За какво мечтаехте като деца...и сега какво мечтаят децата ви?

Хайде аз първа да се включа в тази темичка   


Исках да стана балерина-приеха ме в ДХУ-то е станах,ама ми втръсна докато го завърша,що мъки и лишения и диети 
После исках актриса да съм и в Натфиз ме приха та и там се намърдах и го завърших 
Та така с мечтите....  Имам доста още мечти,ама основните поне ми се изпълниха 

Деца нямам 
Поздравче 

Ме4таех да си имам ку4е ( като по_малка наШите не даваха и дума да се издума ) и осъЩествих ме4тата си.
Ме4таех за пиано,но не стана номера. 
Ме4таех да стана ветеринарна лекарка,но и това не стана. 
Ме4таех да се нау4а да карам кола и да си имам своя и ей ме на ве4е 10 години пиля гуми. 
Ме4таех да дойда само на екскурзия в Италия пък ей ме на по всяка вероятност за постоянно. 
Ме4таех да отида на концерт на U2 и миналата година го направих. 
Ме4таех за три деца:до момента съм на квота едно и май най_много до две да стигна.....,но поживем увидем ( не знам къде е е то с двете то4ки  )

За детенце какво да кажа,малка е оЩе та не знам. ВсъЩност не,знам,4е и тя си ме4тае за.....ку4е. 

   Хайде обединявайте мечтата за кучето и  ..   ... взимай пример от Лени! 

 

То,4е Ще стане Ще стане...ама по нататък. 

все бях на хор.
не помня да съм мечтала за нещо конкретно.

освен едно.
да съм като Златните Момичета, даже ходих на нещо, като прослушване в салона на едно училище, но щом се разбра, че не мога да правя мост 'отгоре' и че стърча с глава и половина над останалите другарката каза, че от мен Олимпийска надежда няма да излезе.

Бях потресена и до ден днешен съм, защото можеха да ме оставят да съм с останалите  де
ца да пипам обръчи , ленти и да мечтая.

Ама в тия времена май др. работи са били важни, та в салона на основното училище стандарта е бил твръде висок, за да приемат едно дебеличко дете с останалите.
Помня, че истерията ми беше толкова голяма, че се снабдих с плетено трико, от една какичка от Левски,   защото обикновените хора нямаха достъп до до истинско трикоено трико както и до цвички ( ама от ония дето са по крачето , без гадни шевове от Детмаг, ако някой ги помни).

мечтала съм и балерина да бъда , имахме едно съседче, което имаше палци с розови сатенени връзки. аз буквално гаснех от завист))))

божеее. кви времена!

сегашните деца мисля, че нямат мечти - те имат цели. може би така трябва, незнам...

Мечтаех да стана актриса. Станах и бях много щастлива.
Мечтаех да стана крим. следовател, все още мечтая (за целта ми трябва местно поданство и тукашно висше психология).
Мечтаех да свиря на цигулка - нъцки. Тати беше купил пиано, та си троших пръстите на него. Накрая стигнах до китара. Сега свиря на децата с една наследство от тати.
Мечтаех да живея в къща на село - не ми се мърда от нея сега.
Мечтаех да съм щастлива майка. Вече съм. На два разбойника.

Засега щерката иска да става балерина и художничка. И за двете има талант (по думите на преподавателите и).
Мечтае си за домашен любимец - зайче. Вероятно ще бъде подаръка за Коледа.
Разбойника си е разбойник. Мечтае да става пилот от Формула 1. Де що има обект с колела из къщи бива подкаран. Само семейната кола не е подкарал още (не стига до педалите)
И той мечтае за зайче. Та май с един удар 2 заека ще имаме

Arwen и ти като mcdirock обединявай мечтата и ...



Моята дъщеря така мечтаеше за куче...взехме го и цели 10 год.беше член на семейството...мисля,че й помогна в много неща-не се страхуваше от тъмно или да остане сама,научи се на грижа към другия..
   

Мечтаех да съм момче.... не стана ( дълго гоних дъгата, ама така и не успях да мина под нея )
Мечтаех да съм доктор.. не стана...
Мечтаех, някой ден да не си купувам цветя, понеже ми трябват по някакъв повод...а ей така.. дойде този момент
Мечтаех да порасна, ( сега мечтая да съм мъничка и още по-младичка, ама с този акъл)!
Мечтаех да си имам роднини в други градове , за да им ходим на гости...( а сега не само , че са в други градове, а са в други държави...)



