцне със зъби. И да спре да общува с него.

Изкарай майка си от тази среда, независимо иска ли го или не. Ако не го направиш и тя си отиде ще се съсипеш от вина. С егоизъм няма да решиш нещата.

Съжалявам за ситуацията.Вие просто много държите на баща си.Но ситуации различни.Ето аз имам двама сина.Но и двамата "пет пари" не дават за мен.Ако и Вие имахте същите чувства към баща си щяхте да се чувствате по-добре.

Скъсваш връзката и заминаваш, той няма да се промени, гледай си семейството и който има лозе да си го копае, щото има си начин да те накара да помагаш, виковете, боя и т.н. не е начина. Според мен майка ти въпреки, че е жертва носи голяма част от вината. Няма да позволя да крещи пред децата ми в никакъв случай, нито на жена ми, ще му сменя фасона на такъв.

Няма какво да спасява майка си, тя не иска. И не само това, ами го е оставила да расте  в токсична среда за негово добро уж. Навредила е и на него. Трябва да спре да ходи там, няма за какво да е чувства виновен и задължен.

Има и още един важен момент. Ако продължи да ходи и дори ако започне да води и детето, това ще рефлектира върху отношенията със съпругата му и тогава наистина ще разруши семейството си.
Авторе, режи мостовете и си гледай семейството!

 Чак пък тъжна история. Родили са си дете, сега още едно...и просто предишните придърпвания на родителите просто не работят, щото ще те боли фара за лозето, като имаш други задачи. Иначе родителите дори неволно си придърпват децата със задачи и междувременно вкарват дозата критика и лекции, все едно още си тийн.

Детето няма да го води, може да измисли сто причини да не развозва дете по села на майната си.

Просто със свое семейство искаш-не искаш първо се откъсваш географски и физически, а след това и емоционално, защото и ти вече си родител и е в пъти по-трудно да ти влязат под кожата. Пък и губят мистиката си колко велико дело са извършили, като са били родители, щото от първо лице виждаш, че си е ежедневие, не е някаква велика дарба.

Ако си живял с властни родители е доста трудно емоционалното откъсване от родителите. Изпитано лично. На мен ми трябваха почти около 10 не толкова да се откъсна от тях, колкото да се променя като начин на мислене.
Не съм позволявала да ми се месят в семейството, да прекрачват границата, но ми беше трудно доста. Що рев съм изревала. От една страна знаеш кое е правилното, от друга си раздвоен, защото знаеш, че от теб се очаква нещо коренно различно.
Автора - гледай си жената и детето. Ако твоите родители искат да имат връзка с вас, то ще бъдат принудени да се кротнат малко и да намерите компромис. Ако ли не, здраве да е.

То и аз спазвах "фабричните настройки", докато имах време и сили за това. Сега все по-рядко се сещам как на майка ми й е важно да се правят нещата. Тя пак си крои драми и нещо се опитва да ми каже, обаче вече си живея на друга планета и посланията идват нещо объркани и не мога да разчета какво по дяволите иска. Хиля се тъпо и така...

Кратко, точно и ясно: лишаваш баща си от правото да вижда внука си.

Човек на възраст няма да промени характера си,колкотои да Ви се иска.Гледайте си семейството и детето.Щом майката не иска да го напусне или някакъв вид помощ,оставете ги да си живеят както са свикнали.Сведете свижданията до минимум и то само с Вас,без жена и дете.Ако чувктвате някакъв дълг,обаждайте се на майка си по телефона.

Прочетох ти темата още веднага, трудно ми е да се включвам, но все пак ще го направя.
Скоро чух една реплика за подобен персонаж. Беше във филм, не искам да казвам кой, супер известен и нашумял беше.
"Може би ако той беше по-добър баща, и аз бих бил по-добър син."
Добре те разбирам, и при мен ситуацията е подобна, скоро изрязах гангрената. Това, което много дълго ме държа, беше брат ми и неговото отричане. Обаче се случиха разни неща, беше неизбежно просто, и спря да ми пука и за неговото .. не бих го нарекла мнение, по-скоро за неговата обвързаност още с онова семейство.
Беше си позволил да обиди снаха ми - не с думи, със смях просто - няколко дни преди тя и брат ми заедно да заминат за чужбина, още не ми беше снаха, беше просто приятелката на брат ми. И все пак - адски грозно. Аз издържам, но спрямо другите ми близки хора - как да ти кажа, неприятно ми е да го прави спрямо тях. Но и те си имат своя път да извървят.
Майка си отдавна смятам за съучастник.
Общо взето околните са доста обработени и не осъзнават какво става.
Брат ми живее в доста богата страна, с прекрасна кариера е, мога смело да го нарека self-made, и пак е недоволен от него.

Та така, общо взето, може би ако той беше по-добър баща, аз щях да бъда по-добра дъщеря.

Бладагодаря на всички за мненията - смятам както казаха, всички да се спре контакта с баща ми, защото има само проблеми от негова страна. Продължението на историята  е от днес - решил да ми предложи "специални условия" и да ми дава още един шанс. Условията са свързани с това на него да му е удобно.. не да се промени и да може да вижда внука си

От момента, в който осъзнах нещата - ама съвсем съвсем ги осъзнах /да речем твоят момент на писане на темата/, до скъсването на връзката, минаха сигурно 10 години. Стискам ти палци при теб да е по-бързо.

Аз съм от подобно семейство, походих си на психолог, за да се отърва от вината, която чувствах. Сега съм в пъти по-добре. Помисли за подобна помощ. Не се чувствай виновен, че майка ти е там и "страда", голям човек е, това е неин избор. Аз понякога виня повече майка си, отколкото проблемният човек, защото му позволи всичко, което преживяхме. Опитах и аз да и помогна...не става.

