Секцио и спинална упойка

Казват ти да се обърнеш настрани и да си свиеш краката към корема. Така седиш няколко секунди, нищо не се усеща. Болки почти не съм имала след това, единствено при лягане и ставане усещах нещо като опъване, което не беше много болезнено, по-скоро неприятно. Важно е след като отидеш в реанимация да пиеш много вода.

Те първо обезболяват локално мястото, където ще бият спиналната (поне при мен беше така). Почти не я усетих. Всичко ще мине гладко, споко. Успех! 🤗

Създанието не ти е в стомаха, а в матката.

Няма нищо страшно в упойката, всичко ще е наред.

Най -вече слушаш анестезиолога какво ти казва.Свиваш се в ембрионална поза,местна анестезиорогия ти слагат после спинална.Изтръпва всичко от кръста надолу,не чувстваш нищо.Посли пиеш много вода.Може да те тресе....

Консултирай се с анестезиолога и избери упойката, не е задължително да е спинална, щом това те притеснява.

Пълна упойка при секцио не се прилага по желание. Спиналната упойка е опция, ако няма усложнения, които да наложат пълна.

Разбира се, че се прилага. Никой не може да те задължи. Аз лично си я избрах преди цели 15 г., сега пък съвсем не би било проблем.

Къде ако не е тайна си я пожела?!
Защото в болници като Токуда, Надежда и тн няма такъв концерт по желание.

Пълната упойка си носи специфики.

Днес попитах лекаря, който ми следи бременноста с каква упойка извършват секциото, защото аз съм от хората които припадат при наличието на болка или кръв и той ми каза че е спинална и не мога да си избирам. Знам че не съм първата и всичко ще мине, но е малко плашещо да си в съзнание и да чуваш всичко. Забравих да кажа, че аз ще раждам в Кипър не в България.

Болница Лозенец. Ако откажат някъде - сменя болницата.
Като искам да уточня, че не препоръчвам едната или другата, само казвам, че пациентът има избор.

А, и аз си представях някакви подобни неща преди секциото. Обаче през цялото време анастезиоложката ме бъзикаше за нещо  

Не се притеснявай, бързо минава

Не ви трябва пълна стига сте откачали.С пълна е била свекървата преди 27 години но тя е имала проблеми с раждането но второто и дете и високо кръвно .!

Няма да има болка и кръв, ти няма да виждаш и усещаш нищо. Ще сложат преграда м/у теб и екипа. Ще виждаш само главите на докторите. Анестезиологът ще бъде до теб.

Аз съм раждала с пълна (първо раждане) и със спинална упойка (второ раждане). Няма кой знае каква голяма разлика. При пълната упойка нищо не разбираш, но после малко по-трудно се възстановяваш отколкото след спиналната. Няма кой знае каква разлика, освен че не чуваш детето как изплаква и ти го показват в реанимация. Това е.

При спиналната може да поискаш да те приспят докато те шият. Мен ме питаха, дали искам да поспя докато ме шият или да съм в съзнание.

Все пак бих препоръчала спинална.

Аз също препоръчвам спинална, като имам и пълна упойка зад гърба си.

Общо взето когато ти е първа бременност и постоянно те измъчват всякакви въпроси... днес на консултацията лекарят ми каза, че си имам малко бебе в 36+4 г.с. съм а бебето 2450... според мен до датата за секцио 08.07 ще порасне до към 3кг, но мъжът ми се ошашка че била малка и не ям достатъчно... според вас найстина ли е малка според мен ако имаше някакъв проблем той щеше да каже

Мит е, че жената трябва да яде за двама,трима, четирима или колкото там бебета носи плюс нея.
Защо да не е нормално да е тези кг?! Ако вие с таткото сте дребни, не смятам, че ще ви изненада бебе великан. Дано докторът е проверил кръвотока и го е изключил като причина за "ниското" според него тегло. Освен това всяко трепване на ръката с мм дава +/- в крайния резултат на формулата, а именно теглото на бебето.

Не не сме едри аз съм 1 и 55 той е 1 и 65 и аз съм на мнение че няма да имам бебе великан. За проблем нищо не каза просто, че е малка, но тя през цялата бременност си е дребничка иначе расте преди две седмици беше 2 080 затова се успокоявам, но май татко и доста се филмира

Има още над 15 дни до секциото. Ще порасне. Още повече, щом върви в един и същи темп от началото.