Нямам деца !


   Giorgia , страхотна тема..

   10х   

 Може ли аз макар да не съм роднина...да се включа в канещите .. ..по обясними причини от октомври нататък!

 

О-о-о колко мило   
Благодаря!

О, Ели, и на мен това ми е първата детска травма. Дойдоха в детската градина да избират момичета за художествена гимнастика и не ме избраха, защото не успях да си пипна пръстите на краката. Леле, колко ревах после.....

А иначе, и сина ми и аз, мечти бол. Не мисля, че неговите са по-земни от моите на времето.

Аз си мечтаех да стана говорителка в ТВ, после журналистка....после порастнах  и станах рекламист /в момента не действащ/

Синът ми мечтае да стане: лекар за да кара линейка - всъщност линейката е основното  или професор /това как го измисли все още се чудя/ , НО аз съм "за"

Поздрави 

мечтаех да съм лекар,станах адвокат,но що кукли "прегледах и надупчих преди това,смао аз си знам.
мечтаех да свиря на пиано,свирих на цигулка и досега си мечтая за пианото.
и аз все на репетиции на хор ходех и си мечтаех да отида на турне в Япония,не стигнах до там.
Мечтаех си за Европа,озовах се в щатите.сега дъщеря ми си мечтае как постонно да я носим на ръце и за 10-те минути, за които я оставяме в лулката прави всичко възможно мечтата и да се сбъдне.

Страхотна тема!

..аз май съм от децата с цели,не с мечти;не помня да съм мечтала,исках куче(не стана);другото явно е било все лесно изпълнимо и не е стигнало го мечта..
..исках да имам гардероб мой(все делях един с поне 3ма души),но не е било мечта,по-скоро се дразнех(мечтата е нали нещо хубаво,розово и пр)
знаех че ще бъда лекар,не е било и то в мечта-зоната..
знаех че искам поне 2 деца , щастливци сме че стана лесно и са здрави..
идея за живот в чужбина не съм имала даже..
още искам куче:)
***
децата ни са малки,определно бих искала да имат повече мечти от мен..

мечтаех за космически пътешествия - чета научна фанстастика (все още  )
мечтаех да стана генен инженер и да спасявам човечеството - станах биолог и работя с пациенти със СПИН, но още не съм спасила човечеството 
мечтаех да съм красива - съм в очите на мъжа си 

Камбанка е още малка, та засега за нея мечтая да мечтае 

Най-голямата ми мечта беше да срещна голямата изпепеляваща любов,която се сбъдна,макар и не веднага ,и за щастие не ме овъгли,а непрекъснато ме разпалва.Всичко друго,което е зависело от мен като усилие,труд,учене,смятам,че съм го постигнала,макар че имам нови цели.Не съм и мечтала за три деца,но съм благодарна и безкрайно щастлива,че ги имам.Голямата е почти на 12,не знам за какво мечтае,мечтите й се сменят всеки ден и мисля,че имаме вина за това,тъй като преди даже да е помечтала за нещо,то й е доставено.До скоро искаше да става актриса и да отиде в Дисни.

 Много неща си мечтаех и като се заисля никое не сбъднах.
 Мечтаех си да бъда певица, бях няколко години в градският хор "Славейче" и ходех на уроци по пиано. после ме грабна шах маниата. 3 години не бяха тренировки всеки ден и турнета из цяла българия, докато не ме хвана мечтата да съм пубертет. И като се започна един безотговорен живот...
 Но най-мого съм си мечтала и сега продължавам, но вече не толкова често, да стана моден дизайнер. Рисувах скици, правех модели, шиех на поразия, а мама само ми се караше че съм развалила поредното парче плат...
 След толкова години на мечти и залитания във всякакви посоки преди няколко месеца с една приятелка споделих: "Искам вече всичко да свършва. Да си идва Вальо, да се съберем тримата, да си намерим хубава квартира и най-накрая да сме семейство." За сега май-само тази е сбъднатата ми мечта, може ни защото беше най-искрена. А моята приятелка тогава ме гледа, мига и заключи: "През колко неща трябва да мине човек, за да разбере колко малко иска." 
 А за Габсъна е още рано да мечтае - поне на глас.

