Пак за свекървите и думичката „майка”

Верити, защо не поговориш със свекърва си, още докато не е "назрял проблема" и можеш да запазиш добрия тон? Защо не и кажеш нещата, които ти тежат, но под формата на диалог?
Лично аз бих постъпила така!
Успех!

Подкрепям мнението на Лили. Казваш, че е образована и интелигентна - следователно би трябвало да може да се води някакъв разговор с нея. Предполагам, че все пак сте близки, въпреки въпросният проблем, поговори с нея, обясни й.

И аз съм за диалога,измисли име с което да я отличаваш от майка си, моята е например мама Пепи   така няма да ти е много трудно   и обясни как се чувстваш и тя снаха е била в крайна сметка.

Не разбрах - обсъждали ли ли сте със свекърва ти проблема с обръщението "майко" или не .... или тя профилактично си пили на главата на мъжа ти ....?
Тези взаимоотношения са много трудни, а аз имам ежедневни проблеми от този характер - и ние живеем заедно. Няма начин един скандал да не се отрази върху теб и мъжът ти - той практически е между чукът и наковалнята - не иска да нарани нито майка си, нито тебе. Моят мъж - аз постоянно го упреквам за това - се опитва да лавира между нас двете и понякога е като приемо-предавателна станция.
Иначе за обръщението - не ми е по сърце и на мен и го използвам максимално рядко, особено след като на моменти нещата при нас излизат от контрол. Много е изнервящо. Но не се изправяй срещу нея и не карай мъжа си да избира - предай му своята позиция и го помоли да я приеме, дори и да не му е приятна. А свекърва ти не знам дали ще те разбере ... по-скоро се съмнявам ...

 " Право куме в очите "и то в нейните , не на мъжа ти ,това е единственият вариант да не се нагнети ситуацията . Поне избягваш вероятността да започнеш неусетно и ти да се държиш подмолно , защото вече и нямаш доверие . Може да е образована жената , но явно е малко лицемерна. Директно и казваш , спокойно , без да се карате , пусни някоя шега ако трябва . И не се чуствай виновна , това е просто една глупава традиция , накарай я да види колко е маловажна . На твое място не бих отлагала . Успех!

Не, със свекърва ми не сме го обсъждали. Тя само на мъжа ми намила ... И ей това е дразнещото, ми да ми каже на мен не на наего и после да се прави, че нищо няма.
Някой спомена лицемерие - да определено го усещам Но лицемерие от моя страна ще е и да я наричма „майко”. Алтернативните обръщения като „мамо Пепи” също не мога да направя, просто не мога.

Но аз бях до тук, каквото и да стане, вече няма да е същото като преди. Съжалявам, но не мога да приема да се говори зад гърба ми и после да ми се усмихва. Ще си говорим, ще си обсъжадаме общи неща, но няма да е като преди.

Пък какво ще реша да правя не знам, нямам идея ....

Верити, явно този подмолен подход е масово явление ... Аз дори се опитах да накарам моята свеки да поговорим за проблемите между нас, а тя избяга от стаята ... Е, не мога да намеря път към нея и толкоз  - дано ти успееш с твоята ...
Иначе и моите взаимоотношения се свеждат само до елементарни ежедневни неща - така ми е по-лесно и не си губя емоционалната енергия на вятъра 

Мисля, че изобщо не е трябвало да и казваш "добро утро,майко" .Така един вид си я подвела,а после-нищо. Не ме разбирай погрешно, аз също мисля,че е глупаво да се прави проблем от това. На моите никога нито веднъж не съм им казала майко и татко- знам,че им се ще, че смятат за редно и едва ли не задължително да го правя,но и дума не са обелили за това-знаят,че няма да стане.Но отношенията въпреки всичко са ни добри,даже приятелски- уважавам ги и те явно го разбират/ надявам се/
Моят съвет-поговори с нея спокойно и и обясни ти как ги чувстваш нещата,кажи и ,че уважението се показва и по много други начини и не опира само до обръщението,защото можеш да и казваш майко и в същото време да се държиш отвратително с нея-така по-добре ли би се чувствала? Стискам палци да мине всичко без скандали!

 Аз още преди да се оженим говорих със свекърва си и и казах, че не бих могла да си завъртя езика и се надявам да приеме това. Казах и още, че не обръщението а отношенията са важни  и не смятам, че бих могла да лицемеря. Въпроса много бързо се уточни и сега сме на име. Колкото до свекър ми - там ми беше по - сложно защото човека е на 60години и на мен лично ми беше неудобно да му викам по име. Отделно на това той прави впечатление на едновремешните патриархати и те кара да се държиш с него уважително. Въпрос на усещане е. А сега от както стана дядо ми е още по - лесно.
Поговори с нея - директния подход е много добър. Лично мой съвет е да не го правиш насаме, а и съпругът ти да е там за да не се получават интриги.
Желая ти късмет.

