Ясла или направо градина

На яслата няма ли и други две годишни деца?

Твърдо  съм за детска градина , но против яслите

Е, разбира се, че има, но има и по-малки, та затова някои познати ми казват, че като общува с тях детето може да започне да им подражава и да прави разни бебешки работи, докато общуването с по-големи деца може само да му помогне и аз се чудя дали наистина е така.

ЗА градината, ПРОТИВ-яслите.
До 3 годинки ще го гледа баба му-после вече с децата, живот и здраве,

Моята сега стана на 2г. и също исках да е на градина,но няма места.А баба нямам на разположение и нямам избор.Остава само яслата.

И аз така 

ЗА яслата!  Въпреки че Вики в момента с още няколко деца по сравнение с другите дечица от групата е вече "кака", не е изостанала в развитието си - дори напротив, толкова много песнички и стихчета знае (аз за пръв път ги чувам)  Нито е започнала да говори на бебешки език...

Дияна я записах на ясла на 2.8г Аз си мислех, че ще я запишат направо в градината, но я оставиха една година в яслата, заедно с наборите й.

Румен тръгна на ясла края на март - на 2 години и 4 месеца и ще бъда там до септември - 2 години и 10 месеца. Тогава ще го прехвърлят в яслата.
Аз по принцип бях много против яслите и мислех да го дам директно на градина, но след разговори с директорката и старшата сестра в нашата градина реших да пробвам горния вариант, който те ми препоръчаха. Идеята е, че в яслата обръщат на децата доста повече внимание, има повече персонал и децата по-лесно свикват. За половин година там придобиват всички навици и умения за детската градина, където трябва да са по-самостоятелни.
Но всичко това е много индивидуално и важи за моето дете - той още не говори, с памперс е и е абсурд да тръгне директно на градина. За твоето можеш да прецениш единствено ти самата кое ще е най-доброто   

Дъщеря ми тръгна направо на детска градина. До 3 годинки си я гледах аз. Синът ми тръгна първо на ясли, после по реда си мина в детската градина. Аз съм доволна от яслите. Неща, които аз с Наталия постигах за седмици / предполагам, вината е в мен, не съм педагог, гледах две породени деца съвсем сама и т.н./ той в яслата усвояваше за дни. Буквално всеки ден той придобиваше ново умение. А с Наталка аз успявах да се занимавам много. Тя като първо дете е носител на цялото ми желание и амбиция да се реализирам като добър родител. А Крисо не спираше да ме изумява. Той е изключително контактен, комуникативен, за секунда се вписва в обстановката, усвоява всяко ново нещо с желание, не се отнася с предубеждение и притеснение нито към новите неща, нито към собствените си възможности. Не знам характер ли е, натура ли е, но мисля, че голяма роля изигра и яслата. Да не говорим, че след това в детската градина той просто сякаш плуваше в свои води.

Единственото, което не бих направила сега, ако се върна назад, е да го дам толкова малък на ясли. Бих го оставила вкъщи поне до 18 месечна възраст. Но по отношение на яслите нямам никакво колебание.

Принципно може доста да се поспори, колко са полезни яслите, и колко не, истината е че всичко опира до ситуацията, ако се налага да се върнеш на работа няма какво да правиш и ще трябва да го дадеш на ясла. Това за връщането в развитието не ми се вярва много, защото ще има и доста деца на нейната възраст, е може и да има малки издънки но все пак. Ако смяташ че можеш да си я гледаш обаче докато стане време за градина, това е по добрият вариант.

Аз не мисля, че яслата ще му навреди - как така ще му навреди 
Дъщеря ми ходи на ясла от 1 годинка и 4 месеца. Ще я прехвърлят в градината като навърши 3 години - значи по средата на октомври. В яслената група имат и малки и големи деца - учат много работи и ги подготвят за градината - да се обличат/събличат сами, да се хранят сами, да ходят до тоалетната...Свикват да общуват с повече деца, което в домашни условия няма как да стане. Научават се, че не всичко е тяхно и трябва да отстъпват. Определено съм на мнение, че на "яслените" деца им е много по-лесно адаптирането към градината!

