Към мамите раждали секцио

Здравей! Не се притеснявай - не е толкова страшно
Мен ме оперираха в 3 следобяд и в 9 на сутринта станах. През нощта ми биеха болкоуспокояващи за да не те заболи като излизаш от упойката. После като ставаш те придърпа леко - но не е нищо страшно. Предполагам зависи и от прага на болка на човека
Бебка ми я донесоха като ме качиха в стаята веднага. Предполагам 4е зависи и от болницата (аз бях в Св. София)
Хич не се притеснявай и леко раждане 

По време на операцията аз не усещах нищо. Бях със спинална упойка. Бебето видях веднага след като проплака и като го измиха ми ги подадоха да го целуна. После бях в реанимация близо два дни. При излизане от упойката беше малко неприятно, защото долните крайници се чувстват силно изтръпнали и цялото тяло неудържимо трепери. Не бих казала, че изпитвах някакви нетърпими болки, макар че другите жени се оплакваха от контракции при свиване на матката. Биеха им обезболяващи, но аз минах без тях. Най - неприятно ми беше вливането система след система, защото имам "лоши" вени и постоянно ми сменяха абоката - цели 3 пъти. 48 часа след операцията ме свалиха в родилно и там видях бебето веднага, а след това на всеки 3 часа. След като станах веднъж се раздвижих много бързо, защото вече не ме свърташе на едно място след два дни лежене. Но имаше една жена, която твърдеше, че много я боли и тя доста по-бавно се раздвижи. Всичко си е до човек. Да добавя само, че раждах в провинцията и тук са доста консервативни и задържат по-дълго време в интензивно, отколкото в по-големите градове.

Два пъти раждах секцио. Преди четири години и преди един месец. Първият път бях с пълна упойка не ти я препоръчвам. Втория път с ъс спинална. Ще ти кажа как протече секциото втория път, тогава вече имах опит . Оперираха ме към 12:00 часа след два часа вече бяха свършили. Усещах малко болка, но тя по-скоро беше от системите с окситоцин за свиване на матката, така или иначе веднага ми дадоха болкоуспокоително и ми мина. Малко е странно времето в което преминава упойката защото нали не си усещаш краката  пък и това треперене ... (това вече ти го писа мама Incandescent). Не съм лежала нито в интензивно нито в реанимация.  Хватката е да се въртиш в леглото веднага след като това ти е възможно и на другия ден да се опиташ да станеш. Мен ме раздвижиха на другия ден сутринта. Успях да се изправя, но ми се виеше свят затова до обед реших, че ще стоя седнала за да свикна с изправеното положение. Това ми помогна много и следобед към 15:00 вече почнах да вървя сама по малко. Бебока ми го донесоха да го видя веднага, но си го прибраха за да си почивам. На следващия ден ми го носеха на всеки 3 часа, за да се опитва да суче и така два дни. На третия вече окончателно ми го оставиха при мен да се гледаме двамата. През цялото време ако почувствах болка ми даваха болкоуспокояващи свещички и на практика не ме болеше въобще. Пак дълго стана ама нищо. Дано да сме ти били полезни.

Наистина зависи в коя болница си и каква ти е упойката.
Много съжалявам, че не ми се пише. Имах 2 операцио секцио. При първата ме болеше ужасно, едвам станах на другия ден сутринта и после се възстановявах 2 месеца. А за пълно възстановяване бяха необходими доста повече.
Сега при второто секцио ползваха друга упойка. Знам, че беше пак спинална, но с морфин. Станах след 6 часа, а не на другата сутрин. Още бях под въздействие на упойката. Нямаше болка. Внимавах как ходя, но не болеше. На сутринта преди следващото ставане пак ми сложиха обезболяващо. Пак не ме болеше. От тук нататък нямаше главоболие, не ставах по 20 мин от кревата, не ходех леко прегърбена, не се налагаше съпругът ми да ми помага, за да стана и тн.
Всички тези неприятни моменти ги имах с първата операция.
Не се притеснявай, че трябва да родиш секцио. Може да е за добро. Но се уговори с лекаря, който ще те оперира и ако можеш говори с анестезиолога.

Родих секцио преди месц. Бебето ми го показаха веднага след като го извадиха, и като го измиха ми го дадоха да го целуна. По време на операцията не чувствах нищо, освен леко подръпване, бях със спинална опойка. Операцията беше ва 8 сутринта и в 6 вечерта ме вдигнаха от леглото. От там нататък вече ставах сама. В началото по трудно, но не защото толкова боли а от страх да не стане нещо. Но колкото повече ходиш толкова по бързо минава. На 5 ден когато беше изписването ходех съвсем нормално навеждах се кляках и тн. А на 7 ден вече не чувствах нищо. Изопщо не усещах операцията. Не знам как е при другите, но моето секцио беше много леко, и за миг не съжелявам, че съм раждала така.