Мечтаех дa  тaнцyBaм,Ho Taka и Hиkoй He ме Завeдe дa ce пpoбBaм  дopи
Ceга дъщеря  ми мечтаe дa e учиTeлкa пo бaлeT,a aз дa ca здpaви и щастливи децаTA ми!

Ох, ами ... ме4таех хората, които оби4ам, винаги да сда до мен ... бях казала на баба, 4е искам да умра първа /преди нея, дядо, мама и тати/, за да не ми липсват, защото много ги оби4ам ...
Ме4таех си да танцувам народни танци. Никога не ме записаха, защото бях много болнава и все по болници лежах от малка с белодробни заболявания ... та майка ми каваше 4е съм щяла много да се потя на танците    и после, каквато съм била, разсеяна, така съм щяла да си ходя и да ме веел вятъра ... а те едва ме били "закрепили" ...
Ме4таех си да срещна голямата любов, като по филмите ... ами да, имах 5-годишна връзка наистина като по филмите, ама ми писна да играя във филм и я прекратих ... После си намерих нещо по-земно и се ожених
Ме4таех си да съм номер едно във вси4ко  , с което се захвана, и продължавам да се старая в тази насока 
Томи си ме4тае ... за какво ли ... ми той сега си има неговите ежедневни радости, а за какво ли ме4тае ... 

Мечтаех да умра за Свободата или да съм гаджето на Бенковски. В един от коридорите на основното училище имаше картина на Хвърковатата чета и ходех там да си бленувам през междучасията. Когато за пръв път видях снимка на истинския Бенковски, разбрах какво значи художествена измислица. Това обаче не ме възпря да мечтая как да спася Бойчо Огнянов от трагична смърт. Имах няколко варианта, и ме беше яд, че Вазов не е жив да ме чуе.
Когато големият ми син каза, че иска да стане пожарникар, а малко по-късно полицай, се пртесних, че крушата не пада по-далеч от дървото си. Но детето гравитира към себе си и иска да прави художествени проекти по модела "от нищо нещо". Иска да направи милион проекти, всички проекти на света. Малкият пък иска да бъде "най-смешното момче на света" (аз това го разбирам "клоун") и не пропуска шанса да си търси публика. Та на този етап и двамата ми вдъхват кураж, че по отношение на мечтаенето се развиват по-нормално от майка си.

Мечтаех да водя живота, който водя сега, честно.
Мечтаех да пьтувам (бях почти навсякьде кьдето исках, че и повече), да стана студентка (все едно по какво), да живея като Карлсон на покрива, да науча чужд език, за да живея месеци в чужбина (вече са твьрде много години), да вьрша нещо полезно, да се омьжа за чужденец (все едно какьв) и да го науча на бьлгарски, да имам 2 момчета и 1 момиче, да имам докторска степен. Засега само последните 2 липсват - докторството и момичето. Нямала сьм определена представа за професия, но за брой деца и кьща - много определена.  Знаех как ще се казва и пьрвият ми син още преди да трьгна на у-ще и така нарекох куклата момченце, която ми подари братовчедка ми.
Синьт ми мечтаеше да стане полицай, а от както е в 1ви клас - учител. Не знам дали може да се каже мечта, просто това казва като го питаме какьв иска да стане. Мисля че живее предимно сега.

Като малка мечтаех да работя с деца и ходех по къщите на хората,който имат малко деца и питах дали може да им помагам.Така до доста голяма... може би 6-7 клас.Пред очите ми са израснали две момичета и едно момче (другите не ги помня толкова добре) .Сменях им гащите (нямаше памперси),играех си с тях докато майка им переше или готвеше,приспивах ги,пеех им,четях им приказки. Никога няма да си забравя думите на една от майките "Пожелавам ти и ти да имаш такава помощничка като теб!" Да,ама не. Сама си гледах бебетата.
Мечтаех да стана булка с бяла рокля и да имам кукла на колата. Въпреки,че беше демоде аз имах кукла на колата
Мечтаех да имам близнаци. Децата ми са с една година разлика.

