Има ли връзка между късното захранване и злоядството при децата?

детето на моиата залва е захранено след 6 мес и е много злоиадо. има не6то маи

Глупости.До дете си е.Моето също е захранено късно, а си хапва с кеф всичко.Няма връзка

Абсолютно си е до дете. Голямата племеница е захранена по БГ-схемите и сега предпочита цял ден да пие сок, но не и да яде. По едно време сядаше с бой на масата и беше цяло изпитание. Едно хранене продължаваше 2 часа. Сега е малко по-добре, но продължава да си предпочита сокчето.
Моята дъщеря е захранена на 5м. навършени и й липсва апетит само при боледуване и в горещите дни. Но това е съвсем нормално и не ме притеснява.
Ако имаш предвид, че на 10м. бебето не изяжда по 200г пюре на хранене + кърмене на поискване, то малко са тези деца. Девойката достигна тези грамчета след навършване на годинка. Като се прибави и непрекъснатата смяна на предпочитаните храни, може да добиеш представа какви са количествата.

Моя приятелка сподели, че е захранила детето си след 6 месец и не е имала някакви проблеми, а нейна съседка е захранила детето си след 9 месец и то след това ядяло като ламя всичко без никакъв проблем. Според мен няма връзка, но личен опит нямам, ще кажа след 6 месеца някакви лични наблюдения

Това са пълни глупости!!!До дете си е, според мен.Бях чела някъде точно обратното-при рано захранените се наблюдава такава зависимост!

Аха има - захраних голямата на 1 месец по бг схемата и ти гарантирам, че по злоядо дете от нея никъде няма да намериш То милото не знае за какво иде реч, ама нали съм УфТсъ и бутам ли бутам
Малката я захраних на 5 и нещо, много бавно и спокойно. Не съм гонила грамажи и замествания на хранене, съобразявала съм се изцяло с това което и харесва. В момента не мога да я изхраня Има периоди, в които не и се яде, но пак се съобразявам с нея, не я насилвам, не и досаждам. Щом иска мляко да пие само мляко (дори и сега когато е на АМ). Проблеми нямам никакви:)
Та аз и на още едно място писах - много ги мразя тия схеми, било след 1 месец, било след 6 месеца. Всяко дете си е индивидуално. На едни рано им идва мерака да опитват друга храна, на други чак след 1 годинка. Това дали ще си го направиш злоядо си зависи само от теб и от това дали ще се съобразиш с желанието на детето или не. За мен дете, което пие мляко, но отказва пюрета до към годинка и нещо не е злоядо. Злоядо става когато непрекъснато му светиш с паничката до степен, в която намразва храната и почва да отказва всичко.

Надали има връзка - аз захраних съвсем скоро, но Калина яде с голям кеф храните, които и приготвям - отваря уста само при вида на лъжицата! И се кърмим, както преди - по много и винаги когато иска, където и да сме!  

Каката ни е захранена по Бг-схемата. Проблеми с яденето сме нямали, но не може да се каже същото относно алергичните кашлици, който ни съпровождат половингодишно почти (не мога да бъда сигурна дали са отзвук на ранното захранване, но... според четеното така мис е струва )
МАлечко е захранен 6ия месец с оризова каша. Хапва си пюрета и кашички и не мога да кажа въобще, че е злояд. Предпочита си да суче, ама и аз не съм тръгнала да бързам да отбивам.
Такава е ситуацията при нас. Според мен си е  до дете, а не до ранно или късно захранване.

А бе неzнам аz съм zахранена рано и мисля, че на милата ми майчица и се е таковала таковата с мен, но при нас май е генетична тая работа, zащото и тя е била същата...та ако ще се търси някаква zависимост май по_скоро бих наблегнала на наследствеността .