И аз след 12 години не казвам на моята свекърва майко . Когато трябва да се обръщам към нея и викам мамо Данче / макар ,че и така не ми е приятно да и викам ама няма как иначе /. Според мен а и както са писали и другите мами разберете се двете веднъж за винаги как ще и казваш за да не мърмори на мъжа ти  а той на теб .

Дипломацията ще те извади от тази неприятна ситуация. Аз бих искала да съм по-дипломатична и да мога да манипулирам хората по-добре, но за съжаление езикът ми е по-бърз от тези ми мераци и не се получава често  

Много умно го е измислила свекърва ти - да не говори директно с тебе, а да дудне на мъжа ти, много трябва да го е мислила...

Върни й - ако искаш да се заяждаш, предложи й да я наричаш "стара майко"- така казват на свекървите в Севлиевско (май  , дядо ми е бил оттам и баба ми ме караше да й викам така) или ако искаш наистина да си дипломатична измисли нещо производно на "мама"- "мами" например (така майка ми нарича свекърва си) без да влагаш смисъла за "майка" в него.

Иначе аз на моите свекъри също казвам леля и чичо, мъжът ми на родителите ми- също.

За мен свекърите са лельо и чичо еди кои си. По име само не мога да ги нарека, защото някак не ми е удобно.

По добре поговори с нея и се разберете как да й викаш. Един скандал няма да оправи работите

Много добре те разбирам като казваш , че ти си дотук и просто думата "майко" ще е вече лицемерие. Аз след 1 годишни разправии и казах , че няма да и казвам майко по 3 причини:
1. Защото не заслужава да се обръщам към нея с тази свята дума(и тя много добре знае защо?)
2. Защото не я чувствам толкова близка за й кажа тази дума
3. Защото не искам да съм лицемерна
При мен започна по същия начин с ревове и тръшкания на съпруга ми , когато мен ме няма.
Мога да те посъветвам да поговорите и да й кажеш точно какво мислиш по въпроса и я попитай дали не се вживява много в ролята на героиня от повестта "Гераците".

Знам че скандал няма да реши нещата, но не знам един подобен разговор с нея до къде ще стигне. Ами ако вземе да ми развива разни си нейни теории ......
Ако това беше майка ми, щях да я поставя на мястото и бързо да си реша проблема, ама тук не искам да създавам излишни проблеми. Защо не мога и с нея да се оправя, както с майка ми?  

Защото не ти е майка, затова! Ако ще и майко, мамо, майче и както там да иска да и викаш.

    Според мен свекърва ти говори с мъжа ти, защото не иска да се конфронтира пряко с теб! Сигурно се е надявала, че сина и ще те "обработи" по някакъв начин, без да споменава, че майка му иска така! Според мен е по-лесно, ако поговориш с нея и и обясниш, че едно обръщение не е толкова важно, колкото уважението и това че я наричаш по име, не значи, че не я уважаваш, а обръщението за което тя така настоява, ще е чисто лицемерие! Остави я сама да избере - уважение или лицемерие!
    Аз не съм имала такъв проблем! Моята свеки също е млада и образована и искаше да я наричм по име, но на мен ми беше кофти! Трудно си пречупих езика, защото и аз като теб смятам, че имам една майка, но пък ние не живеем заедно и не се налага често да се обръщам към нея, а и след 8 г. брак вече свикнах и не ми прави впечатление!
   Дано с нещо съм ти помогнала! Надявам се един разговор с нея, без епитети и повишаване на тона да ти помогне!  

И да не знаеш до къде ще стигне, не ти пречи да пробваш-нищо не губиш! Явно от само себе си нещата няма да се оправят.Но задължително опитай със спокоен разговор-все пак сте големи хора,може пък и да помогне?

Не мога, не мога да и кажа "майко". Та ние с нея сме като далечни познати. Знам, че не й е приятно и сигурно подхвърля туй-онуй на мъжа ми, но немога. Пробвах един-два пъти така да я нарека, но ми прозвуча толкова фалшиво.....
Виж, другата снаха, ако трябва и на първата срещната на улицата ще каже "мамо". За нея това не е никакъв проблем и не влага никакви чувства. То затова и си живее живота и не му мисли.
Огромния ми късмет е, че не живеем заедно!!!! 
В твоя случай.... опитай се да поговориш, да й обясниш, че "много я уважаваш", но Майката е САМО ЕДНА.  Ама ако наистина на схване.... 
Успех!