Една малка тайна, за хората, които все изглеждат страдащи и намекват, че страданието им е твоя вина: всъщност в 99.99% от времето си изкарват прекрасно и си гледат кефа. Но за пред теб изведнъж изваждат плочата със страданието.

Ами ти му кажи, че шанс за него няма. Не го считаш за баща и не желаеш сина ти да познава дядо си,  защото те е срам от него.
И не се обаждаш, не пишеш, не ходиш. Това е.

Категорично не съм съгласен да не мислиш за майка ти, защото цитирам мнения от темата: "тя имала основна вина да имаш този живот" !

Много жени не са така силни, че да могат сами да избягат от този капан, някои дори сглупяват, като си мислят, че така било по-добре за детето от колкото без баща !

Това обаче няма никакво значение, все пак това е твоята майка и тя те отгледала и за това тези мнения да не ти пука за нея са абсурдни, чак не мога да повярвам, че ги прочетох !

В случая говорим за тежък ФИЗИЧЕСКИ и психически тормоз, той един ден може дори да я убие и как ще живееш ти след това ???

Майка ти със сигурност скрива сега от теб случаите в които той я тормози ! Ти не може да стоиш безучастно отстрани и да ти е все тая, сега вече не си дете !

Жребецо, по принцип харесвам как мислиш, но ето и ти му вменяваш вина. Ако знаеш как тежи това...майка ти е, мисли за нея...Какво повече да направи, при положение, че тя не иска да се махне? Да я задърпа насила? Да се бие с баща си? Толкова съм се терзала, че аз примерно съм на хубаво място и се забавлявам, а майка ми се занимава с един пияница. В един момент осъзнах, че това е неин избор, молили сме я да се махне, имаше възможност, но не. Ами какво да направя. Дистанцирах се, изслушвам поредното оплакване, помагам с каквото мога, но по-отдалеч и така.

Stallion001е явно млад човек.И аз някога ,като ученичка исках да замина далеч да работя и да взема майка си, че тормозена от баща ми. Без да мисля ,че тя върви с брат ми и родителите си.И което е лесното ,да отреже насилника ,няма и да стане.Някога са възпитавали в подчинение и като попаднат на подчинител ,насилник  в някаква степен се циментират.И стигнах до извода всеки за себе си отговаря , едно  е да дадеш подкрепа на който я търси ,друго да му промениш  светогледа.Ще отрови и твоя живот.Смятам, че на всеки е дадено и писано да премине и научи уроци.Заради себе си , и лично трябва да го направи.Може би в моите уроци е било и да преодолявам сама и да вървя където съм тръгнала , за да стигна.Ако влача багаж, било  личен или чужд, няма как да стане.Багаж умствен или предразсъдъци, вменени  отговорности ,задължения и сложни отношения.

Марена, имах нужда да го чуя/прочета... Благодаря ти. Съжалявам, че на толкова много хора ни се е случвало.

Както казах говорим за тежък случай на домашен тормоз, а не просто за нещастен живот ! Доста съм видял от живота и от случая на моите родители и от на много други ! Аз много добре знам как разсъждават такива хора, като неговата майка, особено от нейното поколение и назад. Това обаче няма значение какво иска майка му, и че тя самата не го е пожелал да избяга от Ада. В много случаи такива жени искат, но няма къде да отидат, в други не искат да бягат приели са съдбата си и си търпят.

Ние обаче говорим за случай в който е застрашен живота и здравето на неговата майка. За това аз съм крайно несъгласен с вашите мнения и доводите ви не ме убеждават с нищо. Подобно разсъждение всъщност е много страшно в глобален аспект, въобще за цялото човечество. Представете си ако всички разсъждавахме така и мислим само за себе си, това е чист егоизъм, на мен ми е непонятно това чувство, защото имам "лошият късмет" да се родя алтруист, което обаче има много минуси в личен план !

Нима ние трябва да помагаме само на хора, които осъзнават и търсят помощ ? Това е несериозно !

Според нашето законодателството, не можеш да повлияеш или да взимаш кардинални решения от името  и за пълнолетно лице. Изключение има за тези под запрещение или невменяемост лица. Избира им се нестойник. Майката на автора е отказала помощта му. Тя не е дете.Той да я отвлече ли? Отделно факта, че е била свидетел на побой и тормоз над детето и я прави съучастник. В нормалните държави щяха да са с отнети родителски права. Безспорно и тя е жертва , с манипулирана психика, но има възможност да смени живота си и да стопира това ненормално битие. Житие,  в което срама  от рода и материалната зависимост е водеща е асоциално явление.

Не може да се помогне на който не иска и търси помощ.Да развием какво се случва  при автора на тази тема-майка му не иска да осъзнае  първо, че има нещо нередно.Той поддържа контакт  и се бори аз нея.Трябва да я изведе от там, но тя не иска.Няма шанс да промени баща си.Прекалено е силен, може би когато остарее  и няма избор да се счупи , но не и на този етап.И авторът си ходи там, бори се  и накрая губи себе си и собственото семейство , вреди на детето  и партньора , съсипва се  в безсилие.
И аз съм алтруист и редовно стигам до етап да се питам какво правя...И защо го правя...Толкова ли не съм си важна.Или моите близки, деца, не са ми важни та се боря за който не иска, който харесва да хленчи и не предприема половин стъпка напред.Ако е помощ да кажеш в очите на някой  кой е  и къде е всъщност-да бъде помощ.Нататък се иска повече , иска се участие.Аз избрах себе си,не искам да съм алтруист.Не  ездравословно ,
Всеки има свой път  и трябва да го извърви.
Ако майката в случая иска да се изнесе от онзи дом, може да се помогне.