Май е не само до дете, ами и до майка - щото някои майки бутат ли бутат и детето се отвращава от самата идея за хранене с лъжица Аз проблеми нямам, захраних на 5 месеца и малкият си яде принципно добре, с изключение на периоди на болест, зъбоникнене и кривотия Но никога не съм го насилвала, те децата не са толкова зле, че да се оставят да умрат от глад

Ами според мен има връзка - големия е захранен рано - ЗЛОЯД
средния не е захранван (т.е. захрани се сам когато можеше да си взема от чиниите - около годинката) - яде порции 3пъти по-големи от мойте...дето се вика - кажи какво да е  и колко да е - той ще го яде.
Между другото тоя всеядец беше с мин 1 литър мляко на ден до 3.5 години....и пак много ядеше.

така че връзката според мен е обратна

за мен няма връзка
по коя логика тогава има ранно захранени и незлояди деца? както и обратното?
индивидуалност 

Габриела е захранена по бг схемата, на 3 месеца зеленчуково пюре и до ден днешен не яде манджи и супи. Още от бебе се видях в чудо, нищо не харесваше. Направо кошмар, само сухи храни и боклуци яде.
Моника е захранена на почти 6 месеца и каквото и да предложа се хапва с охота. Голяма ми е лакомийка

аз съм захранена по бг схемата и до преди няколко години по злоядо същество от мен трудно се срещаше. сега хапвам по-нормално, но пак храната не ми е преоритет. няма нищо общо кога, а как и кой

И аз така мисля  Иначе аз също съм била захранена рано и бях абсолютно злояда до пубертета. СПоред майка ми съм можела да откарам по цял ден без храна и пак да не огладнея.

Според мен НЕ 

Това че  дъщеря ми яде по 50 грама твърда храна и след това цока на корем не я прави /не означава че е злояда. Не я сравнявам с  наборчетата и, които цица повече от 2-3 месеца не са видяли,а сега ядат по 200-300 грама на ядене. Това им е яденето на тях, а моята ей я на, сега  пак се закачи на  цицата   
За мен злоядо същество е като не иска да яде вид храна.Такова като  мен. Не ям сума неща (по-лесно ще ми е да изброя какво ям).

Може би приятелката ти в стремежа си да "стигне количеството" на другите рано захранили приятелки  е била повече настоятелна и бебчо "протестира".

  ,
това ме уби от смях.
АЛИСИА захраних точно на 6 месец по американската система до годинка, а кърмих до 1 г. и 2 м.
Сега имам едно ужасно лакомо дете и все гладно.
Аз пък ти казвам, кърми си детето до 6 м, така става гладно и има апетит и хъс към храната.
А и виж всичките статии тук, които толкова хора са си направили труда да преведат, има най-различни за вредата на соковете, водата и т.н.
И най-накрая слушай сърцето си!!!

 не мисля,че има връзка...

Напротив. Виктория е захранена на 6 навършени месеца, въпреки че въобще не ми тръгна кърмата след планово секцио и тя беше на АМ. И да ти кажа - на 1 год и 6 месеца беше 13.200 кг, 88 см висока. Яде абсолютно всичко, дори сама си отваря хладилника и си вади ядене. Според мен е точно обратното - децата, захранени рано са злояди. Същото като с гърнето - като го сложиш рано, идва един момент, в който то отказва да го използва.

Ако има връзка тя е по-скоро обратната...

Нищо подобно Поне при нас връзката е точно обратната

И аз така си мислех, но реших да чуя и вас. Благодаря ви! 

и аз да кажа
това ми се струва голяма глупост 
Сокове никога не съм давала, и сега дори - 18м. пак не ги пие  мръщи се някой като случайно й даде  пие чиста вода 
Започнах захранването от 5.м. - ами ламя имам вкъщи 

На мен пък не ми се струва глупаво. Най-вече зависи от детето, но също има значение кога му е предложена храната. Мисля, че колкото е по-малко, толкова повече неща приема.
Моето късно захранено бебе прояде ужасно трудно, чак към 9-я месец. Вода пропи също късно, не помня кога, и трудно се научи да пие от биберон. Има неща, които мисля, че никога няма да прояде  и пропие, защото не е свикнал с вкуса им. Пустата кърма, толкова ли е вкусна, че нищо не може да се сравни с нея!

