Публикувана: 7 юли 2006, 22:28 ч.
Последно мнение: 11 юли 2006, 11:42 ч.

Тъжно ми е че трябва да почна работа....

1 459
24
1

1
2
Всички

7 юли 2006, 22:28 ч.

Мнения: 239

Бебето ми е на 8 месеца, а трябва да започна работа.Хич не сме добре финансово, а ми предлагат една работа която я чакам от 5 години Cry

Досега съм по цял ден с него и не мога да си представя как ще се разделя с него.Вместо да се радвам на новата възможност, която чисто професионално погледнато е страхотна, аз не мога да спра да плача.Ако откажа сега, край....
Минават ми едни гадни мисли, че момченцето ми ще ме забрави като не ме вижда по цял ден, няма да ми се радва както сега Sad

Ами то аз сутрин няма как да прекарвам време с него, ще мога да си го гледам след 18 часа, а той заспива в 20 часа.Ужасно се чувствам....

# 1 7 юли 2006, 22:39 ч.

СОФИЯ
Мнения: 397

Глупости, разбира се, че няма да те забрави!! Аз започнах работа преди Дени да навърши 5 месеца, а сега само ходи по стаите да ме търси и вика "мама-мама". Ще намериш начин като се прибереш да се занимаваш само с детето , домакинската работа - след това, пък и още малко и то ще заспива към 21.30-22 часа, а в събота и неделя ще си по цял ден с него. Не се притеснявай, всичко ще се подреди! bouquet

# 2 7 юли 2006, 22:58 ч.

На погрешната планета
Мнения: 2 762

Милата ! И аз бих се чувствала гадно. Изключително съм благодарна, че ни ми се налага да работя, на този етап, и мога да си използвам и трите години майчинство. Но щом при теб така стоят нещата, няма начин-ще започнеш работа, пък бебо няма да те забрави. И през свободното време ще си изцяло с него ! Успех!

# 3 7 юли 2006, 23:56 ч.

Мнения: 1 237

Здравей!Нямаш представа колко добре те разбирам.На мен също скоро ще ми се наложи да започна работа,защото майчинството ми свърши,т.е. по финансови причини.Чувствам се абсолютно по същия начин и честно казано изобщо не ми се започва работа.Страшно много се притеснявам и не мога да си представя как ще се разделя с нея. smile3518

Знам,че детенцето няма да те забрави ,и че със всичко се свиква,но е тежко.Стискам ти палци от сърце да се справиш по-лесно! newsm10

# 4 8 юли 2006, 00:43 ч.

Мнения: 2 353

Мама никога не може да се забрави! И то при положение, че ще се виждате всеки ден. За повечето мами може би това е труден период, ама какво да се прави...живот. Успех! Simple Smile

# 5 8 юли 2006, 00:43 ч.

Мнения: 1 172

Хей, това което си мислиш, никога няма да се случи! Детето ти ще се разтапя от щастие като те посреща вечер, а волно или неволно ти ще си нагласиш така програмата, че тези 2 часа през които е буден, да са посветени само на него.
Децата ви забравят ли бащите си, като те са по цял ден на работа? Не сте ли забелязвали как им се радват вечер и не сте ли завиждали тайничко, че вас ви приемат като даденост, и пощуряват от радост като татко им влезе вкъщи? Ами точно по същия начин ще започнат да посрещат и вас, гарантирано Simple Smile

# 6 8 юли 2006, 01:09 ч.

Мнения: 4 392

На мен също ще ми се наложи след една година по същите причини и още отсега си задавам същия въпрос,как ще се отделя от малкото човече. Sad

Но честно казано ,напоследък забелязвам ,колко много се радва на татето си,като се върне вечер и как винаги след събуждане от сън или като ме види да говоря по телефона или пък без всякакъв повод повтаря : Тата,тата! Направо почвам да ревнувам. Laughing

Май не можах да напиша нищо утешително Embarassed

Мисли положително! Не си единствената! А майката винаги е майка и е най-добрата!

