Чувство на вина

Не съм минала по този път, но искам само да запомниш едно нещо - Няма по-добра майка от теб на света за твоето дете!

Не съм мама(все още),но съм сигурна,че повечето майки изпитват подобни чувства и преживявания.Никой не се е родил научен,но ще видиш,ще мине малко време и ще се научиш да разпознаваш желанията на твоето бебе.Не се притеснявай и не се чувствай виновна,тук просто няма място за вина.

Аз изпитвах такива чувства с първото си дете. Нормално е, то е толкова малко, а и зависи изцяло от теб.
Хормоните те тресат още, но ти и сама си знаеш   . С времето нещата ще си дойдат на мястото.
При мен подобрението започна след като мъжа ми тръгна на работа и останах сама с Вики. Щеш не щеш се научаваш да се справяш, а с това идва и края на депресиите.
Опитвай се да си почиваш повече (колко изтъркана препоръка), но ще се почувстваш по добре.
Пиши по-често и тук, така ще се разсейваш, а и ще разбираш, че не си сама   .
Успех

аз също си ревях, даже понякога заедно с Дияна хормони и нерви ... този период минава
но пък е хубаво понякога човек да се наплаче на спокойствие понякога ти идва в повече и тогава избиваш нанякъде

Ох, все едно чета за себе си... Аз дори съм по зле на моменти:(
И аз нямам достатъчно кърма и това ужасно ме тормози, дохранваме с адаптирано мляко и хем кърмя хем бъркаме мляко..Освен това незнам какво да го правя като се разреве...страх ме е да го къпя...
Но все си казвам, че не съм единствената и че трябва да се стегна и ... не винаги помага но се старая.
Опитай се да излезеш малко да се разходиш, сипи си чаша вино и се отпусни пред ТВ, създавай си малки удоволствия и ще видиш че ще се почувстваш по добре!
Желая ти успех!

Щом си задаваш подобни въпроси - страхотна майка си.

Само глупак може да си мисли, че може и ще се справи с всичко.

Горе главата.

Няма да се впрягаш, в началото умората, емоциите и хормоните идват в повече. Постепенно всичко си идва на местата. И по-добре да се наревеш, отколкото да сдържаш емоциите и по някое време да изригнеш като вулкан  

А таткото ще ви изтърпи за известно време - да не си мисли, че е лесна работа да си ТАТКО  

Чувставах се по абсолютно същия начин. Свекърва ми беше дошла да ни помага и това допълнително ме натоварваше. Само да промрънка бебето и тя тича да го разнася. Чувствах се излишна и некадърна, за нищо не ставах. Ревях постоянно. Когато свеки си замина и си останахме само тримата нещата се оправиха и въпреки че бебока не се успокояваше доста дълго през ноща не ми беше вече така ревливо и се справях по-добре.
Гушкай си бебчето повече и си плачи когато ти стане тежко. Със сигурност ще ти мине и ще видиш че си най-добрата майка за воето съкровище!

Ееее, ти пък сега... ами човека иска да си реве, ти му "разваляш" настроението... Плачът на бебето служи и за по-добра вентилация на дробовете.
Успокой се. Ако плаче, гушкай го, ама го гушкай с радост. Не с паниката "Що реве сега и кой знае какво му става?"
Не бързай да се отказваш от кърменето, я му давай на детенце да суче всеки път, като ревне. Може и затова да реве. Прочете ли всички съвети за кърменето?
Кърмата може и от притеснение да не слиза. Успокой се. На мен с второто дете до 17 ден беше много зле кърмата, понеже той не сучеше и само цедях и му я даваха със сонда. Като си отидохме у дома, да видиш като тръгна една кърма - просто бях се успокоила, че сме излезли от болницата. Хем той така и не е кърмен истински, а кърмата е пил много изкуствено.
Седни и спокойно се опитай да си отговориш какво не ти е наред. Има ли сериозна причина за безпокойство, или просто "няма причина, но съм тъжна". Това, че бебето плаче, е нормално и да не те плаши. Събудило се примерно - как да те извика, освен с плач? Гладно - как да ти го каже, освен с плач? Нещо става с коремчето и май ще има шум в памперса? - пак плач... Новородените не виждат добре, може да се уплашат от собствените си ръце, не разбират какво става, когато усещат, че им се ака - плачат за всичко.
Поглези се нещо, излез на разходка, липста на излизане може да ти действа много зле - колкото и да не подозираш.
И спокойно, спокойно, спокойно...

Точно това исках да кажа и аз. Ще мине, само спокойствие аз бях така а и сега като ми дойде малко в повече пак се разплаквам.

Повярвай ми и аз бях като теб.Кърма не ми дойде-обвинявах се за всичко,но просто тази депресия отминава за няколко седмици.Ние сме на Аптамил и малката се развива просто прекрасно.Не се притеснявай за кърмата,не сте първите,които ще се отгледате с адаптирано мляко.Горе главата мила.