Захраних рано, и не е злояд. 

Е, не се спира на масата (даже пуснах тема в Нашите деца), но пък яде всичко с кеф.

Аз пък бях чела точно обратното,
че кърмените дечица са по-малко злояди от некърмените.
Причината-това,че вкуса на кърмата непрекъснато се променя.Тя е една в началото на кърменето,друга към края,различна е сутрин,обед,вечер...и всеки ден,в зависимост от това какво е яло майчето.За разлика от АМ,което е винаги е едно и също.Така детенцето опознава всякакви вкусове...
Така,че споко   

Моята я захраних на 5мес и 2 седмици и оттогава та досега си хапва с такъв апетит, 4е понякога се плаша . И баща и аз не сме от много ящните, та надали е нещо наследствено. По- скоро може да е в резултат,4е не я тъпках с сок4ета , пюренца и тем подобни глупости от 2рия месец още . Тъй, 4е посъветвай приятелката си да пробва по-различна стратегия на хранене за да събуди интереса на детето и да не прави подобни глобални заклю4ения,базирайки се само на опита със своето дете.

Оф незнам като беше по-малък и реших да давам сокчета-като невиждал ядеше.После 5ти емсец орозовата каша трепереше чак.Реших да прекратя всичко и да почна захранването по-късно.
Е сега е голям проблем с тва хранене.Свят ми се вие вече.Незнам каква е причината обаче.

tsveti7 , не се притеснявай за водата и биберона. Защо не опиташ направо с чашка? Момата много добре се справяше с чашката още от 9-10м. Вода пропи на 1г6м и то през февруари. Миналата седмица купих вода с бибка /мисля, че спортни се водят/ и само се налива с вода.

Ние се научихме с биберон, дори много пие, и с чаша с накрайник, и от обикновена чаша. Обаче не пие друго освен вода

Злоядството има връзка с поведението на родителите.
Всяко хранене на принципа "колко милилитра изпива", "на 15 месеца трябва да яде 250 грама", "да си изяде цялата порция", тъпкането насила, гоненето с лъжицата, нервността на майката, наличието на 2-3 баби и прабаби, правенето на театър от цялото семейство и тн. води до злоядство.
За децата е нормално да подражават на родителите.
АКо семейството се храни заедно, в спокойна атмосфера и бебето присъства на храненто, то започва да си иска неща от масата, т.нар. "педагогическо захранване". Дава му се да опита каквото си поиска, стига да е подходящо за възрастта му.
Дава му се да си играе с храна и да се храни само с ръце. Да се храни с лъжица, когато поиска да опита и така. Родителите не бива да се шашкат, че се маже с пюрето. Затова са измислени лигавници с ръкави, перилни препарати и тн,  а и винаги може да сложат на детето стара дрешка или в жегата да го съблекат голичко.
Детето знае колко да изяде. Ако не иска - не бивада се тъпче насила. Не бива да вижда майката натъжена от това, че не е изяло точните грамове и обеми храна, защото така смята храненето за нещо тъжно и притеснително.
Един път ще яде повече, друг пьт - по малко.
Около 18-24 месеца има един период на намаляване на изяжданата храна, свързан с намаляване на растежа. Този период е най-рисковия, детето тогава не бива да се насилва. Ако помислите - бебе на 2-3 месеца яде около литър кърма на ден, което е около 15-20% от теглото му... ако яде с все такива темпове, значи дете 12 кг да яде 2- 2,5 кг храна на ден... а то не става така... защото вече не се расте с тия темпове, но паникьосаната мама се чуди "преди ядеше повече, сега не ще"... и почват театри с ядене по време на ТВ рекламите или с безкрайни изтощителни гоненици.
Ученето да се дъвче е друг важен момент. Детето се учи да дъвче, като меки парченца храна (напр. варен картоф) му се подават отстрани в бузката, за да може, местейки ги, да попаднат  на венците. Парченцата не се слагат по средата на езика, защото тогава се опитва да ги глътне цели и се дави, а ако се случва често, почва рефлекторно да се напъва да повърне по-твърдите храни. Учи се и като му се дава кора хляб да си гризе само (под надзор естесвено)

