Привет на всички ... как да убедя съпруга си че семейството му е на първо място т.е аз и децата.... а не мама и тати имам ли шанс.... защото понякога ми се ще да 
- Публикувана: 6 юли 2006, 09:35 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2006, 12:13 ч.
За зависимостта от родителите....
Разкажи по - подробно за какво става въпрос . При нас въпреки че не получава никаква подкрепа от семеиството си мъжът ми не може да им откаже като го потърсят ама това за сега ми се струва нормално(сигурно защото не е много често) . Бъзикам го че като звъннат от там да пита направо какво искат защото за друго не звънят.
Привет на всички ... как да убедя съпруга си че семейството му е на първо място т.е аз и децата.... а не мама и тати имам ли шанс.... защото понякога ми се ще да
Да убедиш
???Не мисля,че можеш-ако той сам не подреди приоритетите си,никой друг не може да го стори вместо него! 
Може би трябва да поема повече отговорности за семейството- издръжката му, помощ в отглеждането на децата, както и в домакинството... Ръчкай го, агитирай го, мотивирай го...
Много зависи как е възпитаван... аз се надявам да бъда добра майка, или поне ще направя опит.
В моето семейство например сестра ми като по-малка е свикнала всичко мама, тати и кака да й правят/отстъпват и т.н.... и се плаши като трябва да се бори сама. И няма да се промени скоро, то първите години са най-важни.
Конкретно в твоя случай:
Направи така, че наистина да има повече отговорности в семейството, т.е. покажи му, че зависите от него, защото той е таткото.... Успех!
В моето семейство например сестра ми като по-малка е свикнала всичко мама, тати и кака да й правят/отстъпват и т.н.... и се плаши като трябва да се бори сама. И няма да се промени скоро, то първите години са най-важни.
Конкретно в твоя случай:
Направи така, че наистина да има повече отговорности в семейството, т.е. покажи му, че зависите от него, защото той е таткото.... Успех!
Ами какво прави дава пълен отчет къде ходи, какво прави, кога ще се прибере.Когато решим да правим нещо задължително се прави консултация с баща му, звъни се в къщи по всяко време и ако може постоянно ще виси в къщи , /поне с това се преборих/.
Зная че зависи само от него, но пък е мъж почти на 38 , докога ..............
Зная че зависи само от него, но пък е мъж почти на 38 , докога ..............
Ами какво прави дава пълен отчет къде ходи, какво прави, кога ще се прибере.Когато решим да правим нещо задължително се прави консултация с баща му, звъни се в къщи по всяко време и ако може постоянно ще виси в къщи , /поне с това се преборих/.
Зная че зависи само от него, но пък е мъж почти на 38 , докога ..............
Зная че зависи само от него, но пък е мъж почти на 38 , докога ..............
Това зависи само и само от мъжа ти... какво и да правиш, той ако не иска да прекъсне тази зависимост...няма да успееш!
И аз съм на това мнение!
Ако не го е осъзнал преди да се съберете сега ще е много трудно да го промениш. Аз също не бих търпяла мамини синчета, ние може би защото сме на далеч и нямаме такъв проблем, но ако си бяхме в БГ и ми ги въртеше тези номера нямаше да си търпя. Желая ти успех, ще ти бъде трудно да го убедиш в това което искаш.
при нас съм оставила да си го освестява животът и има напредък! преди като направи пари или някакъв проект и трябва да се финансира, виждат материално и хоп- дай ми назаем или трябва да се направи това, онова, болна съм, ще ме оперират!като каже нещо, 4е сме предвидили да си купим или заминем някъде и по4ва контрата за да им е в техен интерес! ама полеки4ка се светна за приоритетите си! още ще се нау4и, ама и много сме наблизко , та да си имам търпението!
.... ами така ще е винаги, е има някакъв шанс да се оправи, ама той е хипотетичен.
Аз знам за един такъв дето даже не се ожени (е това не езадължително де, можеше само да живеят заедно) и не се грижи за детето си пък е прехвърлил 30те ... е при теб е по-добър вариант все пак сте заедно.
Аз знам за един такъв дето даже не се ожени (е това не езадължително де, можеше само да живеят заедно) и не се грижи за детето си пък е прехвърлил 30те ... е при теб е по-добър вариант все пак сте заедно.
О, щом на тия години се отчита 
, май мисията е невъзможна :thinkin
абсолютно съм съгласна! Гадна работа!
, май мисията е невъзможна :thinkin абсолютно съм съгласна! Гадна работа!
аз такъв проблем нямам и може да не е адекватно това което ще кажа .. ама защо вместо да пита6 нас не го попита6 него .. ли4но . седнете един ден и му задай въпроса . някак си това ми прили4а на липса на доверие и уважение . извинявай но просто си мисля 4е мъжа ти те подценява .. това е въпрос на възпитание - зна4и трябва да го " превъзпиташ" .. попитай го директо защо прави така и кажи 4е се 4уства6 на втори план - обясни му 4е това не ти харесва . все пак си 4овека с които е избрал да живее и има деца . 4овека които би трябвало винаги да е до теб . кажи му 4е не 4уства6 това да е така и 4е ти е писнало . незнам ..аз винаги съм била откровена с мъжа ми и никога съм нямала задръжки да му кажа нещо . имали сме спорове и спорове но знам 4е съм на първо място и знам 4е винаги бих имала подкрепата му .
При нас проблема с отчета започна отпреди 5 години но сега вече е нетърпим.......то историята е следната... преди 5 години се роди първото ни дете и свекър ми се обиди че не сме го кръстили с неговото име..не искаше да види внука си и естествено мъжа ми отиде да се извинява..........ей богу не разбрах какво му е наговорил ,но мъжа ми се прибираше с насълзени очи, явно му е набил в главата такова чувство за вина, че все още не може да се отърси и след това , когато се помириха започна всичко. Незнам болно ми е и се опитвам да не обръщам внимание , но не става...........колко пъти съм набирала телефона на свекър ми да му кажа "две сладки думи"........ , но немога ...сигурно ще стане още по-лошо...
На тези години е много трудно да се промени човек. Явно така са свикнали и не проумяват, че отношенията между тях са ненормални и мисля, че е невъзможно да ги промениш. Не се карай със свекър си, със сигурност ще стане още по-лошо, особено при положение, че има такова силно влияние върху мъжа ти - рискуваш да успее да го настрои срещу теб. Говори само с мъжа си, не се карай с родителите му, те няма да те разберат, дори се съмнявам че ще те изслушат.
При нас проблема с отчета започна отпреди 5 години но сега вече е нетърпим.......то историята е следната... преди 5 години се роди първото ни дете и свекър ми се обиди че не сме го кръстили с неговото име..не искаше да види внука си и естествено мъжа ми отиде да се извинява..........ей богу не разбрах какво му е наговорил ,но мъжа ми се прибираше с насълзени очи, явно му е набил в главата такова чувство за вина, че все още не може да се отърси и след това , когато се помириха започна всичко. Незнам болно ми е и се опитвам да не обръщам внимание , но не става...........колко пъти съм набирала телефона на свекър ми да му кажа "две сладки думи"........ , но немога ...сигурно ще стане още по-лошо...
Препоръчани теми