.
Именно

Понякога докторите не осъзнават, че съвсем безобидни за тях думи могат да докарат притеснения на родилката и околните. АГ само е констатирал, че детето се очаква да е дребно/ малко, но това не е проблем. Ако всичко е наред и си е развито добре, 3кг са напълно ок. Кг на бебето не значат, че майката яде много или малко. Успокой се и си чакай датата за секциото.

Благодаря ви много за отговорите наистина ме успокоихте! Пожелавам всичко най-хубаво и на вас. Дай боже всичко да е наред и с бебка да сме живи и здрави!

Мен също ме питаха каква упойка предпочитам  - спинална или пълна. Самото секцио беше по медицински причини, но бях с избор на екип и АГ-то ме пита имам ли някакви предпочитания, анестезиологът ми прави тестуване за алергии към различните упойки, вземат кръв и т.н. При мен беше мой избор спиналната упойка, но жената, която ражда с мен и също беше избрала спинална (по-безопасна е за бебето) се оказа, че трябва да роди с пълна заради ниска плацента. Съседката по стая каза, че два пъти е раждала секцио и двата пъти тя по желание си е избирала да е с пълна упойка. Доста е неприятно усещането при спиналната, сякаш се парализираш и много родилки се паникьосват заради това усещане. На мен веднага ми сложиха успокоително, за да премине усещането. Също е доста неприятно, защото усещаш как ти чоплят нещо в корема, как сякаш ти измиват вътрешностите със струя под налягане, след като извадят бебето, но пък си виждаш бебето веднага. Пълната упойка е по-гадно съвземането от самата упойка, освен това гърлото боли от тръбата за интубиране, а да имаш напъни за кашляне след секцио хич не е приятно. Освен това се отразява и на бебето. Освен родилката, и бебето получава доза упойка.

На мен ми казаха, че го вадят до еди коя си минута и е безопасно за него...
Не съм имала проблем с гърлото, даже не знаех, че са ми слагали тръба, просто се събудих като след много дълбок сън. Нямах никакви неразположения.
Но!
Всички е индивидуално. Имам приятелки с проблеми и след двете упойки, така че няма правила. Обикновено всичко минава нормално

Ако някой ме хване и немога да мърдам аз изпадам в ужас това ме притеснява и със спиналната, че няколко часа ще съм парализиряна и незнам как ще се справя с паник атаките

Какви часове, секциото приключва за 40 мин. Ако няма проблеми.

Да но до колкото знам спиналната упойка те пуска чак след два - три часа а не веднага след операцията!

Tania Tomova 634321, след операцията ще си в еуфория и ще се успокоиш, че всичко е минало. Въобще няма да мислиш за други неща. В моята болница пускаха бащата и го оставяха с майката и бебето, така че вниманието ѝ да е заето от приятни емоции.
Вероятно ще има поне още една жена в реанимация, с която да си говорите, телевизор, акушерки, които обикалят.
Няма да имаш време да мислиш дали си усещаш пръстите или не

Да, много хора са така, но парализирането настъпва още като подейства упойката, те слагат веднага успокоителното и чувството за паника преминава и спира да ти пука, може да си приказваш с хората от екипа, ако имат желание да говорят с теб. При мен анестезиологът ме разпитваше разни неща - не че му е много интересно, но предполагам, че им е практика, да разсействат пациентите, колкото е възможно, от неприятните усещания. Поне при мен беше така, макар да съм чела, че има единични случаи, при които родилката толкова се паникьосва - вдига кръвно, пулс и т.н., че се принуждават да я упоят и на практика да направят секциото с пълна упойка.

За пълната упойка, споделям впечатления от жената, която малко след мен беше секцио с пълна упойка и двете заедно се възстановявахме в стаята, която не знам как се води, но там след секциото лежахме до следващата сутрин, когато ни раздвижиха. Аз също съм имала пълна упойка, макар и не по повод секцио, и ми беше доста неприятно възстановяването - бях ужасно жадна, защото още преди операцията не бях пила вода от часове,  гадеше ми се и не ми даваха да пия много вода - да си утоля жаждата, за да не повръщам. След спиналната упойка бях в някаква еуфория, не чувствах никаква болка, щото ме бяха натъпкали с обезболяващи, чак на следващата сутрин, когато се наложи да стана от леглото в инвалидния стол, за да си отида в стаята, усетих болката.

Благодаря ви предполагам е така. Щом видиш малкото съкровище със сиг вече каквото и да става ще мислиш само за него, че е добре и те чака да се възстановиш по-бързо, защото има нужда от мама! Толкова мн жени раждат всеки ден и аз ще мина през това! Просто от малка имам голям страх от лекари, болници и Болка!