При всички случаи докато не говори с теб, не трябва да показваш промяна в позициите си. Кажи на мъжа си, ако има някакви претенции, да ги сподели с теб, а не да го използва за посредник   И по този въпрос трябва да бъдеш твърда. А на съпруга си кажи, че това са неуредици между теб и нея и е редно да прекъсва подобни разговори за трето лице, което не присъства на разговора. И тъй като ти нямаш проблем, не започвай разговора, нека свекървата поеме инициативата-който си има проблем, си търси начин за решаването му.
Пфуй, значи

Ей това много ми допада И наистина е така, аз проблем нямам, но ми е жал за милото Той е по средата

Ама сме големи хора и все трябва да се разберем някак си. Твоето предложение е добре като начало, първо разговор с него, а после ака се наложи и с нея.

В крайна сметка милото и той е голям 4овек. Тя пък му е майка. Да се оправя сам, за да не е в кофти ситуация. Вярвам, 4е може да я постави на място.
Калина е много права.

Верити,
според мен е добра идеята да говориш с нея, но съвет ами е това да стане в присъствието на мъжа ти.
Относно лицемерието, може да де е така може просто да не смее да се изправи пред теб с изисквания
и й е по-лесно да намила на сина си.

Аз казвам майко, но не я чувствам такава.
Аз имам една майка и тя е "мама/мамо", тъй като обръщението "майко" не съм ползвала и се примирих
някак си. Обаче избягвам обръщенията "майко/татко", ако мога без тях.

Аз много добре разбирам Верити - моята свекърва е най-подмолното и лицемерно същество на света Направо се чудя как е отгледала толкова добро дете. ПРед мен - мили очи. Зад гърба ми - змии и огън... И понеже знае обаче, че при мен няма 6-5 и не може да ми се противопостави открито, пили на сина си (съпруга ми) и му внушава, че идеите са негови...След което ми трябват дни наред да се боря с него да му обяснявам, че това е безумно или глупаво или без никаква стойност за нашето семейство... Не стига това, ами и звъни през ден на мен, на него, на моята майка, за да разпитва за бебето и да проверява информацията - да не би някой да я излъже или да скрие нещо.

С такива жени оправия няма - това е моето мнение. Те от дипломация не разбират и съм почти убедена, че ефект от разговора няма да има. Ние затова с моята не си викаме нищо - ако искаме да си кажем нещо, чакаме да се погледнем. Малко изнервящо на моменти, но се свиква след време. Тъпото при теб е, че живеете заедно...

Стискам ти палци да се справиш - какъвто и подход да избереш...

Имам усещането, че моята свекърва се влия от комшийките с които вечер излизат на лаф.

Преди да се оженим, се смеехме на тази тема, че сме щели по имена да си викаме, а сега каква стана тя ......

Чак не ми се прибира след работа, а сутрин гледам да изляза по-бързо

И защо трябва да го коментираме талкова , в този смисъл всички свекита са минали през това и вече са  забравили какво е. Моята се опита веднъж , но като не мина номера спря да напира , и аз мисля че тази думичка не е за всеки, нали си имаме и ние майки на който да си викаме мамо.

И аз на моята не мога да и кажа "майко". Ами това си е толкова лично и мило обръщение, как да наречеш с него чужд човек. И аз в началото се опитах и дори на няколко пъти го казах, обаче звучеше толкова лицемерно, че чак ме беше срам. И ние до скоро живеехме заедно и това, че липсваше обръщение си беше голям проблем. Но колкото повече я опознавах, толкова повече разбирах, че тя изобщо не заслужава да я наричам "майко". Вече 7-8 месеца не живеем заедно (изнесохме се на квартира, че то не се издържа с нея под един покрив) и ми е супер. По-рядко се виждаме и вече това, че не я наричам "майко" не ми се вижда проблем.

И моето свекървище е такова - подмолно, лицемерно, а как лъже, ама това май е по наследство при тях. "Майко" не и казвам и няма да и кажа, което и го казах, а тя след това и майка ми обработваше, че и нейната свекърва ми се обажда. Много ме дразни тая подмолна тактика с тръшкането пред мъжа ми и за сега не предприемам мерки, че нали пред мен е "примерна". На последната ни среща ходихме на кафе и аз бях там само за украса, като някакава непотребна мебел. Е, не издържах да им слушам простотиите (всеки път едни и същи т.е. колко сме прости) и си тръгнах. Само не позволявай да се трупа напрежение между теб и съпругът ти, че при нас това стана и вече като си помисля за секс с него се сещам за всички обиди, лъжи, за това, че се държат с него като, че ли е на 15 год. и ми се отщява. Имаше една поговорка, според която трябва да гледаш не за кого се жениш, а какви са му родителите и май има нещо вярно в това. А като не ти дава сърце да и казваш "майко" не го прави, че един живот живеем и той си е наш, не на някоя свекърва, комшийка и т.н. Може и да не съм права, но това е моето мнение.