И аз също - пробвах варианта с яслата и нашия случай се оказа неуспешен ....затова мисля да запиша Рони на градина есента.

Пусни го пролетта направо на ДГ.
Болести ще спестите със сигурност.

За мен 2 мнения по въпроса няма. ЗА гради, НЕ за ясла. Болести, емоционални травми ...

Аз бях доволна от яслата, но от градината не съм.
Въпрос на личен избор е все пак

Емоционални травми??? 

И аз съм на това мнение. 

И аз

Аз пък мисля, че яслата ще му се отрази добре. Наистина ще се научи на режим, на песнички и стихчета и ще общува с 20 деца, което ти не можеш да му осигуриш.

И аз съм на това мнение 
Затова моето зверче ще го запиша директно на градина  Песнички, стихчета, гърне и т.н. мога и аз да го науча  Вярно че има повечко деца там, но това колкото е в  + , толкова е и в - 

Моето дете тръгна на детска градина на 2 г.6 мес.

 

Ако имаш възможност да си го гледаш, по-добре да изчакаш пролетта. Есента не е най-подходящото време да тръгне в детско заведение. Според мен е за предпочитане е детската градина, а и няма да се налага местене и отново свикване с обстановка, деца, учители.

Аз съм доволна от яслата .  И затова бих те посъветвала да го запишеш сега на ясла а на пролет на детска градина.

Естествено Не си ли чувала, че децата се разделят с майките си много трудно в периода между 2 и 3 години? Да не говорим, че на 1.4-6 месеца са още бебета!
Няма такъв вариант със свикване на ясла, че да е по-лесно на градината. Дете от групата на Цецо рева повече от него въпреки, че е ходило на ясла.
За мен варианта ясла си остава за майки, които задължително трябва да се върнат на работа и няма абсолютно никой, който да гледа детето.
Пуснах го направо на градина и пак със свито сърце, какво остава да го дам на ясла, просто абсурд!
Режим, песнички и стихчета и в къщи има! И няма болести! Мен лично би ме заболяло сърцето да не чуя първи думички и неща характерни за периода 1-3 годинки, а да ми кажат учителките днес се случи това, вчера онова!
Вече около третата годинка, когато започва да търси по-голям контакт със себеподобни- чудесно ето я градината!

Така мисля и аз По-притеснителното е не връщането назад в развитието (което не съм забелязвала при по-големите деца на познати), а многото болести, особено през зимния сезон.

Ти си доволна? А детето? Занеш ли какво става в сърцето му?

Въпрос на личен избор и възможност.

Аз освен, че съм чувала разни работи, имам и две деца. Това, което знам за яслите го знам не от разкази на очевидци, а от опит. Моето дете е ходило на ясли. Можеше и да го гледа жена вкъщи. Предпочетох яслите. Не е травмирано нито физически, нито емоционално. Това го заявявам отговорно и със сигурност. Какво става в сърцето му аз като майка е редно да усетя по-добре от друг. Детето ми си е било винаги едно слънчево, емоционално, ведро и усмихнато същество. Сестра му е доста по-претенциозна, притеснителна, неуверена. Е, може да съм била късметлийка - аз дете разплакано или в истерия не съм оставяла в градина или ясла. Нито това, което тръгна директно на ДГ, нито това, което започна с ясли.

    Ами и аз да споделя това мнение!
Не разбирам много от деца,защото имам само едно ,но разни психолози твърдят,че е важно детето да е с майка си и поверено предимно на нейните грижи поне до третата си годинка.Както и,че социализирането в такъв ранен период,принудата да споделя играчките си(особено за деца под 2 години),"унифицирането" и т.н. е твърде неприятно,да не кажа болезнено за детето.И пак ще надигнат глас определен кръг майки-"не може да се говори за болезненост,емоционални травми и осъзнати реакции при толкова малки деца" или нещо от този род.Е,както казах-нямам много опит с деца,но пък съм свикнала и съм убедена,че трябва да ги възприемам като пълноценни личности.Така се отнасям и към собственото си!
А за развитието на едно дете от голямо,дори от първостепенно значение е средата,в която расте и се учи.Според мен е по-подходящо да се избърза със записване в градина,отколкото да го връщаш назад чрез даването му в ясла.

