Та... преди месец започна да ми врънка, че иска децата за някой уикенд.
Мислих, мислих... реших да му ги дам.
В четвъртък ми се обади да ми каже, че пристига да ги вземе в петък на обяд. А аз през това време бях размислила и разбира се не исках да му ги дам.
Но понеже той е от инатите които от горе на всичко са и егоисти, наплю ме и ми затвори телефона. Вчера дойде и взе децата. Аз останах в ръцете на съседите си които ме успокояваха цяла нощ кажи речи... (говорихме, пихме и се веселихме).
НО... бях го помолила да ми се обади след като децата заспят. В 21:00 още не ми се беше обадил, та аз му звъннах. Забелязах, че не са си в къщи. Попитах го на къде по дяволите са тръгнали защото у нас Неа си ляга най- късно в 21:00... А той с цялата си наглост ми казва да съм познаела на къде са тръгнали.
Е боже, изкипях... Не стига, че малките ми дечица са седяли 5 часа в колата (из задръствания и подобни, и той ги е влачил нейде из магазините) ами и още 4 часа ги е накарал да седят защото в момента в който му се обадих бяха на път за селото в което живеят майка му и баща му (на бившия).
И оназ офцата и тя с тях...
Честно, не съм излизала от кожата си така от както той ме заряза. Ако беше пред очите ми, щях да го убия. Това са над 500 километра за тези деца. Дупето на Неа беше жестоко зачервено и подсечено. Предупредих го, че това дете има нужда от въздух вместо памперс... а той в жегата я е оставил за толкова дълго време... не знам кога са яли, кога са заспали. Сега дори му е изключен телефона, не мога да се свържа с него.
Знае много добре аз какво мисля за това той да отиде с кучката си и с децата ни при родителите си (които уж не можели да я дишат офцата). Знае също, че аз исках да съм тази която ще заведе децата при баба им, че те пък гадините за година и 4 месеца не се сетиха да дойдат до тук и видят внучката си (разбирайте, от както Неа се е родила, не са я видяли нито един път). ИЗТРЕЩЯХ направо!
Обадих се на бабата. Казах й какво мисля по въпроса, че е било въпрос на 1-2 седмици за това кога ние ще идем и само 1 ден до когато мислех да й се обаждам (беше запланувано за днес), а тя като ме почна, не били виждали децата, той бил техен син, кога съм щяла да разбера, че вече е женен, била съм ревнувала, ама да сме ходели пак когато аз съм смятала да ида там и други подобни глупости.
Как не познавали офцата... ми ей сегичка ще я опознаят как се лигави около децата ми и се опитва да им е като майка... Баси... Така ми иде да скоча в колата и да отида до селото им (САМО 6 часа път имам до там) да си прибера челядта. Те дъртите с кого първо ще се запознават? С внучетата си или с обраната дето сим им я е намерил?!?
Чувствам се много наранена, направо кръв капе от сърцето ми.
Такава попара надроби тоя. Как само го ненавиждам!