Авторе, извинявай за въпроса, но баща ти продължава ли да упражнява физическо насилие над майка ти или това се е случвало само докато си бил малък ?
Ако тези неща продължават задължително я измъкни от там. Тя може да не иска да те притеснява, може и на теб да ти е трудно финансово да й намериш квартира, ако няма средства, но не оставяй нещата така.
Баща ти защо толкова държи да му помагаш за лозята? Пари дава ли ти от там ?

Защото вероятно се смята за Бог и че децата са му длъжни, не вярвам пари да му дава.

Щом не получава пари от тези лозя, няма смисъл да си губи времето. Ами да си работи, да си гледа жената и бебето.
Всякакъв контакт да се прекъсне с насилника.

Той на всичкото отгоре си мисли, че всички ще се съобразяваме с него и, че майка ми не може без него.
Не съм предполагал, че такъв човек въпреки всичко, което стана не разбира ситуацията и още има претенции да му работя ш*баното лозе  всяка събота и неделя и ми давал шанс да се оправим при това условия.... ) Тая седмица се вижда, че ще си взимам майка ми при мен и така. За края е ясно..

А майка ти иска ли да я взимаш?

Бре, че чудеса стават...

Майка ти при вас ли ще живее или в отделно жилище. Ако я вземеш при вас може искри да пламнат между нея и жена ти.

frozen_archer, предстои ти дълъг път. Ти си само в началото на промяната на отношенията ти с родителите. Никак не искам да кажа, че е слабост, но щом пишеш тук, търсейки подкрепа по-скоро, не си съвсем уверен, че това твое решение - да прекратиш отношения с него, е правилно.

 Според мен ти някак искаш все пак баща ти да е друг и се надяваш, че има сила и начин той да се промени. Самата евентуална промяна на родителя, когато този човек показва такова пресиране и незачитането ти като човешка личност, е изумително сложно нещо, което изискава много години и много желание и се случва на една по-ранна възраст. Твоят баща нито има желанието, нито нуждата да е друг към теб. Напротив, нещата ще се влошават с времето.

 Казвам ти всичко това от собствен опит. Скъсването ти с родителя ти ще е дълъг, болезнен процес, изпълнен с много съмнения и много надежда. Този процес ще те промени като личност, а след време и всички потиснати в теб емоции от проявената към теб агресия, ще започнат да излизат на повърхността. Ще имаш и ти моменти на агресия, ще прояваваш грубост и няма да знаеш защо, няма да вярваш, че това си ти. Не искам да звуча песимистично, но нещата следват своята динамика, своя естествен ход и проблемът, пред който си изправен, не е шега и няма да се разреши ей така.

Пожелавам ти сила и кураж!

Защо да е трудно да прекъсне отношения с баща му? Спира да ходи там и спира да се чуват по тел.
Той е на 26, издържа се сам, не е на 5г., няма работа при някой, който го мачка.

Ти с колко родителя прекъсна отношения? Сериозно ли питаш какво му е трудното?

Защото ще дойдат Коледа и Великден, защото един ден детето ще попита 'Къде е дядо?', защото авторът на темата ще иска да докаже, че е бил прав. Списъкът е безкраен. Когато няма как да го докаже на баща си, ще иска да го докаже на някой друг. Ще се опълчи на някой друг, това ще създаде проблеми. Предизвикателставата ще са на всяка крачка - жовотът е дълъг и спасението не дебне отвсякъде. Това, което авторът е преживял, е травма. Това е рана. Раната трябва съзнателно и внимателно да се лекува, душевната рана рядко минава с прах за рани. Прахът за душевни рани е самозаблудата. Хората бягат на други места, в други държави. Раната гордо крачи с тях и променя мисленето им, личността им, защото раната е дълбокото усещане за изживяна несправедливост. И жените например също си тръгват. От мъже насилници. И попадат на други мъже насилници. На още по-лоши мъже насилници. После има криминални хроники. Нима не са искали да е друго?

Вокалът на Prodigy. Пари, слава, съпруга. Стореното от баща му спрямо него го накара преди дни да сложи край на живота си. Не казвам, че това има общо с автора. Казвам - ех, да можеше животът да е така прост. Ама не е . Толкова. Не споря, мнението е мое, опитът е мой. Споделям го, ако помогне на някого - хубаво, ако не - пак добре.

А жена ти съгласна ли е ти да вземеш майка си? Заедно ли ще живеете?

Мисля, че трябва да пораснеш и да разбереш, че няма никакво значение дали този човек, който по някаква случайност те е направил, те харесва или не.
С нищо не е повече от теб- напротив, пълен боклук се е оказал, та не виждам докога смяташ да тъжиш, че не е това, което ти се иска?
Имаш дете, вземи та направи приятелката си своя жена, а ако майка ти иска, помогни ѝ да се махне от насилника.
Ако не иска- да си седи при него, но ти нямаш работа да ходиш у тях, ако искаш наистина да се отвържеш от зависимостта си към желанието да бъдеш оценен и уважаван от човек, който просто няма в себе си това качество.
Той си е увреден по рождение и ако разбереш, че искаш да получиш нещо, което не е способен да ти даде, ще престанеш да се тормозиш и приемаш като жертва.

Авторе, и според мен говори с жена си първо... когато майка ти дойде във вашия дом е почти сигурно, че ще донесе нова динамика във вашето семейство... обмислете го и го изговорете много добре, защото може вашите отношения да пострадат. Не видях по- горе в темата, майка ти работи ли, какви са вариантите да се изнесе сама след време? По принцип не съм почитател на съжителството порастнали деца - родители, ОСОБЕНО ако вече имат свои си семейства.