В яслата /както и в ДГ впрочем/ има групи формирани по възрастов признак. Не може 2 годишно дете да е в една група с деца на по 8-12-14 месеца. В този смисъл, не виждам кое би могло да "върне детето назад". Същата е концепцията и в детските градини. Децата са в групи според възрастта си. И в ДГ не се приемат деца под 3 години. Неслучайно. Та и там трудно ще се избърза.

Изобщо, това представяне на яслите като фина форма на геноцид е несериозно.   

Ей, разбихте ме направо
 Ако съдя по моето-много си му е добре в яслата
  Когато отивам да го вземам едвам си тръгваме-плаче и пак се връща навътре към другите деца, Това не значи, че в къщи не и е добре също
 Зависи от детето, но има и такива, на които им харесва в яслата явно
 Съжалявам за ОФФ-а, но не се сдържах. Според мен ако не са болестите нищо им няма на яслите. а и боледуването пак си зависи от детето.
 А за избързването-не знам. Ако детето е будно няма проблем май.

Ама направо се паникьосах, като четох някой отговори,а ми предстои записване на ясла на детето.И така ме шашнахте с тези емоционални травми! А ще трябва да я пусна на ясла,друг вариант няма при мен. Сега  се чувствам виновна,задето нямам възможност да я гледам в къщи .

Глупости, сега пък виновна
Никой не те кара да се чувстваш виновна с мнението си. Освен това темата ти е ясла или градина? Което предполага, че имаш избор. Ти явно нямаш! Щом като трябва да се върнеш на работа давай я на ясла, децата са различни, майките както видя също! Аз лично бих стояла в къщи и със сто лева, но дори и да се адаптира бързо не бих го дала на ясла. Просто аз съм такава.
Абстрахирай се тогава от всичко и я давай пък тя сама ще си покаже. Днес даже споделих с моя лекар, че Цецо е вече на градина и той противно на всички останали, които питаха плаче ли, спи ли, яде ли на първо място, ме попита как му се отрази Защото той като давал дъщеря си навремето тя спряла да говори, просто блокаж! И са я спрели естествено.
Но децата са различни, пробвай, може пък и да й хареса!
Успех !

Не,това не е моята тема. Започнах да я чета,защото и аз исках да запиша моята на градина направо,но няма места. И ми остава само яслата.

  Някъде ги приемат.Моята дащеря тръгна на 2г. и 7м.,но не защото нямах възможност да я гледам,а защото беше готова-в емоционално и физическо отношение,а най-вече по отношение на изискваните знания и умения.Системата на обучение в градината няма нищо общо с тази в яслата,или поне на местата,където учителките имат интерес и амбиция да "обучават" децата,а не да ги "занимават".При нас съревнованието с почти година по-големи деца беше единствено в плюс.
А на база на информацията,която имам от немалък брой познати и приятели е,че в яслите поголовно се нарушават наредбите за възрастов подбор.

Направо училище, мене ако питаш, а до тогава - игра денонощно. Не се майтапя.

Не ми е известно броят на песничките и стихчетата да е критерии за добро усещане на детето, освен в кратките мигове, в които тумба замаяни възрастни му ръкопляскат.

Освен това наизустяването им като основно постижение на тъжното ни яслено и предучилищно образование, далеч няма нищо общо с развитието на фината моторика. Но кой ще има време за фина моторика от толкоз песнички и стихчета, които децта трябва да се научат да рецитират, за да имат доволни родители?!

А дали майката не може да осигури забавления с песнички и стихчета, това е спорен въпрос.
Да не е в състояние да му осигури 20 деца пет дни в седмицата, това е по-вероятно, даже бих казала почти сигурно.
Но това, което със сигурност е възможно родителят да даде на детето си в тази изключително важна възраст, е емоционален имунитет и по-добра емоционална култура!!!
Това е най-добрата инвестиция и най-отговорната ни задача, струвя ми се. Следва образователната.