Авторке, съсредоточи се върху мисълта за детето си, как ще видиш за първи път да поема въздух. Такива чувства ще те обземат, че спиналната няма и да се сетиш за нея. Не знам защо е тая паника?!

Защото съм родена мн малка и съм била в кувьоз от там нататък мн проблеми с очите и до към 10 год. Възраст все бях болна от най-малкото. Доста ме водеха по болници и още си спомням как ме държаха по няколко човека за да ми бият инжекций. От тогава до ден днешен въпреки, че вече съм голям човек немога да се преборя и при болка или кръв припадам и изпитвам ужас! Но вече малкото човече е по-важно от мен и ще направя вс възможно за нея!

Кажи за тези притеснения на гинеколога, който ще изражда бебето. Ще ти сложат успокоително преди упойката.

А това успокоително не действа ли и на бебето?

Правени са ми два пъти секцио със спинална упойка. Като ми слагаха упойката изобщо нищо не усетих, много е важно анестезиологът да е добър. От там нататък, екипът си работи, ти няма да виждаш какво правят, съсредоточаваш се върху това как след малко ще видиш бебчето и докато се усетиш всичко ще е приключило. Аз толкова много се вълнувах и се радвах, че ще си видя детето, че всичко ми минаваше като на филм. Болка има при раздвижването вече, но това няма как да се избегне.

Здравей,при един и същи доктор ли правихте секциото и двата пъти?

Не

Таня, страхът ти е много по—голям отколкото си заслужава. Имам две раждания секцио, а след няколко месеца ми предстои трето. Свързвам моментите в болницата с толкова приятни спомени, наистина! Усещанията около секцио бих ги определила като неприятни , но в никакъв случай някакви големи болки и ужас. При поставянето на упойката ме накараха да седна на операционната маса и да се наведа напред, като една много мила акушерка ме придържаше за да не мърдам. Анестезиологът започна да обезболява. Усещах сякаш ме трие с някаква ледена кърпа, незнам точно какво е било 😊 След това усетих иглата. Едва след няколко секунди ме позаболя и тъкмо изохках и то свърши. Казаха ми «лягай бързо». След това усетих някакво затопляне по краката, накараха ме да вдигна крак, естествено не можех и започнаха. Болка — никаква. Болка усетих точно преди да извадят бебка заради самото натискане. Усещах как ме притискат силно под гърдите, но не болка като рязане или нещо подобно. Тъкмо казах, че ме боли и ми казаха, че са готови и извадиха най—дребното бебе, което някога съм виждала. Бях в 36+4, а бебка тежеше 2.370 кг. Беше обаче абсолютно здрава (9 точки по теста Апгар), а аз бях качила около 18 кг та не съм била недохранена. Не е била нито ден в кувьоз. Втората ми дъщеря пък се роди 3.400 кг, 16 дни преди термин, а аз бях качила 12 кг. Да се върна на секциото...От изваждането на дъщеря ми до края, докато ме шиеха не усетих абсолютно нищо.След това ме преместиха в реанимация под наблюдение (мериха ми кръвното) за час—два. Беше много странно как не си усещах краката изобщо. Имах и треперене, което незнам на какво се дължеше.Слад няколко часа постепенно ги раздвижих. Болка докато лежах нямаше никаква. При ставането вече болеше. Два—три дни ходех приведена. Общо взето няколко дни ходех по—бавно от обикновено. При мен два дни беше по—голямата болка и после още няколко до пълно възстановяване.

Второто секцио мина без абсолютно никаква болка. Нито при поставянето на анестезия а усетих, нито при ваденетона бебето, нито ме тресеше след това. Възстановяването беше много по—бързо. Може би причината беше това, че вече имах и друго дете, за което да се грижа и ми се налагаше да се движа много. Като времетраене и двата пъти секциото продължи около 40 минути като бебетата ги извадиха сигурно след първите петнайсетина минути. Желая ти едно безпроблемно секцио, такова каквито бяха моите. Преди години в период на силен стрес изпитах панически атаки, така че знам за какво неприятно чувство става въпрос. Както знаеш обаче, това е нещо, което твоя мозък и страх причинява, а не някаква реална опасност. Приготви се за преживявания, които ще ти бъдат едни от най—милите спомени, въпреки някои физически неразположения. Успех! И после да разкажеш как е минало.

Благодаря ти много Анастасия наистина много изчерпателен отговор! Надявам се всичко да мине и при мен така леко. Разбира се, че ще разкажа след това. Сигурна съм, че няма по мило чувство на света от това когато видиш за първи път малкото човече живяло толкова време в теб и което от една " точица " вече е станало малко човече!