Защо, баща ти гони ли я или смяташ, че трябва да я спасяваш без тя да иска да я спасяват? Май не можеш да се ориентираш в ситуацията. А за лозето ми е интересно - гроздето продава ли се, виното изпива ли се или просто така - хоби по навик и за престиж пред съседите?

Млад си, обаче формулата е да започнеш да гледаш философски над нещата. Всичко си има добри и лоши страни - концентрирай се над добрите.

Баща ти може да е всякакъв, но едно трябва да му признаеш - научил те е на воля, дисциплина и здрава работа. Работата на лозето не ти се е отразила толкова зле. Като се замислиш - до тук си направил най-доброто от ситуацията - стегнал си се, учил си - дори и на пук на баща ти и от нуждата нещо да му докажеш - се е получило нещо позитивно и ето още на 26 си постигнал сума ти успехи - завършил си с добър успех, работиш добре платена работа и имаш семейство. Сега няма да хленчим, я. Няма смисъл да ти разпъвам чаршафи за лошите бащи - това си е факт. Но ако се концентрираш над позитивното и зпитваш по-малко гняв към него, ще ти е по-лесно да се измъкнеш от тази примка на лоялност и горчивина едновременно. Let go. Гледай си живота, продължавай напред. Работи и се концентрирай над семейството си. Не ходи при него - ако иска да ви види, да предприеме пътуване до твоя дом. А ако се издъни - му покажи вратата. Тъй ще да е тя. Стани господар на себе си и се отърви от горчилката и нуждата да се бориш с него.

А майка ти пита ли я дали иска или не? 
Има родители като твоите и то са много, които прехвърлят амбициите си на децата. Решават те какво ще работят, без да се съобразяват с техните нужди, желания и възможности.
Родителите на майка ми така постъпваха с майка ми и леля ми. Леля ми искаше едно да учи, а те я насилиха друго. Чак след доста време тя милата успя да учи това, което и на сърце и да започне работа. Но дотогава имаше скандали и налагания. Доста пъти по доста начини тя им казваше, че живота си е неин и ще прави каквото тя реши.
С майка ми същата работа. Много и се пречеше. Трябваше да се изнесе. Години им трябваха да разберат да оставят децата си да си поемат пътя, който те са си избрали.
Но насилие като при теб не е имало. Само скандали.
Просто по културен начин уведомяваш баща си, че не те вълнува лозето. Вълнува те твоята си работа, твоят дом, твоята си приятелка и не те интересува нищо друго.
Ако не разбере, приключваш взаимоотношения, виждания, обаждания. Докато стопли, че света не се върти около него.

OnDiNe_, права си, научил го е да се труди. Това е хубаво. Но не и останалото - биенето, тормоза, ограниченията, обидите.

Трябва да си в мир със себе си. Първо потърси този мир, отърви се от гнева, той ти пречи и кара да реагираш бурно на тривиални неща. Не случайно ти писаха, че какво толкоз, че си копал лозето.... всичко, което чувстваш е един огромен гняв, злоба, чувство за обида, за несправедливост. Повярвай ми проблема не е лозето. Ти сам знаеш, че ако приятел те помоли, ще отидеш и лозе ще копаеш, после ще изпиете по една студена бира и това ще е приятно прекарано време за двама ви. Нали така ?
Прости му. Просто му прости, така е трабвало да бъде, той ти е баща и това не се променя. Прости и на майка си, и нея обвиняваш, макар и подсъзнателно.
Ако трябва писмо им напиши с това, което искаш да им кажеш и го изгори.
Ако съумееш да им простиш, започни с обаждания по телефона, кратки, ако се изнервил от разговора, кажи чао и затвори. Но  не повишавай тон.
След ден два пак звънни. Всеки път ще ти е по- лесно да ги изслушваш е да не се дразниш, все едно гледаш филм, ти не участваш. Ако директно отправят обвинения, обръщаш на шега: Е, тате, то сега младите сме така, на времето едно е било, сега друго... отвикнах вече, гражданче съм.
След това кратко посещение, изпитание за теб и полека лека ще можете да прекарвате време без разправии, скандали.
А между другото ти даваш ли си сметка как несъзнателно тормозиш майка си ?
А даваш ли си сметка, че баща ти е бил тормозен като дете  от дядо ти, точно като теб, и той просто копира модела ?
Но трябва да намериш сили и да им простиш за това, което са, не да ги оправдаеш.
Така мисля аз.

Не мислиш ли, че майката на детето ти ти е нещо повече от "приятелка"?
Приятели човек може да има повече от един.
Но ако е коректен (и няма някоя от модерните отворени връзки), поне в даден момент има само един партньор - независимо от правния статут.
Може би е добре с това да започнеш.
Или да се бракувате, или да почнеш да мислиш за нея като за "жена ми" - със или без брак - не за "приятелка", или поне за "партньорката ми".
Тогава вероятно ще видиш кое е твоето семейство... и кое вече не е - и в най-добрия случай е твоето "разширено семейство". Когато ти самият започнеш да виждаш нещата по правилния начин... вероятно ще започнеш и да се държиш по съответния начин - като възрастен мъж и баща, не като обидено дете. И, напълно възможно е, и баща ти тогава да забележи разликата и да започне да се държи по съответен начин.

По същия начин.Токсичните хора, пък били те и наши родители, нямат място в живота ни.
"Каквото посееш, това ще пожънеш!"-не е измислена случайно...

Къде намирате такива теми отпреди месец-два? От любопитство питам. Появяват се в предложенията долу или просто ровите 5-10 страници назад в раздела?

Гениалният нов дизайн на форума ги бута като актуални на първия вдигнал темата, а после останалите по инерция се разписват.