Съжалявам, че се хващам пак за теб, но на базата на това, което аз знам за яслите от личен опит смея да твърдя, че наредбите за възрастово деление не се нарушават, камоли поголовно. И причината е една - не е от полза нито за персонала /знам, че това е основната версия/, нито за децата. А не е от полза за персонала, защото грижите за група деца на една и съща степен на развитие - както физическо, така и ментално - са много по лесно осъществими. Смятам ясно е защо. Моите са породени и веднага мога да кажа каква е разликата в грижите по две бебета с малка разлика. И в режима на хранене, на спане, на физиологични нужди и занимания по придобиване на знания и умения. Та не виждам как масово в яслите ще си причиняват такъв зор да смесват деца с различна степен на зрялост и развитие.

Захващам се така да споря не защото съм яростен защитник на яслите толкова, колкото когато пишете /особено по разкази на очевидци/ малко повече да се обмисля кое е силно вероятно и кое не е, най-вече за да не се паникьосват излишно майките, които по една или друга причина нямат друг избор, освен да дадат децата си на ясли, а и без това се поболяват едно от притеснения, второ от чувство за вина. Нищо не ви пречи да имате съмнения относно яслите, тяхната полза, целесъобразност, та даже и предразсъдъци. Но след като те се градят на базата на чуто и предположения не бъдете толкова рязки и безкомпромисни в мненията си. Така не помагате.

И в Белащица, примерно, е така. Но там децата са общо за една група по норматив. 

Аз пък не разбирам защо толкова се преиграва с това понятие "възрастово разделение". Реалното възрастовото разделение е условно от 0 до 3 и от 3 до 6. В тези два диапазона децата спокойно могат да са на различна възраст и категорично твърдя, че това е полезно, както за по-малките, така и за по-големите.
Детската градина не е училище, че да е необходимо децата да се "окомплектоват" по възраст. Да не говорим, че и училището като училище, според мен трябва най-рано да бъде окомплектовано по класове на около 10 годишна възраст. До тогава децата могат излючитено добре да развиват различните умения без да са на чин по две и без да е необходимо да изпадат в ужас от строги червени химикалки.

Има резон в деленето по възрасти. Не бих казала решаващ, особено на много ранен етап, но има. Съгласна съм напълно с iliana.todoroff, че детето трябва да е физически и емоционално зряло за всяка стъпка, която прави. Нищо не пречи на синът ми, който сега е на 5 да е в групата за предучилищна. Ще го напъна здраво, ще го накарам и вместя в режима за занимания. Но той определено не е готов. Аз го виждам съвсем ясно. Дъщеря ми снощи чете книга 1-2 часа. Е, той не се спря нито за секунда. Абсолютно пощръкля. Той да седи на едно място не успява за повече от 5 минути, а да се занимава целенасочено с полезна дейност - абсурд! Сигурно бих могла чрез натиск да успея да го синхронизирам с нея, но смисълът се губи. И за нея, и за него.

Същото е и с яслите. Тригодишните са на съвсем друг етап и като развитие, и като потребности от едногодишните. За да са в едно темпо едните ще позадържат, другите ще поизбързат. Дневният ред във всеки един смисъл е различен. Вероятността да пренебрегнеш потребностите и желанията на едните или другите е в пъти по-голяма, ако са на различен етап в развитието си. Затова е важно. Но разбира се, не бива да се абсолютизира.

ПС. А червените химикалки изобщо не ги хвърлят в ужас. Даже никак. Противно на очакванията ни. Понякога за наше най-голямо съжаление. 

Ами, ако говориш за геноцид, наистина звучи несериозно.
Защото не става въпрос за геноцид, а за емоционален дефицит от ранните детски години, който би могъл да се прояви под някаква форма в по-късните такива.