Не, доколкото знам го слагат малко преди упойката и вадят веднага бебето. Колкото упойката "действа" на бебето, толкова и успокоителното. На момичето преди мен слагаха, защото се беше шашнала яко.

Tania , довери се на докторите. Те ще преценят какво да ти сложат и кога. Не се навивай предварително и не преживявай прекалено драматично всяка една промяна в ситуацията. Аз така се бях пренавила за естествено раждане и после дълго преживявах, че се наложи секцио, че и с пълна упойка. Хич не му мисли. Важното е ти и бебето да сте добре.

Раждала съм веднъж секцио с пълна упойка и три пъти със спинална. След това с пълната упойка бях мега зле, хем беше първо секцио. Раздвижиха ме късно, всичко беше отврат. Спиналната е 100 пъти по-добра. Четвъртото ми секцио беше с много усложнения, големи миоми и други, но никой не е и помислил за пълна упойка. Изглежда в днешни дни не се препоръчва наистина. Всичко ще е наред

Преди имаше малко специалисти, които поставяха спинална упойка, затова се практикуваше пълната. Сега, слава Богу, нещата стоят по друг начин.

Аз ще раждам в Кипър не в България в държавна болница, не в частна! Не намирам за нужно да дам 5000 евро за частна клиника при положение, че тук разликата не е от земята до небето както в бг. За съжаление и аз имам голяма миома 7см на 4 см , но доктора ми каза че при секцио няма как да я махнат, защото матката е силно кръвоснабдена и е мн рисковано и че чак след възстановяването ми би могло да се предприеме нещо.

Няма да ти я махнат безплатно, това е сложна процедура и абсурд да го направят ей така, без пари. Или си плати сега, или ще трябва после. Съжалявам, това е реалността.... Миомектомията е по-сложна от секцио.

Моята беше по=голяма, но ми я махнаха по време на секциото (платено, иначе нямаше)

Ами попитах категорично ми отказа да я пипат сега било опасно може би има значение къде се намира нямам идея иначе не е за парите. Ако имаше възможност с един коршум два заека за мвн щеше да е по-добре да знам, че вече я няма и край! Но засега трябва да се съглася с лекаря щом така е предценил....

Естествено, че е за парите Моля те, не бъди наивна. И да, може да е на опасно място, но и моята беше а такова, а я махнаха. Обаче имах огромен екип хора, събран за мен, готови банки кръв за преливане и т.н. Платих си на най-добрия специалист по миоми и бременност у нас. Това е тежка операция, никой няма да ти я направи ей така, понеже имаш секцио.

Разбира се, може и твоята да е съвсем недостижима! Но залагам 99%, че е заради пари.

Аз също съм раждала секцио със спинална упойка. Не е страшно не се притеснавай, слагането на самата спинална не се усеща изобщо, а след това при всеки е индивидуално възстановяването - при някои няма никакви проблеми, аз имах повръщане и световъртеж, чувала съм за жени които имат главоболие, но пак казвам всичко е строго индивидуално! Успех и леко раждане.

Благодаря много старая се да не мисля много за това, а просто да се съсредоточа в това, че ще видя бебка. В неделя вечерта влизам в болницата и в понеделник ще е секциото. Надявам се всичко да мине добре и да одържа гарда без да се паникьосвам!

Е, още мъничко остава значи. И да се паникьосаш, ще мине. Тази мисъл трябва да те успокоява. Не си първата, нито последната, която изпитва страх. Иначе, както казах, поне според моят опит — няма от какво да се страхуваш. Болката е после, когато всичко е свършило, но е поносима, освен това ще надделеят положителните емоции покрай бебето. Успех! И ще се радваме с няколко думи да кажеш дали големият страх си е заслужавал.

Виж сега ,отиваш там и не мислиш за нищо.Без мислене на глупости .Отиваш с чисто съзнание.На теб поне секциото ти е насрочено всичко по план . моете беше по спешност .....

Здравейте на всички, който писахте и ме подкрепихте в тези така трудни за мен дни преди секциото. Искам да кажа, че всичко мина гладко. Операцията найстина не бешв толкова страшна колкото аз си представях. Болките след това два три дни по-силни, но търпими. От втория ден бебето беше при мен, но се грижех за нея само с помощ от акушерките за по-сигурно! Отново благодаря  за отделеното време! Няма думи да опишат чувствата, които изпитах, когато видях бебето! От този момент нищо нямаше значение-само тя! Цветомила 3066гр 50 см

Честито  !!!

Честито!

Честито! Да е жива и здрава малката Цветомила!

Честито бебче