Провокирана съм от една майка с която излизаме заедно.Това което ми прави впечатление е че момиченцето е на 2 години,но тя за всяко нещо го пита .Примерно :Искаш ли да спиш? Какво точно искаш да ядеш?Къде да отидем? и др.Малката палавница направо и се качила на главата - та искам да попитам вие угаждате ли на вашите деца и до каква степен?
- Публикувана: 24 юли 2006, 13:41 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2006, 00:40 ч.
Угаждате ли на децата си?
питам децата си и се съобразявам с предпочитанията им за неща, за които могат да направят избор. по отношение на правилата въпроси не се задават.
мога да питам габриела дали ще спи с пижам или с нощница
дали ще яде сладолед или мляко за десерт
виктория избира дали да спи или да чете следобяд, докато аз и габриела спим...
мога да питам габриела дали ще спи с пижам или с нощница
дали ще яде сладолед или мляко за десерт
виктория избира дали да спи или да чете следобяд, докато аз и габриела спим...
Според мен това не е точно угаждане. Угаждане е, когато изпълняваш желанията на детето си, въпреки, че не ги смяташ за редни. А това да дадеш избор на детето си е много хитро - хем го учиш само да ръзсъждава, хем свеждаш до минимум неизбежните конфликти. Особено, ако поставяш въпроса с няколко възможни отговора /Това ли ще ядеш или онова/ /т.е. хем определяш някакви граници, хем детето има право на избор/. Но на 2 г. май е малко раничко. На такава възраст май не са много наясно какво искат и въпросите по-скоро ги затормозяват и объркват.
Доскоро и аз така си я питах Йоанката за всичко. Искаш ли да отидем тук, искаш ли там, искаш ли супа ИЛИ ..., искаш ли това, онова. Въобще едва ли не - всяко изречение ми започваше с "Искаш ли?". Улових се, че просто си изразявам мислите на глас, като очаквам винаги положителен отговор. А естствено Йоана може и да иска , а може и да не. И тогава престанах да питам. Наблегнах на императивните изречения и нещата поулегнаха.
И аз я питам за почти всичко,давам и избор да си избере какво ще яде (но от наличните неща 
),дали иска да спи (не виждам смисъл да я насилвам,така или иначе и се доспива по някое време),когато сме в магазина,давам и да си избере нещо за нея,но само едно нещо,дали иска да се къпе с мен или с баща и...
Дали е рано да и давам избор-нямам представа,но факт е,че така ми е много по-лесно да я накарам да яде нещо,което аз искам,да не се мотаем 20мин с уговорки за влизане в банята и т.н.
),дали иска да спи (не виждам смисъл да я насилвам,така или иначе и се доспива по някое време),когато сме в магазина,давам и да си избере нещо за нея,но само едно нещо,дали иска да се къпе с мен или с баща и...Дали е рано да и давам избор-нямам представа,но факт е,че така ми е много по-лесно да я накарам да яде нещо,което аз искам,да не се мотаем 20мин с уговорки за влизане в банята и т.н.
Според мен това не е точно угаждане. Угаждане е, когато изпълняваш желанията на детето си, въпреки, че не ги смяташ за редни. А това да дадеш избор на детето си е много хитро - хем го учиш само да ръзсъждава, хем свеждаш до минимум неизбежните конфликти. Особено, ако поставяш въпроса с няколко възможни отговора /Това ли ще ядеш или онова/ /т.е. хем определяш някакви граници, хем детето има право на избор/. Но на 2 г. май е малко раничко. На такава възраст май не са много наясно какво искат и въпросите по-скоро ги затормозяват и объркват.
Съгласна съм т.е. да и аз до толкова й угаждам.
Угаждане - не. Но му давам възможност да избере дрехите си, с които ще излизаме; играчките, които иска да вземем с нас, като излезем; общо взето такива неща. Но за всяко нещо да питам - не. Че и дали иска да спи?! Ами че той задължително ще каже "не". Точно за това не го питам, а го прилъгвам с "хайде да сложим количката/книжката... да спи. 
