Здравейте, имах неангажираща връзка няколко месеца с някого, като при мен естествено прерастна и в друго и много свикнах с него. Сложих край скоро аз, понеже се тормозех и предпочетох този вариант, който беше така или иначе неизбежен и ясен. Сега ми е мъчно. Чувствата не зависят от взаимност. Та.. Въпросът ми е как се свиква с мисълта, че повече няма да го видиш този човек никога повече в живота си? Той е от друг град. Знам, че е за по-добро по принцип, но още ми е прясно всичко. При нас имаше и много разговори и споделяне, освен секса. Ще се радвам да споделите, понеже имам нужда точно сега да чуя, че се получава все някога. Сега ми се струва невъзможно.
- Публикувана: 24 ноем. 2019, 23:35 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2019, 17:25 ч.
Как се забравя някого?
Същата история преди години. Изгубих 1 година да се мъча да поддържам отношения, които нямаха бъдеще, накрая се отказах и продължих напред след като срещнах друг човек. Само това ми помогна да го преодолея и то пак отне време докато спра да мисля напълно за предишния,въпреки че се чувствах много по-добре.
Ако наистина искаш да го забравиш, най-добре от раз прекрати всякаква комуникация с него, изтрий го от социални мрежи, номера му също, не ходи по места, където можете да се засечете. С времето емоциите и чувствата утихват, особено, ако не бъдат подклаждани. Съсредоточи се върху работа, срещи с приятели, филми, неща, които ти доставят удоволствие. Повтаряй си, че щом нещо не се е получило, значи има защо.
Ами ако това е 'прясна рана' е нормално да те боли и да ти е гадно, а неангажиращите връзки не са за чувствителни и много емоционални жени. . . Трябва просто да мине време . Разсейвай се, поглези се , както на теб ти харесва, угаждай си, прави неща, които ти доставят удоволствие.
И не приемай фаталистично това, което се е случило. Защото животът ти трябва да продължи, не да се съсипваш.
И не приемай фаталистично това, което се е случило. Защото животът ти трябва да продължи, не да се съсипваш.
Определено ме и нарани с несигурните си действия, лъжите също. И, да. Много съм емоционална и чувствителна и знаех, че не е за мен това, обаче се влюбих и си затворих очите за всичко. Ако хората бяха повече искрени, отколкото страхливци и егоисти, много страдания щяха да бъдат спестени на други.
Да, за пръв път, но съм на 20+. Малко по-различно ми се разви живота. Както и да е. Това няма значение. И вероятно затова ме плаши толкова, защото не знам как става това забравяне. Стана ми и навик, освен чувствата, които имах. Но пък се радвам, че имах куража да ги прекратя много навреме. Помислих един път за себе си. Благодаря, че споделяте опита си с мен, за да не ми се струва толкова непосилно да мине тоя мъж. Сигурно след няколко месеца ще се смея на себе си като се сетя колко съм страдала за човек, който не заслужава. Добре, че имам чудесни приятели и близки. Много по-лесно се преминава през живота, но е и хубаво да чуеш хора, които не те познават. Странична гледна точка.
Да, за пръв път, но съм на 20+. Малко по-различно ми се разви живота. Както и да е. Това няма значение. И вероятно затова ме плаши толкова, защото не знам как става това забравяне. Стана ми и навик, освен чувствата, които имах. Но пък се радвам, че имах куража да ги прекратя много навреме. Помислих един път за себе си. Благодаря, че споделяте опита си с мен, за да не ми се струва толкова непосилно да мине тоя мъж. Сигурно след няколко месеца ще се смея на себе си като се сетя колко съм страдала за човек, който не заслужава. Добре, че имам чудесни приятели и близки. Много по-лесно се преминава през живота, но е и хубаво да чуеш хора, които не те познават. Странична гледна точка.