Здравей замръзнали стрелецо с лък!
Много мъчно ми стана. Имало и други хора като мен, измъчвани от семейството си.
Знам, че човек който е бил тормозен после трудно се окопитва.

Ще ти дам няколко съвета.
Първо! Ожени се за жената! Църковен брак. Инак живеете в грях. Покажи и че със синчето са на първо място!
Че сигурно си мисли какви изроди са вашите. Както зетя ми е в потрес ако ни дойде на гости.

След това говори с майка си. Предполагам живеете в София. Ако настояваш тя  ще разбере, че мислиш за нея. Може да и наемеш квартира и да намериш работа в София, да оставиш баща ти сам да си копа лозето, пък да видим дали ще се държи още зле.
Разпитай апартамента/къщата в която живеят на кой е законово? Ако е на майка ти и ако е съгласна (май няма да е) аз бих и съдействала да го изгоните. Събираш му вещите, сменяш вратата, слагаш желязна. Но той пак на улицата ако я види може да я бие. Има си такива хора. Нещо все ми се струва, че вашите са от Северна България, Плевенско.

Хвани живота си в ръце! Не робувай!
Аз като орах, сях, окопавах картофи от 5 клас как ми се отблагодариха? Само сестра ми намазва, тя идва и прибира.
Но не мисля, че сега заради твоите грешки и прекомерен труд трябва да оставиш детето ти като порасне да стане лентяй. Да знае какво е теуд, но не и да е наказан всеки ден до изнуряване да бачка.
 За мен няма дори благодаря. Отдели майка си и семейството си и го забрави. Първо можеш да поговориш,ако е все лошо настроен, примири се, че си е такъв. И моя баща е студен. И все се прави на жертва. Разбери, че те си играят по този начин с нас-добрите и кадърни наивни деца. Бъди жив и здрав! Най-добре е да забравиш, че съществува, уви обаче е много трудно.

На няколко места те срещам, не че му е мястото де, ама да попитам коя религия изповядваш, здраво си отдадена на църквата и на Бог, а всичко прекалено сякаш дразни....поне мен лично ме дразни.Аз също вярвам в Бог по някакъв мой си начин, но не го натрапвам на никой.

На автора най -малки му проблем е, че няма брак. Църквата държи само на църковния брак. Комунизмът налага гражданския. Има дете, жена, обичат се  това е основното. Иначе му давате антихристоянски съвети да забрави родителите си и да не копа на аванта. Дано си осъзнаете греховете, преди да давате съвети, които не спазвате. Основата в Христ. теология е любовта -да обичаш и прощаваш. За съжаление, в случая на автора родителите трябва да търсят прошка от сина си. Майка му си е избрала голгота, да търпи един идиот. Авторът има своя път, семейство и се е справял сам.  Някои хора са с демонични характери, други са Ангелски добродетели. Първите няма да промени, ще си навреди и омърси. Със простотия и архаичен селски манталитет не трябва да се принизява. Авторът не е получил нормално родителско отношение.Но има шанса да промени коренно живота си, скъсвайки със селския манталитет.

Наличието или липсата на формален брак не е от особено значение (какви са тези глупости за църковен брак - ако това имаше някакво значение за тях, очевидно щяха да са го направили... далеч преди да правят дете) - съществено е, обаче, по какъв начин мислят един за друг. Дали се виждат като приятели или като партньори.
Отношенията мъж-жена (мъжът ми / жена ми) по никой начин не се изчерпват, или дори описват, с [гражданския] брак; там можете да търсите отношения съпруг-съпруга. Мъж-жена като отношение произтича само и единствено от начина, по който те самите мислят един за друг.

Само ако си имал/имаш такъв токсичен родител, само тогава можеш да разбереш защо "лозето". Това са хора на които не може да се отговори с НЕ, ако не е по тяхната - става или скандал или трябва да не контактуваш с тях никога повече. Ако не си готов да скъсаш завинаги с родителите си, трябва да търпиш, това е вътрешен конфликт, който също съсипва.

Към автора на въпроса: Имаш жена и дете- Бягай, спасявай се и не се обръщай назад, от личен опит изказвам това мнение.

Съгласна съм с последното мнение. Дори токсичните родители бият премазват децата си ако не е на тяхното. Аз съм била бита точно преди бала на сестра ми. С ужасно много резки по кожата и не се показвах с къс ръкав, сини ръце.

One more, ти си мисли че налагам религията. Заблуждават те д....
Твоята вяра е ужасно сбъркана представа. Както е и че Бохг е един такъв страшен и видиш ли смао наказва, не му пука за нас. Аз смея да твърдя че с пост и молитва всяко желание Бог ни сбъдва. При мен мечтите стават реалност.

Чидстите по сърце щре наследят рая.
Всички по-грешни хора и тези които ги е шубе да са близо до Бог казват че вярват в нещо си. Аз има сигурни доказателства че Бог съществува. Спасявана съм не веднъж от смърт. И съм благодарна. Няма да се обяснявам на някой си.
Дето примерно мастурбира и чука на поразия всяка седмица нова бройка, а за утешение си казва че вярва в нещо. Давам пример с мой бивш приятел. Ходеше с мен и събота и неделя си имаше други занимания. Страхувал се бил да се преместя при него, играхме го от разстояние. Вярващите хора са добри хора. Аз не допускам до себе си невярващи. Светинята е за святите.
Авторе, за теб не е късно да се промениш, да станеш за себе си егоист и да гледаш семейството си.
Друг мой познат, който ме нараняваше като не искал деца да му реват сега го наказаха и има много деца, станал е много нервен и отвратителен, жена му се справя някак. Горката.

