Боже колко ми е тежко

о-о-о колко тъжно...
Наистина това е тежък момент за всички вас...единственото, което ми идва като съвет е: мислете си  за радостта , когато пак се видите... така може би ще е по - лека раздялата!

  

Мисли си за хубавите ви моменти заедно,за това,че сте имали късмет да прекарате времето покрай раждането на бебето двете и за късмета,който сте имали да може майка ти да дойде.Много баби нямат този шанс....

 

  Мисли за следващата среща и почни да си правиш планове. Дори и да е след много време все ще ти вдъхне кураж....

     Ох,много болно,найстина.Не знам какво да ти кажа освен,4е ако е възможно правете планове за скорошно идване.По добре ка4ество отколкото коли4ество и доколкото те разбирам с майка ти имате 4удесна връзка.Тъжно ще ви е и на двете,няма на4ин и със сигурност ще си попла4ете.Аз колко плаках като си тръгна моето баб4е преди 10 дни не е истина.

Мила Вики ,върна ме три години назад във времето  Моята майка седя тук много по_малко (дойде за раждането ) :само месец,но въпреки това когато настъпи момента да си тръгва беШе траги4но.  И аз като теб стисках до последно,но когато я видях как прегърна бебка и не можеШе да се откъсне от нея и се разплака безутеШно, рухнах. 
На мен плакането ми помогна много колкото и налудни4аво да зву4и. СякаШ сълзите отмиха цялото насъбрало се напрежение. И после по4нах да си мисля кога пак Ще се видим. 
ПраЩам ти силна прегръдка и дано да се съберете пак скоро   

Ох милата - и на мен така ми е домиляло за майка ми, откакто съм родила, но още не сме се видяли на живо. Май ще е догодина. Ще си говорите по телефона повече, пак имате късмет, че сте били заедно. И пак ще дойде, нали?
Офф - много сладка дъщеричка! Да ти е жива и здрава - гушкай я! Че с децата не знам как ще се разделяме (един ден)...  

Мила,знам колко ти е тежко!
Моята мама идва само за по месец-два,тя е млада още и си има хубава работа в БГ.
До сега  е идвала три пъти и никога,ама никога не я изпращаме на летището с децата,само таткото ни ходи.Знам колко ще ни е мъ4но и на двете и затова се сбогуваме вкъщи с думите''до следващата година''.
Намерете си компания с малката бебека,излизайте по-4есто навън и времето ще ви минава неусетно.
На майка ти ще и по-тежко,все пак тя остава две деца тук-теб и бебека.
Представи си,какво и е на душата............
Кураж! 

Много добре знам как се чувстваш, защото аз всяка година изпращах мъжа ми след като е стоял само 1 месец в БГ. Много е тежко, много е трудно, много сълзи се изливат. Но мисли положително- тя все пак е имала шанса въобще да дойде и да си види внучето, при това е стояла цели 6 месеца (Моята майка не може да дойде и най-вероятно няма да си види скоро новото внуче, защото пък ние не можем да се приберем в БГ в близките няколко години). Като е дошла веднъж пак ще дойде! Мисли за следващия път!!! 

Знам какво ти е. Присетих се как бях като болна след като си тръгнаха майка и татко - нямах сили дори да побутна нещата, до които се бяха докосвали - исках да си седят така, както си бяха. Много сме си близки, само те (и брат ми) наистина ми липсват от БГ. Много е тежка раздялата, зная. Но ти си имаш малко съкровище, което има нужда от теб сега и съм сигурна, че бързо ще се стегнеш, заради нея.   

спомни си 3а всички моменти, прекарани 3аедно с майка ти и бебка и се усмихни ....скоро ще се видите пак....ра3делите са тежки, но след тях винаги идват нови срещи...това им е хубавото... от нас

 Чак се просълзих като прочетох поста ти
 И моята майка беше тук, само за 20 дни, но пак съм благодарна. Много ми помогна, видя си внучката, видя ме и като бременна, пристигна 2 дни преди раждането Ние не ги изпратихме до летището, щеше да ни е много тежко Сложила съм си VoipBuster на компа и си говорим всеки ден по цял час Сега вече и знае обстановката в къщи, казва ми в коя тавичка да сготвя и така някак си раздялата не е толкова тежка. Мисля че за нея е по трудно, често и потреперва гласа като чуе плача на Йоанка, но вече плануваме следващата среща Кураж!

