Като как се отнасяте към: свободата, честността, хуманното отношение, търпимостта, състраданието, вярата и прочее идеали и добродетели човешки? Вярвате ли, че в сегашно време може да си идеалист и да отстояваш възгледите си без обществото и държавата да ги пречупи по свой модел?
- Публикувана: 19 юли 2006, 09:05 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2006, 21:19 ч.
Имате ли идеали?
Ам, опиши ги, де Калине. Идеалите си 
Вярвате ли, че в сегашно време може да си идеалист и да отстояваш възгледите си без обществото и държавата да ги пречупи по свой модел?
беседи с приятели...са нещо друго, евтин заместител някакъв, полуфабрикат за заети градски издънки... 
гласувах с третата опция-смятам,че е по-добре да не се афишират .в днешния материален свят тези ценности не се възприемат,даже по-скоро могат да те заклеймят като луд или позьор.
най-елементарния пример,който ще дам - понякога като кажа "благодаря на Бога" или "Бог да е с нас/вас" и ме гледат като някаква сектантка.?!
най-елементарния пример,който ще дам - понякога като кажа "благодаря на Бога" или "Бог да е с нас/вас" и ме гледат като някаква сектантка.?!
"Който не е бил идеалист на 20 години - няма сърце, а който е идеалист на 30, няма акъл"!
А така:)
Труден въпрос...не знам какво да отговоря (правилен въпрос - кът' ни знайш, от' пишиш?)
Мисля, че човек има право да отстоява вижданията си и не намирам за безпринципно те да се променят с времето...
Никой няма право да застрашава здравето, живота и независимостта на хората около себе си.
не знам дали се изразих добре, ако се наложи ша се доизяснявам...
))
Да съм почтена, да помагам, да защитавам слабите, да не посягам на чуждо, да сведа лъжите до минимум... това са принципи, според които опитвам да живея. А идеал е да вярвам, че и останалите го правят В този смисъл с годините от идеали вървя към принципи, от макро- към микро-ниво. Като по-млада смятах, че мога да направя света по-хубав и го афиширах. Сега пак смятам така , но си трая и действам подмолно. Ако успея да накарам двама души да се замислят и да се променят към добро, и ако всеки от тях промени още по двама души, и ако всеки от тях... Май имаше някакъв такъв филм, за една верига на добрините - правиш услуга на някой непознат, той пък трябва да я върне на друг, също непознат. В такъв вид неща вярвам в момента. Вярвам, че промяната тръгва отдолу нагоре, от частното към общото. Казано с едно изречение, ако на младини мислех революционно, сега мисля еволюционно
В този смисъл с годините от идеали вървя към принципи, от макро- към микро-ниво. Като по-млада смятах, че мога да направя света по-хубав и го афиширах. Сега пак смятам така , но си трая и действам подмолно. Ако успея да накарам двама души да се замислят и да се променят към добро, и ако всеки от тях промени още по двама души, и ако всеки от тях... Май имаше някакъв такъв филм, за една верига на добрините - правиш услуга на някой непознат, той пък трябва да я върне на друг, също непознат. В такъв вид неща вярвам в момента. Вярвам, че промяната тръгва отдолу нагоре, от частното към общото. Казано с едно изречение, ако на младини мислех революционно, сега мисля еволюционно
На Реза изказването ме подсети да допълня:
Не вярвам в принципи и в категоричности. Винаги може да се появи такова нещо в живота ти, което да те накара да ги престъпиш. Затова ми се струват абсурдни изказвания от типа "Аз никога...." и "Аз винаги...".
Не вярвам в принципи и в категоричности. Винаги може да се появи такова нещо в живота ти, което да те накара да ги престъпиш. Затова ми се струват абсурдни изказвания от типа "Аз никога...." и "Аз винаги...".
Принципите дават рамка на живот и са опора за вземане на решение в различни ситуации, категоричността си е категоричност и няма нищо общо със спазването на принципите 
На Реза изказването ме подсети да допълня:
Не вярвам в принципи и в категоричности. Винаги може да се появи такова нещо в живота ти, което да те накара да ги престъпиш. Затова ми се струват абсурдни изказвания от типа "Аз никога...." и "Аз винаги...".
Не вярвам в принципи и в категоричности. Винаги може да се появи такова нещо в живота ти, което да те накара да ги престъпиш. Затова ми се струват абсурдни изказвания от типа "Аз никога...." и "Аз винаги...".
Принципите дават рамка на живот и са опора за вземане на решение в различни ситуации, категоричността си е категоричност и няма нищо общо със спазването на принципитеАз говоря за принципи, които някои хора афишират и се пънат да спазват на всяка цена, като магарета. Иначе съм съгласна, че всеки има някакви водещи и опорни точки, виждания за света и т.н.
Да съм почтена, да помагам, да защитавам слабите, да не посягам на чуждо, да сведа лъжите до минимум... това са принципи, според които опитвам да живея. А идеал е да вярвам, че и останалите го правят В този смисъл с годините от идеали вървя към принципи, от макро- към микро-ниво. Като по-млада смятах, че мога да направя света по-хубав и го афиширах. Сега пак смятам така , но си трая и действам подмолно. Ако успея да накарам двама души да се замислят и да се променят към добро, и ако всеки от тях промени още по двама души, и ако всеки от тях... Май имаше някакъв такъв филм, за една верига на добрините - правиш услуга на някой непознат, той пък трябва да я върне на друг, също непознат. В такъв вид неща вярвам в момента. Вярвам, че промяната тръгва отдолу нагоре, от частното към общото. Казано с едно изречение, ако на младини мислех революционно, сега мисля еволюционно
В този смисъл с годините от идеали вървя към принципи, от макро- към микро-ниво. Като по-млада смятах, че мога да направя света по-хубав и го афиширах. Сега пак смятам така , но си трая и действам подмолно. Ако успея да накарам двама души да се замислят и да се променят към добро, и ако всеки от тях промени още по двама души, и ако всеки от тях... Май имаше някакъв такъв филм, за една верига на добрините - правиш услуга на някой непознат, той пък трябва да я върне на друг, също непознат. В такъв вид неща вярвам в момента. Вярвам, че промяната тръгва отдолу нагоре, от частното към общото. Казано с едно изречение, ако на младини мислех революционно, сега мисля еволюционно Dona, супер си го казала. Съгласна с всичко, най-вече с предпоследното изречение
А чували ли сте твърдението:
"Който не е бил идеалист на 20 години - няма сърце, а който е идеалист на 30, няма акъл"!
"Който не е бил идеалист на 20 години - няма сърце, а който е идеалист на 30, няма акъл"!
да, но "идеалист" е заменено от "социалист" т.е. на 20 -
на 30 -
Ако идеал значи "нещо, към което се стремя" - да, то всеки има - за един ЕС, за друг - кюфтета, за трети - друго...
Ако идеал се възприема като "утопия, която звучи хуманно" - такива нямам, това значи да живееш в някакъв вид борба със себе си и да не оценяваш идеала си като постижим.
Имам някаква идея по какви законите се движи животът и живея според нея, но "не я афиширам". Тя прехвърля границите на материалния ни свят, ако за това се пита в темата, но не е тука мястото да я обяснявам.
А дали ще има развитие в моята идея... вероятно - нали затова живеем и се развиваме...
Ако идеал се възприема като "утопия, която звучи хуманно" - такива нямам, това значи да живееш в някакъв вид борба със себе си и да не оценяваш идеала си като постижим.
Имам някаква идея по какви законите се движи животът и живея според нея, но "не я афиширам". Тя прехвърля границите на материалния ни свят, ако за това се пита в темата, но не е тука мястото да я обяснявам.
А дали ще има развитие в моята идея... вероятно - нали затова живеем и се развиваме...
Гласувах с първа опция... Засега удържам да не пристъпвам идеалите си, но ми става все по-трудно, откакто се включих в "големия живот"...
Вярвам в доброто - хвърлям го зад гърба си и си продължавам по пътя... Вярвам в справедливостта, в неприкосновеността на избора, в честността и състраданието, в добронамереността, в любовта, в смелостта, в свободата във всичките й форми, в правото да си различен, в ината да не си прагматик...
Мисля, че човек може и да запази идеалите си живи и да ги следва, въпреки натиска на живота и независимо от задължителните компромиси, които понякога правим...
Вярвам в доброто - хвърлям го зад гърба си и си продължавам по пътя... Вярвам в справедливостта, в неприкосновеността на избора, в честността и състраданието, в добронамереността, в любовта, в смелостта, в свободата във всичките й форми, в правото да си различен, в ината да не си прагматик...
Мисля, че човек може и да запази идеалите си живи и да ги следва, въпреки натиска на живота и независимо от задължителните компромиси, които понякога правим...
Все по-малко идеали имам.
В пубертета имах повече. С възрастта ставам цинична.
В пубертета имах повече. С възрастта ставам цинична.
Ам, опиши ги, де Калине. Идеалите си
Дъвка Идеал
Филмът е "Предай нататък", скъсах се от рев.
И аз, един от малкото на които плачакх.
Да, имам, но животът налага да правя компромиси с тях.
И аз така