Дааа, ще живея с моята съдба на грешник и ще мастурбирам или чукам на поразия, ще се мъча с тези си грехове, дано успея да преживея тези мъки.

Няма да преживееш адовите мъки.

Ъъ, ти не беше ли жена последно? Кога стана пак мъж?

Брррр, колко зловещо
По-спокойно го давай, да не пропуснеш земния рай.

На два клика разстояние са ми всичките публикации, никога не съм се представял за жена.

Дори не въм те търсила. Не съм клюкарка и преследвачка на профили като някои, нямат личен живот и изчитат всички постинги на хората. Така се изказах, почувствах те. Имам силна интуиция. Енергията на хората много ми влияе. Тръгвах по-рано от работа в гората. Усещах, че шефа идва от поне 40 м. Неговата черна енергия беше направо ужасно плашеща.

Здравейте.
Продължението на тази история е просто - реших постепенно с времето да намалявам контакт с родителите ми, защото  майка ми и досега си живее при баща ми търпейки го. Започна дори да го подкрепя в негови решения спрямо този казус и да губя нейната подкрепа за това, че искам нормални отношения  с тях ( родителите ми ), а не да слушам простотии и да козирувам.

За година след поста съм виждал два пъти баща ми като това  последния път беше август мин. година. На моменти сме говорили по телефона, но ако в единия момент се държи нормално, то при другото обаждане вече обижда и негодува за положението.
Цитирам негови реплики от разговори след това - "бил съм най - големия неблагодарник, който познавал", "пишлеме","малумник", "за всичко съм бил виновен аз","да не съм го притеснявал, защото съм бил вън от живота им". След август месец въпреки всичко това получавах съобщения "Обичаме те много мама и тате", на които бях длъжен да кажа  "Благодаря много мама и тате". Защо? Защото майка ми тайно след това отново дописваше какво искал да види и чуе този. Има още 2 фрапантни момента, който ме учудиха - за да ме накарат да отида да ги видя имаше и дори заплаха, че нямало да стъпя повече тях и това ми е било последния шанс ( аз и без това не ходих..). Имах срок за мислене, той мина и нямаше положителна реакция от моя страна. Пак се опитваха с мили думи да ме върнат, но няма как.
Втория момент е от вчера и си дадах сметка, че този човек наистина изпитва голяма злоба за да може да пожелае това на сина си и неговото семейство.

"Нямам сили повече да понасям този театър. Единственият, който мисли за тебе с добро, това съм аз. .......... И при тези които си в момента пак те използват. И двамата с майка ви съм ви изучил .Пари съм нямал в джобан си вие сте имали. Откакто си се върнал от София си друг човек. Три пъти съм влизал в болница ...... Осакатях заради вас. И ето как ми се отплащаш. Облечи се със здрави дрехи,  обръсни се, обуй еднакви чорапи, ела да се видим, никой няма да ти се кара. Почни да си вдигаш телефона, размисли малко, спомни си неща.
Пожелавам ти и вие да преживеете това което сега ми правите."

За да няма грешно разбрали и да мислят, че "осакатяване" е нещо по сериозно - имаше дек. месец операция на коляното след която се възстанови и сега ходи нормално.

Иначе внука си не го е виждал от година и половина и не мисля, че скоро ще може.
Благодаря ви за всички минали коментари, но имаше един, който се открой за мен - на предпоследната страница да намеря вътрешен мир и да им простя. Хареса ми коментара и е бих го сторил, но в определени граници - ако не е толкова лошо отношението от бащата към сина и виждам, че от него се осъзнават грешките.
Преди година си казах - до 6 месеца се надявам на чудо въпреки, че знам че стар човек не се променя ( над 50 - те е баща ми ).
Заради детството ми - мразя контрола, искам да не бъда ограничават и сега се карам с всеки, който ми наложи контрол. След този старт пост, баща ми на няколко опита се опита пак да се намеси в живота ми и си мисли, че ще доприпкам на момента, но не. Това не мога да го приема и простя  - да иска да ме контролира и да не ме зачита, въпреки, че съм му крещял по телефона и знае искам да се промени!
Да допълня и друга причина, поради, която е труда прошка - не мога да позволя сина ми, което ще е 5 - то поколение в рода ми от както се повтаря за всяко следващо поколение това, да продължи и да вижда глупости. Не е роден да вижда такова отношение и държание, които в предишните поколения са причината за това във времето..
Този текст например, който е копиран по - горе е вследствие от опит за контрол вчера - звънене в 8,40 сутринта да ходя на това "лозе" след точно 1 час...
Както повечето коментатори биха направили, избрах семейството си пред "отровни родители" - просто нямам време, нерви и шансове да се карам с другите хора за да чакам да се усетят какво искат.

Нямам спомен дали преди съм писала.
  Пред  себе си имаш един откровен манипулатор - баща ти. Той иска всичко да контролира и за това не те оставят на мира. Пробва се на какво ще клъвнеш: добро, вина ... каквото успее.
  Браво, че го осъзнаваш и стопираш манипулацията.


  Прошката - е нещо, което дава на теб спокойствие. Прошката ни кара да спрем да мислим и на ум да убеждаваме другите, че ние сме прави. Прошката ни позволява да се съсредоточим върху важните неща в живота.
  Прошката не означава да забравиш и да се върнеш към старите отношения. А да продължиш напред.

Точно така.
От разстояние бащата ми се струва направо малко забавен тип. Смях се на глупостите му. Пожелавам ти да я докараш до там, че и ти да гледаш на него с насмешка и леко съжаление. Иска се само да се освободиш и леко да се дистанцираш емоционално.

