Възрастна жена с проблеми

Старческа деменция, т.н склероза, синдром на Алцхаймер и подобни - това е положението.
Спасение за гледачите  е да се даде баба в частен старчески дом. Но и там не копнеят да ги приемат, въпреки солените такси. За държавен - трябват големи връзки, иначе чакате да умрат 10 -15 баби за да вземат вашата.
Ако не можете да се преборите с българските скруполи и нагласи - наемате жена да я гледа почасово в дома на бабата. А вие пак храните двете, но поне не сте по цял ден с нея.
Ако намерите кандидатка, че няма много желаещи за тази дейност.
Това е положението с повечето набори на бабата.

Аз също съм за дом за стари хора. Опасно е да е сама, с тези симптоми.

На първо време - личен лекар и психиатър за лекарства.

Ето ви дом за стари хора,в който наистина бабчето ще се чувства добре https://residence-svetigeorgi.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B8/

Е, да, скъпо е. Иначе в разни гробници просто ги морят бързо вместо вас.

Не съм говорила с родителите ми на тази тема, но съм на 100 % сигурна, че няма да искат да я дадат в дом. А и е кофти да я зарежеш на такова място. Жена надали ще наемат, предвид че покриват основните нужди. Но и психичното състояние е от огромно значение.
Реално в момента аз по цял ден съм в нас. На скоро останах без работа. Но за момента, докато излезе нещо приемливо, се захванах с писане на статии. Та по цял ден си ми е голям зор да се концентрирам, за да не пиша глупости, с това викане. Иначе преди това, тя си беше сама цял ден. Най-вероятно пак така е викала. Баща ми се прибираше сутрин и на обяд да й дава храна и лекарства. А преди да спре да излиза от нас, беше излизала един два пъти, докато ни няма и хора са я намирали паднала. Изобщо чудо....
С човекът до мен имаме планове да правим ремонт на една къща и да заживеем там. За сега сме дядовата ръкавичка. Но както и да е.
Виждам, че родителите ми, а и аз, вече сме станала много много изнервени. С тях дори две нормални приказки не можем вече да си кажем.
А дали наистина има медикаменти, които облекчават? Личният лекар спомена, че само в началото на заболяването има шанс за укротяване, след това било късно. Не знам дали наистина е така. Изчетох и информация по темата, но нищо конкретно като вариант.

Това е много сбъркано мислене. Говорим за частен дом където има медицински персонал и други възрастни хора. Няма да е "зарязана", а ще е обгрижена. Като стои сама и я намират съседи паднала, не е ли зарязана.
Поговорете по въпроса.

Права сте, нали идеята е за адекватни грижи.

В частните домове има адекватни грижи. Има медицински персонал, има други хора, с които да си прави компания винаги. Разбира се, струват пари.
Тук повечето хора смятат, че е признак на някаква безчувственост да заведеш стар човек на такова място. В някои ситуации, нямаш избор. Това си е мъчение за всички, най-вече за нея, нужно ли е да продължава с години, като може да се намери и по-подходящ вариант?

Най-малкото трябва да намерите жена, която да я гледа, медицинска сестра, най-добре.

Ако успеят да намерят жена - това е временно решение. Поечето такива жени търсят подобна работа в чужбина или отиват някъде за + 10, 20 лв. Зарязват те от днес за утре - оправяй се.
А в частния старчески дом дори и да напусне една - шефа се оправя, другите работят повече часое докато намери заместник.
Нищо срамно няма да се плаща за подобна услуга - хората се грижат за стареца, все пак имат и приходи от него. Майка ми беше 1 година, доволни бяхме. Ходехме да я видим в почивните дни, винаги беше чисто, подредено, миришеше на вкусно готвено. Ако не я бях дала там трябваше двете с дъщеря ми/тогава на 15 г.: да я гледаме. Ами за мене е по-важно  спокойствието   на детето ми, не исках да и се увреди психиката от подобни гледки. Все пак въпреки всичко живота продължава за живите и здравите. Майната им на парите и на мнението на съседките-клюкарки. Каквото и да кажат, те не са на мястото на най-близките роднини до бабата.

Аз не мисля, че има съмнение, че в частен старчески дом е добро решение. Проблемът е, че не е достъпен за средно статистическото семейство. В гореспоменатия цената беше към 1500 лв.