Според мен това не е точно угаждане. Угаждане е, когато изпълняваш желанията на детето си, въпреки, че не ги смяташ за редни. А това да дадеш избор на детето си е много хитро - хем го учиш само да ръзсъждава, хем свеждаш до минимум неизбежните конфликти. Особено, ако поставяш въпроса с няколко възможни отговора /Това ли ще ядеш или онова/ /т.е. хем определяш някакви граници, хем детето има право на избор/. Но на 2 г. май е малко раничко. На такава възраст май не са много наясно какво искат и въпросите по-скоро ги затормозяват и объркват.
Съгласна съм т.е. да и аз до толкова й угаждам.
Страхувам се да угаждам, и се надявам да не го правя.
Преди няколко дни трябваше да купувам нова четка за зъби на Ивчо и му дадох да си избере една от десетина четки. Това правя.
Иначе едно от правилата, които съм наложила е да не настоява за нещо ако му кажа, че нямам пари. Ивчо вече свикна с думите "Мама няма пари, затова няма да се возиш на количките", примерно, и не настоява.
Преди няколко дни трябваше да купувам нова четка за зъби на Ивчо и му дадох да си избере една от десетина четки. Това правя.
Иначе едно от правилата, които съм наложила е да не настоява за нещо ако му кажа, че нямам пари. Ивчо вече свикна с думите "Мама няма пари, затова няма да се возиш на количките", примерно, и не настоява.
Компромис с правилата не правя! Угаждам до толкова, колкото по скоро да се възприеме като награда, за нещо добро, което е сторил Валери. Например за спането, той си знае, че на обед спи и никога не го е правил на въпрос. Относно храненето- там имаме известни противоречия, но изпълнявам прищевките само ,ако преценя, че няма да има лоши последствия и той да си навие на пръста, че сме му длъжни. Винаги, когато излизаме на разходка се уговаряме от вкъщи колко пъти ще се вози на колички и какво ще му купя, ако нещо му хрумне ей така ,пита може ли да го заменим 
Когато му купуваме дрехи го питам, какво предпочита той от няколко блузки или панталончета.Смятам,че така у него се формира вкус към красивото и той е горд, че го питам.
Но да иска да хапва сладко преди да е закусил или да се налива с вода или сок, преди храна- това категорично не става
Когато му купуваме дрехи го питам, какво предпочита той от няколко блузки или панталончета.Смятам,че така у него се формира вкус към красивото и той е горд, че го питам.
Но да иска да хапва сладко преди да е закусил или да се налива с вода или сок, преди храна- това категорично не става
Угаждам не е точната дума в моя случай, но винаги гледам да се съобразявам с исканията на дъщеря ми. Хубаво е децата от малки да имат свое собствено мнение, което не означава, че са разглезени и ще ти се качат на главата. Ако непрекъснато му се забранява и отказва, това го комплексира. В последно време съм станала по-търпелива към малката и усещам, че и тя ме клуша повече.
Правилата се старая да спазвам, а неща за които може да се избира му давам сам да избере - кои дрехи да облече, а в последно време го водя и в магазина, когато му избирам дрехи, за да потвърди, че ги харесва, какво да хапне от предложеното му меню, колко да яде, дали да дойде с мен или да си стои в къщи и обратно и т.н. Старая се да не си налагам мнението, когато не е наложително. За спането - той сам казва, че му се спи и ляга - не сме имали противоречия. Не мисля, че това е угаждане, а по-скоро изграждане на способност у детето да взема решения и да прави избор.
Оооо да. При това угаждам и на двамата (да не кажа и тримата щото и таткото се възползва) и въпреки това всеки мрънка че угаждам повече на другия. Малкия пък се е научил на всеки въпрос да отговаря с Не а от всеки магазин да си взима каквото си поиска защото знае че мама върви по него и плаща. Аз съм нарицателното за "мека Мария" .
Угаждам понякога, ама не питам за неща като спане, ядене и т.н.
Казвам "Хайде, приготвяй се за лягане!"..."Не искааам"... "Няма не искам.. приготвяй се"... следва рев и насилствено лягане
Оставям избор за други неща.. примерно за яденето не я питам иска ли да яде... Викам я на масата, тя идва и ако каже "не искам" се разбираме, че щом не иска аз като вдигна масата повече няма да яде.. или ако яде малко и не иска повече пак същото. Т.е. не я насилвам... понякога питам какво иска да яде ако има няколко неща
Угаждам с бонбони и сладолед.. както и на ХИТ количките...
