по вода да ни върви - времето да се смени!/3.07 -9.07/

Валенце, понякога като човек няма още опит дава цялото си сърце и резултатите не закъсняват

Валенце, пожелавам една успешна и приятна първа официална среща на Буби и логопедката!
Със сигурност е показателно, че Буби не е ревнувала от Галя... значи я е харесала-дано работят заедно добре!!

Наде, и аз носех ниско Мими и имах контракции -но Магнерича много ми помагаше и НОш ша отвреме на време... а също и повечко спане и стоене с вдигнати крака... след дългите разходки които си правех.... не се спирах .. но си признавам че не вдигнах нищо по-тежко от 2-3кг през цялата бременност... дан Дани бой все по-малко иска да го вдигаш и гушкаш ...

Иги, дръж се мила.... малко остана и ще гушкаш малкото същество. Тогава ще се успокоиш мила и ще си най-щастливата мама на света!
Хиляди целувки за теб майчице герой и за батко Мишо!

Нанди, как е МИми? Какво стана с вашия курс от инжекции - спряхте ли, свърши ли? Има ли  нещо положително? ВЪобще пиши как сте? НАпоследък си много мълчалива - нищо не пишеш... чак се плаша понякога от това ти мълчание... А таткото? КАк е там? Целувки и прегръдки.

  А пък аз си имах гости този следобед - Нина, Реза и Дианка     
  Бояна беше удивително кротка пред тях, чак да не повярваш.

  Вал, стискаме палци за Буби и логопедката 

Бим БАм, а ти защо оставаш в къщи... съжалявам ако си писала ма съм пропуснала. А и да ти кажа, че ще се радвам на компания в Зоото. Малкия ми сваляч със сигурност ако не БОянка ще оцени красивата й майка

По повод разтоварването... и психотерапията да споделя личен опит   

1. Шопинг терапия.
Отивам на женския пазар. Купувам кило домати. Продавачът не пропуска да сложи някой прокиснал, аз обаче отварям пликчето и най-любезната усмивка искам да ми го смени. Има два варианта - той го сменя с кисел вид (тогава се успокоявам, че съм купила прекрасни домати), или отказва - тогава му ги тръшвам обратно и му казвам "Яжте си ги вие тези" и му се развиквам, изкарвайки си яда...
(обяснявайки това в работата, един колега възкликна "Сега разбрах защо се казва Женски пазар") 

2. Музикотерапия
Ходя да си слушам любимата група, колкото повече децибели, толкоз по-добре, да не остане и една мисъл в главата...

3. Откриване на истинските чувства
Като ми скъса нервите професора по генетика, казах му да си ми върне парите от прегледа... На пазара като не съм доволна, връщам доматите и пари не ми вземат, нали така? А като му е грешна диагнозата, трябва ли да плащам?
Не ги върна, ма се ядоса много.... 
На мен остана утехата, че не съм си мълчала примирено.

4. Смехотерапия
За това помагат колегите ми, които непрестанно измислят щуротии. Нали знаете, луд умора не знае....

5. И един виц за психоналитици
Американски психоаналитик: Кабинет, луксозно обазведен в пастелни топли тонове, мека светлина, нежна музика, пациентът лежи на кушетката и се оплаква как с жена му не мога да се разберат за басейна, дали да е 25 метра или  50....
Психоаналитикът само повтаря "Отпусни се... отпусни се..."

Нашенски психоаналитик: Тясно стайче, затрупано с вестници, касетки с компоти и лютеници, празни буркани и разни кашони. Очукано бюро, психоаналитикът седи, яде семки и решава кръстословица. Пациентът притеснено стои прав, и нарежда "Останах без работа, жената ме напусна, детето май взема наркотици..." а терапевтът се протяга, тупва го по гърба и казва "Кво си се отпуснал, бе! Я земи се стегни!"

Ми, това е, чудех се защо съм изкукуригала, а то по китайския календар съм ПЕТЕЛ... 

Наде,  не се притеснявай,че корема е ниско.Аз Криси си го износих през цялото време ниско,спокойна бременност.Но той дори закъсня с две седмици и не искаше да излезе и принудително даже  Просто някои деца така си стоя.това не е критерий,наистина преди раждане се смъква корема ,но ето ..виждаш,че не при всички е така.
Мамо Иги ,кураж ,малко остана.Надявам се да ни зарадваш с хубави новини когато му дойде времето.
Ох ,като чета вие се срещате в София,а ние в тая дива индия  С майките на здравичките дечица се общува много по-трудно и някак  си избягвам контактите с тях.Не ,че се надувам,просто ми е мъчно ,че сме по-различни.. 
Успех и само хубави новини 

Марго,много ще ми е приятно да се запознаем като си идваме във Враца .А иначе за общуването с майките-донякъде си права...ама донякъде.И аз така избягвах-всяка се хвалеше нейното дете колко нови думи знае,после изречения,сега стихчета.Но после с течение на времето свикнах да се радвам искрено на успехите на другите деца.И сега ми е някак по-леко да общувам.обаче си има хора...и хора.Като някоя започне да оглежда Буби ида разпитва,а не дай Боже да ми изказва едва ли не съболезнования ,че детето ми е с проблем  не,мерси,бягам далече!Я виж какви са ни красиви децата-и твоя Криси-сладур.Като им е взето нещо им е дадено стократно повече в някое друго отношение-аз все така си мисля!