Познато ми е чувстото, и аз винаги се чувствам ужасно като ми е била мама на гости и си тръгва. Но пък после човек някакси се мобилизира и самодисциплинира, знаейки, че няма друг начин и сам трябва да се справи. Малко като Барон Мюнхаузен се хваща сам за косата, за да се измъкне от блатото.

Мисли за това, че първите си шест месеца твоето малко съкровище е прекарало с мама и баба, които го обожават!!! И че времето, когато пак ще се видите, ще отлети като миг. Моят баща почина когато бях в осмия месец, така и не дочака бебока..............

Виктория, ще издържиш, мила. И не само на летището, но и след това. Не толкова заради себе си и заради Майчето си, колкото заради малкото Ти съкровище Елли, то никъде няма да ходи, остава завинаги до Теб.  И ако мама Вики плаче, и бебка ще усети и ще й бъде нервно и некомфортно. Така че погледни до себе си мъничето, целуни и прегърни Мама, и й пожелай лек полет. Живота продължава, дори и когато мама си е в БГ!

Милички ,толкова много ви благодаря на всичките,толкова съм трогната от вашите постинги въпреки че пак си поплаках докато ги четях страшно много ми помогнахте,дори не можете да си представите.
Вчера след раздялата бях толкова тъжна че не можех да спра да плача,
чувствах се почти все едно никога вече няма да се видим ,все още ми е страшно тежко но знам че с всеки изминал ден ще ми става все по леко.Миличката Елла търси баба си с поглед когато влезнахме в стаята и днес и даже се беше усмихнала като приближавахме стаята и,много ми стана тъжно защото знам че баба вече и липсва .Днес къщата е една такава ужасно тъжна и празна .
kalinka i zvezdichka... вчера ви прочетох постинга тъкмо преди да тръгнеме и се оптвах да направя точно каквото ме съветвате
friki...да правихме си планове да доиде пак ,защото аз може би скоро няма да ходя и въпреки това е тежко,да с маика ми сме страшно близки,съжалявам че и ти се разделила наскоро с толкова скъп човек.
mcdiroc...точно това се случи вчера,просто беше убииствено чувство и като  видях как прегърна бебка и се разплака безутешно ,и аз си поплаках вчера на воля и наи вече си отпуснах душата когато маичето се изгуби от погледа ми,казах на таткото да не ми обръща внимание и че имам нужда от това,тои така се беше притеснил с цялата тази ситуациа защото мрази аз да плача,ама няма как природата си знае работата ,затова са ни дадени сълзите
burka...благодаря за комплимента за дъщеричката и твоето бебче е голям бонбон,да ще си говорим много по телефона ,това са ми плановете
twins mama...Това е наи хубавия начин за раздяла и аз го предпочитам ,маика ми прави така когато аз си ходиа в БГ,само че тука няма как защото татито ни е америkано а летището е на 1час път и не става някак си да ходят двамата като не могат да се разберат,браво че маичето ти идва всяка година и ние така сме решили да се виждаме поне 1 път в годината,тя и маика е от младичките -на 56 години е и не работи но си имам татко в БГ и естетствено и тои има нужда от нея,много егоистично е да искам тя да го зареже и да доиде да живэ при мен.
Да вярно е че на маичето със сигурност и е по тежко на душата,а аз компания си нямам защото не познавам други мами тука,тези които познавам работиат целодневно,затова и ще ми е по тежко
tandoori...  вярно е права си ,щастливка съм че тя успя да доиде за толкова време,дано да се видите скоро с вашата баба
G&J...точно така се чувствам днес,не пипам нещата на маика и чершафите и няма да и сменя докато не ми улекне малко
amei...синчето ти има страхотни очи,обожавам сини/светли очи
smily 5q...сигурна съм че и маика ще се чувства така като и чуе гласчето,страхотно е че маика ти е сварила раждането ти
 алиса...  точно така ,сега се опитвам да се самодисциплинирам ,трудничко ще ми е де,маика  ми помагаше много с малката  и ме разглези доста
zori gb...много съжалявам че се случило такова нещастие в може би наи прекрасния момент от живота ти ,дори и не искам да си представиа какво ти е било
sladoled... поне това е утехата на твоята маика ,при нас е кофти че и брат ме е тука със семеиството си ,така че в БГ родителите ми си нямат друга занимавка
kalida...вярно  е и затова се опитвах/м да не плача пред бебка,вчера като подсмърчах пред нея тя ме гледаше много очудено