Всеки според разбиранията си.
На едни им е важно спокойствието, а други знаят, че бъдещето им е неизвестно.
Една майка може да отгледа 10 деца, 10 деца не могат да се погрижат за майка си.
Да и се носят на бабата лекарствата и храна - ами не е чаааак толкова натоварващо, че родителите да са придобили от това здравословни проблеми.
Сега нещата са станали по-сериозни и сте дошли във форума, за да кажем да дадете бабата в дом.
Като сте без работа можете да стойте при бабата.
Човекът до .... може и да поизчака. Много грозен израз между другото. Все едно всички имат животни до себе си, пък вие видите ли човек имате.

Ако е само храна и лекарства - ок, но ако има нужда от човек 24/7, тогава какво? Как се стои при човек, който не спира да вика? Жената очевидно има нужда от по-сериозна помощ.

Да, така е!
Но оплакването на родителите ѝ, че от това са се поболели е прекалено.
Аз имам идея за проблема - продават имотите на бабата и с тях и пенсията плащат за адекватни грижи.
За това е работила жената цял живот. Нека сега трудът ѝ се отплати за достойни старини.

На който не му се е случвало, реагира остро, нормално. И аз да не знаех какво е, и аз щях да критикувам, вероятно. Затова и търсех съвет от хора, които са се сблъсквали с подобна ситуация.

Не знам защо така се засегнахте.
Изразът не е грозен. А и какво пък им е на животните толкова, че така се шокирате?

Да, поболяват се гледащите!
Даже е научно доказано, има статистика.
Често развиват депресия, рак, дископатия от вдигането и пр.
Страшно се отразява.
Моето семейство също мина през това.

То дори и да не е от физическо натоварване, каквото в случая няма, на сто процента е от стреса и нервите.

В рамките на няма и 24 часа, тя рязко зазля. Започна да говори несвързани неща. До сега не го е правила никога. И говори за някаква починала неина позната. Все едно тя е пред нея и си говорят. И само за неща, свързани с погребение говори. Това звучи плашещо, все едно казва "отивам си". Защото започна повтаря,че искала да си ходи в тях. Личният лекар й предписа подходящи хапчета. Но дали ще подействат не знам. Страх ме е какво ще заварим утре сутрин.

Ох, много е тежко...прабаба ми почина на 95 г. в подобно състояние. Тя беше здрава физически, но със силна склероза. Всеки ден драми, хора й влизали в стаята, спели й в леглото, ядяли й от храната. Веднъж дори твърдеше, че сме вързали магаре в стаята й. Тогава бях дете и много се смях, но на близките ми хич не им беше смешно. Дядо ми( зет й) се разболя и си отиде на 60 г. Баба ми беше съсипана от мъка, но прабаба ми разказа на целия квартал как дъщеря й на другия ден след погребението на мъжа си правила сватба, оженила се за друг мъж. Това го разказваше два дни след смъртта на дядо ми. Помня, че баба ми колкото беше разстроена, така избухна, че не знам как не я изпрати в старчески дом ...Ей така изкарахме към пет години, прабаба ми беше все във филма...

Поизчетох малко информация. Оказва се
 лек няма за напреднала фаза. Реално умират мозъчни клетки. При ранно диагностициране уж имало .... то не е и лечение, по-скоро забавяне. Но пък трудно се диагностицира или по-скоро се подценява състоянието на човека. А и бързо се развива болестта.
Не знам как ще  я караме така. Това значи, че каквото и да става ще трябва да има човек при нея винаги. Че.не се знае какво може да стори, да си навреди. Ужасно  е всичко това. Реално нея, психичиески, все едно я няма от година-две, а физически е тук.   Направо е друг човек.

Симона, единственото, което мога да те посъветвам е, да се опитвате да не приемате толкова навътре поведението на баба ти.  Да, наистина, това е, все едно, че имаш малко дете, не можеш да го оставиш само. От друга страна, ако тя само пита по сто пъти и капризничи, без да е опасна за себе си и околните, бе е нужно да й отговаряте всеки път и да се изнеряте толкова. И без това няма да разбере. Ако говори с починали и си въобразява някои неща, бе е нужно да й възразявате, да й обяснявате, че няма как да е така. Така си вредите. Грижете се за баба си, но не се превръщайте в нейни роби.