Освен това непременно трябва да уточня, че става въпрос за емоционален дефицит, който се натрупва в резултат на това, че детето не е до поне един от двамата си родители през по-голямата част от будното си състояние, демек през деня. Дали е на ясла, дали е с бавачката или с баба и дядо, това е просто нюанс.

Също ми се вижда съвсем уместно да спомена един любопитен факт. Според психолозите едно от най-важните неща за емоционалната сигурност на човека е самото присъствие на майката или поне на бащата през деня. Не конкретните занимания или това да осигури забавна програма на детето, а просто нейното присъствие. Ерго, ако в момента тя си върши някаква работа вкъщи, а то се занимава самостоятелно с нещо, тази толкова важна за човека взаимовръзка продължава да съществува и да се развива. Просто, защото детето чувства: "Най-важното за мен е тук при мен!". А "най-важното" за човека в най-ранната му възраст не са 20те деца, можете да сте сигурни в това.

Би могъл, а би могъл и да не се прояви. Ако приемем тезата, че изобщо възможността да се натрупа при детето е неоспорима. А аз не съм склонна да я приема за такава.

Аз бих определила това, което разказваш като темперамент, а не толкова като конкретна възраст. Едва ли ти самата ще се учудиш, когато синът ти стане на възрастта на дъщеря ти (прилично скоро струва ми се  ) и продължава да не може да седне на едно място два часа, пък, ако ще и да играе карти.

Реално възрастта е твърде ориентировъчно понятие за физическата и емоционалната зрялост и въпросните разминавания трудно и неестествено се вместват в една година. Може наистина статистически някаква по-голяма част от децата да отговарят на определени критерии за зрялост по определени точки. Но тези, чиито темперамент не им позволява лесно да се вместят във въпросните точки, започват да бъдат научавани да го правят и да се вместват във възрастовия калъп, което може сериозно да засегне истинските им личностни интереси и възможности.

В един диапазон от три години (а не една) на по-различните деца в тази ранна предучилищна и начална училищна възраст се дава далеч по-голяма възможност да "узреят" без да бъдат засегнати личностно.

Апропо имах прекрасната възможност да видя отблизо подобна система и определено останах изненадана от приятната атмосфера и доброто усещане, което цареше в групата (от 3 до 6). Вярно, че говоря за материалите на Монтесори, но това още повече показва колко сме назад и колко много други работи могат да се включват в заниманията освен "песнички и стихчета", "четене на книжки" и "рисуване". А именно материали, които да помагат и на по-активните деца или на децата с по-конструктивна мисъл например, да развиват своите умения.

И така, отново стигам до изходната точка на моята позиция, а именно, че организацията на работната среда, материалите и дейностите са далеч по-важни от възрастовото разделение. И, ако въпросната организация е на едно добро ниво, всяко дете ще може да намери своята дейност, за която е узряло и, която му е интересна. Категорично смятам, че режимът и правилата в тази възраст (от 0 до почти 10 дори), не трябва да се конструриат на базата на задължаващи занимания според възрастта, които на всичкто отгоре да определят в основи процентът на успеваемост на детето. Правилата спокойно могат да се изградят върху алгоритъма на простите действия, които да създават ред и подреденост на околната среда, а не върху самите образователни занимания.

Хипотетично синът ти, Дара, може и никога да не успее да седне да чете 2 часа като дъщеря ти, не само в предучилищната група или в първи клас, а по принцип. Просто, защото може да се окаже, че е един от тези силно активни и дейни хора, които имат безкрайно много енергия за изразходване и са особено ценни в по-активните занимания и професии. Представяш ли си тогава, колко неприятно би могло да се получи, ако в тези малки години, някой реши, че това дете не отговаря на възрастта си по критерий "четене 2 часа" и в опитите си да го вакарат в неговата "възрастова група", просто пренебрегнат и даже заклеймят активността му?! Така, вместо да се концентрират върху позитивите му и да му помогнат да ги "впрегне" в своя полза в някоя друга по-активна дейност, те ще го напънат да се научи да чете спокойно на едно място и да узрее преждевременно, защото той вече е първи клас и на тази възраст трябва да може да изчете 10те препоъчителни книги за лятната вакнция.
Настръхва ми косъмът само като си го помисля. 