Исках да ви питам нещо друго,записала съм маика на камерата за да и я пускам на бебка от време на време за да не я забрави напълно а и снимки ще и показвам редовно,мислите ли че това ще помогне,не ми се иска бебка като я види следващият път  да заплаче като все едно е чужд човек

Вики не се безпокой,бебка няма да забрави майка ти. Те много усеЩат малките 4ове4ета. Моята мама както по_горе бях написала седя тук само до 20тия ден на мале4ка и после я видя отново когато беШе ве4е на около 8_9 месеца. Не заплака ,когато майка я гуШна,гледаШе я много съсредото4ено сякаШ ровеШе в 4екмеджето със спомени,но този момент отмина много бързо и после не искаШе да се отделя от нея.   
Така,4е не се притеснявай:показвай и снимки,пускай и клиповете ,на които си записала майка ти,говори и,давай и телефона да 4ува гласа на баба си.  Сигурна съм,4е няма да я забрави.   

И при мен беше така.Моята майка беше дошла за да ми помогне при раждането на бебо и си тръгна той като беше на 2 седмици.Много тежко ми беше без нея,още повеЧе ,Че не се бяхме виждали 2 години.Но сега пък си говорим всеки ден по компютъра и сме си купили камери за да се виждаме.Добре,Че ги има тези комуникации....... Но наистина малките ЧовеЧета много разбират и не забравят.Малкия като и Чуе гласа на компютъра и запоЧва да се смее.   Когато ти се обади давай и слушалката на бебЧо и ще видиш как ще се заслуша.Аз също карах по едно време моята майка да дойде при мен и да остави баща ми сам в България,но после реших,Че постъпвам погрешно и съжалих

ееееееее, стига де, като че ли се разделяте во веки веков....следващият път ще бъде още по хубаво

Бях пуснала тема-баба на внуци в чужбина-сега темата май е същата,само че за дъщерите... И аз бях за 1 месец в Италия за раждането на внучката,а там е и по-големия ми внук,който растна 8 години до мене и цялагодина неги бях виждала.Нямях търпение да пристигна  и после изведнъж реших кога да тръгна обратно,да избягна броенето на дните.Наканила съм се да ходя на есен пак,но  не искам и да се навивам отсега,че имам  и възрастен самотен баща,а в края на годинатачакам и друго внуче в София,а каката е само на 1,5.Милички важното е да сте вие добре,тогава и ние ще сме,макар че е много тъжно понякога...Поплаквайте си и пак гледайте напред!ИМмам една приказка-когато ви е най-трудно,брадата да ви сочи луната!

mcdirock ,Aira25...    толкова се зарадвах като ми казвате че бебка няма да забрави маика ,не можете да си представите,бебка е толкова влюбена в нея че ако тази любов се изпари току така няма да е честно,аз ще направя всичко възможно това да не се случи,да и по телефона ще ги оставиам да си "говорят"

Арвенправа си следващият път ще е по хубаво ,знам че хленча много ама нали съм си такава една..много се привързвам и трудно понасям разделите,незнам дали има и други като мене и може и да прозвучи много смешно но аз дори отроних 2 сълзи когато си продадох колата която карах 5 години ,еми какво да направя имах все хубави спомени с нея

krasitrud...Стана ми много хубаво като го прочетох това въпреки че маика ми го е казвала поне 100 пъти,просто не бях сигурна че това е така,но след като и други баби го казват значи е така

Виктория, тази любов никога няма да се изпари така лесно. А дори и Елла да позабрави баба, любовта която се чувства в погледа и в гласа на един човек никога няма да излъже сърчицето на бебка. Дечицата усещат инстинктивно кои ги обича искрено и кои е само с повърхносни чувства. Така че гледай ведро пред себе си и се радвай на малкото си злато до теб.

КрасиТруд, благодаря за хубавите думи! Дано и майчето ми така да възприема нещата!  А аз доста добре помня твоята темичка, доста мнения събра. Живот и здраве желая на бащата Ти!