Аз нямам голям опит като семейна двойка.
С приятеля ми,вече годеник сме заедно от почти 5 години и си живеем заедно.
Наскоро се сгодихме,преди 1 месец.
Вечерта на годежа майка ми ми каза като ме гледаше:"Кажи сега майко" и погледна майка му.Каза ми го сякаш бях малко дете и ме учеше да говоря,но аз така и не можах тогава да си превъртя езика и да кажа тези думи на друга жена,освен на моята си майка.
После на няколко пъти майка му му е намеквала за това да й казвам майко,но не е правила проблеми.А с нея се разбираме малко или много.А тя чакаше този момент.
Затова реших,че бих могла да го направя и да я зарадвам.
На 17 този месец тя имаше рожден ден и аз й се обадих,след дълго колебание с думите:
-Честит рожден ден,майко
Малко неловко се получи,защото тя в първия момент не можа да ме познае или не беше очаквала,но както и да е.После е било голяма радост-похвалила се е на всички колеги и колежки.Дори моя като се прибра от работа ме гледа и се смее,но нищо не казва,а тя му се похвалила.На другия ден всички знаеха,а мен ме беше така срам-сякаш съм направила нещо невероятно.
Постъпих като пълна страхливка по този начин,но по телефона ми беше по-лесно,и досега не съм й го казала в очите,а само по тела.
Не знам,но мисля,че след време ако имам син,много бих се зарадвала жена му да като ми каже МАЙКО,защото знам на мен колко ми беше трудно.

Ами след,като живеете заедно е още по-лесно да й говориш без обръщението "майко",започваш направо.Аз моята много я обичам,но това обръщение не ми се нрави.И за да не ме занимава с глупости, един път годишно й казвам майко,за да е доволна до другата година.

Ей това трудно проумявам и се чудя на свекърва си, а ти си ми насреща та мога теб да попитам.
След като ти е било толкова трудно, а и явно още е, да кажеш „майко” как би поискала от друга жена (тя ще е дете за теб де) да ти казва майко? Искаш още една девойка да седи и да се чуди как да го направи, как да си обърне езика и да те нарече майко? Искаш още едно дете да страда и да се тревожи за подобни глупости?
Аз мислех, че с нашето поколение тези смотани и остарели традиции ще отминат, но явно ще има тук там някоя свекърва обсъждана във форумите

Не бих си позволила да искам чуждата дъщеря да ме нарича „майко”. Майката е една и това не може да се промени. Аз го чувствам като предателство спрямо собствента си майка! Не виждам как подобно нещо може да ми достави удоволствие!

На мен не ми беше трудно да казвам "майко", защото на собствената си майка казвам "мамо". В интерес ми беше по-трудно с думичката "татко" и ми трябваха месеци, докато я кажа. Сега вече не ми пука - 2 години живеем заедно и така или иначе още година и половина не ми мърда, затова - трябва да им казвам някакси. А мъжа ми пръв пое инициативата, като каза "майко" на майка ми! И до днес незнам как се казва на тъщите - някои казват "майко", други - "бабо", ама тя е със 7 години по-млада от майка му, как ще му бъде баба?
И аз незнам  ама да ви кажа честно - това изобщо не е проблем за умиране

Ох, Верити, не ти е лесно, сигурна съм. Но предполагам, че и на съпруга ти не е лесно да бъде постоянно между чука и наковалнята. И аз мисля, че не трябва да предизвикваш сама този разговор, а да чакаш свекито да отпочне. Но задължително преди това се изясни с мъжа ти. Той, в случая е по-важният човек. Не свекърва ти. Ти за него си се венчала, а не за нея. И неговото мнение и отношение имат далеч по-съществено значение, отколкото нейното. Дори, когато живееш в дома й, тя е просто придатък, а семейството сте вие двамата и децата ви.
Аз, за щастие, поне този проблем го нямам. Моят дзвер от самото начало постави условие да се обръщам към нея и свекър ми директно на име. Така е и досега. Така се обръща и мъжът ми. Май така опитва да научи и детето. Тя просто не признава обръщения като мамо, бабо и т.н. В случая мен това ме устройва напълно, защото наистина не бих могла да нарека с мамо или татко чужди хора, каквито са двамата със свекър ми.

Да категорично бих се радвала,ако имам син,а си мечтая да имам момиче-живот и здраве.
Както е в нейния случай-има 1 момче,а винаги е искала да има дъщеря.За нея аз съм така мечтаната дъщеря,която тя няма.
И се поставям на нейно място и след време имам син,а съм искала да имам и дъщеря,но в крайна сметка не можеш да раждаш до безкрайност.
Затова бих се радвала да ми каже майко,знам че няма да е истинско,но това ще ми бъде радост и ще ме направи щастлива.
А и не мога цял живот да продължавам да й казвам леля ...,малко ми е странно

Как така! Това пък ще е последното нещо дето би ме зарадвало. Не бих го изисквала от зета/ снахата, дай Боже един ден да имам. С нищо не са ми длъжни децата. Дано до тогава не ми изпие 4авка акъла де, но пък с мъжа ми сме се разбрали по този въпрос.