Не всички можем да станем писатели, читатели и езикознайци, и слава Богу. За да съществува животът са необходими и конструктори, и спортисти, и артисти, и майстори и какви ли още не.

Всъщност според мен възрастовото разделение се прави с една основна цел - за да може да съществува състезателният принцип в обучението.

Изобщо не става въпрос за това, че на съответните години децата са или трябва да бъдат еднакво зрели и готови за някакъв набор от дейности, наречен "програма".  По-скоро иде реч за това, че трудно могат да се раздават оценки по една и съща оценъчна система на деца от различна възраст и съответно тези деца не биха могли да се състезават.

За мен обаче състезателната форма на обучение е неефективна и не прави много повече от това някои хора да се почувстват победители и силни, а други - губещи и слаби. Е, да де, ама целта на образованието не е да те направи участник в спортен мач или да те кара да се чувстваш все едно си на работното си място и го браниш с нокти и зъби.
Основната цел на образованието е ти помогне да развиеш знания и умения в съответната област, така че да можеш един ден да си достатъчно добър професионалист, за да браниш работното си място.

А основната цел на образованието конкретно за първите десетина години от живота на човека е да му помогне да запази бебешката и детската си любов към това да учи и да се среща с нови неща; както и да му помогне да открие собствените си природни заложби и умения, които по-нататък ще го ориентират над какво да "залегне" по-здраво.

За съжаление състезанието измества тази основна пъвоначална цел на образованието.

Понеже се захванахме със сина ми... Той наистина е добър пример. Стана ми много интересно това, което казваш. Това наистина има резон и е важно. Аз не съм педагог. Не знам за радост или съжаление. Но съм забелязала, че той не се вписва в моите /а и в на повечето хора/ рамки за приемливо и допустимо. Буен, непостоянен, фантазьор, малко вятърничав, неподлежащ на стандартен контрол. Аз го приемам такъв, защото е мое дете и съм склонна да направя с неговите "недостатъци" почти всякакъв компромис. За моя изненада това беше забелязано и в яслата, и в ДГ.

В яслата за първото тържество си спомням имахме стихчета някакви. Е, не успях да го задържа това дете да ги научим. Бързо се отказах.   Като видях, че се провалям със задачата говорих с госпожата му там. Казах: така и така, не мога. не става. не иска. не знам тъп ли е, мързелив ли е, какъв е. Аз съм изключително стриктна, съвестна и постоянна и неговия отказ да ме следва ме втрещи. Жената ми се усмихна и каза "Кристиан глупав? Та вие изобщо непознавате детето си. Той всичко знае, посто с него не става така. Не се безпокойте. Не го насилвайте. Няма да ви разочарова" . Жената усети две-тригодишното ми дете по-добре и по-ясно от мен самата. Не се опита като мен да го вкара в някаква рамка или колковоз. И се оказа права. Той не ме разочарова. Това беше ценен урок за мен.

В ДГ също имахме подобен случай. По време на занятия не слуша, върти се, говори, закача се. Аз се ядосах и взех да му се карам. Госпожата ме спря. Каза, че въпреки стоте неща, които прави наведнъж той усвоява всичко изключително бързо и стига да не пречи на нея и останалите всичко е ОК. Каза, че има такива деца, но те освен буйни са и много умни, схватливи и интелигентни и правилния подход при работа с тях не включва задължителен натиск в посока дисциплина, съсредоточаване и контрол.

Та ти сигурно си права. Но в тези заведения с децата ни работят педагози и няма лошо в това да им се доверим. Понякога даже е по-добре за  децата. Моят син наистина е добър пример затова. Аз и до ден днешен срещам неразбиране по отношение на неговото възпитание от страна на баща му, бабите му, вуйчо му и кой ли не, но не и на хората, които работят с него в яслите и ДГ.

Съжалявам, че узурпирах темата. Дискусията наистина ми е много интересна. Но вече ще спра. Надявам се авторката да не се сърди и да ме извини.