Някой по-нагоре спомена "при тях е генетично" - не е генетично, а е възприет модел на поведение. Ако родителите хапват нервно и на крак, такова е и отношението на детето към храната. Не може майка, която "не обича това и онова" да убеди детето да го яде.

Била съм злояда. По всичките правила - с куп загрижени баби, с дантелени роклички - да не се изцапам!, майка - вечно пазеща диети по най-нездравословния начин. В детската градина са ме насилвали да изям - резултат - праха килима. Заключвали са ме с немитите чинии - съвсем нищо не изядох. У дома ме хранеха с лъжица до 6,5 год.
Проядох  (горе-долу) после, в училищна възраст, покрай другите деца.
Когато реших да имам свое дете, бях твърдо убедена, че никога няма да го гоня с лъжицата.
Дъщеря ми никога не е имала проблеми с яденето, а в детската градина предупредих ако нещо не иска, да не са посмели да я наказват или да я карат насила.
Когато тя беше на около 4 год. ми попадна книгата на Лидия Ковачева за глада. За глада има много спорове, и никого не агитирам да гладува, но в тази книга има много ценна глава и тя е за храненето. Неща, които са близки до ума, но не ги спазваме в ежедневната лудница.
Да се храним заедно. Да се храним спокойно, да не бързаме. Да дъвчем хубаво. Храната да е сервирана на апетитно изглеждащи порции. Да има прясна сурова салата. Да не се яде насила. Да не се дава десерта като награда за изядена манджа. Да не се говори за неприятности на масата. и тн, и тн...
Тази книга ми повлия много и откакто се стараем да се храним полезно, всички сме много по-здрави. А моята злоядост беше окончателно ликвидирана.
С второто бебе имах много сериозни проблеми, защото се роди с цепнатина на небцето и отначало яденето беше ад, до 8 месец се хранеше само със сонда, в 9 - смесено и постепенно я махнахме, правиха му операция на небцето... Въпреки това малкият не е злояд, след като небцето му заздравя, започнахме с твърдите храни, научи се да дъвче и бързо настигна връстниците си като тегло и като състав на храната. Сега е на 3 години, и охотно иска да ни храни, голяма радост му е
Сок не съм давала, полезното хранене не включва соковете, защото дори и прясно изцедени, витамините много бързо се окисляват, а пък киселините дразнят стомаха. Яде плодовете на парченца, най-много обича ябълки, но опитва всичко.
Това знам за злоядството... а за захранването - късното е по-добро за детето.

Даааааааааа пюретата които моята Катя отказва ги даваме на Малечко.
Катя е захранена малко преди Малечко. Но тя не ще да яде, а той хапва всичко!
Ей ти сравнение - разликата на децата ни е 3 дни!

Все още сме изключително на кърма!

И аз мисля че такава връзка не съществува. Всичко си е до детенце и до конкретният момент/ спокойно ли е бебчето, зъбчета напират ли, как е стомахчето, наспало ли се е и т.н./.

100%.
Аз захраних късно и се радвам, че нямам отказано ядене. Като прахосмукачка е.
Но виж да ти навират лъжицата в устата ми е познато. Аз съм била така и съм адски злояда. А мама си е мислила, че ми прави доброоооооооо...Мдам.

Познавам майки в чужбина захранили на 1,4 и на 2,2 години, иначе само на кърма.
И дума не може да се каже за злоядство.