Ако имах някаква власт,първо бих издала закон,който забранява снахите да викат "майко" на свекърви ! Това за мен е пълно безумие.Някаква жена ,дето допреди 25-30 години  не  е чувала за теб,и ти за нея, и сега "майко" ! Ама нито те е родила,нито отгледала,нито нищо ! Какво като е родила и отгледала съпругът ми,нали това и е работата.
Майката за мен е една - родната !
Знаеш ли аз какво направих ? Изправих се след сватбата пред моята и и казах " Няма никога да ти кажа "майко" и на мъжът ти "татко".Независимо дали ти харесва или не.Аз имам само едни майка и татко  - родните !" Ами не беше много доволна,даже после се опита да ми направи проблем,но аз казах "Съжалявам,но аз те предупредих"
И до ден днешен нищо не и викам.
Друг е въпроса,че има и такива свекърви,на които с удоволствие може да се каже "майко".

Странни са ми тези разсъждения-хем знаеш,че няма да е истинско,хем ще се радваш на нещо,по всяка вероятност изпросено .. А и все едно един вид съжаляваш,че имаш син и дай сега жена му да ти е като дъщеря-е не го разбирам това.Колкото и да се разбираме със свекито, не си правя илюзии,че ме приема като дъщеря, предполагам и тя не си прави такива,че аз мога да я приема като майка-да, тя е майка на мъжа ми,за което я уважавам,но до там-на мен никаква не ми е!

Не мога да си представя да бъда нечия друга дъщеря, освен на собствените си родители. Колкото и да се обичаме със свекърва си и да се разбираме, аз никога не бих могла да бъда нейно дете, ама никога, не само аз ами и всички снахи, винаги ще си останем снахи не дъщери.
Рано е още да говоря така, но живот и здраве след 20- 30 години, ако имам един единствен син, ще се постарая да бъда добра свекърва, но въпреки и всичко не мога да очкавам изневиделица да се сдобия с дъщеря. Няма как, не можем да бъдем ничии други дъщери .....

А лично на мен, би ми било противно някой да лицемерничи с мен и да ме нарича "майко" само защото "така трябва"

Не искам да споря с никой.
Но поставете се на тяхно място.Не мислите ли,че това от ваша страна е вид уважение и благодарност към нея,защото тя именно е създала това дете-сина,в последствие е изиграла важна роля във възпитанието му и в живота му.Защото той е такъв-мъжа ми,какъвто те са го отгледали и възпитали.Поне от уважение можете да го кажете.Защото повечето тук във форума имат деца,и мисля че ще се съгласят,че не е никак лесно да се отгледа и възпита дете.Затова от Благодарност към положените усилия от нейна страна.
Но тук явно няма право човек да има различно мнение от останалите,веднага е осъден и разпнат от единомислещите.

няма да те разпъваме на кръст  споко. Просто ми е интересна гледната ти точка.

Е нека си кажа и моята по въпроса с отглеждането, възпитанието и уважението.

Аз съм на 27 години и за съжаление имам проблемно забременяване и живот и здраве когато имам свое дете, ще знам с каква мъка съм го чакала и съм се надявал, ще знам (надявам се) как съм го отгледала и възпитала, кокло трудно ми е било през всеки един етап.
Не виждам как едно лицемерно „майко” би ме зарадвало, напротив ще настоявам да ми казва по име, защото не знам това дете колко дълго е чакано, колко трудно е отгледано, колко са страдали родителите и за нея, когато я дават в чужд дом, когато я губят.
Пак казвам, чувствам го като предателство, не само от страна на дъщерята, но и от страна на свекървата. Но от нейна страна не е само е предателство, но и наглост! Наглост е според мен, защото не можеш да искаш от друг разумен и вече зрял човек да те нарича с обръщение което не можеш да „имаш”, с обръщение което нямаш право да искаш. Майката е само една и това е!

Не го приемай така, просто повечето са на друго мнение, а и това наистина е болна тема и повод за много скандали и конфликти,за това всички реагират така.Но за мен лично/както вече казах/ уважението се показва и не опира само до това дали ще кажеш майко,ощ повече ако не го чувстваш.И на мен това ми прилича на лицемерие. Всеки просто си казва доводите,никой не иска да те обиди! 