# 7 8 юли 2006, 03:57 ч.

Мнения: 8 917

Няма да те забрави, спокойно Wink

А и все пак като работиш и ти ще си позволявате повече неща, включително и за бебчето Peace

# 8 8 юли 2006, 07:01 ч.

там някъде около Пловдив
Мнения: 236

Не се отчайвай!Помисли си само за нещата,които ще можеш да осигуриш на бебо като работиш!Вярно няма да до виждаш по 10 часа на ден,но то няма да те забрави и дори ще ти се радва повече!
Успех на новата работа bouquet

# 9 8 юли 2006, 07:17 ч.

Мнения: 239

Благодаря ви майчета bouquet

Поуспокоих се малко...
Знам, че живота е такъв, че все някога това трябва да се случи.Но съм си мислела, че когато детенцето е по - голямо, ще понесе раздялата по - лесно, защото разбира вече и може по някакъв начин да му се обясни че ще види мама след няколко часа.
Нашият тати също го вижда само вечер и много му се радва, но дребният дори като е в ръцете му все към мен гледа, усмихва ми се и протяга ръчички да го взема.Баща му естествено се чувства малко гадничко....та да не изпадна и аз в това положение, да протяга ръчички към гледачката, с която ще е по цял ден Confused

# 10 8 юли 2006, 08:06 ч.

Мнения: 47 996

миличка,моята дъщеричка тръгна на ясла на 1 годинка,знам какво ти е,първите месеци мислех че съм ужасна майка,че ще травмирам детето си,че ми се сърди или че ще ме забрави...
но нищо такова не стана,дори детето свикна много по-бързо от по-големите дечица,защото бе по-малка
ако след работа и в почивните дни му отделяш достатъчно време,мисля че той ще си е съвсем доволен,все пак много майки оставят бебечетата си на ясла или на баба или на гледаяка,но такъв е живота-с майчинството си е чиста мизерия
аз се надявах на малко по-дълго майчинство този път,че бебо е с разни алергии и проблеми,но като гледам май ще търся вариант за работа в най-скоро време Rolling Eyes

,не е приятно,но за съжаление финансите не стигат

# 11 8 юли 2006, 09:42 ч.

Мнения: 4 915

Не само няма да те забрави, ами ще видиш как още повече ще ти се радва, когато сте заедно.

Аз се върнах на работа, когато Мариела беше на 10 месеца. Свикна за няколко дни. Сега е просто празник всеки път, когато се връщаме от работа аз и баща й, а в уикендите си е направо сияеща. Mr. Green

Възможно е да си изтегли вечерното заспиване по-късно, за да сте повече време заедно, а да почне да се събужда по-късно.

Не е предателство към детето да тръгнеш на работа. Просто се налага нещата да се съчетават. Ако имаше възможност, може би много майки щяха да си стоят у дома при дечицата, но действителността е различна.
Желая ти успех на новата работа!

# 12 8 юли 2006, 09:45 ч.

Мнения: 4 915

Цитат на: tery в сб, 08 юли 2006, 07:17

.......та да не изпадна и аз в това положение, да протяга ръчички към гледачката, с която ще е по цял ден Confused

Свекърва ми гледа Мариела по цял ден, но въпреки това като ни види с баща си, цялата грейва и се затичва с викове и смях към нас. Понякога сутрин плаче, когато тръгваме на работа и не иска да ме пуска.

Майката си е майка, нищо не може да я измести от сърцето на детето. Може да се привърже към други хора, нормално е, но ти винаги ще си на първо място. Мама е единствена и неповторима. Heart Eyes

# 13 8 юли 2006, 11:11 ч.

София
Мнения: 3 999

Няма да те забрави, спокойно, аз се върнах на работа веднага след като излязохме от болницата и всичко беше ОК. И успех на новата работа!