Благодаря за коментара. С времето все повече се откъсвам, но ми тежи най - вече просто липсата просто на по - нормални родители... да бъде всичко наред като отношения и т.н. Искало ми се е баща ми да бъде малко по друг тип, но в един момент просто му се изпусна края...
Не винаги е било така и не е бил от най - черните бащи, но с времето просто премина все повече към dark side както се казва - стана много груб към майка ми,  другите близки и  така.

За съжаление колкото повече остаряваме, толкова повече се връщаме към "фабричните настройки" - копираме своите родители и това, което сме видели от тях. 20 години ММ се оплакваш от баща си и не искаше да е като него. Сега повтаря действия, решения, поведение - цял бащичко. А най-лошото е, че като му го кажа, той отрича. Сам не се усеща.

Та - не забравяй какво се е случило.

И аз ще ти повторя,че семейството ти сте жена ти и децата.След като не се разбираш с баща си,постепенно намали контактите без да бъдеш груб.Като ти изтъква какво е направил за теб,отговори ,че и ти ще направиш всичко възможно а помогнеш на децата си.
Друг е въпроса ако има здравословен проблем .На всички ни се иска да се разбираме с родителите си,но не винаги се получава.

  Да , почти винаги и аз гледам, че нещата се повтарят. Упоритостта , с която отхвърляш предложението за среща , говори за непреклонност на характера, която ще се прояви един ден , ако синът ти не е съгласен  с теб. Наистина повтаряме много родителите си и претворяваме отношенията в рожденото ни семейство щем, нещем. Генетика ли е , модел ли е , не знам и аз. Вероятно от двете .

И аз съм наблюдавала често този модел, особено с напредването на възрастта. Но мога да кажа, че моите родители на стари години нямат нищо общо с техните родители. Бих казала, че баща ми е станал далеч по-добър от баща си и до края на живота си не е повторил неговите грешки или проявил неговите основни недостатъци. Даже му е противоположен. За майка си и нейната майка мога да кажа същото - диаметрална противоположност във вземането на решения.

Според мен дали ще станеш като "вашите" е въпрос на това дали са успели да те счупят психически. Точно там е разликата - ако не развиеш комплекси и запазиш здрава психика, няма да повториш поведението им.

Към автора - гледай на баща си като на човек с психични отклонения. Малко отгоре. Малко със съжаление. Малко с игнор. Дори с насмешка.

Само така ще спреш да се тормозиш. Него няма да го промениш. Естествено, че искаш да е бил друг с теб, но вашият живот заедно е приключил. Било каквото било. Свиркай си сега.

Авторе, още ли се занимаваш с глупости и не си гледаш живота?
Ако седна да ти разправям аз какви проблеми съм имала с роднини, ще ти се изправят косите.
И съм ги разрешила на крехка възраст. Преди пълнолетие.
А ти си голям мъж и със свое семейство.
Не си способен да сложиш граници.
И още не си стоплил, че ти си никой, че да променяш хората.
Ти си този, който трябва да се промени.
Аман с това лозе. Казваш, че не искаш да му копаш лозето, не си длъжен и ако още веднъж ти се обади с тази простотия ще му блокираш номера.
Ако се обади, блокираш номера.
И какво си се размрънкал, че не виждал сина ти дядо си.
Че има ли полза да го вижда.
От две години една роднина е блокирана. Няма да и отблокирам номера.
Пише мили съобщения за празници на фейса.
Нека и там да каже нещо на въпреки и там ще я блокна. Кротува си, честити ми само празници.
Ами като се ядосам съм звяр, тя си го знае, прекали.
Въобще мека мара си. А си мъж.
Също така да простиш не значи да забравиш сторенето. Просто прощаваш, приемаш ги каквито идиоти са ти се паднали за родители и си гледаш твоя живот.
Вместо да им търпиш малоумните манипулаторски приказки ти кажи какво искаш и ако не спазват, няма да имат никакви контакти с теб.
И го направи.
Блокирай номера, фейса, вайбъра. Защо въобще получаваш съобщения.
Имам чувството, че тая драма ти харесва.

Така. Първо, 10 дка лозе е голямо лозе. Ако тръгнат да го копаят трима души всяка събота и неделя, докато и ако стигнат да края му, началото ще е тревясало. За щастие, този размер лозя са с междуредови разстояния, достатъчни да минава трактор, и те се орат, фрезуват, брануват и пр. посредством техника. Второ, лозе не се оре и копае целогодишно, а пролет и есен, през лятото може след като е валяло плитка оран. Не е по всяко време да може и да трябва да се копае или оре. Трето, това е голямо лозе, добивите от които не са само за лична консумация Вероятно за дейностите, които трябва да се извършват ръчно, оранта не е сред тях, се наема работна ръка. Даже съм сигурна, че наема, ако лозето е реално. Гроздоберът например започва при достигане на определена захарност и не може да приключи, когато смогнеш да обереш гроздето. Има си срокове, трябва да се изпреварят големите дъждове и студове.

И четвърто, евала на автора. Сам се справя в живота. На стипендии разчитал единствено и веднага след завършването му се ражда дете, има добри доходи и се сдобива с жилище. Сега остава да навие приятелката и майка си колко ще е добре да живеят заедно

Той никога няма да ти даде одобрение Токсичен човек.

Изпробвай техниката "no contact".
Чети повече за токсичните, отровни родители. Можеш да започнеш и психотерапия.

Много е важно да не се обвиняваш. Ти НЕ СИ ВИНОВЕН, че той не може да обича никое живо същество. Не е имало какво да направиш, да си по-добър син или нещо друго. Баща ти просто е психопат, който се радва, когато мачка другите, и е потиснат и недоволен, когато те са щастливи. Това е нелечимо.