Не мисля,че това е предателство,защото моята си майка си е моя,на нея мога да си кажа всичко,да споделя и добро и лошо,нея никой не може да я замени.Но свекърва ми е дала всичко от себе си доколкото може за да отгледа този човек,в който аз се влюбих,такъв какъвто е,без да смятам и другите фактори за неговото развитие,и за когото аз ще се омъжа. Затова смятам,че тя заслужава да й казвам тази дума от уважение,защото без нея и съпруга й,той не би станал това което е.
А моята си майка,си е моя.Никой не може да го промени.

ТАКА,
kroni интересно ми е по повод твоите размисли и страсти, твоят съпруг/приятел как се обръща към твоята майка, защото и тя те е отгледала, за да станеш ти това което си и в което той се е влюбил??

Моята свекърва е супер мацка и още много преди да се оженим с моето мъж си говорехме по този въпрос и естествено се разбрахме да си говорим на имена, това се породи естествено от мен защото не знаех как да я наричам и веднъж и казах "лельо Мими", което естествено не прозвуча добре, та от тогава насам сме на малки имена, както и съпруга ми нарича майка ми на малко име.
Смятам че в днешното съвременно общество това с майкосването малко не върви, нравите са доста по различни от средновековните.
Всичко е въпрос на мнение, възпитание и нагласа, имате право на свободен избор 

При мен този въпрос със свекървата го реших много бързо и лесно, защото някакси без да искам и казах по име, а мъжа ми нарича майка ми "Г-жа Венче", защото тя се казва Невена, виж на свекъра да ме отрепеш не мога да му кажа никакси. И досега не се обръщам към него. Еми знам, че е гадно, ама какво да направя.

а твоят съпруг как нарича твоите родители?
баща ми каза "да не съм го правил аз, че ще ме нарича татко"

по стара българска традиция, мъжът трябва да казва на майката и бащата на момичето бабо и дядо и аз тъй като немога да викам на свеки-"мамо" казах на мъжа ми да вика на майка ми и баща ми бабо и дядо. И готово мъжа ми зад гърба ми..................

Някои от старите български традиции са тоооолкова безумни,че ако още ги спазвахме повечето...не знам и аз...абе смешна работа. Само ми дай ЛОГИЧНО обяснение защо родителите на жената да са баба и дядо, а на мъжа-майка и татко? Та нали са едно поколение? Не случайно питам-не се заяждам,просто до сега смислен отговор не съм получила,за това.

Никога не съм наричала свекърва си "майко". Не го смятам за нормално и ми звучи лично на мен изкривено и неестествено
Смятам, че сме съвременни и интелигентни хора с достатъчно напрегнато ежедневие, за да се занимаваме с глупости от рода кой как се обръщал към свекърва си, тъща си и т.н.
В крайна сметка за една такава глупост може да се стигне до проблеми в семейството и развалени отношения
Аз мисля, че най разумно е разговор със свекървата и със съпруга, с който да се изясни, че най важно е уважението и взаимното разбирателство а не кой как се обръща към другия

Аз пък не мога да разбера как можеш да живееш в къщата на свекърва си и да плюеш по неин адрес?И мъжът ти-какво е виновен?Какво да направи?Довел е жена си в бащината си къща.И изобщо всички,които живеете при свекърите си,пък не се разбирате с тях:като сте толкова ербап,що не си купите или наемете по едно жилище,пък тогава от разстояние да ги хулите?

Шанел, позволи ми да имам различно мнение, въпреки че за мен вариантът да живея със свекърва или с родителите ми никога не е съществувал, дори като последна опция.
Това, че две семейства делят един покрив по никакъв начин не означава, че поканеното семйство трябва да е в поза партер, защото трябва да си мълчи пред роднините. За едни родители най-нормалното нещо е да предложат дом на детето си и на неговото семейство-които могат, купуват отделно жилище, които не-споделят собственото си жилище. Това не се подлага на коментар и оттам не би трябвало да участва като мотив в какъвто и да е спор. По мое немеродавно мнение.

Ти пък къде прочете плюене ............. Дори в началото писах че се разбираме, въпреки някои дребни проблеми.
И какво като живеем там, да не би това да ме задължава да и казвам "майко" ????
Ако имах възможност да не мислиш, че нямаше да имам свой собствен дом!

И моля те като нямаш мнение по въпросната тема, не се обаждай!

Има семейства, които наистина не могат да си позволят нито собствено жилище, нито квартира дори....