Глупости изобщо не се сърдя, дори ми е интересно да срещна две коренно различни гледни точки по този въпрос и то от майки, които имат опит по отношение на яслите и ДГ.
Та както казах искам да направя най-доброто за детето, но явно докато не пробвам няма да разбера кое добро за него.
Тук в нашите ясли децата не са разделени по възраст, т.е. в една група има както деца на 1 г., така и на 3г.

Абсолютно подкрепям това- ДГ, която избрах работи точно по този начин - според възможностите и темперамента на детето, определят неговите занимания. Работи се с всяко дете индивидуално. Но както казах ще го приемат чак юни, а дотогава какво ще прави детето?
Мисля си, че ще му е много скучно и безинтересно с баба му и за да се чувства добре, да има деца, с които да играе май ще пробвам с яслата. Сега аз и баща му се занимаваме с него, когато излезем в парка играе с други деца, а баба му гледа бебето, но когато октомври се върна на работа -въпреки, че не е задължително тогава какво?Мога и да си остана вкъщи до юни, когато започне ДГ.
Изчетох всички теми ЗА и ПРОТИВ яслите, говорих с много мои познати, на които децата ходят на ясла и още не мога да взема най-правилното решение.Ако нямам избор сигурно ще ми е много по-лесно.
Благодаря на всички за мненията.[/color]

Радвам се, че си останала удовлетворена от учителите, които са с детето ти.

За съжаление обаче моите опити в тази страна се оказаха толкова неудовлетворяващи за мен, че тази година ще бъда с три деца вкъщи 

Малееееее, как ще се оправиш? Поне има ли кой да ти помага?

Аз съм на мнение, че ако майката има възможност, трябва до втората година на детето да прекарва максимално много време с него - 25 часа в денонощието Тук не става въпрос за глезене, а за емоционална връзка, обич и споделяне, които вървят ръка за ръка с дисциплината и изграждането на характера. След навършване на 2 годинки аз лично ще дам сина си на ясла (в нашата тук децата са по 4 в група с един преподавател). Смятам,че от този период детето все повече има нужда от социлни контакти със себеподобни ( 6 месеца по-малки или по-големи не е от такова значение). Даването на ясла не обезмисля ролята на родителя в ежедневието. Детската градина или яслата са само допълнение към възпитанието, което родителите с много обич дават на децата си.
 

   Това е прекрасен пример,показващ как трябва да се случват нещата,но почти съм сигурна,че той не се отнася за реалната действителност в нашата мила Родина.Тук(малко са изключенията)не съществува гъвкава система на индивидуално наблюдение,занимания,насоки спрямо отделни деца в "детскоградинските "общности.Както казах и преди"унифицирането" е основна цел(за жалост)и впоследствие улеснение за педагози и възпитатели,а защо не и за родители.Често ми се е случвало,например,да отнасям упреци,че"насилвам" детето си за дейности,неприсъщи на повечето му връстници."Ама как ще чете от четиригодишна възраст,не я мъчи,ще я повредиш!" или "Защо не й разрешаваш да рисува или да рецитира стихотворения?".Мога ли да убедя някого,че тя предпочита книга пред телевизор или да си свири на пианото пред листа и боичките,или че й е неприятно да повтаря наизустени стихчета в детската градина-"Писна ми,научих го,защо трябва да го повтарям 100 пъти!"(по повод честите репетиции за тържества в градината).Но системата е еднаква за всички и почти няма хора,които да се осмелят да я раздвижат.
Що се отнася до мнението ми за яслите-голям принос(бих казала съществен) имам в отглеждането на децата на кумовете си(две момчета с разлика година и 5 месеца),с всички присъщи на тази задача отговорности-ясла,градина,близки контакти и т. н.,доста преди да се роди дъщеря ми.Тази отдалеченост във времето е единствената причина да не давам препоръки и съвети.Споделеното от мен се отнасяше само до мотивите,поради които аз не съм предприела дискутираната стъпка.
А относно вместването в "калъп" баба ми имаше една умна приказка-"Огън в кошница не седи."