когато е нервен?
аз вече не успявам
споделете вие какво правите в такъв момент
благодаря ви
аз вече не успявам
споделете вие какво правите в такъв момент
благодаря ви
- Публикувана: 7 юли 2006, 22:12 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2006, 13:16 ч.
как успокоявате човека до вас?
Някак си се усещаме един друг след толкова ужасно дълга връзка 
Любовта изобщо не обича да демонстрира емоциите си, особено отрицателните. Ако е яхнал метлата, иска да легна върху него за няколко минути, за да ми изсмуче положителната енергия. След което е щастлив, доволен и усмихнат. Бесовете му траят наистина кратко, само докато другият близнак успее да вземе думата. Този мъж ми е безценен дар от съдбата и не мога да не го ОБИЧАМ!
мммм, това е сложна тема.
много индивидуална, защото ти най-добре си познаваш човека.
съпруга ми е нещо , което се среща много рядко - той е безкрайно спокоен и го излъчва
и за околните. така ме успокоява, с неговото присъствие, с неговото спокойствие.
това и му харесах на 1во място. като съм нервна и ме гушва и се успокоявам.
аз него не съм имала случай да успокоявам, но имаше една глоба за превишена скорост, пролича си , че е бесен. но се отдели в този момент, и после като се върна си беше добре.
не мисля, че жените трябва да поощряват към разговор, още повече ако имат съпруг като моя, който не е по приказките. по-скоро да ги оставят малко , да се отделят и да продължат нормално, докато им мине.
много индивидуална, защото ти най-добре си познаваш човека.
съпруга ми е нещо , което се среща много рядко - той е безкрайно спокоен и го излъчва
и за околните. така ме успокоява, с неговото присъствие, с неговото спокойствие.
това и му харесах на 1во място. като съм нервна и ме гушва и се успокоявам.
аз него не съм имала случай да успокоявам, но имаше една глоба за превишена скорост, пролича си , че е бесен. но се отдели в този момент, и после като се върна си беше добре.
не мисля, че жените трябва да поощряват към разговор, още повече ако имат съпруг като моя, който не е по приказките. по-скоро да ги оставят малко , да се отделят и да продължат нормално, докато им мине.
Усещам го,когато е ядосан,въпреки че се старае да не го показва.Но ако започне да ми се нервира или да се мъчи да си го изкара на мен....заформя се грандиозен скандал.По принцип аз съм тип "нервак" и не знам как да успокоявам...Докато на мен една прегръдка ми е достатъчна понякога,за да се почувствам защитена,сигурна и обичана и веднага ми минава.
и обикновено се скарваме, защото съм била разпитвала и настоявала. Не мога да го видя,че му е криво и просто да си изляза. А май така трябва. 
При такъв нервак като мен, той просто не може да се класира... 
Всеки си има лоши моменти. И, ако в началото на връзката ни исках да сподели веднага, то сега съм наясно, че той трябва да си го осмисли и едва тогава да ми го каже.
Всеки си има лоши моменти. И, ако в началото на връзката ни исках да сподели веднага, то сега съм наясно, че той трябва да си го осмисли и едва тогава да ми го каже.
Абе то май и принас така... Аз съм нервата, а той е самото спокойствие. Интересното е, че винаги има желанието и търпението да се справя с моята изнервеност и нежелание за споделяне (друг е въпроса, че не винаги нацелва подходящия начин за справяне с мен
). Но пък и в редките случаи когато е изнервен ме търси за подкрепа... Е, стига да не е ядосан на мен - тогава изчезва нанякъде да се самоуспокоява и всичко приключва сравнително безболезнено. Гледам да му изчезна от погледа, защото ако той е нервиран се нервирам и аз, и настава една страшна буря вкъщи 
Това е и моят отговор. Освен това, съдейки по себе си - като ми е нервно не желая никой да ме закача, камо ли да се опитва да ме успокоява - това по-скоро ме влудява допълнително. Бяс съм си аз, к'во да ме прави човек.
Говорим, изслушвам го, гушкам го и след малко обикновено проблема решен. 
Ако започна да го разпитвам какво му е или да го успокоявам май се вбесява още повече. 
Гледам да му изчезна от погледа, защото ако той е нервиран се нервирам и аз, и настава една страшна буря вкъщи
На моя човек много добре му действа чистата къща и сложената маса (макар че много рядко успявам да се прибера по - рано, за да го направя). И той е станал доста нервен напоследък и или яко се изпокарваме (след което и двамата много съжаляваме) и после му минава, защото аз съм се разплакала и той вече е силния и трябва да си успокои "детето", или се разминаваме само с повишаване на тон и яко гушкане след това.
Но като цяло си мисля, че повечето мъже обичат да ги оставиш "да се скрият в пещерата" и те сами да те потърсят. За съжаление, през това време жената трябва да си намери друго занимание и по възможност да не говори, а най - много да го целуне и да го остави да се сърди на целия свят....
Дано съм ти била полезна по някакъв начин.
Но като цяло си мисля, че повечето мъже обичат да ги оставиш "да се скрият в пещерата" и те сами да те потърсят. За съжаление, през това време жената трябва да си намери друго занимание и по възможност да не говори, а най - много да го целуне и да го остави да се сърди на целия свят....
Дано съм ти била полезна по някакъв начин.
нервната съм аз, не той.
и се налага той мен да успокоява и търпи Ако той е нервен /рядко му се случва/ излизам и като се върна всичко е супер!
Ако някой го е нервирал за нещо, например в службата - говоря му; ако си изкара нещо на мен, без да е заслужено, млъквам и се оттеглям - не след дълго вече е успокоен...
Зависи от какъв род са притесненията. Реагирам по различни начини. В повечето случаи гледам аз да запазя спокойствие , защото страшно ме изнервя от глупави притеснения. 
Все пак е важно и дали мъжа иска да бъде успокоен 
Най-вече с изслушване на по бира, гушкане, секс... пак разговор и студена бира, гушкане...и ... нали разбра... На сутринта бясно боричкане с детето на спалнята, луд смях и пищене... страхотно разтоварва 
Най-вече с изслушване на по бира, гушкане, секс... пак разговор и студена бира, гушкане...и ... нали разбра... На сутринта бясно боричкане с детето на спалнята, луд смях и пищене... страхотно разтоварва Е, много вярно ми се струва твоето решение! Поздравления!