Здравейте! Знам че темата за разликата между децата е много дискутирана, но ми е интересно дали има и други мами с два бебока. Как се справяте? Какви са взаимоотношенията между децата ви? Моята дъщеричка е на две години и три месеца, а синът ми е на годинка. Вече немогат един без друг. Гледаме се сами. Купонът е голям.
- Публикувана: 25 юли 2006, 17:36 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2006, 10:16 ч.
С две бебета у дома.
Здравей 
!
Да са тиживи и здрави дечковците ! аз малко не съм за твоята темичка , защото баткото ни е далеч от бебешката възраст / на 11 год . е / , а бебко е на два месеца , обаче и при нас купона е голям . Всичко ни е ново , интересно , забавно... и много уморително за мама , но то си е в реда на нещата За разлика от първия път , забелязвам , че нещата се случват в атмосфера на по - голяма любов и търпимост помежду ни / ние сме като Дядовата ръкавичка - 7 души в един апартамент / . Да видим как ще се развива купона занапред
. Чао !
!Да са тиживи и здрави дечковците ! аз малко не съм за твоята темичка , защото баткото ни е далеч от бебешката възраст / на 11 год . е / , а бебко е на два месеца , обаче и при нас купона е голям . Всичко ни е ново , интересно , забавно... и много уморително за мама , но то си е в реда на нещата За разлика от първия път , забелязвам , че нещата се случват в атмосфера на по - голяма любов и търпимост помежду ни / ние сме като Дядовата ръкавичка - 7 души в един апартамент / . Да видим как ще се развива купона занапред
. Чао !
Нашите са със същата разлика, но чак пък да не могат един без друг ще е силно казано. Гледам ги сама. Мъж ми е на работа по 12 часа. Баби и дядовци няма. Ако знаех, че ще е толкова трудно не мисля, че щях да съм навита за второ, но не съжалявам и за нищо на света. Обичкам си ги 
и татко им също, въпреки, че и той много ме ядосва 
и татко им също, въпреки, че и той много ме ядосва 
Хайде и аз да се включа,макар и моите да не са вече бебета.Разликата им е три години.И ние се справяме сами,таткото ни е военен и общо взето го виждаме само вечер,но не мога да си кривя душата,много помага .И ние нямаме никаква помощ от бабите-два-три пъти годишно се случва да сме навън без децата.Преди няма и два месеца се преместихме от София в Плбевен,в началото беше трудно,но сега мисля,че в по-малкия град по-лесно се гледат деца.Няма какво да се лъжем-трудно ми е,понякога ми е много трудно,но общо взето не съм и очаквала друго.Бременностите и с двете ми деца бяха планирани и мисля,че се справяме добре!
.И ние нямаме никаква помощ от бабите-два-три пъти годишно се случва да сме навън без децата.Преди няма и два месеца се преместихме от София в Плбевен,в началото беше трудно,но сега мисля,че в по-малкия град по-лесно се гледат деца.Няма какво да се лъжем-трудно ми е,понякога ми е много трудно,но общо взето не съм и очаквала друго.Бременностите и с двете ми деца бяха планирани и мисля,че се справяме добре! 
И аз се справям / почти / сама. Тати работи много, след работа има срещи, вкъщи пише оферти или сваля филми. Бабите са далеч, на всичко отгоре и работят. Реших да пусна "баткото" на ясла, но много боледуваше и тя с него. Затова се гледаме вкъщи. Не мога да кажа, че не могат един без друг. Но тя тича цял ден след него/в проходилка/, а когато той е в настроение си играе с нея.
Прекрасно е да имаш 2 деца 
При нас разликата ще е живот и здраве 2 години и 1 месец,подготвила съм се психически,че ще ми е много трудно,но като ви чета се успокоявам и се надявам хубавите моменти да преобладават пред трудните и при нас няма баби,но разчитам на жена,която ми помагаше по време на бременността и от която съм много доволна.Основно ще разчитам на нея и на мъжа ми!
Е аз няма да ви казвам как сме, вижда се от лентичката.Но само искам да ви кажа че сте много смели и от сърце ви пожелавам всичко най- хубаво и здраве на семействата ви. Ние все още не можем да се решим за 2-ро бебе. При нас има кои да помага за гледането, но от финансовата част сме зле. Затова ще изчакаме.
Да ви кажа и аз съм си изгледала децата без помощ от баби. Каките тръгнаха на градина на 5 и на 3 години заедно и на мен с две деца, когато бяха бебета, ми беше по-трудно, отколкото сега с три. Според мен действително е трудно с две бебета, но децата действително си израстват по-близки и не познават самотата.
А истината е, че купонът е голям и е напълно достатъчен, за да се мотивира човек и да се справи с всичко, независимо колко е трудно.
А истината е, че купонът е голям и е напълно достатъчен, за да се мотивира човек и да се справи с всичко, независимо колко е трудно.
На моите деца разликата също няма да е много голяма - 2г. и 3 мес. Все оше не знам как ще е защото до появата на бебенцето има още 2 месеца, но се надявам, че ще се справя. Каката сега ходи на ясла и се чувства много добре там, надявам се да не се разболява много и да не носи бацилчета на бебето.