Ние й обяснявяхме, че това, което говори не е истина. В тях си е и няма къде да ходи. И, че нищо от това, което разказва не е истина. Но това нямаше абсолютно никакъв смисъл... Страх ме е дори да изляза от стаята, защото не знам как ще я намеря.

аз те разбирам. гледах баба ми, болна от рак, няколко месеца неадекватна на легло, преди това 2 г. много болна. грижата в последните месеци  беше 24/7. с тази разлика, че нямам други роднини/родители, които да помагат, и имам две малки деца. спях до нея, защото се е случвало да търси помощ и да пада. крещеше, викаше...абе не искам да си спомням.
за нас домът не беше решение по няколко причини:
1/ баба ми цял живот се е мъчила /буквално!/, за да ме отгледа, особено след като почина майка ми. тя беше много отдадена на семейството и подобно нещо би я довършило. съвестта ми не би се справила в подобна тежест и не бих си го простила;
2/ знаеше се, че ще е на легло няколко месеца, бързо гаснеше;
3/ в повечето домовете не полагат грижи, дори и в частните. имам близка мед. сестра, която работи в 2-3 такива. напусна, защото бешеш отвратена. такива истории ми е разказвала за гледането на лежащо болните, че....особено за такива на силни обезболяващи. не, не.
4/ адски скъпо е, минимум 2 хил., като нонстоп има допълнителни разходи. аз лично с 2 деца не мога да си го позволя в дългосрочен план.
честно казано не знам какво да те посъветвам и не знам каква е връзката ви с бабата. ако можете да си позволите спец. мед. грижи би било добре, защото е много съсипващо. в един момент може да стане и опасно за нея.

Майка ми почина преди 2 години.
На 92 години. Аз съм на 70. Капнах да я гледам . Беше с ума си . Смяташе на ум. Знаеше много добре какво прави.
Успокоителните лекарства я караха да сънува че цяла нощ е работила. Ту кукуруз копае , ту нещо е плела , все с умрелите.

Няма нужда да се плашите . Тва е от успокоителните . Просто се смеех и я карах  да ми разказва какво е правила на сън .Едва се събуждаше сутрин , от успокоителните разбра се и от това че е копала цяла нощ.
Добре е да има чужд човек в къщи да помага ,  запо 2,3 часа . да и сготви нещо , да си поприказва с него. Та да си починете и вие.
3 години спях при нея.Беше я страх да спи сама и като стане 10 часавечерта  започваше да говори и не можех да спя.  Говорихме си за миналото и и за родата ни, за живота за смъртта , .. . На края  аз капнах. Не ни дадоха помощник и я изпуснах та се разболя от същия задух . Брат ми я взе  при него ,оправи се  но тя не беше свикнала да живее по неговите правила искаше да си дойде , но аз нямах сили да я гледам . След тези 2 години още не съм се възстановила и няма и да го направя. Просто се раболях .

Изпълних синовния си дълг да я гледам .  и да прекарам последните години с нея.
Толкова можах . Но с усмивка си спомням как  пееше заедно с телевизора .Слушаше  пеенето на петела , канеше приятелки в къщи  Всичко я радваше .  При мен я бях оставила да си контролира лекарствата сама , да се храни когато иска , да се движи колкото може.
 . Знаеше кое и помага и кога да си го пие.
При брат ми тези неща не минаваха и така  хич и не беше добре , накрая и брат ми се разболя и тя рече по добре да умра , отколкото вие да умрете и  така престанала да се храни  и нямаше сили сама да ми се обади по телефона  и си отиде като ми поиска прошка  1 седмица  след последното си обаждане. . Осъзнаваше че не мога да я гледам вече . Брат ми и беше наел гледачка с която говорех по телефона и тая гледачка - професионалистка всеки ден казваш че си отива . Това не беше вярно . Майка ми я  чуваше и разбираше   че тия нищо не разбират . Ако си беше на село и имаше някой да ми помага поне по 2,3 часа на ден  ,  щеше да изкара най малко 100 години .
Беше също със страхова невроза от смърт.
Вашата баба  е същата като майка ми.
Ако искате да помогнете , просто наемете една жена за по 2 часа да помага на родителите ви. Отпратите ли я в старчески дом , ще умре.веднага . А викането е от успокоителните. Постепенно ги намалете и ги давайте само при екстрени случай. Майка ми сама си ги спираше  защото спи 2 дни   и  не може да тсане от леглото а после 2 дни крещи и капризничи.

