Във вторник ми беше пункцията на яйцеклетките, мина добре-от 14 фуликула, 7 зрели яйцеклетки. Милото от нерви не можа да даде материал и в бързината и от стреса решихме да ги замразим. Опита беше финансиран от Фонда, до пункцията.
Милото много се срина, аз като го видях как беше, нз от къде извадих тази сила, но даже и не можах да се разплача, исках само да е спокоен.
Вчера четох, че шанса намалява, след размразяването, но пък после можем пак по Фонда.
Гледам да мисля и да гледам философски на нещата, че явно е знак, че трябва нещо да променим и че ще е за добре.
Взех му леки успокоителни, за да не откачи, но и аз 2 дена имам проблеми със съня, ще мине надявам се скоро.
Опитах се да му обясня, че няма никой виновен и че явно така е трябвало да стане и го вярвам, в никакъв случай не го обвинявам, просто споделям болката си. Вярвам, че след този случай, ще се обичаме повече или поне ще си го показваме повече.