Те момичетата са го казали вече - срещай се с приятни хора (на твоята възраст не всички са обвързани, с деца) и гледай да се разсейваш. Също така - не забравяй защо си скъсала с него. По-милите хора, за жалост, са склонни да забравят лошото и да копнеят само по хубавото в прекратилата връзка.
Да, най-вече това си напомням-защо избрах това. Много пъти забравях, накрая ми преля и беше дотам. Записах си нещата на един лист. Плюсове и минуси. Познайте кое надделя...И когато ми стане криво, сядам, чета и се вкарвам в релси. Предполам се дължи и на неопитност, но това е. Ще имам време и възможност да добия малко непукизъм, твърдост и добра самооценка. Започнах вече с повече излизания, хобита, спорт, повече грижа за себе си. И след вашите отговори, виждам, че съм на прав път. Всичко иска време...
С нов мъж. С по-добра комуникация, по-добър секс. Колкото и гадно да звучи, незаменими хора няма. Запълваме просто празнини...
Случи се в един период от живота ми да съм сама и само да сменям партньори без желание за връзка. Е срещнах човек - моя идеал за мъж - поведение, интелект, външен вид, мироглед... Друг като него не познавам, няма и да срещна. Дори и не можахме да "преспим" заедно, той замина и никога няма да се върне. Но пък след месец срещнах друг - не беше любов от пръв поглед, но определено много по-добър и земен избор. Това е животът, хич не си го слагай толкова присърце. Един си отива, друг идва и т.н.
Да, уча се да не се втелявам толкова. Май по-лесно се живеело. 
настрана от шеговитото, всичко е до характер и до израстване. Имам явно да уча доста като гледам какво ми отговоряте. И ви благодаря. Като за начало е хубаво, че знам, че не искам никой да ме кара да се чувствам не достатъчно добра. Не искам да се питам какво ми има. По отговорите ви и виждам, че явно всичко отминава и ще дойде по- хубаво. Време... Време. Имах нужда да ги чуя всичките тези неща. Чувствам се една идея по-добре. Благодаря Ви!
настрана от шеговитото, всичко е до характер и до израстване. Имам явно да уча доста като гледам какво ми отговоряте. И ви благодаря. Като за начало е хубаво, че знам, че не искам никой да ме кара да се чувствам не достатъчно добра. Не искам да се питам какво ми има. По отговорите ви и виждам, че явно всичко отминава и ще дойде по- хубаво. Време... Време. Имах нужда да ги чуя всичките тези неща. Чувствам се една идея по-добре. Благодаря Ви! 
Да, уча се да не се втелявам толкова. Май по-лесно се живеело. настрана от шеговитото, всичко е до характер и до израстване. Имам явно да уча доста като гледам какво ми отговоряте. И ви благодаря. Като за начало е хубаво, че знам, че не искам никой да ме кара да се чувствам не достатъчно добра. Не искам да се питам какво ми има. По отговорите ви и виждам, че явно всичко отминава и ще дойде по- хубаво. Време... Време. Имах нужда да ги чуя всичките тези неща. Чувствам се една идея по-добре. Благодаря Ви!
настрана от шеговитото, всичко е до характер и до израстване. Имам явно да уча доста като гледам какво ми отговоряте. И ви благодаря. Като за начало е хубаво, че знам, че не искам никой да ме кара да се чувствам не достатъчно добра. Не искам да се питам какво ми има. По отговорите ви и виждам, че явно всичко отминава и ще дойде по- хубаво. Време... Време. Имах нужда да ги чуя всичките тези неща. Чувствам се една идея по-добре. Благодаря Ви!СУПЕР!
Чакаме тема, колко си щастлива в новата си връзка с прекрасен мъж.. СКОРО!
Понякога човек има нужда от мъничко, от една добра дума, от споделен чужд опит, за да види, че не е единственият, на когото му се е случило и че всичко в тоя живот отминава. Здраве да има. Другото се подрежда, дори и с бури тук-там. Не може без тях, иначе как щяхме да оценим идващото. Аз знам, че ме чака нещо много хубаво. Но и не го мисля толкова. По-скоро личностното ми израстване ми стана цел и повече време за мен, за нещата, които ме правят изключително щастлива. Другото ще дойде, когато трябва. И, да. Ще Ви се похваля, когато срещна Човека. Няма да си говорим само за нещастия, я. 