Chanel що за простотии написа и ти не можах да те разбера, но в случая май и ти не си разбрала заглавието на темата???
Искам да изакжа мнението си за прозвището бабо и дядо, в наши дни в много случаи съпругът е на възрастта на въпросните баба и дядо че дори и по възрастен, ха тогава ми обяснете как да каже на наборите бабо и дядо  ??
Та искам да обобщя разговаряйте със свекървите си вие деца никога няма да им станете и винаги вие ще сте виновни така че "мамо" си е за мама а за свеки, всеки си знае 

И аз имам подобен проблем. Ние ще сключваме брак след месец. С бъдещия ми съпруг живеем заедно вече повече от 2 години. Той чувства моята майка много близка и още от първия ден й каза "маме". На баща ми му вика по име. Аз свекърите много ги уважавам, страхотни хора са и много се грижат за нас. Но от две години си им викам по име, още повече че със свекъра работим заедно и не върви в офиса пред колегите да го "таткосвам". Определено и двамата със свекърва ми заслужават да им кажа майко и татко, но просто толкова много съм свикнала по име да се обръщам към тях, че не мога да си извъртя езика. До сега те нищо не са казали по въпроса, но след сватбата не знам как ще е. И от сега съм се притеснила.
Но определено съм на мнение, че "майко" можеш да кажеш само ако го чувстваш от вътре, иначе е лицемерие..

Когато се заженихме и аз се готвех за дълга и славна битка за правото да викам по име на свекърите ми (те отрано си дадоха заявка за "мамо" и "тате"+ името). Обаче половинката ме изненада в гръб и каза "мамо" и "тате" на родителите ми, така че се прежалих за "майко" и "татко" (мамо Мими ми звучеше солфежно някак...), колкото и трудно да ми се обръщаше езика. Обаче през тези 10 години си изработихме разни прякори и пароли - "мадам", "маман", "слънце ясно", "внучкината баба", "сеньор", "драги ми господине", "другарю по съдба" и т.н. и сега "майко" и "татко" фигурират предимно в бележките и поздравителните картички, а ако ги казвам, вече си ми идват съвсем естествено.

Идеята ми е, щом сте в добри отношения, по-добре започни от някъде, вкарвай непрекъснато разнообразни обръщения и в крайна сметка остави на времето да фиксира най-подходящото.  Обръщението за мен не е фактор, за който си струва да се води открита битка, там е по-добре войната да се спечели подмолно във времето
Онази теория, че влизайки в чуждата къща, първо трябва да извиеш главата на котката, че да вземеш страха на домашните винаги ми е изглеждала предварително обречена на неуспех (там за зетя ставаше дума, ама като чета постингите, май доста снахи тук са с такава нагласа, добре че имам мома и нямам котка ).

Родителите на мъжа ми са с доста консервативни възгледи - искаха да казва "батко" на брат ми, който по една случайност е с една глава по-нисък от него - представяте ли си картинката??? напъват и до днес да наричат майка ми "баба ти", за да му покажат, че това е правилно, а обръщението на свекърва ми към майка ми е "свайке" - направо цирк! Да паднеш от смях!!!Другата им такава думичка е "свахе" 
Наричам ги "майко" и "татко" наистина заради уважението, че са отгледали мъжа на живота ми, а не защото се налага да живеем с тях. ЗАСЕГА!!!

Аз никога не съм искала да наричам свекърите "майко" и "татко" и ги наричам по име, още от няколко години преди да ми станат "законни". И моя мъж също нарича родителите ми по име, а и те не са искали да им казва така. Явно е въпрос на възгледи. Иначе сме в много добри отношения и с едните и с другите Обаче всички родители ни наричат нас с общото  "децата"  

а,това обобщение не е общовалидно и си има изключения,повярвай ми

Здравейте момичета,

благодаря на Верити за тази темичка, защото аз се оказах в абсолютно същото положение. Ние с мъжа ми сме женени по малко от година, аз в момента съм в 9тия мецец и до съвсем скоро живяхме отделно и в съвсем друг град, така че тази проблематика се избягваше. обаче отскоро живеем само на 5 мин. от тях, нанесохме се в апартамент, който е собственост на свекър ми и свекърва ми и те са всеки ден тук, а понякога минават и по няколко пъти на ден. и понеже моят мъж си е на работа, аз съм изложена на постоянен контрол какво правя и какво не правя, какво казвам и какво не казвам както трябва. и явно като чета от мненията по темата, наистина се действа по един единствен начин - подмолно и зад гърба. свекърва ми вика мъжа ми след работа и му пили всеки ден някакви глупости за мен! естествено се почна от задължителното обръщение към тях на мамо и тате, което аз все още не мога да казвам... после му се натякваше, че аз не съм ги поздравявала с добър ден и тем подобни като идват у нас, а пак повтарям, че те перманентно са у дома и изобщо не се усещат, че е адски досадно и глупаво... на всичкото отгоре мъжът ми трябва да им звъни всяка вечер и да дава отчет как е минал денят му, ако не го направи, те звънят или направо идват... и ей такива всякакви безумици, които адски ме разстройват и ми тежат, а да не говорим, че пък няма капчица такт към положението ми в момента и че всеки момент, дето се вика, може да родя...