Ей, писна ми значи от самовлюбени, нескопосано скроени и невъзпитани персони, които не виждат по-далеч от собствения си нос.
Има една много конфликтна майка в нашия квартал, която с повод и без такъв прави скандали от рода на това, че някой ударил с топка без да иска нейните деца, друг предредил някое от децата и на пързалката и други простотии от тоя род. А децата са на 4 и на 6 години и са също толкова невъзпитани, колкото и самата майка. Та какво се случи днес..
Стои си Бобо съвсем послушно и идва големият син на тази майка- 6-годишния и без никаква причина блъсна силно Бобо. Той падна на земята, удари си главата и едната ръчичка, на която сега има голяма рана, и избяга при майка си. А тя си седи невъзмутимо и даже се подхилква доволно. Обаче бащата на това дете го прати да се извини за постъпката си. То дойде и ми вика: "Мен ме прати баща ми да се извиня, но я си еби майката простачка такава, смотанячка тъпа." А аз му викам:'Искаш ли сега аз теб да те блъсна така, а?", на което той ми отговори: "Ти само пробвай и ще видиш какво ще ти се случи, смотанячко". Е, не ми издържаха нервите и го бутнах на тревата, а той като се разпищя и като дойде майка му и се развихри страшен квартален скандал от най-жалък тип. Като започна да ме заплашва как ще викне мъжа си да ме пребие, как моето дете се опитвало да пребие нейното ( на 6 години пак подчертавам ), а аз не съм обръщала внимание на това. Няма да цитирам думите, с които ме нарече, защото са по-цинични от думите на сина и...
Много дискомфортно се чувствам в такива ситуации...Не съм скандалджийка по принцип и такива случки ми действат много на достойнството, ама просто нямаше друг начин.  Писна ми все да ни мислят за тъпи, защото сме свикнали все да отстъпваме или да премълчим. Просто ми писна..

Габи, винаги ми става наистина много мъчно като видя или чуя за такава постъпка на дете. Много, много тъжно наистина. Това дете като расте с такова възпитание и пример някой ден и неговите деца ще са такива и техните и техните, и светът определено се движи много, много надолу и ще останат само шепа хора, които ще страдат заради това, защото ще го разбират. А другите ( тези от "лошите") ще страдат поради други неща, но няма да знаят защо и ще сеят мъка на околните само поради комплексарското си възпитание. Бог да им помага на такива деца.
Дано на Бобо му мине бързо и да запомни постъпката на това дете, но поучително ( сигурна съм че ще е така). Ти навярно после си се опитала да му обясниш ситуацията, така че да не се травмира.
ЕХ
И на мен ми е много криво тази вечер, защото свекър ми и свекърва ми бяха с нас малко и с децата и се скараха леко с мъжът ми. И започнахме да обсъждаме от къде идат проблемите  и защо техните деца не ги уважават и не ги зачитат за нищо, но като настане глад и проблем тичкат при тях първо. Чувствам се много зле в такива моменти и без да искам ги обиждам, като им казвам, че те са си виновни, че не са ги възпитавали правилно и прекаленно са ги глезили и оставяли да правят каквото си искат.
А свекито вика "ми как се противопоставя човек на пубертети. Ми има как си мисля, аз. Защото преди пубертета са си казвали,  навярно - ми как се противопоставя на малко дете; а преди това - са се възхищавали на бебетата си - колко са умни и ненадминати във всичко;колко са интелигентни и невероятни.... ми как няма после от такива деца да станат едни самовлюбени, егоцентрични и егоистични личности, а кажете ми... ...
Ех, че гадно...
Защото искаме да идем на селото на свекър ми другата седмица и мъжът ми да си вземе отпуска, та малко да се махнем всички от гнусотията в София, обаче видиш ли имаме куче и сме много хора и няма как да се връщаме ( на отиване майка ми се съгласи да ни закара нас). Няма да има къде да се поберем с кучето, пък и това куче къде ще спи, неможело в къщата, и от там свекър ми започна да мрънка, че отдавна сме трябвало да го махнем. Че сме вързани с него и че едва ли не кучето било по-важно за мъжът ми, защото не можем да идем никъде с него... ( което си е вярно, за съжаление...) и от там мъжът ми се обиди и си вдигна чукалата от приятната ни вечерна разходка в квартала. После пък свекър се обиди, че ето "не може да се разговаря нормално с този човек" - ми не може  и няма как да може, като всичко тръгва още от ранното детство
изобщо...извинете ме ама, не можах да се сдържа да не се оплача, защото много криво ми стана, наистина. (рядко става така, но и моята психика има граници на поносимост на натоварвания...) .
И Христинка е пак със спазъм както писах вече и изобщо... стига вече, спирам...