Пък и Вие ще сте имали малък пръст в това, освен всичките мили на сърцето ми хора до мен в момента, без които съм кръгла нула. Радвам се, че писах тук, въпреки упреците, които съм чувала за форума. Оказа се доста полезно.
Пък и Вие ще сте имали малък пръст в това, освен всичките мили на сърцето ми хора до мен в момента, без които съм кръгла нула. Радвам се, че писах тук, въпреки упреците, които съм чувала за форума. Оказа се доста полезно. Mila, понякога стават такива превратности, че съм се питала - филм или реалност е. Просто не се затваряй сама вкъщи. Там едно е сигурно - никой няма да дойде да те намери (освен, ако не е някой супер готин куриер на Speedy, например)
Благодаря за съвета. Ще Ви послушам, а и виждам, че ми влияе и в момента зле затварянето у дома. Когато съм сред хора е друго. Променям си и начина на живот в момента - работа, излизания, започнах да спортувам и да се храня по-здравословно, с приятелите си се виждам, както преди, щото ние винаги сме били много близки, добавям хобита,където мога да срещам хора и да получавам емоции, от които имам нужда. Тая "връзка" ми дойде и като урок. Явно е трябвало и да се променя. Ще вземе да се окаже, че е било за хубаво тоя човек да мине през живота ми... накрая. 
Да не те плаша, но приказките от типа "Клин, клин избива" не важат за всички. Особено ако си дълбоко обиден и наранен. Аз съм от този тип хора. Някакси не мога да забравям стари неща и до ден днешен си спомням за предната ми връзка преди 5-6г и негативните емоции. Да, някакси гледам под друг ъгъл на тях, но са ми оставили достатъчно горчивина и до днес. И като се сещам за него ми става неприятно.
Но това си е до човек.
Но това си е до човек.
Как се забравя? Не се! Това е краткъвт отговор. По-дългият е: С времето този човек се превръща просто във факт, който се е случил. Не го забравяш, но го гледаш като факт и вече не се сещаш за него толкова често. Дай си време, пък като ти се реве-реви, не е страшно човек да си излее чувствата така. Време, момиче. И не си стой вкъщи нон стоп, слушайки тъжни песни, жалейки съдбата си. Толкова е шарен този свят, огледай се.
Наистина времето лекува. Почти всичко. Знам, че сега не ти се вярва, но с всеки изминал ден ще става по-добре, повярвай ми. Дай си време, страдай ако ти се страда, поплачи си, после се събери и промени нещо в режима си. Излизай с приятели, започни някакъв курс, спортувай, каквото и да е, което да те разсейва. И най-важното - имай търпение, скоро ще мине.
Щом ти си сложила края, значи има причина - жените сме по-емоционални и често от любов правим невероятни компромиси с неща, които са очевидни, но си затваряме очите. Е, всяко нещо си има граници и твоята граница на търпимост е прекрачена, значи няма смисъл да тъгуваш. Със сигурност сте имали и прекрасни моменти, за които се сещаш и би искала отново да ги имате, но в такива моменти си припомни причината защо си го напуснала и ще ти стане по-леко.
Дай си време, поживей известно време сама, потъгувай си, обмисли нещата трезво. Не се впускай веднага в нова връзка, защото това ще рефлектира върху новия ти партньор. Излизай с приятели, спортувай, чети книги, ако нямаш хоби сега е момента да започнеш. Просто се живей живота и тогава ще срещнеш някого, който е точно за теб.
Има хубава стара поговорка Клин клин избива.
Иначе просто си запълни дните с много ангажименти, срещи, хобита...
Иначе просто си запълни дните с много ангажименти, срещи, хобита...