Хайде да включа и моите бебета - Анна на годинка и 7 месеца, София на 6 месеца. Трудно е, но имам помагачи 
Баби, дядовци, детегледачки - кой когато има време се включва. Щото пък аз работя 
Иначе и аз като Чимихумуху... (дали улучих буквичките
) имам един татко, дето само ме нервира, но той поне помага. Когато въобще си е в къщи... чисти, готви, извежда Ани на разходка... квото може прави.
И все пак - ето тук имах едно мнение... http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=116468.msg2120321#msg2120321 Готино е - няма друго такова щастие
Баби, дядовци, детегледачки - кой когато има време се включва. Щото пък аз работя Иначе и аз като Чимихумуху... (дали улучих буквичките
) имам един татко, дето само ме нервира, но той поне помага. Когато въобще си е в къщи... чисти, готви, извежда Ани на разходка... квото може прави. И все пак - ето тук имах едно мнение... http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=116468.msg2120321#msg2120321 Готино е - няма друго такова щастие
Не знам дали е тук мястото, но искам да запитам мамите, коитовеч имат две бебета:
1. Страшно ли е, че постоянно ми се налага да вдигам и нося 15-килограмовата си дъщеря, да мъкнапо 6 пъти на ден количката по стълбите, да изхвърлям водата от коритото и т.н., дейности все свързани със значителни усилия и неподходящи за една бременна жена? Вие как бяхте? (Аз по цял ден, а често и вечер съм сама.)
2. Ами бебето може ли да спи с каката в една стая? Няма ли да я буди? Ама май нямам друга алтернатива.
Благодаря за отговорите.
1. Страшно ли е, че постоянно ми се налага да вдигам и нося 15-килограмовата си дъщеря, да мъкнапо 6 пъти на ден количката по стълбите, да изхвърлям водата от коритото и т.н., дейности все свързани със значителни усилия и неподходящи за една бременна жена? Вие как бяхте? (Аз по цял ден, а често и вечер съм сама.)
2. Ами бебето може ли да спи с каката в една стая? Няма ли да я буди? Ама май нямам друга алтернатива.
Благодаря за отговорите.
Моите са с почти три години разлика - баткото е на 3 годинки и 9 месеца, бебата е на 11 месеца. Строявам ги двамата в две редици и така се гледаме Да е жив и здрав мъж ми, само той ми помага
Никога не съм разчитала, че ще е лесно. Не е лесно, особено понякога... обаче като ги погледна вечер заспали в креватчетата, сърцето ми ще се пръсне от щастие
Да е жив и здрав мъж ми, само той ми помага Никога не съм разчитала, че ще е лесно. Не е лесно, особено понякога... обаче като ги погледна вечер заспали в креватчетата, сърцето ми ще се пръсне от щастие
Evy - Не се притеснявай и аз постоянно си я повдигах и носех нашата кака докато бях бременна.
И аз си се оправям сама с двете ми бебчета ( мъжа ми много помага, ама рядко има време ). Да кажа, че най-трудно като че ли ми беше в самото начало с двамата, но се свиква. И сега вече като дребния е по-голям си е направо лесно. Като са двамата се забавляват взаимно.
И аз си се оправям сама с двете ми бебчета ( мъжа ми много помага, ама рядко има време
). Да кажа, че най-трудно като че ли ми беше в самото начало с двамата, но се свиква. И сега вече като дребния е по-голям си е направо лесно. Като са двамата се забавляват взаимно.
Еvy, през цялата си бременност съм гледала дъщеря си сама. Е, тати много помага, но количката съм я вдигала сама и малката постоянно ми беше в ръцете. Сега, като се замисля, може би е трябвало да се пазя повече, но когато нямаш друг избор... Всичко е Божа работа. Но все пак, съобразявай се, доколкото можеш. А относно спането в една стая - в началото спяха в отделни стаи, защото бебо много смущаваше съня на каката, но това продължи около месец. От тогава спят в една стая и няма проблем. (Е, понякога се случва някой, някого да събуди, но...) Желая ти лека бременност и едно здраво, хубаво бебче!
На съседката децата са с 1г.3м. разлика. Наистина е купон, който продължава и до наши дни. Сега децата са й на 8г.5м. и на 7г.2м. И все я питат близнаци ли са. ПО-интересното е, че мислят синът и за по-голям, а той е по-малкият на практика.
С две думи - ще имаш зор още 1-2г. и после децата сами ще си се гледат.
С две думи - ще имаш зор още 1-2г. и после децата сами ще си се гледат.
Evy, сигурна съм, че всеки на твоето място би имал същите опасения. Преди да се роди малкият си мислех, че няма да се справя, че ще ми бъде трудно да приема новото бебче, мислех си, че е невъзможно да обичаш еднакво и двете си бебчета, но още щом видиш очичките му всичко се променя. Неминуемо понякога се случва единият да бъде ощетен за сметка на другия. Може би в началото ще се чувстваш объркана, но постепенно всичко си идва на мястото. Убедена съм, че ще се справиш!