аз също раждах секцио. В 10 вечерта се роди бебка показаха ми е дадоха да е целуна и е отнесоха. Раздвижиха ме на другата вечер в 8 часа и понеже нямаха повече операций за вечерта ме преместиха на другия ден в стая и съответно ми дадоха бебка. При първите няколко ставания леко ме придърпваше на операцията , но това си беше. Важно е колкото можеш повече да се движиш, но естествено в рамките на допустимото без да се претоварваш.
еми това е , пожелавам ти всичко да мине бързо и да се възстановиш още по бързо   

според мен най-важното е да си спокойна и уверена.колкото и да боли като ти дадат бебо забравяш всичко.савет от мен купи си свещички профенит-гаранция за лесно раздвиждане и съответно бързо възтановяване.дано всичко да мине лесно и безболезнено и да се похвалиш като станеш мама.късмет

Болки по време на операцията няма, след това като отмине действието на упойката почва да понаболявя, но поносимо. Ставаш от леглото на следващия ден, тогава ти носят и бебчето. Следващите няколко дни си боли, но после отминава
Леко раждане ти пожелавам

Болките бяха при движение.
Станахме на следващия ден.Тогава и видях бебчо.
След 4-5 ден   болката беше по-търпима.
След 10-ия нищо не съм усещала.Все едно никога не съм била оперирана.

оперираха ме по обяд, със спинална упойка. бях една нощ в реанимация, както всички оперирани, но нямах никакви болки, защото ми бяха сложили морфин. също така, нямах треперене и чувство за студ при излизане от упойката, както много други жени. нямах и болки от контракции по-късно.
станах на следващата сутрин. понеже имах ужасно много тревоги с бебето, изобщо не си обръщах внимание на моето състояние. единственото трудно нещо беше лягането и ставането от продънените легла в МД, а също така кашлянето. на третия ден след операцията едно от момичетата в отделението ме попита дали съм оперирана, защото съм ходела твърде бързо по коридорите. на 4-5 ден бях забравила, че са ме оперирали.

5 часа след секциото се къпах сама. болките бяха поносими на 3тия ден почти ги нямаше. бях с пълна упойка и пак нея бих избрала 

Хайде и аз да се разпиша бях много спокойна незнам защо , до последно бях за нормално раждане и изведнъж секцио, бях със спинална упойка много голям плюс. Операцията ми беше в 12,30 в 13.10 вече бях извън операционата , някъде към 4 ми донесоха бебето в една кошарка до мен , Към 10-11 вечерта ме вдигнаха -грубо казано ама си е точно така,. и от другата сутрин вече си обслужвах сама бебето в смисъл че цял ден си беше при мен е идваха да му сменят памперсите, но то честно аз и не смеех беше ме страх.
Но доколкото разбирам от другите майки раздвижването е различно в различните болници тука при нас в АГЕто една майка са я раздвижили чак на 4 ден .
Преди да родя една майка беше писала че на 10 ден мъкнала торбите от пазара и въобще не я боляло .като родих и първите 2-3-4 дена ставането ми беше доста трудно и си казвах леле тази майка как е излъгала как на 10 ден торби аз не мога да се изпикая , ама наистина беше така
Но наистина колкото и да боли а си боли ясно е помоли ги да те раздвижат максимално най-рано 7-8 часа след операцията няма проблеми вече да станеш стискаш зъби и някой около теб да помага санитарка акушерка който и да е .
Айде леко раждане.

Здравей! При секциото е важно по-бързо да станеш. Аз излязох от операционна в 12:30 и в 18 станах от леглото да се раздвижвам. Избери си добър анестезиолог. МНОГО Е ВАЖНА УПОЙКАТА! УСПЕХ 

Родих и двете си деца с цезарово сечение (спинална упойка) и двата пъти беше различно .
Първия път останах в реанимация 24 часа, раздвижването започна на сутринта (трудно бих го нарекла "раздвижване", защото просто идват и те карат да станеш). Болката ми се стори доста силна, но и аз твърде амбицирано "скочих" от леглото, защото едно бабе-санитарка мърмореше: "К'во им става на тия жени! Едно дете нормално да родят не могат!". Бебето ми го показаха за малко при раждането, а след това на другия ден. Ставането си ми беше проблем (наистина леглата в МД са ужасни!), но истината е, че колкото повече се движиш, толкова по-добре се чувстваш. Изписаха ме на 7-мия ден, когато ми свалиха конците.
При раждането на бебка вече бях "ветеран". Останах в реанимация само няколко часа, докато започна да си движа краката и седалището. Станах след по-малко от 24 часа и болката определено не беше силна (обезболиха ме преди ставането). На втория ден вече си правех разходки по коридорите, съвсем умишлено обикалях стаята, стоях седнала на леглото - за най-голяма изненада на мъжа ми, който още има спомени как при първото раждане му се обаждах да идва от другия край на София, за да ме заведе до WC ).  Бебето ми го показаха веднага след като го извадиха и ми го донесоха след като излязох от реанимация. Не беше проблем да стои при мен в стаята и да му се радвам. Изписаха ме на 4-тия ден, на 7-мия ми махнаха конците и дори си направих кратка обиколка по магазините ). Чувствах се идеално.  
Както вече ти писах и както са ти казали, най-важно е движението- колкото повече се движиш, толкова по-бързо ще се възстановиш. Добре е и да се подготвиш за ставането - упоиката започва да те отпуска от пръстите нагоре. Веднага щом започнеш да си усещаш краката, можеш да опиташ да правиш упражнения: първо свиване на палците, после свиване на краката в коленете. ).
Не се притеснявай, всичко ще бъде наред! И най-вече - леко раждане!!!