Казвам "Хайде, приготвяй се за лягане!"..."Не искааам"... "Няма не искам.. приготвяй се"... следва рев и насилствено лягане
Оставям избор за други неща.. примерно за яденето не я питам иска ли да яде... Викам я на масата, тя идва и ако каже "не искам" се разбираме, че щом не иска аз като вдигна масата повече няма да яде.. или ако яде малко и не иска повече пак същото. Т.е. не я насилвам... понякога питам какво иска да яде ако има няколко неща
Угаждам с бонбони и сладолед.. както и на ХИТ количките...
Питам винаги, но поставям ограничени възможности за избор. Примерно: какво ще ядеш - филийка с пастет или с масло; ще спиш на обяд и довечера ще си легнеш по- късно или няма да лягаш сега, но довечера ще си в 8 в леглото и т.н. По отношение на дрехите има почти пълна свобода, като аз се меся само когато е облекла нещо неподходящо за конкретния повод или несъобразено с времето на вън (беше тръгнала с лятна рокля послед зима). Пазаруването на дрехи все още се контролира почти на 100% от мен
Това не пречи да е доста разлигавено, но се дължи на друго.
Това не пречи да е доста разлигавено, но се дължи на друго.
Угаждам в рамките на нормалното според моите разбирания, но за момента още сме малки и единствените неща, които го питам са " Има ли аки ?" и " На колко си годинки ? ", защото само на тези 2 въпроса ми дава смислен отговор 
Друг е въпроса, че понякога когато ме изкарва извън равновесие му давам " забранени" по принцип неща като телефон, ключове и т.н. само и само за да има мир. Знам, че не е правилно, но в тази възраст е немислимо да се оправя по друг начин
Друг е въпроса, че понякога когато ме изкарва извън равновесие му давам " забранени" по принцип неща като телефон, ключове и т.н. само и само за да има мир. Знам, че не е правилно, но в тази възраст е немислимо да се оправя по друг начин
По едно време и аз бях хлътнала по въпросите, започващи с:"Искаш ли....", но майка ми бързо ми ги изби от главата.
За много от нещата не е нужно да ги питаш. В краен случай предоставям избор, но такъв, че да е близо до това, което искам да постигна. Мисля, че все още е рано да давам свободата на избора във всичко. За сега аз съм водача на стадото.
Е, ако не иска да яде ........ негов проблем. Предлагам 1-2 пъти през 5 минути и после прибирам всичко. Но не винаги е толкова просто.
За много от нещата не е нужно да ги питаш. В краен случай предоставям избор, но такъв, че да е близо до това, което искам да постигна. Мисля, че все още е рано да давам свободата на избора във всичко. За сега аз съм водача на стадото.
Е, ако не иска да яде ........ негов проблем. Предлагам 1-2 пъти през 5 минути и после прибирам всичко. Но не винаги е толкова просто.
угаждам понякога, особено ако имаме време да се размотаваме и лигавим. може да си избере къде да отидем или какво да хапнем, дали да ходим навън или да си стоим вкъщи, дали да спим на обяд или не. има неща, за които не питам. нямам усещане, че детето ми се качва на главата, малко поглезване от време на време е полезно
Не мога, дори да се опитвам При Кристина желанията направо "валят" 
"Искам да ям, по-точно не искам" или "Много ми се спииии! А, вече не!" И все такива работи. Но като изключим ежедневието й угаждам. Ето, сега видя реклама на триизмерното кино и вече насрочихме разходка до София специално за това. Гледам да й доставям радост и приятни емоции, балсам за очите и душата ми!
П.П. За Софка не коментирам, нейните желания за сега са "АМ" или "Адиии", лесно ги изпълнявам
При Кристина желанията направо "валят" "Искам да ям, по-точно не искам" или "Много ми се спииии! А, вече не!" И все такива работи. Но като изключим ежедневието й угаждам. Ето, сега видя реклама на триизмерното кино и вече насрочихме разходка до София специално за това. Гледам да й доставям радост и приятни емоции, балсам за очите и душата ми! П.П. За Софка не коментирам, нейните желания за сега са "АМ" или "Адиии", лесно ги изпълнявам