# 14 8 юли 2006, 11:27 ч.

София
Мнения: 5 079

И аз да ти пожелая успех на новата работа, щом си заслужава, не се колебай, всичко ще се нареди! Няма да си нито първата, нито последната мама, съчетаваща успешно кариера и семейство! Peace

А и имаше една приказка, че с всичко се свиква! Wink

Помисли си за предимствата на социалния живот, на финансовата независимост и самочувствието, което ще придобиеш! Нали го правиш в името на детето си!!! Hug

# 15 8 юли 2006, 13:06 ч.

София
Мнения: 2 888

Тери,честита нова работа Peace

, тези неща, който ги чакаме дълго, идват винаги в най-неподходящия момент Wink

. Не се отказвай, приеми предложението, че пилето веднъж каца на рамото Wink

Бебока е достатъчно голям и много добре знае коя е мама и ти винаги ще си неговото слънце.
Hug

Една мама пише, че е пуснала детето на 1 г. на ясла.Това е много добър вариянт! Peace

Така детето, ще стане общително от малко, по-интересно ще му е през деня и няма да му тежи отсъствието ви и няма да се привърже към гледачката и ти съответно няма да ревнуваш bouquet

# 16 8 юли 2006, 15:52 ч.

София
Мнения: 6 182

Aз съм си още в къщи при малката, но от познати съм чувала, че понякога на деца на възрастта на твоето, първоначално раздялата може да предизвика ефек който да те стресне. Понякога малчовците се сърдят и вечер като се прибереш изпълнена с настроение да се гушкате и да си играете детенце те бие и те рита. Спокойно! Било нормално преодолявало се за няколко седмици.
А иначе само след половин година ще се убедиш, че няма начин детенце да те забрави. По-скоро ще ти се свива сърцето като плаче когато ти отиваш на работа, но се успокой, че и това е период. Моята дъщеря плаче, дори когато влезна до тоалетната без нея.
Щом работата ти харесва - приемай я разбира се. По-добре е за детето, колкото и да не ти се вярва. И финансово, и за твоето самочувствия, и за да не ти се иска подсъзнателно и то по-късно да прави жертва за теб.

# 17 8 юли 2006, 16:24 ч.

Мнения: 2 956

Цитат на: ketito в сб, 08 юли 2006, 13:06

Тери,честита нова работа Peace

, тези неща, който ги чакаме дълго, идват винаги в най-неподходящия момент Wink

. Не се отказвай, приеми предложението, че пилето веднъж каца на рамото Wink

Бебока е достатъчно голям и много добре знае коя е мама и ти винаги ще си неговото слънце.
Hug

Една мама пише, че е пуснала детето на 1 г. на ясла.Това е много добър вариянт! Peace

напълно съгласна съм с мнението на кетито. Пожелавам ти успех и в работата и в "страха" bouquet

# 18 8 юли 2006, 18:28 ч.

Мнения: 326

На мен след няколко месеца ми предсои същото. Но, какво да се прави за всичко са нужни пари. Като започнеш работа ще можеш да си позволяваш да купуваш повече неща за слънчицето си и да не мислиш непрекъснато дали парите ще стигнат до края на месеца. А за това дали бебо ще те забрави - няма дете, което да забрави мама... Горе главата! newsm10

# 19 8 юли 2006, 20:58 ч.

Мнения: 1 327

tery, не се притеснявай! аз работя вече от 1 месец. Много ми беше притеснено за малката, защото се бях настроила да я гледам поне до 1.5-2годинки... Сега сестра ми гледа малката, обаче като се прибера Ати така грейва и протяга ръчички към мен.....
не можеш да сравняваш себе си и мъжа ти... за детето майката е най-важна! нали знаеш приказката - "при мама си е най-добре" Wink

по-трудно ще ти е на теб, тъй като бебчо ще ти липсва..
това, че ляга в 20ч е супер, тъкмо ще имаш време да свършиш и домашната работа...