Разбирам притесненията ти, но толкова има изписано за секциото. Търсачката е полезно нещо.
Доволна съм, че раждах със секцио и двата пъти- това е по-лекият вариант. Препоръчвам спинална упойка, ако се наложи- слагат и пълна.
Леко раждане и бързо възстановяване!

Родих секцио преди 6 месеца. Честно казано се радвам,че избрах точно този начин на раждане. Докторът също е много важен. Вкараха ме да раждам в 6.30 и бебето беше извадено в 7.44. Родих със спинална упойка, гадно е след това,защото започваш да трепериш и не си усещаш краката. Държта те около 24 часа в реанимация,за да следят как се развиват нещата след операцията. През това време ти бият болкоуспокояващи,за да не те боли след като премине упойката. На другия ден още сутринта те карат да станеш и да се раздвижиш. Аз лично много исках да стана веднага,защото ми писна да лежа,а и исках да видя бебето. Видях си го на обяд сутринта и го взех при мен. Изписаха ни 5 дена по-късно. Така че споко. Няма нищо страшно. Леко раждане ти желая.   

Станах от леглото същият ден а до края на седмицата не чувствах вече нищо от операцията Лека бременност и според мен си избрала по-удачният вариант 

Мамите преди мен доста подробно са ти описали, аз само ще допълня, че мен ме болеше 3 дена след ражданато, когато ставах от леглото или се въртях от ляво на дясно (или обратно) докато лежах. Болката, бих казала, че е същата като при мускулна треска (поне при мен беше така).
Успех!

Здрасти и от мен   
Първият път родих секцио /по собствен избор и с пълна упойка/ и вторият сега ще е така. Както при Nina77 имах леки болки при обръщане на ляво и дясно в кревата, но истината е че няма нищо страшно и непоносимо... Всяка болница процедира по различен начин по отношение на даването на бебчето, но ако можеш е хубаво да си поспих... Поне на мен най-много ми се спеше... Лека оставаща бременност и неусетно раждане

Болеше ме около 5 дни след раждането, малкия ми го донесоха на 3-ия ден , караха ме да ставам още на следващият ден след операцията, лично мен много ме болеше, но аз съм си лигла и моето май е повече от внушения

Силни имах докато ми бяха сложили торбата с пясъка, значи около 2 часа, после вече не ме болеше толкова.
Станах на другия ден, раздвижването ми беше много лесно, въпреки, че бях много наплашена от другите родили, въобще не ме болеше.
Бебето видях веднага, след като излязох от упойка, бебето и мъжа ми ме чакаха в Интензивното 
Леко раждане, не е страшно! 

родих с пълна упойка.оперираха ме в 8.30 и до вечерта станах два пъти по малко.на другият ден ме свалиха в отделението.бебка ми я дадоха на вторият ден и си остана до мен.още на вторият ден станах и се изкъпах.болки нямах,само леко подръпване в областа на операцията.ходих два-три дена свита и това беше.обезболяващи ми биха само втората вечер и то защото акушерката каза че нямала да се занимава с мен посред нощите ако ме заболи.

Аз раждах със спинална упойка. Бебето ми го показаха и дадоха за малко секунди след раждането. След това бях в реанимация 24 часа.Преди да ме преместят от реанимацията дойде рехабилитаторка, която "ме вдигна на крака". Толкова ме болеше да направя няколко крачки, че си помислих, че вече няма да мога да ходя. Но със всяко следващо ставане болката намаляваше. На обяд вече можех да се придвижвам из болницата. Най-зле ми беше първите няколко дни. Бебето "ми го даваха"  на всеки 3 часа за по 15 минути Стоях в болницата 7 дни

нямах кой знае какви болки, освен при ставане и ходене.
след като ми махнаха конеца / на 7-я ден/ доста по-добре си беше.
около 15-я час ме раздвижиха.
за виждане го видях веднага след като излезнах от упойката, всеки ден ходех да го гледам, а в стаята го донесоха на 3 -я ден