...ох, защо ли четох ...толкова мЪчно ми стана за моята майчица 

Нямам сили да пиша по тази тема ... Майка ми не е виждала внука си по4ти три години. Последния път той беше на 10 месеца и на летището само го гушкаше и повтаряше:"Кога пак ще те видя?" За първи път го видя 6-месе4ен.
Искате ли да ви споделя нещо? Страх ме е да си ида отново в БГ, то е и трудно де, а и доста скъпо и т.н. НО понякога се страхувам сама от себе си... Мисля си 4е ако още веднъж преживея поредната раздяла... няма да тръгна изобщо от там, пък каквото ще да става!!!  

И на мен 
А ти си попла4и и се успокой, з ада не тревожиш беб4о. Моя поне е на детска градина

 maika...точно така се чувствам и аз ,страх ме е от раздялата ,всеки път когато си ходя или родителите ми идват на гости ,изпитвам панически страх от момента в които трябва да се разделиме,още като си купувам билет почвам да мисля за това-ужасно е че си провалям пътуванията с такива мисли ,но какво да направя,тежко преживявам разделите и явно затова е така.
Все още мине не мине ми потичат сълзите за маика ,по цял ден споделяхме и гледахме заедно как Елла расте ,сега ми е много трудно че няма с кого да споделя всеки един звук и движение с което тя ме изумява - татито ни  работи човека и не може да е непрекъснат свидетел на неиния прогрес.Оххх кога ли ще отмине това чувство на празнота ....
(((прегръдки))) на вас които ви е мъчно за вашите маичета

Абсолютно същото беше и при мен.

При някои хора никога не отминава това чувство...Единственото ми успокоение е,че има "заминаване" без "завръщане" и се надявам, тези раздели да са в далечното бъдеще...Аз се опитвам да запълня тази празнота с повече разговори по телефона или в нета...Не е същото...

Мисли от положителната страна на неЩата: все пак сте били заедно цели 6 месеца (виж в темата "колко 4есто си ходите в бг" колко малко хора успяват да се виждат редовно и за много време с близките си) и гледай ведро.

А за разделите, спор няма, на мен всеки път ми се къса сърцето, 4е си и поплаквам дори

Междудругото след колко време планираШ да се видите отново? Ако Ще е сравнително скоро не трябва да тъжиШ сега, а да гледаШ напред към следваЩата среЩа

и аз съм бременна и сега май4ето дойде да ме види,ама само като се сетя 4е след месец си тръгва и от сега ми се къса сърцето.Поне ме радва мисълта,4е ако вси4ко върви добре за раждането 6те е отново при нас и 6те остане поне 3 месеца,та така....
В момента ми е много мъ4но за татко ми оба4е,понеже не съм го виждала от миналия октомври и живот и здраве 4ак за коледа 6те се видим.....а аз толкова много го оби4ам,просто с думи не мога да опи6а лубовта си към него.По цял ден мисля име за бебока,така 4е името да се доближава до това на татко.

Така 4е мили4ка стискай зъби и ако това те успокоява помисли,4е не си единствената която се разделя с май4ица.....все пове4е ставаме децата заминали в 4ужбина 

Майка ми беше на гости миналата година. Остана 3 месеца. децата много и се радваха. Тя не ги беше виждала 3 години (освен по skype). Преди 5 месеца се роди изтърсака ни. Много го обича и и е много мъчно, че не е при нас. При нея проблема е, че има много работа с фирмата си и не може да отдели няколко седмици почивка. Иначе си има 10-годишна виза, има пари, но...няма време. Надявам се, да реши се да остави фирмичката за няколко седмици и да ни дойде на гости около Коледа.

....и на мен ми е мъчно много за баща ми...

Като знам какво правят в момента милите с майка ми ...знаят, че ще се връщаме октомври - но за колко, един Господ знае...и изтеглиха кредит от 4000лв (майка ми вика, че докато умряла щяла да внася ) и правят локално парно, мажат стаите, подменят плочки, градинки, детски кът....абе ремонтират къщата, за да може като се приберем да ни е топличко във всички стаи, уютно и т.н.

Обичам си Родината, но така я мразя тази държава..