Вече я започнах - благодаря на всички за съветите и чрез форума се разтоварих малко или много

Радвам се, че си малко по-добре. Домъчня ми като прочетох темата ти - ти си като едно малко момче, което още иска баща му да го обича.
Трудно е да се смели тази тъжна истина, че има невъзможни хора, истински невъзможни, които са толкова разрушителни за всички около тях, а също и за себе си.

Аз съм така с моята майка и затова вече не общувам с нея. Тя не ме обича, не обича никого, даже себе си. Винаги е недоволна. Ако съм щастлива, сякаш умира вътрешно и директно и индикренто се е опитвала да ме саботира. Като съм нещастна, сякаш цъфти.
Има такива хора, психоаналитиците им казват перверзно-садистични личности, и за съжаление нямат оправия.
Като написа, че си се отдръпнал и си почнал да живееш нормално, веднага ми направи впечатление, че изведнъж баща ти се е разстроил и се е опивал да ти вкара вина, че си лош син и си го оставил болен и тн. Просто поредната манипулация.

В здравите отношения има win-win, единият се чувства добре, втория участник в отношението също. При тези хора винаги един трябва да е губещ, което е много токсично. Ако ти си "губещ", се чувстваш смачкан, унизен и нещастен, ако той "губи", ти пък се чувстваш виновен, че "му причиняваш всичко това".
Страшно токсично е, говоря от опит и затова темата ти ме докосна много.

Но няма смисъл да губиш сили в непоправими отношения  и в битки, които няма как да спечелиш. Такъв тип хора като баща ти, съзнателно или не, знаят само да тормозят. Бас, че никога не се самообвинява, а ако го прави, е показно, и отново с цел да те постави на колене. Демек по гръб не пада. Винаги е прав и/или онеправдан, никога не вижда грешка в себе си.

Не губи време с него, гледай си семейството, женичката и децата. Те са твоето семейство и извор на любов. Тъжно или не, ще трябва някак да отработиш тази травма от неприятното детство и неприятните отношения с баща ти. Но най вече - не се обвинявай. Няма какво да направиш повече, за да сте добре. Той не иска да сте добре, иска да има динамика на власт и контрол, подчинен и управник, насилник и жертва, палач и осъден. Такава му е душичката просто, разнебитена.
Не си трови нервите с него.

Пожелавам ти много успех!

На мен са ми странни хора, обикновено срещано при мъже, които не си регулират отношенията с родителите в пубертета и младежките години , както е нормално ,а се женят и решават тогава с жена зад гърба да си решат  проблемите с рожденото семейство.  Да покажат на родителите си едва тогава колко са пораснали и възмъжали. А не трябва ли да си съзрял, създавайки семейство и дете и  да си убедил родителите си, че трябва да те уважават и да се съобразяват с теб. Ако те са отровни , дистанцирай се , ако са невъзможни, прекъсни отношения, ако трябва .Но когато му е времето, докато си  млад и необвързан, а не да се криеш сега зад гърба на жена си и уж за нейно добро го правиш. Като персоните, които не прекъсват връзка с партньор, докато не намерят друг. Така въвличате и жените си в недоразумения и конфликти, които са си лично ваши , а  към тях се прехвърля цялата вина и омраза. Вие може и да си оправите отношенията и да си простите някога с баща ви, но жена ви ще им е черна завинаги. Ето и в писмото баща ви пише, че ви използват новите роднини, а само той ви обича. Хубаво е, че  държите жена си встрани от раздорите, но сте и навлекли негативизма на роднините ви, защото навреме не сте имали смелост да си решите проблемите с тях. И така се пораждат едни свекървенско-снахински драми, с един малодушник в ролята на  хубавата Елена, за който два рода се борят, чие лозе да прекопае.

"...Ако те са отровни , дистанцирай се , ако са невъзможни, прекъсни отношения, ако трябва .Но когато му е времето, докато си  млад и необвързан, а не да се криеш ..."

Само че, когато си млад( 18 -20 - 25г.) не си се сблъсквал с друг живот. Не си виждал нещо друго. И това за теб са нормални отношения.
   Нещо или някой трябва да ти отвори очите, да ти посочи литература, други примери, друг живот и отношение. И тогава разбираш, че тези хора са отровни за теб. До този момент не си знаел, че  грижата за теб може да е пропита с отровата на властолюбието и егоизма.
  И докато при партньор( съпруг/а) можеш да си тръгнеш, защото не ти е добре. Защото този човек не те обича.
  А как едно дете/ младеж да приеме, че родителите му не го обичат? Или че любовта им е ненормална?

Ама преувеличава авторът с това ежеседмично копане на лозе и пътуване по 500 км. Това са 7-8 часа само път. Него  ще чакат да пристигне надвечер в малкото градче, където сигурно 2 пъти дневно минават автобуси - един път на отиване и един на връщане, че да изкопае лозето от 10 дка.

И как го виждат на другата седмица след сватбата. Тогава да приемем любимата свекървенска теория, че снахата го насъсква и под нейното крило той е узрял да прозре колко са отровни родителите му. Той описва баща си като откровен и непоправим тиранин. Не е нужно да си прочел много книги или да си житейски особено опитен да прецениш подобен типаж, че е отровен. Най-опасните и токсичните са   всъщност  манипулаторите и емоционалните изнудвачи. С тях може да стигнеш до критическа и след това , без да се усетиш за тровещата им роля. Даже да ги съжаляваш, защото умело играят ролята на добри и онеправдани. Но такива , които врещят за лозето, не се изисква голяма задълбоченост да ги разпознаеш и да се опиташ  да се разбереш някак с тях . Ако не става - да ги елиминираш. Ето , колко момичета писаха, че са го направили.