Абсолютно нормално си е, аз минах през същия етап и абсолютно същите въпроси си ги задавах и аз. Също така се разплаквахот всичко, дори и за това, че мъжа ми тръгва на работа, а аз исках да стои при нас. Хормони са това и отминават, не се притеснявай. След някой друг ден ще се успокоиш и ще видиш, че нещата не са толкова страшни. То не, че аз съвсем съм се успокоила, продължавам да се шашкам за много неща, но вече не е толкова страшно положението като в началото.
Много е важно да си спокойна, защото емоциите се отразяват и на бебо. Ти си прекрасна майка и не се съмнявай в това. Сигурна съм, че и мъжа ти вярва в това;-) Като няма кърма, ще се храните с адаптирано мляко. Аз като в началото щях да гръмна от кърма, гърдите ми бяха на камък, пък сега се налага да давам добавка, защото явно ми е намаляла кърмата. Опитах една седмица да карам по съветите от статиите тук за кърменето, но за съжаление при нас това не отчете резултат и сега, колкото и да не исках, ще й давам добавка. Все пак важното е детенце да наддава добре и да не остава гладно.
Поздрави и цункай бебче от нас ))

Аз също си поревавах доста, но по други причини. Кърмата ми не идваше, после малката не захапа, после аз имах проблеми, после лежах в болница и не я виждах...
Послушай момичетата - няма по-добра майка от теб за твоето бебе, то друга не познава!  
А сигурно не можеш да го успокоиш, защото то усеща твоето безпокойство и напрежение. Случило ти се е едно от най-хубавите неща на света, по-хубаво трудно може да стане - запомни го!

Здравей!Искам да ти кажа че това което изпитваш е напълно нормално.Тук наскоро четох в някаква книжка че дори куче да си вземеш ходиш на курс,как да го гледаш(поне тук ходят де )а бебчето като дойде мама е толкова неподготвена и объркана от новата роля и отговорност че и се струва непосилно.Аз също съм минала по този път с реването и депресиите.честно казано не можеш да направиш много освен се успокояваш доколкото можеш.Просто тава са хормони и депресия а изтощението и отговорноста си казват думата.Просто трябва да си търпелива да отмине този период и ако можем ние да те успокоим и да те подкрепим дано мине по бързо.Не знам бебчето ти колко е голямо но мен ме държа депресията до третия месец.Просто разбираш че бебчето ти си плаче без това да значи края на света или че нещо непоправимо му се е случило.Аз не съм чувала за бебче което не плаче така че най-важното е ти да се успокоиш защото бебчетата усещат тези неща и стават още по ревливи.Знам че е трудно и плашешто и чувството за вина те смазва(както беше при мен когато не успях да кърмя,нито имах кърма сигурно от стрес нито той можеше да захване както трябва,просто слагаше езика отгоре и нищо не се получаваше,или пускаше постоянно) но бебенцата успешно си отрасват и на изкуствено хранене.Знам че натиска е голям че навсякъде пише кърми!Кърми!Кърми! Но като не се получи не е най голямата зло.Важното е да се отпуснеш и да ти е приятно с детенцето!Аз на втория месец като нищо не ставаше и спрях да кърмя и да се цедя (по цял ден за 1 час цедене 5 гр. кърма и това е а почти цял ден това правех,кърмене,помпане,кърмене,помпане),тогава се успокоих и бебчо също защото почна да му стига храната и даже много скоро отказа и нощното хранене та стана много приятно.Това съвсем не значи че те подтиквам да спреш да кърмиш,напротив направи всичко възможно като първо се успокоиш, но не го взимай като фикс идея(като мен)Не се приятеснявай в началото ти се струва непосилно но много скоро бебчо може да започне да спинка цяла нощ и на теб да ти е по леко.Почти всички бебенца имат колики,неизползваното стомахче до сега трябва да се напълни с всички бактерии докато заработи нормално.Колкото и да ти се струва банално ще ти кажа че времето лети бързо само знай че нищо ненормално не правиш или чувстваш!!!Мноооого голяма част от майките минават по този път и са се чувствали точно така но бързо минава този период не се притеснявай!А тати трябва за сега да слуша и да помага и да те успокоява.Аз също мисля че бaбите само влошават положението!Целувки и успех!!!

Ооо, от това по-нормално няма! Плачи си спокойно
А ако не можеш да разбереш защо бебче плаче, виж това. Нас ни спасяваха тия таблици, докато започнах да разбирам Аля.

Спокойно, всичко ще отмине и ще забравиш този лош период от време.
Много е трудно, а като си сама става още по трудно и тежко.
Не забравяй, че детето усеща твоите емоции и му се отразява на състоянието!
Аз си позволих да плача на връщане от Родилния дом. Не знаех как да се справя с малкото човече до мен. Беше ми мъчно, че се прибираме и сме сами /аз, татко и АЛИ/. Представих си какво би било, ако бях родила във Варна със всичките роднини, близки и приятели. И плаках по пътя, а АЛИ сладко спа в карсита. Поплаках си добре и се зарекох, че повече няма да се повтори. Детето ми няма да вижда насълзени очи, а само една щастлива и усмихната мама. Ежедневието така ме обзе /бебето, чистене, готвене, разходки и т.н/, че не ми остана време за плач. Справих се съвсем сама и вече ми харесва да се грижа за АЛИ и татко й. И ти ще свикнеш, все пак промяната е огромна и трябва време.