Децата ми... Големия не мечтае. Доста здраво е стъпил на земята и всичко,което иска е реално постижимо... Иска да работи с компютри. Това и учи. Иска да говори чужди езици за да се разбира с повече хора. Учи английски като основен,немски и френски като втори език. Български също учеше и има диплома за 3-ти клас В последно време гледам прави опити да учи руски. Каза,че в Интернет имало много техническа информация на руски и се ядосва,че не го разбира.
Малкия искаше да бъде пилот докато веднъж като ходи до Бг с Бритиш еър пилота го поканил в кабината си. Много си говорили и до там му беше с мечтата.
Сега иска да става зъболекар или зъботехник. За целта му купуваме различни помагала и работни тетрадки. Сам учи в къщи и ги носи на учителкта му да ги проверява. Другото за което мечтае е съпругата му да е българка и да говори английски колкото него. Не желае да живее в чужбина и смята,че с тази професия и в България може да живее добре.
 

И аз като Лени мечтаех да играя художествена гимнастика. Летата на село при баба ги прекарвахме с другите деца с импровизирани ленти, бухалки, с топки и обръчи.... Отидох на стадион Славия на Овча Купел и даже не ме караха да си пипна пръстите на краката - измериха колко съм висока и казаха - не става! И аз - рев! Позволиха ми да ходя да тренирам с другите. След две ходенета видях каква мъка е, и сама се отказах.
Много обичах да чета фантастика, и в една книга /не помня коя/ бях прочела за едни, нещо като комисари, дето като си изпънат дланта, им се появява един светещ знак, и всичко им се позволяваше. Та мечтаех и аз да имам нещо подобно така, че като го покажа, да мога да купувам каквото си изкам без да плащам.
Бях разгледала няколко каталози Квеле /така ли се казваха?/ и мечтаех да имам огромна къща, обзаведена със всичките тия красиви неща, които ние само на картинка виждахме тогава.
Понеже бях много капризна на ядене, когато не ми харесваше сготвеното, си сварявах спагети. Баба ми казва, че тогава съм казвала, че ще се омъжа за италианец, и ще ям само спагети. Нямам спомен да съм си го мечтала, но пък се осъществи. Е, не ям всеки ден спагети, даже доста рядко, отколкото италианците.
Сина ми не знам за какво мечтае. Може би да стане футболист, че с това световно щом види италианското знаме, започва да скандира "Италия, Италия", или за пилот на Формула 1, че много обича да гледа Шуми.

Мечтаех да съм алпиниска, висяла съм почти навсякъде в БГ, но исках да покоря Памир, Хималаите, К2, да се спускам в най- дълбоките пещери, Да си имам мой голям мотор, да уча съдебна медицина( ограничих се с детска психология)! Въобще живеех в облаците!
Дечица сладките за сега мечтаят да са големи- Ученици, за играчки и легло на 2 етажа, но предполагам, че тези им мечти ще са заместени от по- серьозни в бъдеще.

Reema_Haider , твоят постинг е невероятно светъл и пълен с хубава енергия. Желая ти от все сърце да се сбъдне и мечтата за Бебчо, но и дано щастието никога не Ти измени, защото "медала на живота" винаги има две страни. Успех и занапред в изграждането на живота- мечта.

Е чакаите и аз да кажа тогава
Аз пък в по голямата си детско юнушеска част то живота ми мечтаех за едно,да се срещна с Michael Jackson ,нямах никакви професионални мечти и желания-поне не си спомням.Е Мichael го срещнах та и си разменихме няколко думи та и автограф ми даде и снимка имам абе отвъд мечтата ми направо.Като ми отмина тази мечта незнаех за какво да мечтая вече,знаех че лична приятелка няма да му стана  .
Радвам се че съм била запалена по него обаче ,покраи него научих англииския та да му разбирам песните, обиколих Европата също а и  много други положителности (ако това е дума) ми е дал.Та от тази ми мечта се реализираха и много други.
Сега мечтите ми са по простички за мене си говоря-например да ударя jackpota на Superball-хич няма да е лошо,A? .А всичо друго ми е мечта за дъщеричката ми.


Това беше и моята мечта вече в по след тийнейджърски години и това се сбъдна та и един сладък бонбон се роди от тази любов.Сега гледам напред за да реализирам една пак след тийнейджърска мечта в професионален план.