Габи, съжалявам за тъпата случка. В такива случаи мисля, че не бива да се слиза на нивото на подобни простаци. Трябва да си отидеш не с мисълта, че лошото е надвило, а че ти си била по-умната и си си тръгнала.
За жалост има такива хора, дето така си възпитават децата.... 

  DOROTEIA, да ти кажа при нас как е... мъж ми като се скара със свеки и става страшно, аз дума не обелвам, дори се изнасям от мястото на сценката, стига да е възможно. Ами така де, да се оправят двамцата /свекър ми е починал отдавна, даже не го познавам/. Даже преди години още казах на свеки, да не разчита на мен при подобни скандали, че винаги ще съм на страната на мъж ми, даже той да не е прав. От тогава не е посмяла да ми говори каквото и да било... е, говори му на него за мен, но вече спря да ми пука. Ударила съм пълна дистанция и това е.
  Хич не им се връзвай! Гледай си мъжа и да сте добре двамата с него, остави го сам да се оправя с родителите си, стига това да не бърка вашите семейни отношения. И ще видиш как ще спрат да те натоварват с подобни глупости.

  firebird, понякога нервите ти не издържат и е направо невъзможно да си тръгнеш... А и подобни простаци си го просят... И на мен ми се е искало първо да броя до 50 и после да действам, ама не винаги става 

  Габи, да си призная, аз при подобни ситуации ставам скандалджийка   Може и да не е редно по принцип, ама не позволявам да се държат така с детето ми. С мен компромис мога да направя и да премълча, колкото и обидно да ми става, но с малката - НЕ   И в такива случаи не става дума да слезеш на тяхното ниво, а просто да не им позволиш да правят каквото си искат с теб и с близките ти. А тъжната истина е, че има деца, чието възпитание е тотално изтървано. На мен за тях ми е повече жал, отколкото яд...  

  

Габи и аз искам да идвам с тебе при психитата, но ще ме е срам направо да кажа, какво си мисля! А иначе какво да напиша, защо толкова отдавна не се усмихвам весело и чисто, както преди! Искам да ми е леко на душата, уж е лято, уж е сезона на забавленията! Днес се хванах, че цял ден овиквам и мърморя на детето, не че то е вода ненапита, ама и аз ходя като някаква харпия, и само нацупондрена и мърморя. Брей кой ме подмени в бързината? Де гледах, че се дадох?  Сега като успея да овладея сополите на Мишо, които тръгнаха и той подсмърча непрестанно както никога досега, имайте предвид, че е под антибиотик в момента, ще започна отново търсенето на невролога, който ще открие какво става с малкото ми момченце и защо милото любимо телце, така подскача, че чак сърцето ми спира и сълзите ми сами тръгват. Като се подреди долу-горе едното, все ще има нещо на опашката ли? Дали наистина това е тикова невроза, и като плаче вечер че го боли мускула на ръката, която подскача и ме кара да го стискам силно за да му мине, си мисля, малко ли преживя, и дали ще мога да се зарадвам на новия живот, който ще създам, в непрестанната си тревога за свидното си момче! А с какво да преборя тези ларингоспазми, водещи до задушаване!
Ооооооооо няма да се дам, ще се държа и ще се опитам да бъда пак предишната слънчева иглика, която само се смееше и намираше красивото и радващото в живота! Ще намеря сили да се справя, и да бъда опора на децата си, а и на мъжа си, те май всички имат нужда от мен! Трябва да го направя, за да намеря смисъла наистина, на това че съм родена и създадена! Иначе трябва да легна и просто да чакам. А това не ми е присъщо! А пък си имам и вас, ако много ви дотежи моето мрънкане, омрънкайте ме веднага и вие! Аз успявам да нося много явно!
А след около един месец обещавам ще си гушна с радост моето мило човече, и ще споделя и с вас тази радост, която повече може и да не ми се случи в този живот, трудно ще се реша на трето, за това ме е яд, че не изживях на спокойствие тези мигове, които може и да не се повторят повече!
Благодаря на всички ви, че ви има в трудни моменти!

Като седна и прочета какво сте писали ми става едно мило и спокойно.Радвам се за Йепе и успехите на нейното семейство.Хубаво е нещата да се подреждат.
Поздравления и на Валя за новата логопедка,стискам палци всичко да потръгне че се измъчи милата Бъби.
Gabiplus такива ситуации потискат човек,но прастотията си върви по хората, а лек няма.
Темата за свекървите е вечна, аз не мога да се оплача от моята, независимо че сме врата до врата.Тя се старае жената и почти не ми пречи.
Мама Иги с теб съм.
Харесва ми идеята за среща в зоологическата градина.Трябва се организираме някой слънчев ден.На всички пожелавам лека седмица.

Mama Igi, след всичко, което си написала просто няма начин да не ти кажа, че много, ама много ти се възхищавам..Само това..