Милата, не Ви е било никак лесно!
В дом няма да я дадем. Както писа една дама по-горе, достатъчно тежък живот е имала, за да я зарежем там.
Лекарствата си вземаше сама до преди година и нещо. Тогава като й почиствах стаята, открих доста неизползвани лекарства. Стана ясно, че не ги пие и поехме контрола над това. Както и над храненето, защото сама не може да си сипе храна. Не вижда никак добре. Преди 2 години някъде й предложихме да й се направи операция - очевидно има старческо перде. Тя тогава беше с разума си, категорично отказа. А на сила няма как да я заведем.
Аз осъзнавам, че с нерви нещата няма да се променят. Само ще си навредим. А родителите ме въобще не искат за го осъзнаят това. Вярно и аз се изнервям, но ...
Та, ежедневието минава доста трудно и натоварващо. Докато иска едно, после иска друго. И все нещо има. Казва, че е гладна, веднага след като е яла. Сложиш я да легне, 20 пъти става и пита къде е леглото й, че иска да си легне. Леглото й е оправено и нагласено, а тя все маха всичко от него - чаршафи, одеала, калъфки...
 Търси все сладко и хляб, а то не може да се яде само това. Убеждаваме я да хапва готвено, плодове, зеленчуци.

Оставете я да се храни с каквото иска. Явно има вече и деменция. Просто и намерете някоя дружка за компания . Да си приказва с нея. Това ме спасяваше. Лекарствата я дразнят и за това не се храни. Майка ми вземаше лекарствата си за успокояване само  по пълнолуние.Случваше се и извън този период . Тя сама  си знаеше кога не и е добре  Обезателно трябва да ги намалите постепенно. Тези лекарства я карат да нервничи и я отпускат да спи постоянно  а това не е добре за възрастните хора. Майка ми пиеше литър дом. ракийка на месец. По глътка  преди хранене със салатка. Това и даваше апетит и  я успокояваше, дремваше ,  и се чувстваше добре.
Предполагам че има и такива за сърце и други  там вече каквото кажат докторите. Имайте предвид че лекарствата   за сърце понижават много кръвното налягане  и пулса и като добавите и лекарствата за кръвно , това я довършва.  .Това обаче не е добре . Може да получи мозъчен инсулт и от ниско кръвно.

Така че се успокойте  напред вие . Наблюдавайте я от кои лекарства не и е добре . Това че спи  не е добре  и за нея и за вас. . Помагайте и да се движи.

Търсенето на сладко също е характерно.
Подкрепям за малко алкохол. Добре им се отразява.
Ноотропил /ако пие/ ги изнервя.

Да, наистина успокоителните свалят кръвното, но ги даваме в краен случай. А ако я оставами сама да приема регулярните лекарства, които пие от години, тя няма да се сети нито едно да пие. Вероятно няма за знае, че изобщо приема лекарства.
Иначе след прием на успокоителните е доста сънлива и докато се събуди...
И все повтаря, че я боли главата отзад. Отдаваме го на ниско кръвно, като измерим, де. Даваме айрян да свежне.

Дядото обичаше и кафенце да му правя.

Чайчета й правех зимата. Сега от време на време правя компот от пресни плодове с мед, или кисело мляко, мед и плод - нали все търси сладко.

Потърсете консултация с психиатър,  специалист по деменция. Ако ще и платено да е,  може да се облекчи състоянието й. Аз лично гледах баба ми на 88 в това състояние,  сама с две деца,  работа.  Нервите ми заминаха... Две години след смъртта на баща ми продължи това,  първоначално нямах идея от нощите й,  но се наложи да я взема у нас,  и тогава ми стана ясно.  В крайна сметка след престой в болница с пневмония,  я дадох в дом за хора с деменция, общо взето така и не се осъзна, бъркаше ме с майка ми,  и след 10 дни почина. Направих всичко което можах..
Но започнете с психиатъра,  а при назначено лечение задължително някой да нощува при нея първите дни,  защото някои лекарства имат обратен ефект. Също така й направете едни кръвни изследвания,  при баба ми със страшно ниски левкоцити,  близки до 0, някои групи лекарства за деменция бяха абсолютно противопоказни.