# 20 10 юли 2006, 11:30 ч.

Мнения: 3 116

Аз тръгнах на работа поради финансови причини, когато малката беше на 3 месеца и половина (след изтичането на болничния). Оставих я на непозната жена, детегледачка. Да с препоръки, да гледала други дечица, но непозната. Не искам да ти описвам как съм се чувствала. От една страна ми беше мъчно и трудно да си оставя така бебето, ние още се кърмихме, от друга страна го гледа човек който почти не познаваш Cry

Сега след 9 месеца, те още си се гледат и много си се обичат. Мамите в парка само ми хвалят жената, не можеш да разбереш че е детегледачка, питат ме дали не й е баба Simple Smile

Вечер от работа излитам към градинката и отделям цялото си време с нея за нея Simple Smile

Е, обаче още ми е трудно и мъчно като тръгна на работа Cry

Не знам дали това скоро ще се промени Sad

# 21 10 юли 2006, 11:38 ч.

на североизток
Мнения: 285

Безспорно не е лек моментът, в който една майка трябва да се варне отново на работа.Аз се върнах, когато малкият стана на годинка.И на мен какви ли не мисли не ми минаваха през главата Shocked

.Искам да те успокоя, че детето няма да те забрави - ти си неговата майка и такава ще му бъдеш винаги.То ще търси топлината и любовта ти и ти отномо ще му ги даваш.Може да го виждаш през работната седмица само за няколко часа, но ако вашето общуване е качествено - то всичко ще е наред.Има родители, които прекарват по цял ден с децата си, но не съумяват да използват добре времето заедно.
Така, че не се притеснявай.Не е лесно, но се свиква.Детето ще те разбере - бъди убудуна.А и има толкова жени, които са в твоето положение.
Горе главата!Стискам палци всичко да е наред!
И помни, че никой и нищо не е в състояние да ти отнеме любовта на детето - най - малко пък работата Hug

# 22 10 юли 2006, 11:49 ч.

Мнения: 4 406

чувството ми е много познато, така се терзаех и аз, когато Коцето стана на 4 месеца и се наложи да се върна в офиса, даже още кърмех...
преживява се, мобилизирай се и гледай положително на нещата!
в никакъв случай детето ти няма да те забрави, нито да те пренебрегва, ти си уникална личност за него и центъра на света му!
можеш да се договориш с шефа си за отстъпки от работното време( аз си позволих да хитрувам с часовете за кърмене) и така ще можеш да бъдеш с детето повече

# 23 10 юли 2006, 12:59 ч.

София
Мнения: 7 045

По същите причини аз тръгнах на работа, когато малкият беше на 2.5м. разбирам притесненията ти, но спокойно, нещата ще се наредят и щом се върнеш от работа ще грееш и ще прекарваш цялото си време с малкото съкровище.

# 24 11 юли 2006, 11:42 ч.

Мнения: 600

а сега да те успокоя. аз преживях старшен стрес през цялото време, докато търсех жена да гледа малката. не спях от ужас как ще ме забрави, ще я гледат зле, ще я откраднат и куп други ужасии. втора седмица съм на работа и ситуацията е следната:

детето не те забравя. на третия ден не ме поглеждаше и аз полудях, но се оказа, че не е в натроение от ваксината. детето не може да те забрави. аз и на психолог ходих. ще има различно отношение към теб и гледачката. може на нея много да се радва(както е при нас), но теб си те обича по негов начин.

важно е да се организираш, за да имаш време да му се радваш и да гледаш как расте. аз я изкарвам навън веднага след работа, за да сме заедно, а вечер след като легне готвя за другия ден, мия, гладя. чистене - събота/неделя.

не се притеснявай, отнема малко време да свикнеш с новия режим, но това няма да навреди на детето. дано имаш жена, която да го гледа добре.

успех! Hug

Препоръчани теми

Обича да върти всичко

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: