- Публикувана: 21 юли 2006, 15:17 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2006, 19:29 ч.
На кого предпочитате да кръстите детето си?
Винаги към казвала че ще го кръстя на себе си- още от малка - да няма после сръдни.
С таткото се бяхме спряли на Валентин и Калоян- като родих и той ме попика как ще го кръстим- казах Валентин
Така че стана добре- хем на мен, хем на него- аз съм Венета , а таткото Цветелин/ а й официално станахме гаджета пред хората точно на Св. Валентин...та и това е повод май
/
С таткото се бяхме спряли на Валентин и Калоян- като родих и той ме попика как ще го кръстим- казах Валентин
Така че стана добре- хем на мен, хем на него- аз съм Венета , а таткото Цветелин/ а й официално станахме гаджета пред хората точно на Св. Валентин...та и това е повод май
/ 
На никой.Не искам цял живот бабите и дядовците да се цупят защо на този, ми не на онзи било кръстено детето. Да не говорим, че ако случайно има повече хора с едно име в една къща, като викнеш един, всички да отговарят:) Мъжът ми харесваше Дамян, аз - Калина, но засега си имаме само Дамян 
Много исках да кръстя детето на моите родители, много добри са и винаги много ни помагат
Със свекърва ми не се разбираме никак, но в крайна сметка трябваше да го кръстя на свекъра ми. Все пак не е изцяло с неговото име, а е само с първата буквичка, от което те в началото не бяха много доволни
Със свекърва ми не се разбираме никак, но в крайна сметка трябваше да го кръстя на свекъра ми. Все пак не е изцяло с неговото име, а е само с първата буквичка, от което те в началото не бяха много доволни
Всъщност и аз го кръстих на свекъра,заради мъжът ми.
по принцип ще го кръстя на свекър ми /заради мъжът ми/. иначе бих го кръстила на човек, който заслужава - напр. дядо ми.
Кръстих дъщеря си Бояна. Мъжа ми е Борис, аз съм Анна- свекърва ми се казва Бояна, а и е прекрасен човек, изключително всеотдаен и за нея беше голяма изненада- тя нито имаше претенции, нито дума е обелила за кръщаване на нея или на свекър ми. Когато научи, че сме кръстили дъщеря си Бояна, не спря да плаче от радост поне седмица, а и до днес, когато се сети и някой я нарече по име се разплаква. Направи ми безкрайно удоволствие да го направя, но и тя заслужава. Зависи от конкретната ситуация, от конкретните хора и т.н. Ако се казваще Доца, едва ли щах да го направя, независимо от обичта и уважението ми към нея. 
Пък и с нашия бъдещ татко сме решили как да си кръстим първото детенце още преди сватбата ни. 
На никой, просто името трябва да е на човека, който се ражда.Да, има някакви традиции.Някои кръщават на бащите/ загинали-Джон младши например/Тук се кръщава на свекър-първо дете по традиция, но аз не бих спазвала такава, особено ако името не отговаря на времето си.
За мен обаче , взимането само на първата буква от името на родителите-не е кръщаване на тях.Ако свекъра се казва Стамат, то и детето трябва да е Стамат, за да е на него.Ако е Стив, на дядо си-ми не е на него
За мен обаче , взимането само на първата буква от името на родителите-не е кръщаване на тях.Ако свекъра се казва Стамат, то и детето трябва да е Стамат, за да е на него.Ако е Стив, на дядо си-ми не е на него
моите са кръстени на баща си
Ако не е много нахално и лично-би ли споделила-с еднакви имена ли са децата-напр.Иван и Иванка...
Ние искахме да не кръщаваме Дияна на никого. Свеки обаче напраи стойка, че не харесвала името и казала, че по традиция... бла, бла... естествената ми реакция беше "ако иска"... и записах Дияна на моята мама. Свеки остана задоволена, защото смята, че Дияна е кръстена на нейния баща. В нашия случай стана "и вълка сит и агнето цяло".
Не бих кръстила детето си на никого. Голям противник съм на това децата да бъдат кръщавани на родители, роднини и изобщо на някой. Името на човека е много важно нещо. То трябва да бъде избрано и дадено с радост, любов и желание, а не защото традицията е такава или защото някой ще се сърди. Изобщо не ме интересува дали ще има сърдити.
Кръстихме сина ни на майка ми и съм много щастлива от този факт. Обичам таткото ни! 
Първия си син, в родилното му дадох име с буквичката на майка ми, защото толкова искахме, да е момиче, че небяхме измислили име за момче. И казах на акушерките което ми дойде първо на ума, защото им казах, че незнам, как ще се казва, а те казвай, та казвай.
Но после във свиждането се консултирах с мъжо и той отсече: на майка. Не се противих, защото уважавах и уважавам много тази жена. Но втория син, отсякох на майка и това е!
Но после във свиждането се консултирах с мъжо и той отсече: на майка. Не се противих, защото уважавах и уважавам много тази жена. Но втория син, отсякох на майка и това е!
На никой!Не ми допада тази традиция детето да се кръщава на някого!
И аз така.
...и дано третото да е момиче 
Пак ли тая тема.....На никой. Както беше писала една съфорумка, кръщавам на някой само срещу нотариален акт. 
Как не се сетих по-рано беее
Аз имам две момчета на по 3 годинки, когато се родиха, изобщо не се и замислихме и кръстихме "първия" на бащата на съпруга ми, а "втория" - на моя баща. Дядовците бяха полудели от щастие и гордост и съм убедена, че това беше правилното решение. Сега очакваме трето (не знам още пола), и отново съм пред избор дали да носи ориинално име или да го кръстим пък на бабите само да е живо и здраво, друго няма значение
само да е живо и здраво, друго няма значение 
ще кръстя на родителите си. 
Гери е кръстена на свекър ми и той определено се кефи, останалите баби и дядо /баща ми, който почина - мир на праха му/ нямаха нищо против. Така че, защо да не е кръстена на никой, след като би донесла радост на някоя баба/дядо 
Следващото - живот и здраве също ще е на някой от тях
Следващото - живот и здраве също ще е на някой от тях 
Кръстихме го на майка ми. Първоначално бях решила ако е момиче да е на майка ми, а ако е момче на мъжа ми. Обаче се роди момче и мъжа ми каза " Е, ти може никога да нямаш момиче и майка ти ще увисне" Аз много обичам майка ми и след скорошната загуба на баща ми реших, че трябва да е зарадвам поне аз с нещо. И така Мартин го кръстихме на майка ми.
на никого.
то си е отделен човек. няма сми да му вменявам някаква прилика с разни хора при положение, че то не може да ми каже иска ли или не.
то си е отделен човек. няма сми да му вменявам някаква прилика с разни хора при положение, че то не може да ми каже иска ли или не.
Не бих дала име на детето си, с което познавам някой, който нещо да не е наред. Докато с мъжа ми избирахме името на дъщеря ни все се сещахме за разни съученички от едно време, колежки и познати, дето едната била к**ва, другата била грозна, трета незнам си каква и накрая се спряхме на името Весела, като се сетихме за няколко Весели и към нито една нямахме забележка - все красиви и успели в живота 