аз изчетох всички мнения, но не се чувствам по-спокойна, защото се притеснявам адски много как ще е за в бъдеще, като дойде малкото човече на бял свят.... а иначе точно като при Верити и с мен не се търси никакъв диалог, всичко се говори скришом и зад гърба ми... страшно неприятна е ситуацията и предполагам, че разбирате, колко обидно може да му стане на човек...

но и аз като повечето се чувствам напълно безпомощна... единственият вариант би бил може би да заминем отново надалече, мноооого надалече от тях, за да се намали колкото се може повече прекият контакт! с някои хора просто не може да се мели брашно и това си е! и си мисля, че хората имат толкова много истински проблеми (екзистенциални и т.н.), а хора като свекърва ми като ги нямат, просто почват да търсят под вола теле... тъжно е някакси, още повече сега като гледам нещата от перспективата на бъдеща майка, която също чака син...

Нали имате врата с ключалка? Ако се наложи, сменете я. Не ги пускай, ако не се обадят предварително-спяла си, била си на разходка, на пазар, сушила си си косата, била си в банята,  хванали са те баш на калъп  , но не се оставяй друг да ръководи живота ти. Компромисът никога не се възнаграждава 
На каквото си подложиш, на такова ще легнеш. Но трябва отрано да си сложиш колчета, че после е все тая-те са ти на главата.
Ами по-нататък, като дойде бебето, пак така ли ще си идват и ще си звънят свободно 

Нито на нея нито на мен ми е минавало и през ум ,че трябва ди и викам Мамо

Щом не искаш не и казвай майко, аз нямам даже обръщение към моята, а пък камоли майко да и викам.Отдавна съм казала имам една майка и това е тази където ме е отгледала.

Имах този проблем, но за моя радост в момента никой не говори за това и нещата се успокоиха.
Януари месец се сгодих с мъжа ми. Живеем със свекърите - разбрани хора са, помагат ни! Малко преди годежа се започна с атаката за въпросното обръщение! Но никога не е повдиган въпроса пред мъжа ми, винаги ми е говорела като сме били на саме. Един ден взех и й обясних, че на мен ми е трудно да кажа на друга жена майко! Живея у тях от около 2 години преди да се сгодим и съм свикнала да им казвам леля и чичо Едикои си. Казах и, че трудно ще ми се обърне езика да го изрека. Тя не продължи въпроса. На годежа като си казвахме наздраве тя ми казва- ``А обръщението????`` И това пред майка ми останах втрещена и побеснях! Казах и ``Наздраве ЛЕЛЬО Едикоя си!!!`` И май това беше! Повече не е повдигала въпроса! Найстина ми е малко неудобно да им казвам лельо и чичо и се опитвам говоря без обръщения. Скоро чакам бебе и съм си наумила да им казвам -бабо Едикоя си и дядо Едикой си! Такова решение съм намерила засега по въпроса. Радвам се, че не атакува сина си за това! А с него съм говорила няколко пъти на тази тема за да разбера какво мисли той. За радост ме подкрепя и е съгласен, че човек не може да каже на друга жена майко освен на своята майка! Той също мисли, че е лицемерно, защото познаваме хора които не се понасят и се майкосват! И за него би била по-голяма обидата да лицемернича, отколкото да не кажа МАЙКО!

Моята свекърва е злато - и много ми помага, трудно казах "майко" - но тази дума свърши чудеса!
Надявам се винаги да е така...
Всичко се постига с тих тон и блага усмивка!Направи компромис, преди да прекратиш тези отношения...
Успех!

Не мога да и кажа"майко",дори света да се срути-това е.Смятам,че човек си има една майка-все пак това е свята дума-родила те е,гледала те е-тази какво е направила за теб?

Една изненада - всъщност можем, всичко е възможно, стига да искаме!
Без да визирам абсолютно никого, това "аз имам само една майка" за мен е точно толкова еснафско и глупаво колкото и настояването на свекървите да им се казва "майко".
Но аз съм от онези "които могат да кажат на първата жена от улицата майко".
Както много пъти съм го казвала тук, аз открих в свекърва си истинска майка, дали ме обича заради мен самата, дали затова защото съм сина й и много държа на него, не знам, не ме и интересува. Важното е че ме обича и страшно много ми помага. Дори и да не беше така, пак бих й казвала "майко" ако държи, единствено за да е щастлив мъжа ми и да нямам излишни ядове.
Но аз съм от фурнаджийските лопати и проблеми нямам, защото сама не си ги правя.

Така мисля и аз.
И аз бих постъпила така.

Тук не е прието да се казва "майко" и дори като обяснявах на свекърва ми какъв е обичая в Бг..тя доста се учуди 
 А по принцип моето мнение е като на ajva